Продължаваме ограбването на подземните богатства

По заръка на Овчаря, Вълкът пише ръководство за управление на Агнета

Това не са конспирации, а официални данни, които подлежат на лесна проверка: трите най-големи компании за добив на цветни метали в България общо имат приходи от 1.8 милиарда лева и официална печалба от 560 милиона лева за 2020 г. Ползата за държавния бюджет от този мега-бизнес, освен ниския данък върху корпоративните печалби, за 2019 г. е била 29 милиона лева от концесионни такси. (Към въпросната сума заедно с трите големи допринасят и половин дузина по-малки рудници.)

Спорно е дали подобно положение съответства на чл. 18 от Конституцията – държавната собственост да се стопанисва и управлява в интерес на гражданите и на обществото. Но вместо да коригира параметрите на ужасната сделка, правителството е на път да предостави още облаги на минния сектор. Това се случва зад паравана на европроект за „добро управление“, в който организации, финансирани от минния сектор, правят уж независими законодателни предложения за облекчаване на режимите за минния сектор.

„Те го работят и знаят най-добре“

През март 2022 г. кметовете на 265-те общини получават писмо от Националното сдружение на общините. Писмото пояснява, че министър-председателят Кирил Петков е сформирал Междуведомствена работна група във връзка с изпълнението на проект „Усъвършенстване на концесионната политика“. По проекта е изготвена Концепция за възможните решения за подобряване на концесионната политика за подземните богатства, приложена към писмото. От кметовете се очакват коментари, становища и предложения.

Дотук нищо тревожно – освен че писмото е с изходящ номер от 18 март, петъчен ден. Най-вероятно е пристигнало до адресатите си в понеделник. Като краен срок за внасяне на предложения от кметовете е посочен следващият понеделник, 28 март. Тоест българските общини са имали пет работни дни, за да се запознаят със сложен юридически документ по тема от огромен обществен интерес, след което да мотивират промени на тежки закони.

На подобно нещо кметовете могат да реагират по три начина. Първият и най-вероятен е да се направят, че писмото се е загубило по пътя. Кметовете, които имат отношение към добива на подземни богатства, биха могли да се откажат от почивните си дни, да привлекат на помощ юристи и да се втурнат да анализират и коментират 122-те страници с дребен шрифт на Концепцията. Нямаме информация дали изобщо е имало такива случаи.

Но Bodil.bg е информиран за поне един случай на третия възможен подход: кметът на планинска община, в която се добиват цветни метали, препраща странното писмо към централата на рудника, с която е в отлични отношения. Експертите на добивното предприятие свършват работата: изготвят становища и коментари и ги дават на кмета, а пък той ги връчва на Междуведомствената работна група от свое име.

Ясно е какво следва: правителството претендира, че е извършило публична консултация и на базата на получени „становища на кметове“ инициира законодателни промени – които облагодетелстват добивния сектор. Но това е малкият скандал. Големият е самата „Концепция за усъвършенстване на концесионната политика за подземните богатства“.

Минни феоди

Стане ли дума за „устойчивост“, „икономическа ефективност“, „живот и здраве на хората“, „опазване на околната среда“ „социална отговорност“, „хармония“, и всичко това в едно изречение, читателят трябва да застане нащрек. Зад своите кухи и всичко-значещи фрази Концепцията за концесионната политика за подземните богатства си поставя една единствена цел: да обслужи интересите на минния сектор.

В Концепцията четем за належащата нужда от „райониране на територията на страната… с оглед обособяване на площи за минен добив.“ Това означава „приоритетно ползване на части от територията“, които е „целесъобразно“ да бъдат предназначени за минни терени.

В превод на реален български език, общини със слаба социална активност на населението (заради обезлюдяване, етнически фактори и др.) лесно ще бъдат обявени за „целесъобразни за минен добив“ – и така развитието им ще бъде пленено завинаги. А какво ще стане с малките общини, които не искат мини, но нямат ресурс да противодействат на плановете на добивните компании? И кой ще отговаря за подобно райониране (предвидено още в спорната минна стратегия от 2015 г.)? Нека познаем – представители на минния сектор.

Четем нататък: да се даде възможност за промяна на общите устройствени планове при възникнали „нужди“ на миннодобивната дейност. Със съдебни дела да могат да се извиват ръцете на специализираните комисии, назначавани от министъра на енергетиката, които сега преценяват дали действително е направено откритие на полезни изкопаеми. А самият министър да се задължи да не бави договори за концесия, заплашен от 10 000 лева глоба.

Минните лобисти искат облекчен ред за концесионери при придобиване на недвижими имоти – общинска и държавна собственост. С други думи, ако в съседство с мина има държавна гора или общинска нива, мината да може да ги купи без търг. Нещо повече – настояват за облекчаване на реда също и за принудително отчуждаване на частни имоти.

Концепцията предлага облекчаване на режимите при геологопроучвателни работи върху земеделски земи, защото те имали „локален неголям полеви диапазон.“ Дали пък натискът за промяна на Закона за опазване на земеделските земи не е във връзка с намеренията за добив на газ в Добруджа? За това ли се иска и законова дефиниция на „дълбок сондаж“?

В помощ на минната истина, Концепцията съветва при тръжните и конкурсните процедури да се даде възможност за привличане на „независими висококвалифицирани експерти“ – разбира се, от минната индустрия, която е ясно какви съвети ще дава. Настоява се за мерки за ускоряване на изготвянето на екологични оценки. За качеството на оценките – ни дума.

Общо са установени 31 съществени и 7 несъществени „слабости“ в нормативната уредба по проучването и добива на полезни изкопаеми. Дадени са предложения за преодоляването им, които в повечето случаи изискват регулаторна намеса. В други случаи се преценява, че не е нужно да се пипат текстове на закони: например, в Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.

Усъвършенстване, но на какво?

Управлението на българските подземни богатства, включително концесионната политика, без съмнение се нуждае от подобрение. Но в каква насока? Да изредим някои проблемни моменти, за които „Концепцията за по-добро управление“ дори не намеква:

  • Изключително ниски приходи за държавния бюджет от разработването на националните полезни изкопаеми.
  • Неясна (офшорна) собственост на ключови добивни предприятия; предоставяне на разрешения за търсене на подземни богатства на съмнителни чужди фирми.
  • Липса на реален контрол при изпълнението на концесионните договори (относно добити количества, съдържание на метали в рудата и др.)
  • Конфликт на интереси при изготвянето на Оценки за въздействието върху околната среда; масово некоректни доклади по ОВОС – които „минават“ в съда.
  • Вредна практика отдавна известни находища да се регистрират като открития и така да се заобикалят тръжните процедури.
  • Упорити екологични язви: хвостохранилищата на „Асарел“, Лъки, Ерма река, замърсяването на води от „Елаците“ и много други.
  • Технологична изостаналост – масов добив по открит способ.
  • Тромава процедура за местни референдуми, на които хората решават за мините.

Това кратко изреждане демонстрира, че Министър-председателят с право се е загрижил за подобряване на управлението на подземните богатства. Но той не подхожда към проблема цялостно, отчитайки интересите на населението, природата и стопанския поминък на цели региони, а взима само гледната точка на индустрията. Може би не е информиран, може да е подведен, или просто да е принуден да приключи започнат през 2020 г. скъп административен проект. Така или иначе, Междуведомствената комисия по концесионната политика е пропита с минен лобизъм и не е промяната, от която България се нуждае.

„Независими висококвалифицирани експерти“

Но кои са експертите, подготвили Концепцията за концесионната политика за подземните изкопаеми? Като автор е посочено обединението „МГУ и Партньори.“ Това е дружество по Закона за задълженията и договорите с управител Ивайло Копрев, ректорът на Минно-геоложкия университет. Няма грешка: адресът за кореспонденция е rector@mgu.bg. Освен това, самият МГУ притежава 15% дял в дружеството.

Да се възложи на свързана с МГУ структура да изготви концепция за полезните изкопаеми, която ще променя българското законодателство, е ужасен конфликт на интереси. Кристално ясно е, че университет, произвеждащ кадри за минната индустрия, е най-заинтересуван от разрастването на тази индустрия: и като нови обекти, и като възможности за печалба.

От друга страна, минните компании са преки спонсори на МГУ. „Дънди“ например всяка година дарява 5 000 лева. Но това е само връх на айсберг: преподавателите активно работят с добивните компании, получават пари за изследвания и консултации, изпращат студенти на стажове. Научните им публикации са почти невъзможни без съдействие от индустрията.

МГУ има трима партньори. „Българската минна камара“ държи 20% – факт, който не се нуждае от коментар. С 32.5% дял е адвокатското дружество на Андрей Делчев „Евролекс“. На своя сайт адвокатската кантора посочва, че сред клиентите й са „Асарел“, британска фирма за сондиране и добив на природен газ и нефт, както и Минно-геоложката камара във връзка с изготвяне на изменения към Закона за подземните богатства през 2010 г.

Самият адв. Делчев в последно време е по-известен в ролята си на изпълнителен директор на Българската петролна и газова асоциация, която защитава интересите на най-големите играчи на пазара на нефт и газ, в това число „Лукойл“ и „Шел.“

Четвъртият съдружник е „Бим Консултинг“ ООД, специализиран в кандидатстване и управление на големи европейски проекти, свързани с „предоставяне на техническа помощ на структури на държавната администрация“. „Експертизата“ на подобен партньор е от голямо значение, защото въпросната Концепция е изготвена по европроект с бенефициент Администрацията на Министерския съвет, съфинансиран от Европейския социален фонд.

По проекта, стартирал през юни 2020 г., вече са отчетени дейности на стойност 305 хиляди лева. Още 1.9 милиона ще струва изграждането на „Национален концесионен регистър“.

Та ето кои са авторите на Концепцията за подобряване на концесионната политика. Никой не оспорва тяхната квалификация, но те предлагат изключително едностранчив поглед към проблема за подземните богатства на България. Да се допитваме единствено до минната индустрия относно концесионната политика на държавата е все едно да питаме църковното настоятелство дали да се преподава вероучение в училищата. Или да искаме от работодатели през XIX век становище относно заплащането на извънредния труд. С две думи, на Вълка беше възложено да напише Закон за Агнето. Да се готви Овчарското куче.


Ако ви харесва това, което правим, помогнете на Bodil.bg да се развива.
Можете да ни подкрепите по някой от следните начини:
  • Станете ежемесечен дарител с избрана от вас сума чрез Patreon
  • Дарете чрез PayPal
  • Преведете сума по банкова сметка: BG06STSA93000027573881 с титуляр ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ СЪБЕВ

Споделете статията:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.