Питат се какво ли значи „Z“ на руските танкове. Вероятно, „Зомби“.
Седмици наред стоях безмълвен заради отвратителната агресия на Русия срещу Украйна. Аз съм един от многото излъгани, които доскоро вярваха, че Русия няма да нападне първа когото и да е, или поне няма да нападне открито. Руските танкове, нахлули в Украйна – страна, която е сред основателите на ООН – без Русия да е обявила официално война на Украйна, не може да се тълкуват другояче, освен като престъпление. В Кремъл стоят арогантни милитаристи и великоруски нацисти и тласкат народа си и света към бездната.
Отвратителната агресия на Русия отвори делва с безброй демони. Тя е удар под кръста за левите идеи по целия свят, защото макар и видимо дясна и консервативна, руската политика все още се асоциира със „социалистическия“ СССР. Тя дава аргумент на бъдещи агресори, които имат териториални претенции към съседни държави. Тя извади от релси прохождащите политики по климата. Тя ще отклони към военно-промишления комплекс трилиони долари, които можеха да се инвестират производително.
Тя отнема хиляди и десетки хиляди животи. Тя прокуди от домовете им милиони хора.
Русия безскрупулно заяви: „Имам право, защото съм силна“ – но силата й днес не е в нейните хора, които се стопиха до едва 144 милиона заради нехуманната политика на Кремъл. Силата на Русия е в нейните унищожителни оръжия. Кремъл размахва бомби и крещи: „Ако загина, светът ще загине с мен!“ Зъл грохнал старец, изпълнен с отровна омраза към свободата и живота, към надеждите и човешкото.
Но днешните злодеи в Кремъл са връх на айсберг. Трябва да ги осъдим, но и да опитаме да разберем какво доведе точно тях на власт в Русия. Теориите за „робската психика“ на руския народ не са по-добри от възгледа на германските нацисти за „висши“ и „нисши“ раси. Очевидно е, че руските нацисти днес се мислят за по-висша раса от украинската. Ако сме честни, в Украйна също не липсват нацисти. Но не трябва да оставаме при тази пяна на повърхността. Не трябва да търсим обяснения в конкретни събития и политици, а в големите исторически процеси с десетилетен и дори вековен хоризонт.
Аз съм, защото съм различен
За да разберем защо Русия нападна Украйна – и защо преди това Украйна се еманципира от Русия, с което я провокира – ни е нужно нещо повече от „газопроводна теория“. Такова фундаментално обяснение дава антропологията с понятието за схизмогенезис.
Схизмогенезис, просто казано, означава, че за да се изгради дадена нация или каквато и да е общност, тя трябва да се разграничи от другите (от стгр. схизo – разделям и генези – създавам). Терминът е предложен от Грегъри Бейтсън през 1935 г. и е коментиран от Дейвид Грейбър и Дейвид Венке в публикувания през 2021 г. труд The Dawn of Everything.
Бейтсън дава за пример момчетата и момичетата в Папуа Нова Гвинея. Никой не ги е учил да се държат като „момчета“ или „момичета“, но те считат поведението на другия пол за отвратително и се стремят да приличат възможно най-малко на него. В крайна сметка децата целенасочено се превръщат във всичко, което противоположният пол не е.
Грейбър и Венке твърдят, че този принцип е водещ не само за групите вътре в един народ, но и за отделните народи: всеки се стреми да се определи, като се разграничи от съседите си. Французите се стремят да приличат възможно най-малко на германци, германците – да приличат най-малко на поляци, поляците да не приличат на руснаци и така нататък.
Може да заключим, че схизмогенезисът насърчава крайностите: в опит да се разграничи от съседа си, народът – или човекът – се превръща в хипер-версия на себе си. „Другият“, народ или съсед, се превръща в анти-огледало. Постоянно втренчен в него търсиш прилики не за друго, а за да можеш незабавно да ги премахнеш.
Традиционните общества дават изобилни примери за схизмогенезис. Грейбър и Венке разказват как индианците в Калифорния се различават диаметрално от северните си съседи в Британска Колумбия в отношението си към труда, празниците, имуществото, робството и т.н. Дори в дейности като събиране на дърва: „големите вождове“ в Британска Колумбия не си цапали ръцете и оставяли това на робите; южните им съседи превърнали събирането на дърва в тържествена социална функция, само за вождове.
Целенасочен процес ли е схизмогенезисът, или се осъществява от само себе си? Случва се неволно, но Макиавели със сигурност е наясно с него. Има и коментари, че разграничителното поведение е „национален комплекс за малоценност“. Пренебрежението към различието заради самото различие надали е оправдано, защото това е възможно най-човешко поведение: малките деца не ядат една или друга храна не толкова заради вкусови предпочитания, а за да покажат отношение и да се утвърдят като равноправни личности.
При това, в самоцелното разграничаване по-активни често са именно по-културните страни: древните гърци нарочно не пиели виното си чисто, защото така правели траките. Вместо това разреждали виното си с вода като цивилизован, не-тракийски народ.
„Схизма“ без „генезис“
Да се върнем към Русия. Едва ли има друга страна в света, която да е заложила толкова много на схизмата (освен може би, евентуално и донякъде, Израел). Колкото и да се ръкостискат Путин и Си, Русия е в цивилизационна схизма с източните си съседи, защото носи православна мисия, а те са незнайно какви. В схизма е със западняците, защото те са гейове и хладни капиталисти, а Русия, нали, е с голямо сърце. В схизма е със страните от бившия соцлагер и с Прибалтика, защото са злобни и неблагодарни. В схизма е на север, защото там са алчни. Май само с южните диктатури Кремъл не влиза в разпра.
Всичките „цивилизационни“ истории, които придворните историци на Кремъл усърдно раздухват, безспорно допринасят за разделение, за „схизма“ – но не водят задължително до генезис, т.е. до консолидация и възход на руския народ. Ще се повторя, в Руската федерация днес живеят 144 милиона души. Общото население на Германия и Франция е 150 милиона души – процъфтяващи върху 19 пъти по-малка площ.
Хората масово емигрират от Русия, а тези, които остават, не живеят добре: средната продължителност на живота на руския мъж е 73 години, с близо 6 години по-ниска от тази в САЩ. Това не се дължи на суровия руски климат, нито на мекото руско сърце – а на запустението и безпътицата, насърчавани от лидерите на руската държава. Ще се съглася с Алексей Навални (ето това направи войната – сложи ореол на посредствен опозиционер), че родина-майка на Кремълската клика са сметките им в швейцарски банки.
Ежегодният износ на суровини от Русия възлиза на около 350 милиарда долара. Ако се разпредели поравно между всяко руско домакинство, този експортен приход ще осигури месечна рента от над 500 долара. Русия е сред малкото страни, които действително могат да си позволят да раздават безусловен базов доход на населението.
Кремъл не може да приеме толкова човешки и социален път. Вместо това, той иска враг. Кремъл има нужда Русия да е заплашена, за да държи народа в подчинение. Кремъл съзнателно търси схизмата. Но руското нападение над Украйна не създава, а унищожава Русия. То руши всичко, заради което аз и много други като мен десетилетия наред сме осъждали официалната западна линия на сдържане, тъй често унижавала Русия.
Големият Брат на Украйна
Нещо повече: днешното руско нападение над Украйна принизява подвига на руския народ във Великата Отечествена война. До вчера Русия имаше моралното превъзходство, което нападнатият има над нападателя. Дори Сталин и танковете в Будапеща и Прага не можеха да го заличат. Превърнал Русия в нападател на Украйна, Кремъл хвърли кал по паметта на руските, украинските, белоруските и другите бойци във войната срещу хитлеризма.
Вместо да пази светлия образ на победата в името на мира, Кремъл възприе арогантността на Големия, наказващ малкия съсед, взел решение да го напусне.
Защото няма съмнение, че Украйна също е движена от схизмогенезис. Ако не се разграничи решително от големия си североизточен „брат“, Украйна няма да съществува. А че „братът“ е по-голям, няма спор. Ето какво пише френският историк Фернан Бродел за земите на юг от Московското княжество:
„Целият юг на Русия е пуст, прекосяван само от номадските банди на кримските татари… Именно тази пустош ще срещне руската колонизация в края на XVIII в. – една огромна за прекосяване земя с малко на брой номади, които плячкосват и отглеждат камили и коне… В огромната степ няма нито един град“. Една от причините за слабата населеност на тези земи е, че кримските татари „снабдяват всички турски къщи и земи със славянски слуги и работници. Огромни количества руски, а понякога и полски роби…“
Русия има безспорна главна роля в цивилизоването на Украйна – водеща името си от същия корен, както и нашето Краище. Ако продължим аналогията, схизмогенезисът движи и политиката на Скопие спрямо България: ние трябва да се превърнем във враг, в „бугари“ и „татари“, за да има въобще някакъв смисъл от Република Северна Македония.
Но трябва ли затова да изпратим войски на Вардар?! Разбира се, България също е в плен на схизмогенезис. За да оправдае факта, че други отвоюваха свободата ни, елитът на България след Съединението следва предпазлив курс на разграничаване от Освободителя. И до днес гледаме руснаците и се радваме, че сме различни: те пият водка, ние ракия. Те пият чисто, ние с мезе. Те падат под масата, ние с достойнство полягаме на миндера.
Мисията пропиляна
Но това са балкански подробности. Големият играч, Русия, днес се изправя сам срещу света (надали Москва сериозно очаква помощ от Китай). Без населението на съюзните републики, тя няма човешкия потенциал да повтори подвига от 1941 г. А и да имаше хора, те няма да са готови на саможертви. Днес Русия не воюва за своята свобода, а против чуждата. Военно нападение, причинило хиляди жертви и разрушени градове – в името на „демилитаризацията“? Все едно да продадеш брат си като роб в името на свободата.
Икономическата върхушка на Русия също не е въодушевена. Всъщност самото наличие на такава върхушка е свидетелство, че режимът в Кремъл няма морално право да съществува. След като руският президент има достатъчно правомощия да нареди въоръжено нахлуване в съседна независима държава, значи има повече от достатъчно да изкорени олигархията: да изземе в полза на народа предприятията и ресурсите, попаднали в мръсни ръце.
Но Владимир Путин няма интерес да прави това. Интересът му е да поддържа схизмата на Русия със света: състояние на постоянна почти-война, което оправдава всичко: потъпкване на свободата на словото, поддържане на офшорна клика олигарси, смазваща населението рестриктивна икономическа политика, липса на разделение на властите, самоуправство…
Почти-война стана съвсем-война. Войната в Украйна е от типа „Z“: може би някой болен мозък в Кремъл си играе с тази буква, намеквайки за филма на ужасите от 2013 г. Z-та Световна война. Ако е така, сравнението е зловещо: Велика Русия се изправя като зомби от земята и заразява света със своята лудост.
Русия ще си плати за тази война. Светлият лъч е, че тази война ще сложи край на днешна Русия. Значи има надежда за бъдещата Русия, в която още вярваме: страна на духа, знанието и мира. Но за да стигнем до новата е нужно пълно пречистване от старата Русия.
Защото ето какво може да е схизмогенезисът за Русия: когато другите народи са в плен на дългово робство, тя да развива социална държава. Когато другите усилено унищожават природата на планетата, тя да поведе света в отказа от нефт и газ. Когато други са обзети от мракобесни идеологии, тя да се води от здравия разум, науката и мира. Когато другите издигат крепости, тя да гради мостове.
Ето за тази Русия бленуваха големите руски умове и сърца през XIX век. Но днешната руска политика ще доведе до всичко друго, но не и до това. Колкото и да е била предизвиквана, Русия се опозори с удар по братски народ на едноверци. Единствената правилна постъпка на гражданина на днешна Русия е схизмата с онези, които твърдят, че го водят, а всъщност го владеят с насилие и лъжа.
Илюстрация: Кузьма Петров-Водкин, „Богоматерь Умиление злых сердец“ (1914-1915).
Споделете статията: