Как да намалим двойно данъчната тежест в България

Можеше да е смешно, ако маса родни икономисти и политици не мислеха точно така    

Данъчната и осигурителна тежест в България през 2020 г. е 30.2% от БВП. Това показва отчетът на Министерството на финансите за данъчните приходи към края на годината, съпоставен с изчисленията на НСИ за брутния вътрешен продукт. Спрямо нивото през предходната година почти няма изменение – Евростат съобщава за 30.3% през 2019 г. По-долу ще коментирам данните на Евростат, които позволяват европейски сравнения.

И така, с 30.3% данъчна тежест България е на трето място в Европейския съюз – при 22.7% за Ирландия, 26.8% за Румъния и 40.2% средно за ЕС. Както би следвало да сме убедени след усилията на цяло поколение родни икономисти, колкото по-нисък е данъкът, толкова по-добре е държавата. Съответно, България заедно с Румъния е в топ три на най-успешните европейски държави, а останалата част от ЕС е затънала до уши.

Средната за ЕС данъчна тежест е с 10 процентни пункта по-висока от тази в България, а Дания и Франция са със 17 пункта по-зле от нас. Ето това се нарича икономически провал.

Можем да сме доволни, че не сме като тези социалистически западноевропейски държави. Но защо да не сме още по-амбициозни? Като сме се изкатерили до трето място по най-ниска данъчна тежест в ЕС, не можем ли да излезем на първо? С няколко находчиви стъпки и повече смелост за реформи, България лесно би могла да постигне намаление на данъчната и осигурителната тежест до под 15% от БВП.

Първо, незабавно да закрием публичното здравеопазване, което през 2021 г. ще глътне 5.4% от БВП. За какво ни е изобщо? И без друго хората измират из държавните болници, а населението плаща от джоба си най-голям дял от здравните услуги по сравнение с останалите страни членки: 2.9% от БВП за България при 1.5% за ЕС (данни от 2018 г.). Като са балъци, да плащат здравните осигуровки на маргиналите. При нас такова нещо няма, само чиста икономическа логика: имаш пари – получаваш медицинско обслужване.

Но макар че си плащаме от джоба, пак пръскаме луди пари за публично здравеопазване. Време е за реформи. Нека парите останат при хората, те най-добре знаят какво да ги правят. Например, вместо да си правят профилактични прегледи по здравната каса, да инвестират парите на борсата. Да не възпираме стопанската инициатива.

Многобройните ползи от закриването на публичното здравеопазване са очевидни и няма нужда да ги дискутираме повече. Втората стъпка към намаляване на данъчната тежест е да облекчим корпоративния данък. В ЕС има страни като Унгария, в които корпоративният данък е по-нисък и от българския. Това ни лишава от конкурентно предимство и е време да поправим грешката. Освен това, товарим компаниите два пъти: първо, като ги задължаваме да плащат заплати на служителите, втори път с този странен данък.

Сега, в света, включително в САЩ, има неразумни и пагубни намерения за въвеждане на глобален минимален корпоративен данък, коментира се 21% ставка. Преди това бедствие да настъпи, нека се възползваме от благото на най-ниския данък върху печалбата. Но ако съвсем го премахнем, може да си имаме проблем с богатите страни. За 2020 г. корпоративният данък възлезе на 2.3% от БВП. Да го свалим наполовина.

Най-голям потенциал за намаляване на данъчната и осигурителната тежест в България има преустановяването на вредната практика от държавния бюджет да се прехвърлят пари в държавната пенсионна система. Това е толкова възмутително, че не трябва да се обяснява защо. За 2021 г., държавата ще даде от нашите данъци за вашите пенсии 6.15 млрд. лв.: главоломните 5.2% от БВП.

След като осигурителните вноски са 8.4 млрд. лв., нека НОИ разпределя като пенсии 8.4 млрд. лв. Пенсионерите не ги мислете, имат си и други доходи: някои още работят, други гледат зеленчуци в градината, на трети децата им пращат пари от чужбина. С чужда пита помен не правете, та и социална политика не провеждайте с нашите данъци, моля.

Естествено, субсидията за БДЖ следва да се преустанови незабавно. Е, там парите са по-малко, но въпросът е принципен. Да зачеркнем окончателно тези 320 млн. лв. от нашите данъци за пътнически превози и железопътна инфраструктура (0.27% от БВП).

Стигаме до образованието, другото голямо перо на неефективно изразходване на данъци. Можете ли да си представите, че за строеж на детски градини и ясли са предвидени 70 млн. лв.?! Какви ясли, нали сме в демографска криза и деца не се раждат, тоест разходите за образование трябва да намаляват. А те се вдигат: за 2021 г. се планират 4.5% от БВП.

Да кажем, че пълното демонтиране на общественото образование е политически трудна кауза, независимо от силните ни позиции в бюджетната комисия в парламента. Да ги оставим да учат, засега – все пак, на пазара на труда му трябват минимално грамотни хора. Но оптимизация на училищния персонал във всички случаи е необходима. Като взимат по-високи заплати, нека и натоварването им е по-високо. Икономическата логика говори да удържим 1.5% от БВП от неефективното публично образование.

Горният мек подход в никакъв случай не се отнася за бюджета на БАН и държавните висши училища: за 2021 г. това са 683 млн. лв. – пари, взети от нашите данъци. Да пишат проекти учените, да си намират сами финансиране. Да бъдат проактивни. И който младеж иска да учи, и има пари – да се записва в частен ВУЗ. Останалите да ходят да се трудят. Мързелив народ, ей.

Държавна телевизия трябва да има, нали все някой трябва да обяснява на народа колко добре е с по-ниската данъчна тежест. Но онези 54 млн. лв. за държавно радио най-добре да ги спестим (а сградата на бул. „Драган Цанков“ да пуснем в бизнес оборот). БНР не само че са технологична отживелица, а и не си мерят приказките.

Дотук над 13% от БВП. Достатъчно е да преразгледаме и онези 1.77 млрд. лв., които отиват във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (тоест, стоят на пътя на пазарните сили, като понижават крайната цена на тока за населението), както и бюджета за две дузини комисии и държавни агенции (58 милиона за Учителски пенсионен фонд?!) – и ето ти обещаното двойно намаляване на данъчната тежест в България.

И то, забележете, с просто възстановяване на икономическата справедливост, запазвайки тъй важни за функционирането на свободния пазар институции като армия и полиция.

Може би читателят в началото се е учудил, че данъчната тежест у нас е много ниска в европейски план. Сигурно той изпитва твърде осезаемо българското данъчно бреме върху плещите си. Грешка няма: независимо дали данъчната тежест е „висока“ или „ниска“ в цялата икономика, значение има не само нейният усреднен размер, а и кой я носи. В България това определено не са компаниите и богаташите.