Коронавирусът и повторното омагьосване на света

Най-големите пазарни и политически балони се надуват във времена на епидемии

Векове преди Черната смърт, из Западна Европа върлувала болестта на Свети Антоний. Поразените от нея изпитвали ужасни парения по кожата, изпадали в конвулсии, плътта им потъмнявала и окапвала и крайниците се откъсвали от ставите. Всичко това било придружено от халюцинации – които всъщност дали името на това заболяване: Антоний Велики е раннохристиянски отшелник, изкушаван от дявола със страховити видения (тема, вдъхновила не един по-късен художник).

Днес знаем, че болестта на Свети Антоний се причинява от гъбата мораво рогче (Claviceps purpurea). Изследванията на този паразит по житните култури, най-вече по ръжта, през 30-те години на XX век са довели до синтеза на прочутия наркотик LSD. За съжаление, моравото рогче има вредно въздействие върху човешкия организъм. Ръженият хляб бил основна храна на бедните, а във влажни години паразитната гъба плъзвала по посевите и цели региони пламвали от болестта на Свети Антоний, позната още като „свещен огън“.

Във Франция, първият документиран случай на болестта, днес известна като ерготизъм (от ergot – мораво рогче) е от 944-945 г., когато умират 20 000 души. През 994 г. загиналите от свещения огън са двойно повече. През 1129 г. св. Женевиев се превръща в покровителка на Париж, защото след като епидемията покосява 14 000 души, абатът на града организира процесия с ковчега на светицата – и според хрониките, всички се изцеляват. Сравнения с броя на жертвите от епидемии в наши дни са подвеждащи: в демографските реалности на Средните векове, половината население на важни региони е измирало в страшни мъки.

Но не за болестта искам да говоря, а за лечението ѝ. Представете си тълпа екзалтирани, обезобразени бедняци, които прииждат към стените на манастир, където се пазят реликви, свързани със Свети Антоний. Пред портите излиза строг свещеник и вика: „Разболяхте се, защото сте грешни! Плюскате на корем, не почитате Светата Църква! Възлагам ви пълен пост – ще се храните само с хляба и виното, които ви даваме ние.“ Бедняците със стонове се отпускат пред спасителните двери. Вечерта някой излиза да ги нахрани: по къшей хляб и чаша вино, с благословията на светеца. През цялото време се четат дълги молитви.       

И болните оздравяват. Само след седмица или десет дни, симптомите изчезват. Е, разбира се, нови крайници не поникват, но вече няма парене, няма и страшни видения. Свети Антоний пак се е смилил над тълпите.

Всъщност за това чудно изцеление има рационално обяснение: в специалните болници, поддържани от братството на Свети Антоний (броят им надхвърлял 300), хранели бедняците с отлежал пшеничен, а не с нов ръжен хляб. При това монасите добре знаели, че едрите, черни семена по класовете – всъщност морави рогчета – трябва старателно да се отбягват, докато селяните се радвали, че „класовете са се налели.“ Аналгетичният ефект от манастирското вино и още няколко лекарства, които днес са изгубени, също помагали, но поправянето идвало главно от това, че спирал приемът на заразен ръжен хляб.

В края на XVI век германски учен разбулва мистерията на болестта на св. Антоний. Отново германски учен – прочутият социолог и икономист Макс Вебер в началото на XX век формулира концепцията за разомагьосването на света. Преди Просвещението светът на хората бил каша, изпълнена с невидими създания: Богове, светии, ангели, демони, феи, елфи, змейове, върколаци, русалки и какво ли още не. Неподправената убеденост в съществуването на всички тези неща и личности помагала на човека да се ориентира.  

Постепенно разумът и икономиката изблъскали магичните създания от материалния свят. Коритата на реките били почистени и в тях не открили водни духове. Злите магьосници, летящи във въздуха и сипещи болести по хора, добитък и посеви, се оказали нищо и никакви бактерии и вируси. Но по-важно е, че структурите в душата на човека, които съответстват на един магически свят, остават да съществуват и след „разомагьосването“.  

Колко по-лесно е да се задоволиш с (работещото) решение на Свети Антоний, отколкото да търсиш корена на проблема. Не е изненада, че някои хора – всъщност, повечето хора, така и си остават в омагьосания свят на рептили, еврейски заговори, Q-anon, Земята е плоска, белината лекува, американците не са стъпвали на Луната и др. под.

А още по-важно е, че някои магически концепции в наши дни са приели напълно, или поне отчасти, официален статус. Такава официална магия например е неспирният икономически растеж: национални и наднационални институции се държат така, сякаш икономиката на тази планета е в състояние да нараства неспирно и бързо: и като брой хора, и като стандарт на живот, и като размах на неравенствата.

Друга официализирана магия – наистина, леко позаглъхнала в днешната пандемия – е, че интелектуалните сили на човека са безгранични. Вече нямало научен или технически проблем, който човечеството да не може да реши, и то бързо. Носител на тази идея стана рекламираният автор Ювал Харари, който убеждаваше читателите, че човекът скоро ще заживее вечно. Какво от това, че еластинът – протеин, играещ незаменима роля за функционирането на сърдечно-съдовата система, белия дроб, пикочния мехур и кожата, поддържа еластичността на човешките органи най-много до 120 години? (Smil 2019, 326).

Трети пример за официална (или, най-малкото, добре приемана от властите) магия e концепцията за здравите фундаменти на фондовия пазар. Индексът S&P 500, който включва 500-те най-големи компании в САЩ, за последната година, белязана от коронавируса, се покачи с около 12%, макар че БВП за 2020 г. се очаква да се понижи с 3.5%, а безработицата е нараснала двойно до 6.9%.

Обяснението е близо до ума: пенсионните и хедж фондове няма какво да направят парите си, освен да купуват с тях акции, и индексите се катерят: магията сякаш е вечна. Както и магията на ниската инфлация, неповлияна от мащабното печатане на пари. Стойността на парите, които отдавна нямат връзка с материалния свят, също е официална колективна магия.  

Във връзка с оценките на пазарите е важно да се обърне внимание на това, че някои от големите пазарни балони в историята са се „надули“ именно във времена на епидемии. Такъв е случаят с манията по лалетата, която съвпада по време с чумата в Нидерландия през 1636 г. Стопанският историк Харолд Джеймс обобщава: „Финансовата спекулация в дивата, апокалиптична среда се поражда от несигурността.“ Джеймс цитира в тази връзка и известния нидерландски учен Йохан Хьойзинха, отбелязващ възхода на мистицизма, ирационализма и ксенофобията след чумните епидемии в Европа.  

Впрочем, обективно погледнато, разомагьосването чрез Просвещението, което Вебер установи, не се е случило напълно. Просто един вид сляпа вяра, хаотична и безцелна, беше заменена със сляпа вяра от друг вид: по-целенасочена и полезна за властта.

Няма да застана в лагера на тези, които твърдят, че коронавирусът, поразил света след март 2020 г., е фалшификация: твърде много са хората, загубили живота си или на крачка от смъртта заради него. Но убедено мога да кажа, че пандемията, и страхът от нея, беше употребена. Беше употребена от някои правителства, както и от някои корпорации – и то твърде добре: от март до ноември 2020 г. по изчисление на Oxfam най-богатите десет души на планетата са добавили 500 млрд. долара към богатството си. Тази сума е достатъчна да се ваксинира и нахрани населението по целия свят.

Като стана дума, наистина ли е толкова трудно да се види, че ваксинирането също е модерна магия? В относителен план, то е нещо като ритуалите на братството на Свети Антоний, изпълнявани, след като болните са минали на пшеничена диета. Ваксинирането действително може да спаси хиляди човешки животи сред уязвимите групи – но и никой не крие, че ще донесе десетки милиарди долари на фармацевтичните компании.

Ваксинирането се представя като път за връщане към „нормалността“, но то не е дългосрочното решение на проблемите на света: пренаселеност, деградация на морала, унищожение на екосистемите, фрапираща бедност и неравенство, насаждан фанатизъм. Да можеше само да се открие ваксина срещу човешката злоба, завист и алчност…

Пандемията от коронавируса подейства едновременно като разомагьосване и повторно омагьосване на света. Тя разклати глупавата вяра във всемогъществото на науката – че за човека вече няма тайни в материалния свят. Тя още по-ясно разкри факта, че днешната икономическа система си служи с демокрацията и „обществения интерес“ като с параван. Но пандемията хвърли и нови заклинания върху видимата реалност.

В крайна сметка, всеки човек сам отговаря за нещата, в които вярва – а вярата има последици. Известен български лекар наскоро сподели с мен: „Този вирус засяга и психиката. Психическата нагласа до известна степен определя как ще се развие болестта. Опитът ми сякаш показва, че пациенти, които гледат по-спокойно на коронавируса, обикновено го изкарват по-леко. Тези, които много се страхуват, много се вълнуват, много се пазят, често имат усложнения. А при този вирус те са редки, но много тежки.“         

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *