Най-големите пазарни и политически балони се надуват във времена на епидемии
Векове преди Черната смърт, из Западна Европа върлувала болестта на Свети Антоний. Поразените от нея изпитвали ужасни парения по кожата, изпадали в конвулсии, плътта им потъмнявала и окапвала и крайниците се откъсвали от ставите. Всичко това било придружено от халюцинации – които всъщност дали името на това заболяване: Антоний Велики е раннохристиянски отшелник, изкушаван от дявола със страховити видения (тема, вдъхновила не един по-късен художник).
Днес знаем, че болестта на Свети Антоний се причинява от гъбата мораво рогче (Claviceps purpurea). Изследванията на този паразит по житните култури, най-вече по ръжта, през 30-те години на XX век са довели до синтеза на прочутия наркотик LSD. За съжаление, моравото рогче има вредно въздействие върху човешкия организъм. Ръженият хляб бил основна храна на бедните, а във влажни години паразитната гъба плъзвала по посевите и цели региони пламвали от болестта на Свети Антоний, позната още като „свещен огън“.
Във Франция, първият документиран случай на болестта, днес известна като ерготизъм (от ergot – мораво рогче) е от 944-945 г., когато умират 20 000 души. През 994 г. загиналите от свещения огън са двойно повече. През 1129 г. св. Женевиев се превръща в покровителка на Париж, защото след като епидемията покосява 14 000 души, абатът на града организира процесия с ковчега на светицата – и според хрониките, всички се изцеляват. Сравнения с броя на жертвите от епидемии в наши дни са подвеждащи: в демографските реалности на Средните векове, половината население на важни региони е измирало в страшни мъки.
Но не за болестта искам да говоря, а за лечението ѝ. Представете си тълпа екзалтирани, обезобразени бедняци, които прииждат към стените на манастир, където се пазят реликви, свързани със Свети Антоний. Пред портите излиза строг свещеник и вика: „Разболяхте се, защото сте грешни! Плюскате на корем, не почитате Светата Църква! Възлагам ви пълен пост – ще се храните само с хляба и виното, които ви даваме ние.“ Бедняците със стонове се отпускат пред спасителните двери. Вечерта някой излиза да ги нахрани: по къшей хляб и чаша вино, с благословията на светеца. През цялото време се четат дълги молитви.
И болните оздравяват. Само след седмица или десет дни, симптомите изчезват. Е, разбира се, нови крайници не поникват, но вече няма парене, няма и страшни видения. Свети Антоний пак се е смилил над тълпите.
Всъщност за това чудно изцеление има рационално обяснение: в специалните болници, поддържани от братството на Свети Антоний (броят им надхвърлял 300), хранели бедняците с отлежал пшеничен, а не с нов ръжен хляб. При това монасите добре знаели, че едрите, черни семена по класовете – всъщност морави рогчета – трябва старателно да се отбягват, докато селяните се радвали, че „класовете са се налели.“ Аналгетичният ефект от манастирското вино и още няколко лекарства, които днес са изгубени, също помагали, но поправянето идвало главно от това, че спирал приемът на заразен ръжен хляб.
В края на XVI век германски учен разбулва мистерията на болестта на св. Антоний. Отново германски учен – прочутият социолог и икономист Макс Вебер в началото на XX век формулира концепцията за разомагьосването на света. Преди Просвещението светът на хората бил каша, изпълнена с невидими създания: Богове, светии, ангели, демони, феи, елфи, змейове, върколаци, русалки и какво ли още не. Неподправената убеденост в съществуването на всички тези неща и личности помагала на човека да се ориентира.
Постепенно разумът и икономиката изблъскали магичните създания от материалния свят. Коритата на реките били почистени и в тях не открили водни духове. Злите магьосници, летящи във въздуха и сипещи болести по хора, добитък и посеви, се оказали нищо и никакви бактерии и вируси. Но по-важно е, че структурите в душата на човека, които съответстват на един магически свят, остават да съществуват и след „разомагьосването“.
Колко по-лесно е да се задоволиш с (работещото) решение на Свети Антоний, отколкото да търсиш корена на проблема. Не е изненада, че някои хора – всъщност, повечето хора, така и си остават в омагьосания свят на рептили, еврейски заговори, Q-anon, Земята е плоска, белината лекува, американците не са стъпвали на Луната и др. под.
А още по-важно е, че някои магически концепции в наши дни са приели напълно, или поне отчасти, официален статус. Такава официална магия например е неспирният икономически растеж: национални и наднационални институции се държат така, сякаш икономиката на тази планета е в състояние да нараства неспирно и бързо: и като брой хора, и като стандарт на живот, и като размах на неравенствата.
Друга официализирана магия – наистина, леко позаглъхнала в днешната пандемия – е, че интелектуалните сили на човека са безгранични. Вече нямало научен или технически проблем, който човечеството да не може да реши, и то бързо. Носител на тази идея стана рекламираният автор Ювал Харари, който убеждаваше читателите, че човекът скоро ще заживее вечно. Какво от това, че еластинът – протеин, играещ незаменима роля за функционирането на сърдечно-съдовата система, белия дроб, пикочния мехур и кожата, поддържа еластичността на човешките органи най-много до 120 години? (Smil 2019, 326).
Трети пример за официална (или, най-малкото, добре приемана от властите) магия e концепцията за здравите фундаменти на фондовия пазар. Индексът S&P 500, който включва 500-те най-големи компании в САЩ, за последната година, белязана от коронавируса, се покачи с около 12%, макар че БВП за 2020 г. се очаква да се понижи с 3.5%, а безработицата е нараснала двойно до 6.9%.
Обяснението е близо до ума: пенсионните и хедж фондове няма какво да направят парите си, освен да купуват с тях акции, и индексите се катерят: магията сякаш е вечна. Както и магията на ниската инфлация, неповлияна от мащабното печатане на пари. Стойността на парите, които отдавна нямат връзка с материалния свят, също е официална колективна магия.
Във връзка с оценките на пазарите е важно да се обърне внимание на това, че някои от големите пазарни балони в историята са се „надули“ именно във времена на епидемии. Такъв е случаят с манията по лалетата, която съвпада по време с чумата в Нидерландия през 1636 г. Стопанският историк Харолд Джеймс обобщава: „Финансовата спекулация в дивата, апокалиптична среда се поражда от несигурността.“ Джеймс цитира в тази връзка и известния нидерландски учен Йохан Хьойзинха, отбелязващ възхода на мистицизма, ирационализма и ксенофобията след чумните епидемии в Европа.
Впрочем, обективно погледнато, разомагьосването чрез Просвещението, което Вебер установи, не се е случило напълно. Просто един вид сляпа вяра, хаотична и безцелна, беше заменена със сляпа вяра от друг вид: по-целенасочена и полезна за властта.
Няма да застана в лагера на тези, които твърдят, че коронавирусът, поразил света след март 2020 г., е фалшификация: твърде много са хората, загубили живота си или на крачка от смъртта заради него. Но убедено мога да кажа, че пандемията, и страхът от нея, беше употребена. Беше употребена от някои правителства, както и от някои корпорации – и то твърде добре: от март до ноември 2020 г. по изчисление на Oxfam най-богатите десет души на планетата са добавили 500 млрд. долара към богатството си. Тази сума е достатъчна да се ваксинира и нахрани населението по целия свят.
Като стана дума, наистина ли е толкова трудно да се види, че ваксинирането също е модерна магия? В относителен план, то е нещо като ритуалите на братството на Свети Антоний, изпълнявани, след като болните са минали на пшеничена диета. Ваксинирането действително може да спаси хиляди човешки животи сред уязвимите групи – но и никой не крие, че ще донесе десетки милиарди долари на фармацевтичните компании.
Ваксинирането се представя като път за връщане към „нормалността“, но то не е дългосрочното решение на проблемите на света: пренаселеност, деградация на морала, унищожение на екосистемите, фрапираща бедност и неравенство, насаждан фанатизъм. Да можеше само да се открие ваксина срещу човешката злоба, завист и алчност…
Пандемията от коронавируса подейства едновременно като разомагьосване и повторно омагьосване на света. Тя разклати глупавата вяра във всемогъществото на науката – че за човека вече няма тайни в материалния свят. Тя още по-ясно разкри факта, че днешната икономическа система си служи с демокрацията и „обществения интерес“ като с параван. Но пандемията хвърли и нови заклинания върху видимата реалност.
В крайна сметка, всеки човек сам отговаря за нещата, в които вярва – а вярата има последици. Известен български лекар наскоро сподели с мен: „Този вирус засяга и психиката. Психическата нагласа до известна степен определя как ще се развие болестта. Опитът ми сякаш показва, че пациенти, които гледат по-спокойно на коронавируса, обикновено го изкарват по-леко. Тези, които много се страхуват, много се вълнуват, много се пазят, често имат усложнения. А при този вирус те са редки, но много тежки.“
Здравейте!
Разказвате добре несъмнено! Но … има и но, да. и то няколко.
Ще започна от края: „Този вирус засяга и психиката. Психическата нагласа до известна степен определя как ще се развие болестта.“ Не, не е такава връзката! Не е до този или онзи вирус, който евентуално засяга психиката 🙂 Няма добър лекар, който да пропусне да Ви увери, че психиката има огромно, за да не кажа до голяма степен решаващо значение за изхода на повечето заболявания. Лекар съм и казвам това от опит. И още нещо интересно ще кажа, макар че има и множеството научни доказателства за това. Един мой колега с дългогодишна практика в интензивно отделение за новородени деца ми сподели: Личи си от начало кога едно новородено ще оживее: когато то „реши“ да живее, се мобилизира, бори се и в повечето случаи оживява. Обратно, новородени, които от самото начало са се отпуснали и „отказват“ да се борят, в повечето случаи не могат да бъдат спасени.
С всичко това искам да кажа, че тази на пръв поглед незначителна неточност – че вирусът влияе на психиката, а не както всъщност е, че психиката влияе върху вирусното заболяване, както и върху почти всички останали заболявания, остава незабелязана за окото на незамислилия се и на неспециалиста. Но, за съжаление, тя много лесно може да създаде точно това „омагьосване“, за която говорите по-горе, нали? С други думи, да заблуди читателя, а това не е целта на писанието Ви, нали?!
Още нещо, с което няма да се съгласи никой научен изследовател:
„Пандемията разклати глупавата вяра във всемогъществото на науката – че за човека вече няма тайни в материалния свят“. Извинете, но науката никога не е твърдяла, че за човека няма тайни. Напротив, имаше един мъдър изследовател, който казваше, че (цитирам по памет) „Знанието е като повърхността на един кръг, а незнанието – като неговата окръжност. Колкото повече знаем, толкова по-добре разбираме, колко много не знаем, защото нараства досега до незнанието – окръжността :)“. За научния изследовател, т.е. за мислещия човек пандемията не само не разклати вярата (защо да е глупава? – включвате собствена емоция) в науката, а напротив, затвърди я. Имам маса аргументи!
Слушах Ваше интервю и това ме накара да погледна и Бодил.бг. За съжаление изпитвам разочарование 🙁 Може би е добре човек да се придържа там, където се чуства като „риба във вода“! Или да включва в разказа си по-честичко израза „според мен и моите емоции“ 🙂
Със здраве:
Маргарита
Благодаря за мнението, Маргарита. Ние сме това, което сме: превръщането на науката в религия не е научно. А дали яйцето е първо, или психологията, може да се поспори: много хора, засегнати от вируса, съобщават за душевна дестабилизация.
Според мен, проблемът, с който сте се сблъскали в Бодил.бг, е, че сте прочели нещо, което се различава от вашите убеждения. Но в това няма нищо лошо, нали?
С уважение,
Димитър
Здравейте отново и благодаря за отговора!
Прав сте, че малкият (!) проблем, с който се сблъсках тук е, че прочетох нещо, което се различава от моите убеждения, но (пак едно голямо Но 🙂 ) не това бе най-важното. Сблъсках се с нещо, което силно се различава от моята компетентност, базирана най-вече на дългогодишния ми професионален опит. Това е различно, нали? При това опитвате един майчинско-доминантен подход, като ме уверявате, че в това нямало нищо лошо. Нека аз преценя кое е добро и кое лошо от това, което правя или казвам, моля! Моите родители така са ме научили и нямам нужда от психологически „патерици“.
С текста си Вие доста грубо манипулативно, за съжаление, се опитвате да внушите, че не вярвате в науката (грубо, за който го усеща, разбира се, не и за тези, които целите да манипулирате). Не вярвате ли наистина? 🙂 Та ако не вярвахте, ние нямаше да си разговаряме тук с Вас, г-н Събев. Не сте честен с читателите си! Вие също имате научна титла, нали? За да направите този сайт също се опирате на науката, нали? Вие също се обръщате към лекар, когато сте болен, нали? Така вкарвате много хора в заблуда, г-н Събев. А здравната култура на българския народ и без това е на едно от най-ниските нива, поне в Европа. Не е честно!
Моята силна препоръка беше, когато подхвърляте манипулативно изразчета като „глупавата вяра в науката“, да подчертаете дебело, че това е Вашето мнение. И ако не сте манипулативен, да дадете форум на противоположното мнение директно в същата статия! Не тук в коментарите, които, разбира се, имат съвсем различна тежест.
Със здраве,
Маргарита
PS. А, да, вирусът! 🙂 Съобщава се за ранна и късна неврологична симптоматика при ковид, но то е различно от „душевна дестабилизация“. Човешката психика страда повече или по-малко винаги, когато човек е болен, г-н Събев.