От призива „Кръв и Пръст“ до атентата в Крайстчърч, фашистите винаги са се позовавали на мистични връзки с природата
Нахлувайки в СССР през юни 1941 г., германското командване следва план, който трябва да доведе до „съзнателното унищожение чрез недохранване на не по-малко от 30 млн. жители на Съветския съюз“ (Адам Туз, „Икономика на Третия Райх“). Друга нацистка програма разчиства Lebensraum, жизнено пространство, като избива стотици хиляди евреи на ръка – с пушки, пистолети, понякога и с тояги. Умората от тези ръчни занимания налага да се търсят иновации и така се раждат газовите камери.
Чудовищният характер на хитлеристкия режим е извън съмнение – но, на пръв поглед парадоксално, спрямо дивата природа той се проявява не като кръвожаден звяр, а като стопанин. Известно е, че райхсмаршал Херман Гьоринг се грижи за немските гори и за опазването на редките животни. Освен това, нацистите се възползват от изконната интимна връзка на германците с природата и насърчават езическото преклонение пред родната земя – гори, планини, реки, езера. Така те опитват да изместят стари авторитети като църква, хуманизъм и демокрация от сърцето на „висшата раса“.
Нацистката идеология стига още по-далеч и търси нови форми на обитаване на човека в природата: едновременно бягство от индустриалната цивилизация и апотеоз на Новия човек и неговото Общество. Едва ли е нужно да се уточнява, че под „общество“ се разбира германското. Така или иначе, през 1930-те и в началото на 1940-те години в Германия се развива специфичен начин на мислене, който под името екофашизъм намира привърженици и в наши дни.
По-долу, ще дам примери за оригиналния екофашизъм от хитлеристкото списание „Сигнал“ в периода 1941-1943 г. (личен архив). След това ще разгледам два нови журналистически материала за модерните екофашисти. Ще завърша с размисли дали екофашизмът може да се разпространи отново в Европа.
Спасители на зубри
„Ние прокламираме, като наша първа голяма истина: границите, в които се развива стопанството, са определени от природата и от нейните закони“. Това не е цитат от доклад на Римския клуб, а статия от 1943 г. на германския икономист проф. д-р Хунке. Авторът се обявява за „природосъобразно политическо водачество на общността“. („Сигнал“, юли 1943, кн. 2).
В същия брой на списанието, което разнася хитлеристката пропаганда из обединена Европа, е разказана захаросаната история как военен завод с 6000 работници затихва, за да се наслади на филхармонично изпълнение на Шуберт. Какво от това, че губим пари и снаряди, размишлява авторът. „Музиката е най-чист израз на неизчерпаемостта на природата… Мъжете на континента носят оръжия, чук и рало не за да станем роби на машините, а истинските им господари“.
Няколко думи за източника: „Сигнал“ излиза между 1940 и 1945 г., централата му е в Берлин, а броевете се превеждат на почти 20 езика и се разпространяват из цяла Европа, включително България. Качеството на печата за времето си е изключително: във всеки брой са поместени цветни снимки и илюстрации. „Сигнал“ се развива под патронажа на Гьоринг и вероятно това е причина за многобройните материали, свързани с животните и природата.
Специално внимание в това отношение заслужава статията „Природна защита“ (октомври 1942). В нея са разказани три истории за редки животни. Едната е за спасяването на зубрите („прастаро германско животно“) чрез „пренос“, т.е. насочвани кръстоски с американски бизони, другата е за завръщането на скалните орли в Бавария, третата – за лосовете от природозащитната област Дарс край Рощок. „Много редки животни, чрез „напредъка“ на модерното време, са осъдени на смърт и мерки за закрилата им са необходими“, обобщава „Сигнал“.
Градове – градини и глобално застудяване
Но екофашизмът е по-задълбочен от грижата за редки и будещи емоции видове. Той се интересува от начина, по който хората могат да живеят щастливо и устойчиво в природата. „Сигнал“ редовно разисква идеята за градове – градини, явно повлиян от английските Градини на победата. Нацисткият план е градинарството „не само да запълни празнината между града и земята, но и да бъде мост помежду им“.
В статията „Европа трябва да стане една цъфтяща градина“ се твърди, че 400 кв.м. са достатъчни, за да задоволят нуждите от зеленчуци на четиричленно семейство за цяла година. „Идеал на всеки градостроител е в бъдеще всяко жилище да има съответно голяма площ за зеленчукова и овощна градина“, пише там (прочутият план Мусман за развитие на София не е случаен). Изводът е достоен и за Грийнпийс: „Градските зеленчукови градини са нищо друго освен израз на копнежа на човека към природата: слънчогледите между фабричните комини и грижливо гледаните цветя пред фасадите на работническите блокове са протест на човешката душа срещу изнасилването й от една алчна и криворазбрана индустриализация“.
На война като на война: за разлика от европейската цъфтяща градина, „над запазените за индианците области в щата Дакота е надвиснала палеща жега. Въздухът е изпълнен с прах, вдигнат от стадата добитък, които тези дни трябва да бъдат преместени в други щати, защото иначе неминуемо ще загинат“. С чернозема, който САЩ ежегодно губел заради прашни бури, щели да се построят 600 Хеопсови пирамиди. Обезлесяването било безогледно. Нататък четем, че „от 200 години насам северна Америка експлоатира по най-грабителски начин своите природни богатства“. Цитатът е точен: 1943 година.
А дали случайно нацистите не са стигнали и до извода за глобално затопляне? Всъщност ще е нова ледникова епоха, твърди „Сигнал“ и посочва като предполагаема дата 6850 г. сл. Хр.
Новите арийци
Дотук стана ясно, че терминът екофашизъм не е преувеличение. В „Сигнал“ виждаме момчета от училищата „Адолф Хитлер“, тръгнали на поход в планината. Ветерани са застанали гордо пред своите градинки за билки. Изтъкват се глобалните приноси на германските школи за залесяване. „Ние сме си изградили един свят, който не подхожда на съществото човек“, твърди френският изследовател Алексис Карел, а събеседникът му, д-р Хайнц Граупнер, отвръща: „Новата държавна форма (на германците) е една политически погледната биология“ (септември 1943, кн. 1).
Неонацизмът, от няколко години надигнал глава в Европа, не остава сляп за това наследство. По определението на Джейсън Уилсън, колумнист на в. „Гардиън“, днешните екофашисти са убедени в настъпващата екологична катастрофа и виждат спасението в геноцид. „Екофашистите оплакват ограбването на природата – нещо, което те асоциират с модерността и индустриалното общество, което според тях е намалило връзката между раса и територия“, обобщава Уилсън.
Да се анализира днешния екофашизъм е като да се ходи по острие, тъй като ентусиастите на неограниченото бизнес разрастване се възползват от всяка възможност да хвърлят кал срещу защитниците на природата. Едновременно с това, крайно десните се опитват да печелят популярност, като асоциират тъмните си идеи с нарастващата загриженост на човечеството за бъдещето. И за да е наистина трудно, честни еколози като Джеймс Лавлок и без да са фашисти стигат до стряскащи изводи:
Планетата дългосрочно не може да изхрани повече от 1 млрд. души. Не можем да спасим всички климатични бежанци и трябва да отблъснем някои хора от спасителните лодки, за да не потънем всички. Мултикултурализмът в либерална Европа зася семето на разделението и омразата в обществото. Изкуственият интелект ни оставя без работа и по-добре да изоставим прогреса, за да търсим старата връзка с природата…
Екофашистите, които активно обменят мнения в интернет, далеч не са безобидни маниаци. Стрелецът от Крайстчърч от март 2019 г., обвинен за смъртта на 51 души и раняването на 40, се определя като еко-фашист. Гуру на това течение е Тед Качински, известният Унабомбър, убил трима и ранил с 23 души с взривни устройства, пращани по пощата, като форма на лична революция срещу индустриализацията и прогреса.
Американският журналист Сара Менавис прави опит да разбере повече за екофашизма, като води онлайн чат с един от застъпниците му в интернет. „Екофашистите смятат, че единственият начин да се спаси планетата е народите да живеят в географските региони, където са възникнали“, обяснява тя. Екофашистите по правило са вегани, бели националисти, противници на мултикултурализма и антисемити. Обединява ги също и омразата към пластмасата и страстта към скандинавската митология.
Силно влияние има лозунгът „Кръв и Почва“ (Blut und Boden) на нацисткия идеолог Рихард Валтер Даре – райхсминистър на храната и селското стопанство до 1942 г. Събеседникът на Менавис заявява: „Ако продължаваме както досега, ще погълнем ресурсите си и ще заемем цялата земя. Намаляването на световното население е единственото нещо, което би гарантирало оцеляването ни на земята“.
Отвъд политкоректността
Всъщност горното съждение е коректно в екологичен смисъл. Финландският еколог Пенти Линкола далеч не е сам в извода си, че „Най-лошият враг на живота е твърде многото живот“. В животинския свят са известни много модели за регулиране на числеността на популациите и масовото измиране е един от тях. Човечеството чрез своята икономика се освободи от биологията, но докога? Световните лидери отдавна следваше да насърчат мерки за намаляване на демографския прираст. Не го направиха, защото масите хора – дори и бедняци, движат икономическия растеж.
В същото време, планетата би могла да изхрани и по-голямо от сегашното население, ако бъдат решени въпросите за разпределението на благата и координирането на производството. Екофашизмът, отроче на крайната десница, заобикаля тези опасни възможности. Далеч не е изключено, ако движението за световна икономическа реформа в името на устойчивостта набере скорост, отговорът на Парите да е именно екофашизъм: „Ще пазим природата (и привилегиите си), като намалим броя на хората“.
Как се отнася съвременното екологично движение към тези перспективи? В момента то се е устремило към гребена на вълната, но тепърва има да отговаря пред избирателите на неудобни политически въпроси. Може би европейските зелени ще останат верни на либералния подход? Така обаче ще отчуждят от себе си много обикновени хора, които търсят най-вече сигурност. Или ще открият консерватизма – нали „опазване“ и „консервация“ са синоними? Големите решения пред зелените предстоят и по пътя ги дебнат клопки, по-страшни от заблудата екофашизъм.
Споделете статията: