1.5 млн. души превиват гръб за по няколко цента на ден в най-богатата икономика на света
До 10% от всички заети в преработващата промишленост в САЩ вероятно са затворници – твърди изследване, публикувано от нюйоркския Институт за ново икономическо мислене (INET). Майкъл Пойкър проучва ефектите от затворническата заетост върху пазара на труда и установява статистически значима връзка между броя на работещите затворници и размера на заплатите в икономиката. С други думи, трудът на затворниците води до по-висока безработица и по-ниски заплати на „свободните“.
Има логика да е така: САЩ са страната с най-много затворници в света (около 2.2 млн. души). Държава с под 5% от световното население е приютила във федерални, щатски и локални затвори 21% от всички затворници на планетата. Ако се включат и хората с пробация и под гаранция, под „корективен надзор“ в САЩ се намират 6.85 млн. души.
Фрапиращи са данните за етническия състав в затворите. Шансът чернокож да попадне в затвор е шест пъти по-висок в сравнение с белите. Един от всеки шест испаноезични жители на САЩ, родени през 2001 г., ще лежи в затвора поне веднъж през живота си.
Всъщност в затворите в САЩ не се „лежи“. Не е тайна, но рядко се коментира, че голямата част от затворниците в Америка работят и трудът им се заплаща мизерно. Според проекта Prison Policy Initiative, средната минимална дневна ставка в затворите на САЩ през 2017 г. е 86 цента. Тя силно варира в различните щати и индустрии: например в Алабама или Флорида затворникът не получава пари за труда си. В Аляска той може да вземе до 2 долара на час, ако е нает в държавните „Изправителни индустрии“.
Аляска е изключение. На повечето места затворниците не взимат почти нищо предвид цените на стоките, които се доставят в затворите. Съобщава се случай как жена трябва да работи две седмици в затвора, за да спести сума, равна на цената на пакет тампони.
Най-разнообразни индустрии се възползват от този тъй евтин труд. Затворници произвеждат матраци, огъват винкели, шият дрехи, работят на стругове или прибират реколти. Брандът за луксозно бельо Victoria’s Secret чрез подизпълнител наема затворници – шивачи от Южна Каролина и им плаща около 10 цента на час.
Тъй като ползването на затворнически труд е чувствителен въпрос, повечето търговски марки предпочитат да се възползват от тази схема чрез подизпълнители. Пример дава McDonald’s: сандвичите се приготвят от „свободен“ персонал, но фирмените облекла и пластмасовите прибори се изработват от затворници.
САЩ не са сами в използването на затворнически труд. Във Великобритания към 2012 г. има около 10 000 работещи затворници. Един от работодателите преминава червената линия и се разчува из медиите: кол-центърът Becoming Green наема 23-ма затворници за по 3 паунда на ден, след което уволнява 17 „свободни“ служители.
Русия също не изостава. Разследване на Forbes от 2013 г. разкрива, че руската ФСИН (Федерална система за изпълнение на наказанията) има чиста печалба от 1 млрд. рубли и приходи от над 30 млрд. рубли. Бизнесмен посочва пред изданието, че трудът на 30 затворника му струва колкото наемането на 5-6 „свободни“. Разбира се, затворниците получават много по-малко, отколкото бизнесмените плащат на администрацията на затворите. И в САЩ, и в Русия удръжките са около и над 80%.
Но САЩ безспорно са номер едно: там вече се говори за Затворническо-индустриален комплекс (ЗИК, или PIC, prison-industrial complex). Джинсите, които продават K-Mart, са изработени в затворите на Тенеси. Затворници приемат резервации за хотели, самолетни билети (American Airlines), рент-а-кар (AVIS). Продават автомобили в дилърски центрове и горива на бензиностанции. Изработват офис мебели. Работят на полето в големи ферми в Колорадо и Аризона при надница от 60 цента на ден. Тяхно е производството на униформи и обувки за държавните институции, вкл. за затворите.
По официални данни, към 2005 г. в САЩ са работили около 1.4 млн. затворници, от които 594 хил. души в преработващата промишленост. Тоест, около 60% от осъдените на лишаване от свобода работят, на практика без да взимат пари. А публичните разходи за поддръжка на затворите в САЩ достигат 81 млрд. долара. Как е възможно това?
Използването на безплатния труд на затворници от частни корпорации посяга на човешките права и ощетява данъкоплатците заради интересите на капитала. ЗИК е ярък пример за икономически модел от неолибералната палитра, който с публични средства осигурява евтина и покорна работна ръка за Големия бизнес.
Експанзията на затворническия труд е кинжал с много остриета. От една страна, както изтъква Пойкър, използването на труда на затворници в края на XIX и началото на XX век отслабва стачните действия и силата на профсъюзите. Също и нивото на работните заплати на „свободния“ пазар се потиска. Пойкър изчислява, че прирастът на заплатите в САЩ исторически е намалял с 0.5% на година заради затворническия труд. Предвид стагнацията при заплащането на труда, процентът е значителен.
Затворническият нископлатен труд е и скрита експортна субсидия за американския бизнес – практика, заради която Вашингтон по-рано е нападал вербално Китай. Лицемерна е и претенцията на Америка, че е флагман на „Свободния свят“: данните показват, че през 2008 г. един на всеки 100 възрастни жители на САЩ е бил в затвора. В разгара на Сталиновия терор, в ГУЛАГ са затворени 0.8 на 100 съветски граждани.
Известният публицист Адам Гопник в статия за „Ню Йоркър“ отбелязва, че повече от половината чернокожи мъже без диплома от гимназия ще лежат в затвора поне веднъж в живота си. „Масовото вкарване в затвора в мащаб, почти без паралел в историята на човечеството, е фундаментален факт за нашата страна днес“ – изтъква Гопник и сравнява положението с робството през 1850 г.
Големият бизнес се възползва от ЗИК, но не е редно вината да се хвърля единствено върху компаниите – изтъква от своя страна Джеймс Килгор, изследовател и писател, който е прекарал почти седем години зад решетките. Според Килгор, проблемът е изцяло политически и се крие в стремежа на елитите да криминализират бедността и да насадят в обществото страх заради нарастващия дял на цветнокожите.
Други тълкуват „експлозията на затворите“ като реакция на социалните движения през 1960-те и борбата на чернокожите за граждански права. Т.нар. „война с наркотиците“ осигурява постоянно постъпление на млада работна ръка в ЗИК. Но повечето изредени обяснения за американския затворнически феномен по-скоро изглеждат като поводи, или условия на средата. За него следва да се търси икономическо тълкуване.
От графиката се вижда добре, че експоненциалното нарастване на дела на затворниците съвпада с началото на първия президентски мандат на Роналд Рейгън, когато корпоративните интереси стават водещи в националната политика. Прилаганият „бизнес модел“ е зловещо ефективен: със затворнически труд цената на труда се държи ниска, а Големият бизнес получава още една скришна правителствена субсидия, платена от данъкоплатците. Като бонус, увеличавайки броя на младите затворници от „проблемни“ контингенти, статуквото отслабва капацитета за социални протести.
Шансовете на белите да си намерят редовна работа, след като са излежали ефективна присъда, са около 50%, при чернокожите двойно по-ниски. Вкарването в затвор за притежание на сравнително безобидни наркотици като марихуана създава „резервна армия на труда“, а хората, обречени на безработица, много често се връщат в затвора. Ето как търсенето на евтин труд ражда предлагане: днес един от 37 души (2.7% от възрастните в САЩ) се намира под някаква форма на „коригиращ надзор“.
Изследването на Пойкър, с което започнах, твърди, че има и положителни странични ефекти от затворническия труд. Компаниите без достъп до този източник на работна ръка са по-активни при въвеждане на нови технологии и регистрират повече патенти. За да се конкурират с безплатните работници, те заместват трудоемките технологии с капиталоемки. Но в други случаи ЗИК убива цели индустрии.
Джеймс Килгор изтъква, че понякога работата, дори да не е платена, осмисля безкрайните дни на присъдата и всъщност спасява психиката на осъдените. Но дори да се съгласим с надписа на входа на хитлеровите концентрационни лагери, че „Работата освобождава“, през XXI век трудът в затворите не може да остане на нивото от XIX в. Ако затворниците получат по-приемливо заплащане, те могат да излязат от затвора с малък капитал, който да им помогне да започнат свой бизнес (под попечителство).
Могат да придобият и умения, които се търсят на пазара на труда. Най-показателният пример тук идва не от САЩ, а от Русия. През 2011 г. ангажиран бизнесмен решава да обучи затворнички в колония как да правят 3D анимация за истински филми. Купува скъпи компютри, ремонтира помещение, изпраща обучители от Москва. Десетки момичета са подготвени да ползват програмата Maya. После губернаторът е сменен, договорът със затвора прекратен и инвестицията на стойност 1 млн. долара потъва.
Очевидно в Русия, нито пък в САЩ, не се гледа сериозно на възможността затворът да превъзпитава. Също и предпазването на обществото от „зли индивиди“ е под въпрос: изследване твърди, че 576 хил. души – 40% от осъдените в Америка – лежат в затвора, без да представляват заплаха за обществената безопасност.
Ако светът върви към по-висша организация, основана на разум и справедливост, реформата на затворите – на техния смисъл и на условията на изпълнение на присъдите – е неотложен въпрос. Ако ли не: ако затворите са просто източник на робски труд и средство за маргинализиране на неудобните, тепърва ще видим техния възход.
Споделете статията: