Дъжд от калинки удави института за ядрени изследвания

Персоналът по поддръжката на ядрените съоръжения в София отдавна е под допустимия минимум. В ИЯИЯЕ назначават хора без квалификация и с конфликт на интереси

От Димитър Керанов

Опасно проникване на голямо количество дъждовна вода в Изследователския ядрен реактор в София се случи при две идентични аварийни ситуации в рамките на последните години. Читателят надали е запознат с този факт, тъй като информацията в сферата на ядрената енергетика тече по строго редактирани канали. Така или иначе, на два пъти беше създадена опасност от радиоактивно замърсяване в чертите на българската столица. Не говоря за далечни Чернобилски години, а за май 2014 г. и юли 2018 г. Реакцията на отговорните лица в двата случая беше различна, и във втория случай буди сериозна тревога.

Поводът и двата пъти е банален: вследствие на проливен дъжд се наводнява приземният етаж на Ядрената научно-експериментална и учебна база (ЯНЕУБ), поддържана от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при Българската академия на науките. В първия случай интензивен валеж от 63 л на кв. м в късните следобедни часове на 26.05.2014 г. води до опасно навлизане на вода в приземните етажи на ядрената учебно-експериментална база. Там са разположени Радиохимична лаборатория, други помещения със скъпа апаратура, дизелов агрегат, служещ за резервно електрическо захранване, включително на охранителните системи, складове и др., чието изброяване само ще отегчи читателя.

Веднага след забелязаното опасно покачване на водите е уведомен аварийният екип и към 20 часа започна отводняване с потопяеми помпи на залетите помещения. Бяха предприети и други действия, за което съм свидетел като участник в аварийния екип. Паралелно с усилено работещия екип, служителите от отдел „Радиационна безопасност“ правеха непрекъснати измервания, за да установят дали има опасност от радиационно замърсяване чрез изпомпваните количества вода, а и с цел навременно използване на лични предпазни средства. Нива над допустимите не бяха констатирани.

Наводнените най-ниски помещения на радиохимичната лаборатория все пак носеха риск от изтичане и разпространение на опасни химични вещества. Нека уточня, че ядрената експериментална и учебна база е заобиколена от жилищни сгради и големи търговски и бизнес обекти, в непосредствена близост до спирка на метрото. Само навременните и експертни действия на целия авариен екип под ръководството на д-р инж. Стоян Кадалев не допуснаха риск от замърсяване на територията на базата и на околната местност.

Лично мога да потвърдя под какво напрежение работехме, но, както е редно, периодично подавахме информация до ръководството на ИЯИЯЕ: ръководителят на аварийния екип уведомяваше директора доц. Димитър Тонев, а аз, заради длъжността, която заемах тогава, уведомявах зам.директора доц. Мария Манолова. Не очаквахме да получим от тях ценни указания, но някой от ръководителите на института поне можеше да пристигне на място и да се запознае с положението. Никой от ръководството не се яви. Още след първите разговори по телефона се изясни, че целият ръководен състав на ИЯИЯЕ точно по същото време шумно празнуваше рождения ден на директора доц. Тонев.

Към полунощ аварийният екип напълно овладя ситуацията, водите бяха изпомпани и се взе решение вентилационната система да остане да работи цяланощ, за да се изсушават наводнените помещения. Оцени се, че дъждът е спрял и няма опасност от ново наводняване. Едва след полунощ хората от аварийния екип се разотидоха от обекта.

Както е разписано в законите и наредбите, ръководителят на аварийния екип изготви доклад до Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), в който описа аварийната ситуация, предприетите действия, изводите и препоръки какво да се предприеме в бъдеще, за да се отстрани опасността от ново нахлуване на вода в приземния етаж на ядрения обект. Дали нещо от препоръките е коментирано от АЯР и предписано за изпълнение на ИЯИЯЕ не ми е известно. В неведение е и инж. д-р Кадалев. По заповед на директора на ИЯИЯЕ, в началото на 2018 г. той беше дисциплинарно уволнен.

Така че нито той, нито аз участвахме в справянето с втората аварийна ситуация. Като интензивност на валежите и възможни последствия тя е идентична с първата, но действията за отстраняване на рисковете са по-различни. Съдете сами: на 10.07.2018 г. започва интензивен дъжд и след полунощ дежурните полицаи от охраната съобщават, че тяхното служебно помещение се пълни с вода. Нека уточня, че то се намира на около 100 м от сградата на ЯНЕУБ и е на по-високо място. Скоро на обекта пристигат помощникътна директора по административната част инж. Вл. Башев и ръководителят на отдел „Физическа зашита и сигурност“ на ЯНЕУБ – г-жа В. Варийска. Отиват направо в служебното помещение на полицаите и предприемат решителни действия за отводняването му.

След което минават и през сградата на ядрения експериментален реактор, виждат, че приземният етаж е наводнен – и се оттеглят на заслужен отдих. Отводняването на приземния етаж на ЯНЕУБ започва едва сутринта, след като служители, работещи там, идват на работа и сами забелязват резултатите от проливния дъжд.

С всяка изминала година броят на работещите в ЯНЕУБ непрекъснато намалява. Съмнявам се, че днес има достатъчно на брой специалисти, които могат да сформират авариен екип като този през 2014 г. – който свърши работа, макар да не отговаряше на всички изисквания за брой на персонала и осигуреност с ресурси. Не ми е известно дали инж. Башев, който няма компетентност в аварийните дейности, е докладвал на ръководството на ИЯИЯЕ за наводнението в ЯНЕУБ. Ако не е докладвал, значи не е изпълнил елементарното изискване на плана, по който има компетентности. Ако е докладвал – какво е разпоредено и какви мерки са предприети за изминалите месеци? Същото се подразбира и за г-жа Варийска, защото тя би трябвало да влиза в състава на аварийния екип на ЯНЕУБ.

Четири месеца след аварийната ситуация нищо видимо не се е променило. Не са назначени нови специалисти в ядрената експериментална и учебна база, които да попълнят аварийния екип, нито състоянието на сградата се е подобрило. За втория случай на наводняване на приземния етаж на ядрения обект също е бил изготвен доклад до АЯР, но съдържанието на доклада е неизвестно. Така или иначе, регулаторът не дава някакви признаци за тревога заради повтарящата се авария току под носа му.  

И двата случая са предизвикани от проливни дъждове, и в двата случая рисковете от радиационно или химическо замърсяване са налице. Поради бездействие във втория случай е имало реална опасност за здравето както на работещите на площадката на ядрения обект, така и за хората в околните сгради, за хилядите преминаващи през спирката на метрото и на близките спирки на градския автобусен транспорт.

Най-куриозното в действията на инж. Башев и г-жа Варийска в тази втора аварийна ситуация е, че те са преценили да се действа едва след спирането на дъжда. Може би така им е било наредено? Защото, както е казал народът, на калпавата организация дъждът й пречи.

Ако беше само смешно и жалко, щях да спра тук. Но считам, че е и страшно да се подхожда тъй безотговорно към аварийна ситуация в такова съоръжение. Дори бих поискал от прокуратурата да уточни въз основа на доклада до АЯР по случая от 10.07.2018 г. дали има предвидени санкции за подобно бездействие с потенциално тежки последици. Само на случайността и институционалния чадър ли ще разчитат отговорните служители и ръководителите на института – оператор на ядрено съоръжение по смисъла на законите?

В проливния юлски дъжд на 2018 г. ръководството на ИЯИЯЕ май си беше забравило чадъра, но в същото време ми се струва, че върху цялото това ръководство е разпънат друг вид чадър. Някой отгоре ги защитава и не им държи сметка за провалите: всеки път минават оправданията им с дъжд, сняг, мъгла, земно притегляне или цунами. Сигурно ще намерят и нещо друго, с което да се оневинят, че препоръките и разпорежданията от доклада по аварийната ситуация през 2014 г. са останали на хартия.

Може ли аварийна ситуация с наводняване на ядрената експериментална и научна база в София да нанесе тежки последици за здравето на много хора и за околната среда? Отговорът е „да“. Защо тогава през 2018 г. се повтаря същият инцидент, както през 2014 г.? Къде е гледал през това време регулаторът АЯР? 

Аз имам някои подозрения и ще ги споделя. Дългогодишен ръководител на Агенцията за ядрено регулиране е доц. Лъчезар Костов, бивш служител на ИЯИЯЕ. Костов продължава да се води на работа в ИЯИЯЕ, макар и не на пълен работен ден, като за това получава възнаграждение. Сумата от ИЯИЯЕ е вероятно скромна, съотнесена със заплатата на доц. Костов като висш държавен служител в АЯР, но не става дума толкова за размер, колкото за взаимоотношения. Зависимости, взаимни услуги, защита на позиции. А пред обществото залинялата Българска академия на науките може да оправдава с недоимък политиката си да не привлича млади учени в научните си звена.

От няколко месеца мандатът на доц. Лъчезар Костов като ръководител на АЯР е изтекъл, но конкурс за избор на нов началник на агенцията не е обявен. Това едва ли е случайно, защото подходящи кадри има. Но Костов е и пълномощен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна. Като такъв, и като служител на ИЯИЯЕ, и като шеф на ядрения регулатор, доц. Костов трябва да е човек с наистина голям капацитет, за да съвместява всичките си функции и задачи. (Друг въпрос е защо българските дейности в Дубна се координират от АЯР, а не от министерството на науката.)  

Но все пак и доц. Костов пропуска някои ангажименти в натоварения си график. През 2014-2016 г. в ИЯИЯЕ бяха репресирани учени, изпратени на работа в Дубна, които не искаха да подават молби за неплатен отпуск в българския институт, докато са в чужбина – такова беше изискването на ръководството, което се скъпи да плаща и скромните заплати на българските учени. Който не подава молба за неплатен отпуск – дисциплинарно уволнение. Доц. Лъчезар Костов от много години все забравя да подаде такава молба, но без последици.

След казаното не е чудно, че Агенцията за ядрено регулиране – която е на пряко подчинение на Министерския съвет – не е санкционирала ядрения институт заради втората, идентична на първата аварийна ситуация. Някой орган, интересуващ се от материята „конфликтна интереси“, би намерил широко поле за работа по този случай. Ако някой от прочутата комисия КПКОНПИ чете това, само ще намекна, че друг държавен контролен орган през 2016 г. вече се произнесе с мнението, че конфликтът на интереси е възможен.

Колкото и да е важно да няма ненаказани служебни и административни злоупотреби, сигурността е цел номер едно. Към 2014 г. в ядрената експериментална база, макар и с непопълнен щат, все още имаше над 20 служители на оперативни длъжности. Поне половината се включихме активно в справянето с аварийната ситуация от 26-ти май. Но към 2018 г. от онзи ограничен човешки потенциал е останала само половината. Но пък с над 25 души персонал и с цял нов зам. директор, най-голямата структурна единица в ИЯИЯЕ сега е „Циклотронна физика“.

Циклотронът в ИЯИЯЕ продължава да отлежава, а най-много са хората, назначени във връзка с неговото стартиране в необозримо бъдеще. Има изследователски реактор, но няма персонал за поддържане на системите му и справяне с аварийни ситуации, нито пари за довършване на реконструкцията му.

Както каза един голям български класик: „Като заваля, та цяла неделя“. С наводненията, предизвикани от проливни дъждове, все някак ще се справим. За калинките, които ни заливат от години, ще се наложат по-крути мерки.

Авторът е председател на Браншови синдикат „Подкрепа-БАН“ при КТ „Подкрепа“

Членове на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в ИЯИЯЕ, участвалив аварийната група от май 2014 г. и впоследствие уволнени от ръководството на института:

Димитър Керанов, ръководител отдел „ФЗС“ до 05.06.2014 г., е освободен от работа по заповед на директора с мотив да се назначават по-млади хора. На негово място по-късно е назначена Вержиния Варийска, която към датата на назначаването си е със средно образование, в противоречие с изискванията за  заемане на тази длъжност.

Александър Иванов, механик от отдел „Механичен“,  уволнен дисциплинарно от директора на ИЯИЯЕ през 2016 г.

Д-р инж. Стоян Кадалев, началник на отдел „Оператори“ и ръководител на аварийната група в ЯНЕУБ. Уволнен дисциплинарно по дискриминационен начин в началото на 2018 г.

Милчо Василев – ръководител на отдел „Енергетичен“, пенсиониран през 2018 г.

Три отдела в ЯНЕУБ са без ръководители: „Механичен“, „Оператори“ и „Енергетичен“. В момента в тези отдели работи само по един човек. Всички останали отдели и лаборатории в ЯНЕУБ са също с критично малък състав.