Еврофондовете: Северът срещу Юга

Статистически доказвам, че община с кмет от ГЕРБ получава повече еврофондове. Около 40% от безвъзмездните средства по оперативните програми са вече усвоени.

Около 2 млрд. лв. безвъзмездна помощ от оперативните програми на Европейския съюз са се влели в българските региони към 30 май 2018 г. Това показват данните за програмния период 2014-2020 г. на ИСУН – информационната система за управление и наблюдение на структурните фондове.

Към края на май са договорени проекти на обща стойност 6.81 млрд. лв. В това число 5.25 млрд. лв. представлява безвъзмездната финансова помощ от ЕС. Реално изплатените суми са 2.06 млрд. лв., което е почти 40% от общата финансова помощ и 30% от стойността на договорените проекти.

Цитираните суми се различават от официалните данни, които твърдят, че към днешна дата реално са изплатени 3.43 млрд. лв., а договорените проекти са на значително по-голяма стойност. Вероятното обяснение за разминаването е, че в официално съобщаваните данни се включват и международните проекти, както и проектите, които се осъществяват на над-регионално (национално) равнище.

Изчислените 2 млрд. лева са средствата от оперативните програми, които са се влели в българската икономика по места. Парите са получени от общини, фирми, институти, училища и други организации, изпълняващи европроект в даден регион. До това число достигнах, като сумирах община по община одобрените европроекти и отчетох текущото им изпълнение. Данните са достъпни за публично ползване в ИСУН.

Трите Българии

Основната цел на това начинание бе да се проверят две хипотези и първата от тях е, че средствата от европейските структурни фондове се насочват приоритетно към Южна България, а Северна България е отново пренебрегната.

Този въпрос е болезнен, тъй като през предходния програмен период, завършил през 2014 г. Северът получи едва 26.2% от европейската торта. Показателен пример за тогавашния подход е, че област Варна се разпореждаше с 1/3 по-малко средства по сравнение с област Бургас, независимо че населението й е с 60 хил. души по-голямо.

Работната хипотеза отчасти се потвърди. Договорените проекти за Северна България в новия програмен период са на стойност 2.3 млрд. лв., а за Южна за почти двойно повече пари – 4.5 млрд. лв. Тоест към Севера са насочени 34% от средствата.

Но картината става по-различна, ако се отчетат проектите, регистрирани в столицата. Еврофондовете в момента всъщност са разделени на три съвсем равни порции: Северна България, Южна България без София, и София.

Това е реалността: в София е концентрирана една трета от българската икономика и градът пълноценно се възползва от улеснения си достъп до информация и финансиране.

Все пак българското правителство се е постарало да отговори на критиките, че пренебрегва Севера за сметка на Юга. Изостаналият Северозападен регион в момента се радва на договорени проекти за над 1.1 млрд. лв. и реално изплатени 339 млн. лв.

Тези суми са сходни с нивата на европроектите в далеч по-големия Южен Централен Район. А Югоизточният район, силно привилегирован в предишния програмен период, сега се задоволява със само 630 млн. лв.

Малки, големи и още по-големи

Вероятно за да осуети подобни съпоставки, иначе подробният ИСУН не обобщава данните на ниво общини и области. Така че за да стигна до тези резултати, се наложи главоломно смятане в пространни екселски таблици – проект по проект и община по община. При това обобщаването на данните не можеше да се върши механично, тъй като някои проекти бяха отчитани по няколко пъти в различни общини.

Но от този мъчителен труд все пак имаше полза, тъй като той разкри подробности, които в обобщените данни щяха да останат скрити.

Първо, стана видно, че в най-малките общини, които обикновено изпълняват само 2-3 малки социални проекти – осигуряване на топъл обяд за бедни хора и други подобни, предвидените средства по европроекти до голяма степен са вече усвоени.

Така Трявна е усвоила 92% от отпуснатото безвъзмездно финансиране, Дряново, Кайнарджа и Завет по 72%, Вършец 85%, Сапарева баня 90%, същата е тенденцията в Якоруда, Земен, Своге, Копривщица и на ред други места.

Това в зависимост от симпатиите към сегашната власт може да се изтълкува по два начина: от една страна, средствата се усвояват бързо, което говори, че общините са натрупали капацитет и работят добре с еврофондове.

Но погледнато икономически, въпросните общини са си „изгърмели патроните“ две години предсрочно. Положителните ефекти от европейските фондове върху заетостта и доходите са почти изчерпани и в следващите 2-3 години ще е по-тежко.

На национално ниво може и да предстои оползотворяване на евросредства за още няколко милиарда, което ще стимулира ръста на БВП. Но в регионите, където и нуждата е най-голяма, кранчето на европарите спира да тече.

Втората забележка касае по-големите общински проекти в размер над 10-15 млн. лв. Изграждане на пречиствателни станции, колектори за отпадъци, водни цикли, общо благоустрояване и т.н. са големи задачи, които не са по силата и на областни градове.

Оказва се, че проектите се изпълняват в рамките на общината, но изпълнителите са външни – строителни фирми, проектанти, доставчици на материали, собственици на строителна техника. Тоест икономическите ефекти изтичат извън региона и отново се концентрират към големите икономически центрове.

Що се касае до най-големите проекти, следва да се отбележи, че развитието на метрото на София е безспорно полезно начинание. Но за Метрото отиват повече европейски средства, колкото в целия Северозападен регион: Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч се надигат на кантара, когато се поставят до Линия Три на столичната подземна железница (с общо 1.2 млрд. лв).

Наскоро ни казаха, че за автомагистрала „Хемус“ трябва да почакаме докъм 2024 г. А кога ще се нормализира БДЖ е страшно даже да се помисли. Някои напомнят и за липсващия тунел под Шипка. Е, поне ще имаме подземен влак в столицата.

Еврофондове за развитие

Българите нададоха вик за съдбата на Северозапада, но в тази страна не само Видин и Монтана се сблъскват с обезлюдяване, бедност, ужасна инфраструктура и липса на житейски перспективи. Шестте „съпътстващи“ общини на Разград си поделят европроекти за общо под 10 млн. лв. Подобни примери изобилстват.

Някой би казал, че насочването на средства към Южна България е рационално: там икономическата активност е по-голяма и е концентрирано 65% от населението. Този аргумент пропуска, че предназначението на еврофондовете не е да пълнят гушите на подбрани фирми, а да подпомагат развитието и да повишават качеството на живота.

Кохезионните фондове са предвидени за тези, които нямат, а не за тези, които имат – нали точно по тази причина Европейският съюз ни ги отпуска?

Именно за да не се обезлюдят още повече, към по-изостаналите български региони следва да се насочват повече средства, отколкото към по-развитите. Така че сегашното „равновесие“ с 35% от населението и 34% от еврофондовете за Северна България, е далеч от необходимото. Жестът към Северозападна България следва да се подсили и повтори към североизточната и северната централна част от страната ни.

Има ли ГЕРБ роля в разпределянето на парите

Трудно е да се каже дали инвестициите следват хората, или хората следват инвестициите. По същия начин е трудно да се определи дали управляващата партия ГЕРБ печели избори благодарение на начина на разпределяне на еврофондовете, или пък начинът на разпределяне на еврофондовете печели изборите за ГЕРБ.

Втората централна хипотеза на това изследване гласи: Има ли статистическа зависимост между размера на средствата по европейски проекти в българските общини, и това дали кметът на съответната община е избран от политическа партия ГЕРБ?

Потърсих отговора с помощта на статистическата програма SPSS, версия 22. Налице е статистическа зависимост, показа проведеният статистически тест. Непараметричният критерий на Ман – Уитни говори, че между размера на договорените европроекти и това дали кметът на общината е от ГЕРБ, има статистически значима връзка.

Как стигнах до този резултат: Кодирах с „1“ общините, в които кметът е от ГЕРБ, с „0“ кметове от останалите партии. Задачата се свежда до статистическа проверка на хипотези с непараметричен критерий: параметричният Т – тест е неприложим, тъй като разпределението на договорените проекти не е близко до нормалното (има струпване в лявата страна на разпределението).

Нулевата хипотеза се отхвърля: има връзка

Тестът на Ман-Уитни показа равнище на значимост Sig. 0.000  < α (0.05). Тоест, с 95% вероятност може да твърдим, че размерът на европроектите, които се разпределят в една община, статистически зависи от това дали кметът е от ГЕРБ или не е от ГЕРБ.

За съжаление тестът на Ман-Уитни не се произнася каква е силата на установената зависимост. Той само установява, че днес в България кметът от управляващата партия е статистически свързан с по-голям размер на средствата по европроекти.

„Много ясно!“ – ще каже читателят, и ще е прав. Но едно е да се довериш на смътни усещания, друго е да имаш научно доказателство за подозренията си.

Тестът на Ман-Уитни установи същата статистически значима връзка между размера на изплатените до този момент суми и принадлежността на кмета към ГЕРБ.

Проведох и трети тест: дали делът на изплатените до този момент суми от договореното финансиране зависи от партийната принадлежност на кмета. С други думи, бавят ли се плащания за кметове, които не са от ГЕРБ?

Тук статистическата хипотеза не се потвърди. Разпределението на процента на усвояване на договорените суми е близко до нормалното, затова е приложим параметричен Т-тест. Той даде резултат Sig. 0.192 > α : алтернативната хипотеза за наличие на връзка се отхвърля, приема се нулевата хипотеза. Това, че кметът не е от ГЕРБ, не води до забавяне на плащанията по европроекти в общините.

Приложна партийна статистика

Достигнахме до научно доказателство, че в България размерът на договорените и изплатените средства по европроекти се влияе от това дали на власт е кмет от ГЕРБ.

На партийните стратези оставям да обяснят на какво се дължи тази зависимост. Те например може да кажат, че в големите градове хората са по-умни и затова гласуват за тях, а в големите градове разбираемо се разпределят повече средства по европроекти.

Може също да отбележат, че техните партийни кадри са по-подготвени и затова постигат по-добри резултати в проектния процес: неслучайно през предишния програмен период в малко Габрово от европроекти се вляха 277 млн. лв.

Партийно необвързани хора ще отбележат също и това, че населението се учи в движение. Щом осъзнае, че до него достигат по-малко средства в сравнение с общини, заложили на „правилния кмет“, на следващите местни избори то поправя грешката си.

Както и да е: това любопитно изследване може да се разшири. Например, да се провери дали размерът на средствата от предишния програмен период се е отразил на гласуването на хората на местните избори през 2015 г. Може да се ползват и по-зорки показатели, например средства от европроекти на човек от населението в общините.

Много неща може да се научат по този начин, но ще спра дотук. Включително защото по някой „европроект“ работа като представената по-горе щеше да се заплати с петцифрена сума, особено ако по нея работи добре позиционирана организация.

Което ни насочва към общия извод: по принцип е добре да влизат пари, но понякога парите не помагат, а изкривяват и покваряват. Икономиката е инерционна система и бързо се пристрастява към уж безвъзмездната помощ. Хората, отговорни за местното и национално развитие, се фокусират върху процедурите и бюрокрацията, а не върху реалните нужди, за които ЕС често не отпуска финансиране.

Днес, с някои важни изключения, парите от европроекти не се насочват към насъщните проблеми на регионите и държавата.

На снимката: Чисто нова детска площадка, изградена с европейски пари в двора на рушаща се детска градина. Някъде в околностите на гр. Мадан.