Все по-добри резултати в бюджета с цената на живота и здравето на хората
България е страната в Европейския съюз с най-висок дял на редовните пушачи. По данни за 2014 г., които са най-новите публикувани в Евростат, в България ежедневно пушат 28.2% от населението над 15-годишна възраст, при средно 19.2% за целия ЕС.
България е последна по дял на непушачите: 65.2% от населението, при средно за ЕС 76.1%. Разликата до 100 процента формират пушачите от време на време, които у нас също не са малко.
Доскоро беше известно, че най-заклети са пушачите в Гърция, но явно въведените там през 2010 г. мерки за контрол на тютюнопушенето, както и икономическите трудности в страната, са дали ефект. Ако през 2008 г. ежедневно пушат 31.8% от гърците, шест години по-късно този дял спада до 27.3%. В България също се наблюдава спад, но само с 1 процентен пункт.
Какво означава „лидерството по пушене“ на България за здравето и икономиката? С две думи, най-бедният е най-склонен да превръща паричките си в отровен дим. Тук не става дума за морал. Авторът в миналото има интензивен стаж на пушач и добре разбира и двете страни. Но числата не оставят съмнение:
Да се пуши е вредно за икономиката
В макроикономически план тютюнопушенето е негативен процес, макар и някои да печелят твърде добре от него. Първо, тютюнопушенето натоварва системата на здравното осигуряване. Според международни изследвания, лекуването на заболявания, причинени от активно или пасивно тютюнопушене отнема 4% от публичните здравни разходи в България.
При 3.94 млрд. лв. разходи по функция „Здравеопазване“ в Бюджет 2016 г., пушачите натоварват здравноосигурителната система с над 155 млн. лв. Не е случайно, че в САЩ осигурителните компании имат право да начисляват с до 50% по-високи такси на пушачи.
Освен това, пушачите по-често отсъстват от работа по здравословни причини, така в България се губят още 40 млн. лв., според изследване на GHK от 2009 г., извършено по поръчение на Европейската комисия.
Но тези 200 млн. лв. преки разходи са нищо в сравнение с нематериалните загуби под формата на човешки живот и здраве. Проучвания сочат, че болестите и преждевременната смъртност заради тютюнопушене може да се оценят на 4.4% от икономическия продукт на ЕС. Този процент за България дава сума от над 4 млрд. лв.
Това са много пари и би могло да се очаква, че държавното управление ще вземе мерки, за да освободи икономиката от този товар. Наистина би трябвало, ако управлението цени живота и здравето на хората. Но ако то има краткосрочни хоризонти, може да реши, че му е по-изгодно чисто и просто да събира акцизи върху тютюневите изделия.
Живота или акциза
Такъв за съжаление е случаят в България. През 2015 г. бюджетът е получил 2 млрд. лв. от акцизи на тютюневи изделия, през 2016 г. са събрани 2.3 млрд. лв., а през 2017 г. се очакват почти 2.5 млрд. лв. Тютюнът става все по-важен за финансовата ни стабилност. За сравнение, цигарените акцизи се равняват на 70-85% от приходите от европейските фондове.
Но тези приходи имат своята човешка цена. Годишно в България се губят 417 000 човешки години живот (брой умрели заради тютюнопушене х среден брой години, загубени поради преждевременната им смърт). Това са житейски ситуации, които опустошават хиляди семейства.
Цената е и макроикономическа Тютюнопушенето е фактор, задълбочаващ неравенството, тъй като отнема разполагаем доход от домакинства с материални затруднения и така лишава децата от средства за адекватно хранене и образование. Бедността в семейства на пушачи е хронична.
Да се пуши, ако щете, не е патриотично, защото намалява силата на мъжете и плодовитостта на жените. Не е случайно, че експанзионистични държави като САЩ и Великобритания поддържат едни от най-ниските проценти на тютюнопушене в света и продължават да се борят с този навик с публични мерки – забрани на реклами и употреба в публични места, контрол в търговската мрежа, много високи акцизи, страховити надписи и т.н.
В САЩ през 1966 г. пушат 42.6% от населението, през 2014 г. този процент пада на 12.9%. Във Великобритания за същия период намалението е от 49.5% на 19%. Това не са страни, които пилеят възможности за печалба. Държавното управление там е преценило, че за икономиката и отбраната е по-полезно да не се пуши, отколкото да се пуши.
Бедни по избор
В България нещата са различни. Правителството отчита успехи в събирането на акцизи, като значението им за държавните приходи е далеч по-голямо от останалите европейски страни.
Втренчено в добрите си краткосрочни резултати, Министерството на финансите сякаш забравя, че България като член на Европейския съюз е поела ангажимент да контролира тютюнопушенето. Договорът за функциониране на ЕС изрично го изисква (чл. 168), съществуват и директиви на ЕС, които забраняват публичност и реклами на тютюневи изделия.
А у нас МФ подкрепя кампании за продажба на цигари с бандерол. Да, така днес има бюджетни излишъци, но утре ще има дефицит на здрави и работоспособни хора. Кормилото на държавата е насочено към бедност: повече болести, по-кратък живот, в допълнение към превръщане на значителна част от и без това малкия разполагаем доход в пушек.
По-малко пари за учебници, за културни забавления, за качествена храна, за време, прекарано с децата – но дрънчаща от акцизи касичка. Вероятно „по върховете“ не е оставен без внимание и циничният аргумент, че 50% от пушачите умират по-млади и така облекчават затъналата в дефицит пенсионна система.
Каквото горе, такова и долу. В повечето страни в развития свят пушат предимно бедните, у нас обаче пушат най-богатите. Според Евростат, в 5-тия квинтил (20-те процента с най-високи доходи) във Финландия повече от една кутия дневно пушат… 0% от хората. В Швеция делът на заклетите пушачи сред най-богатите е 1.2%. В България близо 15%. Културата ни е очевидно преобърната и по-подходяща за страна от Третия свят, вместо за ЕС.
С по-високи доходи и в активна възраст (25-44 години): това е българският пушач. Дали това е човек, стресиран от постоянната битка за прехраната, или е състоятелен циник? Втората категория във всеки случай не липсва, ако съдим по образа на бившия министър на здравеопазването, който пуши демонстративно. Също и на министъра на финансите, подкрепящ рекламите за продажба на цигари с бандерол.
Клуб „Приятели на Тютюна“
Ухажвано от тютюневите компании, правителството сякаш не иска да знае, че в ЕС от десетилетия се води политика за контрол на тютюнопушенето.
Богатите страни вече не пушат, но печалбите на тютюневите компании не спират да растат. Най-големите 5 фирми в бранша през 2016 г. са с 35 млрд. долара печалба, годишен ръст от 40%. Това е възможно, само като фокусът на бизнеса се прехвърля върху развиващия се свят.
В страни като Индонезия хората дават и малкото средства, които имат, за тютюнев дим. В Русия, при 2.2 пъти по-малко население, се консумират с 10% повече цигари от САЩ. Богатите страни, където хората могат да си позволят да пушат, стават още по-богати, като преодоляват този навик. Бедните страни стават все по-бедни, като „ползотворно си сътрудничат“ с тютюневите компании.
Впрочем да не идеализираме „богатите“, тъй като днес златната гъска снася над 100 млрд. евро тютюневи акцизи в бюджета на членките на Европейския съюз. Сегашната Европейска комисия надали ще я заколи. Държавническият поглед в конкретните страни е това, което води до контрол на тютюнопушенето и по-голямо дългосрочно национално богатство.
Като не взема достатъчно мерки, които да убедят българите, че пушенето е демоде, у нас държавното управление ни тласка към ръба на демографска черна дупка. Фактът, че почти 85% от цената на цигарите на пазара са данъци и акцизи не означава, че финансовият министър Владислав Горанов трябва да продава цигари.
Данните, цитирани тук са подробно анализирани в нов доклад: „Икономика на цигарения дим“, който предстои да бъде обнародван
Споделете статията: