Дошло е времето за пълна забрана на дънното тралиране в български води. Как с помощта на калкулатор може да спечелим пари, докато опазваме природните богатства на Черноморското крайбрежие
Пясък, слънце, море, АТВ… На Силистар не всичко е спокойно
Черноморското крайбрежие на България все още не е изцяло „бетон“, но е подложено на силен и нарастващ натиск от страна на туризма и строителния бранш. Над 1020 хектара от площите, отстоящи до 3 км. от морския бряг са били урбанизирани в периода 2000 – 2012 г. Това сочи анализът на сателитни изображения, извършен в рамките на ново изследване на състоянието на крайбрежните екосистеми и на услугите, които те предоставят.
Установеният 6% ръст на урбанизираните територии в региона вероятно е донесъл много пари на собственици и предприемачи, но също така е довел до загуба на ценни природни местообитания. Икономическият натиск постепенно поглъща лозята, горите, пасищата, дюните, степите, лиманите: екосистемите, разположени по морския бряг.
Само че притегателната сила на нашето крайбрежие – причината, поради която плътността на населението там е 10 пъти над средната за страната и милиони туристи го посещават през лятото, се крие именно в „свободните“ територии. Красивият пейзаж, чистотата и усещането за мир и простор са решаващи за туризма и имотния пазар.
Опазването на природата не е само морален въпрос. Екосистемите предоставят на хората многобройни услуги с конкретна икономическа стойност. Ако екосистемите деградират, хората губят пари. Все по-често на риск е изложена и тяхната сигурност. Изследването на черноморските екосистеми през 2016 г. демонстрира това.
Колко струва кубик дърва
На 20-и август 1951 г. над Варна се излива страшен порой. Само за 9 часа се извалява повече дъжд, отколкото за половин година. Наводнени са множество сгради, асфалтовата настилка е пометена, канализацията запушена, улиците са като реки. Сходно бедствие сполетява града и през 1899 г.
За да се избегнат щетите от подобни наводнения, през 1950-те се пристъпва към мащабно залесяване на Франга баир над морската столица. Иглолистните насаждения регулират водния отток и задържат почвата, така осуетяват свличането на земна маса и образуването на порои в деретата. Освен това, зеленият пояс допринася за очарованието на града и подобрява качеството на въздуха, който дишат варненци.
Пътека към плажа на Галата
Тази изгодна за всички ситуация продължава близо половин век. В последните години драстичната бедност в селата край зелената яка на Варна води до масова бракониерска сеч. Отслабените институции не желаят да забележат каруците с мургави „дървари“, плъзнали из горите със защитна функция.
Цената на груповия поглед встрани е ужасна. През юли 2014 г. голямо наводнение в кв. Аспарухово отне живота на 13 души, 1300 бяха изселени, щетите са за десетки милиони. Според експертите, причините за трагедията са оголените склонове, безразборното строителство и задръстените с боклуци дерета. Оказва се, че отсечен на неподходящо място кубик дърва за огрев струва не 60 лева, а десетки и стотици хиляди.
А колко струва кубикът, ако не бъде отсечен, а си стои на мястото и помага да се предотвратят щетите от бъдещи природни бедствия? Заедно с това – да преработва въглерода в кислород и като бонус да радва окото на туриста, който ще избере нашия морски бряг измежду стотиците конкурентни дестинации…
През последните години много научни изследвания измерват стойността на екосистемните услуги из целия свят. Екипното проучване от 2016 г. по българския морски бряг потвърди общата закономерност: стойността на регулиращите и поддържащите услуги на нашите черноморски екосистеми е поне четири пъти по-висока, отколкото на материалните.
Ако изтровим пчелите
Ивицата суша между морето и мисловната линия, отстояща на 3 км. от брега заема площ от 966 кв. км., малко по-малко от един процент от територията на страната. Тази крайморска „лента“ се отличава с наистина голямо разнообразие на земната покривка. Най-висок дял, близо една четвърт, имат нивите. Приблизително същата е площта, заета с нискостъблени широколистни гори. В останалата половина от „питката“ намират място:
Пасища и ливади, блата и устия на реки, дюни, стръмни скалисти брегове, иглолистни гори, села и крайбрежни градчета, градове, пристанища, индустриални зони, курорти – от бетониран и от семеен тип. Сарматски степи, древни крепости, голф игрища, паркове с ветрогенератори и паркове – образци на градинарско изкуство. Лозя, овошки, лонгозни гори, бодливи храсталаци, аквапаркове, диви плажове и пясъчни ивици „чадър до чадър“.
Едва ли е нужно да изброяваме още. Българското черноморско крайбрежие е сложна мозайка и някои стъкълца са безценни. На други места екосистемите са деградирали, но пък там се печелят много пари и се откриват хиляди работни места. Тази свързана система изисква специален, цялостен модел на управление. Концепцията за екосистемните услуги дава такъв модел. Ще ги разберем от следния, взет от реалността пример.
Ток от вятъра: 60 млн. лв. годишно
Проучванията по нашия бряг показаха, че продукцията от растениевъдство струва 92-137 млн. лв. годишно. Поне половината от тази сума няма да се получи без безплатната помощ на пчелите. Но за да спечелят още повече, арендаторите увеличават употребата на торове, пестициди и инсектициди. Това води до масов мор на пчели, освен това торовете се стичат в морето, причиняват „цъфтеж“ на водорасли и увреждат риболова и туризма.
Колко се печели и колко се губи от агресивните селскостопански практики? Ако се оценят всички щети от прекомерната употреба на химикали в земеделието може да се окаже, че за всички (тоест за системата, взета като цяло) органичното селско стопанство е по-изгодно.
Същото важи за горите: дърводобивът в стари гори в умерения пояс вероятно е загуба на пари. От лов, риболов, спортен и лечебен туризъм, гъби, билки и т.н., взети заедно, може да се спечели повече от това, което дават, или взимат, моторните резачки.
Вероятно най-неприятният за бизнеса извод от концепцията за екосистемните услуги е, че е нужно да се избира. Някои ползвания на екосистемите се изключват взаимно. От там, където нивите обилно се пръскат срещу вредители, няма как да се събере чист мед.
Природен капитал и екосистемна лихва
Важната роля на пчелите ни насочва към още една перспектива. Без опрашване не просто няма да се получи реколта – самите екосистеми ще се разпаднат. Колко струва услугата, която поддържа мрежата на живота? Някои я наричат „природен капитал“ и твърдят, че ежегодните ползи, които извличаме от нея са „лихва“ от богатството на природата.
Като знаем приблизително колко е тази годишна лихва, може да пресметнем „главницата“. Цитираното тук изследване определи стойността на материалните услуги в региона на около 180 млн. лв., а на регулиращите – на приблизително 700 млн. лв. годишно. Културните услуги, с изключение на масовия туризъм, възлизат на около 120 млн. лв.
Ако приложим формула за настояща стойност, при 5% дисконтов фактор и 30 – годишен период, „природният капитал“ на екосистемите би трябвало да е приблизително 16 млрд. лв. „Главницата“ на материалните услуги е 2.8 млрд. лв., на регулиращите – 11 млрд. лв.
Тези мащабни изчисления намират неочаквано потвърждение, тъй като са от еднакъв порядък с актуалната цена на земята по крайбрежието. Установеният размер на природния капитал съответства на 16 лв. на кв.м., което е грубо средно значение между цените на земеделската земя, на горите и на парцелите в регулация – тоест, на различните видове ползване на екосистемите.
Мидените ферми край Дълбока
Стойността на екосистемните услуги демонстрира любопитен феномен. Оказва се, че колкото по-добре работят екосистемите, толкова по-малко внимание им обръщат хората и толкова по-евтино оценяват услугите им. Чак когато пчелите започнат да измират и добивите спаднат, чак когато ерозията порази обезлесените склонове, лозята загинат, а в крайбрежните ресторанти се сервира вносна риба – хората започват да оценяват даровете на природата по достойнство. Но противно на икономическата теория, покачващата се цена рядко може да върне загубеното.
В рамките на представеното тук изследване, към регулиращите екосистемни услуги спадат пречистването на въздуха и водите от замърсители, регулацията на ерозионните процеси, защитата от наводнения и засушаване, осигуряване на местообитания на видовете, регулацията на микроклимата и ред други. Материални услуги са продуктите от растениевъдство и животновъдство, диви растения и животни, аквакултури, осигуряване на питейна и непитейна вода, източници на енергия. Културните услуги включват отдих и забавления, историческо наследство, научни изследвания и образование, преживявания.
Кой мъти водата
Изследването, в което авторът на тази статия взе участие (Виж 6-та глава в посочения линк: “Монетарна оценка на екосистемните услуги”), се фокусира не само върху крайбрежието, но и върху „крайморието“: акваторията до 20-метровата изобата, която заема площ, приблизително равна на сухоземната ивица (1040 кв.км.) Макар че се коментират по-рядко, черноморските екосистеми също предоставят важни и скъпи услуги, които търпят нарастващ натиск заради противоречия в начините на ползването им.
Може би най-драстичен пример дава уловът на рапани. Хищният морски охлюв, който е инвазивен вид от Южнокитайско море, отдавна се е превърнал в бизнес за милиони. По официални данни, през 2014 г. у нас са събрани 4.7 хил. тона, което превръща пришълеца в най-важния в стопанско отношение вид в Черно море. Проблемът идва от начините на събиране на рапаните. В по-плитки води на дълбочина до 15 м. ги „берат“ гмуркачи. Често това са хора без специална водолазна подготовка и смъртните случаи сред тях са чести.
Дори по-вредно е дънното тралиране за рапани и калкан. Зъбците на огромните гребла на траловете разорават морското дъно и сляпо мачкат ларви и дребни риби, хайвер, все по-редките и уязвими мидени банки, културно наследство от Античността. Вдигнатата от дъното тиня сериозно влошава прозрачността на водата и спира достъпа на светлина, която е ключов фактор в Черноморските екосистеми.
И с вдигането на облаци тиня, водещо до влошаване качеството на морската вода, и с натиска върху естествените филтри – черните миди, дънното тралиране ощетява интересите на туризма. От една страна е агресивен сенчест бизнес за вероятно 5 млн. лв., от друга – индустрия, осигуряваща десетки хиляди работни места с ключово значение за платежния баланс. Въпреки това, дънното тралиране продължава безпрепятствено.
Рибари в Каварна. Есента на 2016 г. донесе много добър улов
Тралирането ощетява също и устойчивостта на риболова, и улова на черна мида – стопански дейности, които също имат оборот от милиони. Както бе посочено по-горе, оценката на екосистемните услуги не е морален апел, а опит да се покаже реалната пропорция между различните видове икономическо ползване на екосистемите. Тя следва да гарантира, че приоритет ще получи не дейността на най-гръмогласния и най-добре свързания, а бизнесът с най-висок дългосрочен устойчив потенциал.
Да се върнем за момент на сушата, същите парадокси се виждат и в отношенията между горско стопанство и водоснабдяване в изследвания регион. Водата за населението и индустрията във Варненска и Бургаска област се доставя от разположени в гористи терени язовири, отстоящи на 15 до 105 км. от морето. Дърводобивът в горските стопанства на Странджа и Източна Стара планина носи 3-5 млн. лв., доставката на вода за крайбрежието струва 10 пъти повече. Екосистемните услуги на въпросните гори са внушителни и там трябва да се провеждат сечи изключително внимателно.
И отново да се потопим в морето. След критичния период 1980-2000 г., когато в научната литература се говори за екологична катастрофа, през последните години Черно море се възстановява. Аквакултурите са във възход, продажбите на черна мида гонят 5 млн. лв. Уловът на риба през есента на 2016 г. беше внушителен за нашите стандарти. Водолазният туризъм вече надхвърли обем от 2 млн. лв. Моментът е идеален за решения, които ще подобрят качеството на дънните екосистемите и ще донесат полза за всички в и около морето. Време е за пълна забрана на дънното тралиране в български води.
Царицата на всички услуги
Екосистемните услуги на българското Черноморие са наистина важни и ценни, но стойността им бледнее пред приходите от масовия туризъм. Платежният баланс на Българската народна банка показва, че през летния сезон (май-септември 2016 г.) чуждестранни лица на пътуване в България са похарчили над 2 млрд. евро. Не всички чужденци идват на море – но, от друга страна, у нас ходят на море и българи.
Оказва се, че туристическата индустрия носи 3 или 4 пъти повече пари, отколкото е годишната полза от всички екосистеми по Черноморието. Така ли е наистина? И ако да, как да тълкуваме този резултат?
Първо, представените по-горе оценки за стойността на една или друга природна „услуга“ са изключително консервативни. За да се избегне обвинението в преувеличение, в това изследване умишлено беше избирана по-ниската база. Второ, установената стойност на екосистемите е към настоящия момент, характеризиращ се с относителна стабилност. Колкото и да е странно, ако качеството на екосистемите се влоши, оценката им ще се увеличи. Това е следствие от ползваната методология на „избегнатите щети“ и от повишения интерес на хората към застрашените екосистеми.
Трето, вижда се, че екосистемите по Черноморието крият значителен неоползотворен потенциал за устойчив бизнес. В селското стопанство перспективата е преминаване от монокултурно земеделие към трайни насаждения с висока добавена стойност: лозя, овошки, бадеми и т.н. В българския туризъм тепърва предстои да видим къмпинги със задоволително битово ниво. От горското стопанство чакаме многофункционално ползване. В пъти може да нарасне стойността на образователните програми и научните проекти в региона. Риболовът и аквакултурите ще увеличат резултата си със стратегии по логистиката, консервирането и ресторантьорството, и така нататък.
Българският туризъм е все още сезонен
Налага се и изводът, че масовият туризъм в региона вероятно се е развил извън устойчивия си потенциал. За това говори и ниската заетост на легловата база (под 45%), и липсата на елементарно инфраструктурно планиране на нововъзникналите ваканционни селища. Предвид българските реалности, трудно може да се очаква събаряне на неуместни хотели, но това, което следва да се случи на всяка цена, е нормализиране на инфраструктурата в туристическите зони и повишена критичност при съгласуване и разрешаване на всеки нов проект за хотел или туристическа атракция.
Българският туристически бизнес също се променя. Доскоро целта му бе в утвърдените курорти да се намери място за още един ресторант, за още един хотел на много етажи. Когато бе установено, че в пренаселените зони пределните приходи са по-ниски, бе възприета друга стратегия: инвестиции в неразработен терен по брега, който се продава като „екологичен“ и „зелен“. Снабдени с методиката на екосистемните услуги, във всеки конкретен случай може да определим дали наистина става дума за устойчив бизнес, или за непочтен трик.
Статията е публикувана първо в Evromegdan.bg
Споделете статията: