Златни български момчета

Необезпокоявани от медии и активисти, „Елаците – Мед“ бият „Дънди“ по печалби

На територията на България се добиват значителни количества благородни и цветни метали, но държавата не извлича особена полза от това. Проблемите на златодобива нерядко попадат в полезрението на медиите и като цяло хората у нас са информирани, че „канадци смучат българското злато“. Само че „Дънди прешъс металс“ – компанията със седалище в Торонто, която разработва златните находища в Челопеч и Крумовград, не е единствената. Тя дори не е и най-голямата в своя бранш.

По-долу са обобщени данни за последните пет години от публикуваните в Търговския регистър финансови отчети на три минни компании: „Дънди прешъс металс Челопеч“, „Асарел Медет“ и „Елаците – Мед“. Фирмите в този своеобразен триумвират имат сходни обеми на продажби и печалби, освен това крият и друга обща черта, която ще бъде дискутирана накрая. 

Средногорският триъгълник

Информирани сме, че „Дънди“ добиват злато, а „Асарел“ и „Елаците“ – мед, но това не е точно така. В концентрата, който „Дънди“ преработват в Намибия, се съдържат десетки хиляди тона мед, както и сребро. По същия начин, от медно-порфирните златосъдържащи руди на „Елаците“ се произвежда концентрат с над 22% съдържание на мед и злато. В участък „Запад“ на „Асарел“ също се добива злато. И трите фирми копаят полиметални руди, макар и с различен състав и по различна технология.      

Добивната компания с най-високи приходи и печалби за последните пет години е „Елаците – Мед“, контролирана от Цоло Вутов – според някои класации, най-богатият българин. С 2.3 млрд. лв. приходи и  517 млн. лв. печалба за петилетката, „Елаците“ изпреварват „Дънди“ и „Асарел“. Поразително е как тази огромна мина, разположена в Софийска област, привлича върху себе си толкова малко обществено внимание.

Средногорският триумвират отчита 6 млрд. лв. продажби и 1.4 млрд. лв. печалби за последните пет години

Злато в България добива и „Горубсо – Кърджали“. Фирмата държи рудник „Чала“ в община Минерални бани и преработва златната руда в чертите на самия град Кърджали. Но бизнесът й е над 20 пъти по-малък по сравнение с всеки от Големите Трима.

Най-щедрата държава в света

Според Конституцията, подземните богатства на България са изключителна държавна собственост – тоест разработването им следва да става в интерес на българския народ. Това не е някакво либерално хрумване, а задължение, вменено на българските правителства от върховния ни закон (чл. 18 ал. 1). Нека тогава проверим какво получава държавата от трите големи рудника в Средногорието.

Изчисления на база на отчетите в Търговския регистър сочат, че от концесионни такси, корпоративен данък и някои други плащания, например промяна на статута на терени, общо за трите рудника в течение на пет години в хазната са влезли 330 млн. лв. Сумата съответства на 5.5% от съвкупните приходи на трите дружества за периода. Видно е, че от всеки лев, който компаниите печелят, в държавата отиват 19.2% (чрез корпоративен данък + концесионни такси + други). Този съвкупен процент е известен като „ефективна данъчна ставка“. За инвеститора остават 80.8%.  

За да разберем много или малко е това, нека сравним с облагането на минния сектор в други страни. Данните за този тъй важен проблем са учудващо оскъдни, но все пак има някои сведения. Според мащабно изследване на Световната банка от 2006 г. („Mining Royalties. A global study of their impacts on investors, government, and civil society“, p. 36), ефективната данъчна ставка за една хипотетична медна мина може да варира от 28.6% в Швеция и 36.6% в Чили до 55% в Монголия и 63.8% в канадската провинция Онтарио. В Аржентина ефективната данъчна ставка би била 40%, а в Полша 49.6%.

У нас големите медни и златни мини дават на държавата средно 19.2%. Тоест, приходът за българската държава от полезните изкопаеми на Средногорието е по-нисък и от най-ниския известен световен пример. Каква изненада.

Надбягване към дъното на мината

Разбира се, подобни изчисления не са по вкуса на минния сектор и се полагат големи усилия, за да се маскира (само)ощетяването на българската държава при добива на благородни и цветни метали. Например, минните компании искат да отчитат като плащания за бюджета също и данъците върху работните заплати, както и социалните и здравните осигуровки. Това е неоснователно: заплатите и осигуровките са текущи разходи, докато ефективната данъчна ставка се начислява върху крайния резултат.

По-хитро е внушението, че концесионните такси в България са точно толкова високи, колкото и в другите страни. Това отчасти е така, но концесионните такси са само един от елементите в облагането на минния бизнес. Има още и корпоративен данък: у нас той е 10%, в Германия 30-33% (федерален данък + специфичен данък за федералните провинции), а в Перу 29.5%.

Ако работеха например в Перу, през 2017 г. „Елаците – Мед“ щяха да платят на държавата корпоративен данък в размер не на 16.4 млн. лв., а на 48.2 млн. лв. Така общите им плащания за бюджета щяха да надхвърлят 60 млн. лв.: над два пъти повече, отколкото компанията реално внася.

Ефективни данъчни ставки за златни мини в Африка. Вижда се, че масовите ЕДС са между 35 и 55%. У нас – под 20%

Тук са нужни някои уточнения. Цитираните примери за ефективна данъчна ставка за медните мини в различни страни по света са от 2005 г. За изминалите години данъците влязоха в глобално „надбягване към дъното“ в опит за привличане на инвестиции. Междувременно може да се е появило някое правителство, по-щедро към добивната индустрия от българското. А и високият размер на ефективната данъчна ставка не гарантира, че тя ще се плати. И така да е, оставаме близо до дъното. 

Освен това, плащанията на трите мини към държавата, изчислени на общо 330 млн. лв. за пет години, може да включват и още някои по-малки допълнителни суми за 2014 и 2015 г. Ако съм направил подобен пропуск, вината по-скоро е на самите компании, които публикуват объркващи финансови отчети. От сметката са изключени и плащания на „Асарел Медет“ за закупуване на държавни терени: това е разход, свързан с обичайната дейност на предприятието и няма разлика дали сумата е платена на частни собственици или на държавата.

Дори да има грешки при изчисляването на плащанията на трите мини към държавата, разликата с действителния обем надали е над 1-2 процентни пункта. 

Островни империи

Още повече, че изчисленията се основават на отчети, изготвени от самите компании. Те имат дъщерни дружества на входа и на изхода на мината, от които купуват машини и инструменти и чрез които продават продукцията си. Например, основен клиент на „Дънди прешъс металс“ в Челопеч е „Дънди прешъс металс“ в Намибия. Като добавим разходите за външни услуги, администрация и още някои „хватки“, добивна компания от подобен мащаб лесно може да замете следите на няколко десетки милиона.             

Така стигаме до споменатата обща черта на Тримата Големи: че обичат да регистрират свързани компании на топли острови. В случая с „Асарел“ това е Малта. „Дънди“ обичат Карибите. За „Елаците“ остава Кипър. Проверка в специализирана търсачка разкри участието на Цоло Вутов във фирмата Bentera Limited със седалище в Никозия – регистрирана на адрес, на който „пребивават“ още 105 други компании. През 2016 г., с решение на съдружниците, „Бентера“ е прехвърлена във Виена, а капиталът й от 1.56 млн. евро е разпределен в съотношение 80% за Цоло Вутов и по 10% за синовете му.  

Непряк контрол върху „Елаците“ има и швейцарската фирма T. I. V. Investment, в която до 2017 г. управител е лицето Валентин Цветанов – британски гражданин, пребиваващ в Цюрих. По странно съвпадение, това е същият Цветанов, който през периода 1995-1997 г. беше директор на Банковата консолидационна компания, а през 1997 г. бе назначен за подуправител в БНБ.

Бившият подуправител на БНБ в новото си качество на щастлив британски гражданин, пребиваващ в Цюрих – и управител на компания с участие в най-голямата българска мина

Да спрем дотук, че кой знае още кого ще намерим в отбора на Златните момчета.

Безкраен апетит

Трите средногорски гиганта си приличат по още нещо – неутолимия апетит. „Асарел“ не се задоволиха с огромния рудник в Панагюрско и се пребориха за правото да добиват злато от находището „Милин камък“ край Брезник, на 35 км. по права линия от София. Все пак, компанията на покойния Лъчезар Цоцорков удари на камък в Трън, където местен референдум спря (засега) възраждането на мина „Злата“.

След като пречупиха местната съпротива в Крумовград и си гарантираха златото на Ада тепе, в момента „Дънди“ тихомълком разчистват пътя за нови рудници в околността – в участъците „Къклица“, „Скалак“, „Сърнак“ и други. Отделно от Триумвирата, въглищният деспот Христо Ковачки в съдружие със собственика на две фалирали банки Атанас Тилев, има концесия за добив на мед и злато от находище „Прохорово“ до Нова Загора. На опашката се нарежда и американският златодобивен гигант Freeport McMoRan.  

Само Вутови, чиято концесия на „Елаците“ изтича през 2031 г., не бързат да завладяват нови мини. И защо да го правят? Тяхната „Геострой“ АД печели обществени поръчки за метростанции и магистрали. Тяхна е и лъскавата сграда, поникнала като гъба пред БНТ на ул. „Сан Стефано“. Очевидно в България има много златни мини.

Така или иначе, „Елаците – Мед“ засега са номер едно в добивния сектор в България. Средно за последните пет години, те са платили на държавата 4.72% от приходите, които са отчели. Поразително сходно е отчислението на „Асарел Медет“: 4.75%. На този фон не може да не кажем добра дума за „Дънди“, които внасят в бюджета 7.45% от приходите си.

Е, ако бяхме африканска държава, може би щяха да ни платят повече (виж графиката по-горе), но при сравнение със златните български момчета, които предпочитат да се къпят в шампанско, вместо да внасят в бюджета, и на толкова се радваме.

Илюстрации: 1. Асарел Медет, погледнат от сателит. Снимка Google View. 2. Собствена таблица на база на данните в Търговския регистър. 3. Ефективни данъчни ставки за златни мини в Африка. Източник https://fiscalite-miniere.ferdi.fr/en 4. Валентин Цветанов в Цюрих. Източник Facebook. 5. Златен идол. Музей Ларко, Лима, Перу. Снимка – авторът.

avatar

mittag

1 Comment

  •  Muncho

    България отдавна не се управлява отвътре. В парламента са хора, които само имитират разгриженост. Колкото по-рано българинът разбере, че целта им е да живее по-зле, толкова по-добре. Пуснете си новините и след всяка новина си задавайте въпроса “Умишлено ли не се решава този проблем ? От колко години съществува ?”.

    25 November 2019 at 18:28

LEAVE A COMMENT