Дянков се изложи и във Вашингтон

В развитите страни, дори десните икономисти не позволяват думата „марксист“ да се ползва като обида

В България, Бойко Борисов печели избори, като нарича политическите си противници „комунисти“. Във Вашингтон, Симеон Дянков – финансов министър в първото правителство на Борисов, а в момента Директор по икономическо развитие в Световната банка, следва същия пример и наскоро лепна етикета „марксисти“ на авторитетна международна организация, която не се съгласява с неговите теории. Арогантността на Дянков възмути някои от най-авторитетните икономисти, които публично го порицаха.

Повод за скандала стана „Ease of Doing Business“ – годишният доклад на Световната банка, който измерва колко лесно е за предприемачите в различните страни да се съобразяват с правителствените регулации. Дянков разработва в съавторство тази класация още през 2003 г. Днес Doing Business се ползва с голяма популярност и предметът без съмнение е важен, проблемът е в начина, по който той се използва.

През 2017 г. Пол Ромър, тогава главен икономист в Световната банка, разкритикува промените „в крачка“, които се правят по методологията на доклада, в резултат на което определени страни напредват в класацията, когато начело им стои дясно правителство и се смъкват надолу, когато властта е в ръцете на социалисти. Дори да няма никакви промени в националните политики, индексът на Световната банка през годините е променян така, че да наказва левите и да насърчава десните правителства.

С ляво правителство Чили се срива в индекса “Правене на бизнес”, макар че особени промени в регулациите за бизнеса няма

Ромър е сред основоположниците на модерната теория за икономическия растеж и не може да се твърди, че е „ляв“: ученият се възпротиви на манипулациите в Doing Business по етични съображения, заради което накрая загуби работата си. Със сигурност Дянков е недоволен, че дефектите на неговия метод стават публично достояние. И така, на дискусия, провела се на 12 ноември и съпътстваща пускането на поредния 17-ти доклад Doing Business, Дянков не сдържа нервите си.

Критиката, която бе отправена към Дянков, гласеше: „Този индекс е екстремално либертарианство и не съответства на повечето неща, които Световната банка прави. Погледнати през призмата на Doing Business, корпоративните данъци са чисто зло, а не се отчитат ползите от увеличаването на данъчните приходи. Регулациите за безопасност и минималните заплати също са чисто зло, защото забавят бизнеса, а не се отчитат ползите от тях за работниците или потребителите. По почти всички показатели, Хобсовото* състояние ще получи най-добрия възможен резултат в Doing Business“.

Автор на тези думи е Джъстин Сандефър, главен изследовател във вашингтонския Център за глобално развитие, работил по-рано в Оксфордския университет по проблемите на африканските икономики. Тоест, човек в никакъв случай не случаен. Дянков отговаря на отправената му критика крайно арогантно:

„И кой твърди това? „Капиталът“ на Карл Маркс ли, или някой друг?“

Отговарят му: „Центърът за глобално развитие“. Тогава Дянков презрително процежда: „Този ЦГР, който споменахте. Реформирани марксисти. Отговорът ми за тях е – защо не си направите собствен индекс? (…) Но не можете. Вие нямате… Както и да е, вие нямате много неща. Не можете да създавате“.

На пръв поглед нищо особено – дрязги от типа, който ежедневно чуваме по българските телевизионни канали. Но на равнището, на което Дянков се е изкачил, подобна лексика е недопустима по следните причини:

1) Дянков атакува със заучени фрази една авторитетна институция. Центърът за глобално развитие е сериозна изследователска структура, която се финансира с дарения от няколко национални правителства и частни фондации. Сътрудничат й утвърдени икономисти като Лорънс Самърс, Кенет Рогоф, Дани Родрик, Уилям Истърли и много други. Сред основателите й е Фред Бергстен, известният съветник на Кисинджър. Нито е вярно, че Центърът за глобално развитие „не може да създава“, нито че в него работят „реформирани марксисти“.

2) Дянков избухва, защото не може да отговори задоволително на отправените му критики. Примерите с Чили и Индия ясно показват, че в методологията на Doing Business се „бърника“ с политически цели. Въпрос на здрав разум е, че данъчните приходи са начин да се подобрят публичните услуги и път за преодоляване на крайната бедност. Да се твърди, че данъците са универсално „зло“, е мизантропия.

3) Да използваш „марксист“ като обида е глупаво, тъй като в развитите капиталистически страни идеите на Маркс внимателно се изучават и тълкуват.

Вероятно има и други нюанси, поради които думите на Дянков са възмутителни. Така или иначе, изцепката му породи сериозен отзвук. Бранко Миланович, известен американски икономист от сръбски произход, го ужили в Туитър: „Центърът за глобално развитие според Симеон Дянков от Световната банка е таен бастион на (реформирания) марксизъм, защото обича да работи с данни.“ Под този постинг се разгоря дискусия, в която и дясно мислещи икономисти нарекоха конфронтацията на Дянков „глупава“. 

Дани Бахар от института „Брукингс“ (един от най-престижните мозъчни тръстове в САЩ), е по-директен: „Ако нямаш желание да посрещаш с уважение критиката, по-добре си стой вкъщи“. Бахар пояснява: „За самата Световна банка е лошо в нея да има хора, които използват идеологическата карта, за да отслабят критиката към себе си. Никоя институция не трябва да толерира личните нападки срещу онези, с които не си съгласен по същество. Беше отвратително.“

Дори последваха официални запитвания до Световната банка дали подкрепя риториката на Дянков – и световната институция трябваше да влиза в обяснителен режим.

От години се множат критиките, че дерегулацията, за която призовава класацията на Дянков, не помага на страните да повишат жизнения си стандарт: тя задълбочава неравенствата и малките фирми всъщност страдат от подобен тип „лекота на правене на бизнес“. Но тези аргументи се замитат под килима, тъй като годишният доклад може да се използва като политически лост. Както е в случая с Чили, дори правителството да не променя регулациите, с промяна на методологията от Вашингтон може да се отправи сигнал, че „левите убиват бизнеса“.

Още две неща за финал. През 2003 г., когато се ражда индексът за лекота за правене на бизнес, Дянков работи по него заедно с руско-американския икономист Андрей Шлайфер, съветник по въпросите на приватизацията на руското правителство в началото на 1990-те. Агенцията за международно развитие на САЩ по-късно разкрива, че Шлайфер и негов колега са използвали вътрешна информация, за да се облагодетелстват лично от реформите в Москва. В резултат на това, Харвардският университет, в който Шлайфер работи, е глобен с 26.5 млн. долара, а самият виновник е лишен от професорска титла.

Добре е да се знае също, че в момента Дянковият индекс служи главно за промоция на инвестициите в Саудитска Арабия. В новото издание на класацията за 2020 г. тази реликтна абсолютна монархия се изкачва с 30 пункта до 62-ра позиция в света (България е на 61-во място). Без съмнение, новините за „подобрен бизнес климат“ са предвидени като декор, пред който държавната петролна компания Saudi Aramco триумфално да излезе на борсата.

Дянков активно дава интервюта, в които хвали бизнес реформите в Арабския свят и специално изтъква колко важно е Saudi Aramco да стане публична. Вероятно в момента той изпълнява тайна мисия, спусната му от Белия дом, но това не прави компромиса му с изследователската етика по-приемлив. Защото, докато Дянков хвали страни като фрапантната офшорка Обединени Арабски Емирства и тоталитарната Саудитска Арабия, по познатия от Чили метод Мексико се смъква с 6 пункта в класацията: без някакви промени в регулациите за бизнеса, но с нов ляв президент.           

Видно е, че световните икономически авторитети намират за неприемлив либертарианският фанатизъм на Дянков. Но не може да се съгласим със съвета, отправен към българина от Дани Бахар: „Стой си вкъщи!“. Дянков и неговите съмишленици вече направиха достатъчно поразии в България. Нека тези, които са им промили мозъците, най-сетне ги приберат обратно при себе си. Там е работата, че номерата с приватизацията и световните класации вече не минават. Въпреки усилената самореклама, Дянков и хората като него прогресивно се обезценяват. 


Графиката е изготвена и публикувана от Джъстин Сандефър

Снимката на Дянков по време на въпросния дискусионен форум е взета от стрийминга на събитието в YouTube

“Състояние на Хобс”, на името на английския философ от XVII в. Томас Хобс – синоним за “война на всеки срещу всички”, или “човек за човека е вълк”.

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT