Соларни паркове вместо въглища и АЕЦ

Големите енергийни обекти предполагат голямо крадене. Алтернативата „градски соларни паркове“ ще се изплати след 11 години

Заради високата цена на въглеродните квоти в ЕС, въглищните централи от Маришкия и Пернишкия басейн стават нерентабилни и се търсят енергийни алтернативи. Ядрената индустрия настоява излизането от въглищата да се подсигури с нова атомна централа, с аргумента, че тя е важна за енергийната сигурност на страната и ще носи големи приходи. Една икономическа симулация показва, че далеч по-добър икономически резултат може да се постигне с множество по-малки инвестиции в соларни паркове.

Да приемем, че се изгради система от соларни паркове с общ капацитет 500 мегавата, като се започне от 50 MW на първата година и в течение на 10 години се добавят нови соларни мощности от по 50 MW. Инвестицията се разглежда в 15 годишен хоризонт, като в последните пет години не се предвижда добавяне на нови мощности.

Моделът приема, че електричеството от тези соларни паркове през първата година ще се продава по 205 лв./мвтч. – цената, по която Националната електрическа компания в момента изкупува тока от малки фотоволтаични централи. Нека цената за мегаватчас, която ще плаща НЕК, спада с по 3% всяка година. Така на 15-тата година тя ще е 134 лв./мвтч – значително под това, което днес получават повечето въглищни централи.

Според различни източници, инсталационната цена на 1 мегават в соларен парк в момента е 1 млн. евро, или 1 995 000 лв. Тогава, общата стойност на инсталираните на първата година соларни панели (50 MW) е 99.75 млн. лв. В модела е предвиден технологичен прогрес, който понижава цената на единица инсталиран капацитет с 3% годишно. Тоест, на десетата година годишните инвестиции, нужни за инсталиране на 50 MW соларни панели спадат с 24% до 76 млн. лв.

При направените допускания, с отчитане на намаляващата цена и технологичния прогрес, произведеното електричество от натрупващите се соларни мощности общо за 15-годишния период ще донесе 1.33 млрд. лв. Нужните инвестиции за проекта възлизат на 873 млн. лв. Така се създава положителна стойност от 463 млн. лв. – достатъчни, за да се плаща 3% годишна доходност на вложения капитал и да останат 181 млн. лв. за управление, данъци, като неразпределена печалба, за ремонт или експанзия.

Динамиката на инвестициите и приходите в модела са показани на графиките и в таблицата. В резултат от инвестиция с доходност 3% на стойност 450 млн. евро, която се влага на части в продължение на 10 години, се изгражда енергийна мощност, която се изплаща на 11-тата година, генерира значителна печалба до 15-тата и в следващите поне 5 години осигурява паричен поток, достатъчен за подмяната на амортизиралите се соларни панели. Към 15-тата година, една трета от мощностите ще са на възраст под 10 години.

Моделът е устойчив във времето, като генерира положителен доход напред в бъдещето, включително за самовъзобновяване на технологичната инфраструктура след 15-тата година. Произвежданото електричество е достатъчно да покрие годишното потребление на 192 000 средни български потребители – колкото е населението на област Добрич.

Важно е определението „система от соларни паркове“. Допускането за модела е капацитетът от 500 MW да се реализира с различни по размер соларни паркове – в някои селища по-големи, в други по-малки. Соларните централи следва да са разположени близо до ползвателите на електричество, така загубите за пренос по мрежата ще намалеят и икономическите параметри ще се подобрят. Всяко селище ще инсталира соларен парк, съответстващ на размера на потреблението си.

В модела не се отчита интензивността на слънчевата радиация в различните части на страната, но техните вариации не са решаващи за крайния финансов резултат. Изграждането на соларните паркове зависи от наличните площи и разчита на пустеещи и индустриално повредени терени, включително общински. Соларните паркове може да се изградят в региони, където предстои закриване на въглищни мини и централи.

ТЕЦ “Бобов дол”

Описваният мащаб на инсталирането на соларен парк е сходен с една голяма въглищна централа. Освен че е по-чист от нея, соларният проект е несравнимо по-привлекателен във финансово отншение. С прилагането на описания инвестиционен модел в енергетиката не остават огромни висящи кредити към банки, а доходоносен актив. Поставянето и свързването на описаните десетки хиляди панели в соларни паркове ще създаде работа на местни хора.   

Посочената система от соларни паркове може да се изгради като обществена – не задължително държавна инвестиция. Местни спестители ще имат възможност да закупят акционерни дялове, или да се включат в соларен кооператив, а ако ангажиментът на общината е по-голям – да придобият общински облигации. При вложени 1000 лв., моделът обещава 450 лв. доход за 15-годишния период – нелош резултат в ерата на нулеви лихви по депозити. Във всички случаи, общественото финансиране изисква внимателно наблюдаван доверителен фонд, който ще гарантира вторичния пазар на дялове в соларната инвестиционна програма.

Сега да разгледаме системата от соларни паркове в национален мащаб. 1 мегават в соларен проект не се равнява на 1 мегават в електроцентрала: при реалистични параметри, 18 обекта с описания размер ще произведат същите мегаватчасове, както една атомна електроцентрала от 2000 мегавата. Съответно, мощността, която се очаква от АЕЦ „Белене“, може да се замести със соларни паркове на стойност 8 млрд. евро.

Според податките на правителството, търсят се инвеститори, които да завършат АЕЦ „Белене“ на цена до 10 млрд. евро в срок от 10 години. При предлагания тук модел на интегрирани соларни паркове, след 10 години инсталираните мощности, освен че ще правят ток на пълни обороти, почти ще са се изплатили – докато плащат 3% лихва на своите акционери, част от които ще са местни граждани. Вероятно е да се включат и професионални инвеститори, поддържащи етични портфейли.     

Всъщност предимствата на система от соларни паркове пред АЕЦ са още по-големи, защото в големия проект има място за голяма корупция. Докато в малкия градски соларен парк ще инвестират заинтересувани граждани и злоупотребите ще са далеч по-трудни – и малки. Системата от соларни паркове разчита на общностно финансиране и затова укрепва локалното сътрудничество.

Може да си го представим като обща стратегия за селища от естествени региони, например регионален соларен кооператив за селищата по поречието на р. Струма, като електрическата консумация на населението на слънчевите Благоевград, Дупница, Сандански, Петрич, на север и Перник, може да се осигури с две или три инсталации с посочената мощност.

Единствената въпросителна в модела е дали НЕК ще е склонна да плаща за произведената енергия от соларните панели по посочените цени. 134 лв. след 15 години е примамлива оферта, при това разходите за пренос няма да са високи. Днес, 205 лв. за мегаватчас е много повече от цената, на която АЕЦ „Козлодуй“ продава енергия на обществения доставчик – но и много по-малко от цената за т.нар. когенерация, с която енергийният регулатор щедро награждава обектите от кръга „Ковачки“.

Действително, описаният тук модел е приложим за България, ако субсидиите за въглищната енергетика бъдат преустановени, в добавка към ограничаване на износа на електричество. Мрежовите инвестиции изискват отделно изследване.  

Соларните паркове като обществен проект имат предимства пред нова АЕЦ с по-ниска цена на инсталацията, по-бързо възстановяване на инвестициите, широко разпределена собственост, нулев риск от аварии и замърсяване, общностен ефект и засилване на местната икономика, както и общ екологичен дивидент. Недостатък на описания модел е, че не оставя големи възможности за крадене.

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT