Усещане за инфлация

Поскъпването е неизбежно. Не само парите губят стойността си в България

Един български хляб тип „Добруджа“, нарязан и в найлонова опаковка, днес се продава в софийските магазини „Била“ за 1.25 лв., за килограм цената е 1.50 лв. Най-насъщната стока на българския народ никога не е била толкова скъпа, доколкото се простират спомените ми. Но скъп напоследък става далеч не само хлябът:

Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ струва с над 1/3 повече спрямо нивата от миналата година и за стандартен автомобил е над 300 лв. Имотите в София, които се търсят и като алтернативно спестяване, през последната година са поскъпнали с 11%: градът е на челно място в света по ръст на цените.

Дори националната статистика, този стожер на доброто настроение, установи, че през юли цените са се покачили с 3.5% на годишна база, а за първите седем месеца на годината – с 2.4% спрямо същия период на предходната година.

С 6% са се повишили цените според НСИ за последните две години

Ценовата инфлация е сложен процес, който се определя от много фактори и сам влияе на огромен брой икономически и финансови явления. Липсата на инфлация или намаляването на общото равнище на цените – характерно за България през последните години – може да са също толкова неприятни за хората, както и бързият ръст на цените.

Сегашният инфлационен сигнал в България заслужава по-специално внимание по ред причини. Първо, поскъпването у нас е свързано със сходно ценово развитие в останалия свят, което тепърва ще разкрива потенциала си. Ясно е, че възходящото движение при петрола оказва влияние в транспорта, енергетиката и оскъпява множество продукти и услуги. Но глобалната инфлация има по-дълбоки корени: тя е най-вече следствие от безпрецедентното наливане на пари в западните банки по време на кризата.

Трилионите, с които бяха спасени банките, все още не са регистрирани от реалната икономика. Действително, т. нар. количествени улеснения за финансовия сектор от страна на западните централни банки бяха виртуални, но пътят от екраните до света на живите хора не е безкраен. Тези пари се процеждат към реалната икономика, било под формата на рискови кредити или луксозни покупки, и ако не до директен ръст на цените на пазара, те водят поне до сгъстяване на общественото недоволство срещу сегашните политики.

Всъщност политиките на строги икономии след 2009 г. имаха за главна цел да удушат в зародиш инфлацията. Не че някой злобен политик нарочно е рязал социални програми – ограничаването на покупателната способност на хората беше цената, която трябваше да се плати, за да бъде спасяването на банките възможно. Нищо лично, системни приоритети.

Сегашните инфлационни сигнали може би са предвестник на ценова буря, особено предвид провала на световната свободна търговия. В началото на 2017 г. прогнозирах, че светът ще изживее нов период на стагфлация – инфлация, съчетана с много слаби темпове на развитие. Стоя на тази дългосрочна прогноза. И спрелият часовник показва верен час два пъти в денонощието, но ще се учудя, ако този ценови феномен не се настани трайно в близката година или две в заглавията на бизнес новините.

Втората причина, поради която инфлацията в България заслужава специално внимание, е че тя се случва в контекста на заявката за членство в еврозоната. Както е известно, ценовата стабилност е централен критерий за въвеждане на еврото. Данните за българската инфлация ще се следят под лупа в чужбина и юлските 3.5% без съмнение са грейнали в червено в екселските таблици на брюкселските експерти.

Но как може животът в България да не поскъпва, щом страната гравитира към ЕС, където средното ценово равнище е двойно по-високо? Българските политици положиха завидни усилия, за да задържат десетилетия наред цената на труда у нас по-ниска от нормалното – което, от своя страна, депресира местните потребителски пазари и производителите за вътрешния пазар. Време е огънатата пръчка да се изправи. Щяла да шибне през лицето обикновения човек? И какво от това?

На чуждите търговци им беше по-лесно: тъй като очакваха, че по-скъпите европейски продукти няма да намерят топъл прием у нас, те пристъпиха към скришно понижаване на качеството на продуктите за източноевропейския, включително българския пазар. Искате евтино – моля: шоколад от палмово масло, пластмасови домати, месо от обездвижени прасета, натъпкани с хормони пилета, хранена с отпадъци риба.

Което ни води към третия важен момент: как статистическият институт ще представи очакваната инфлационна вълна в България. Каквото и да говорят статистиците, меренето на потребителски кошници е творческа задача. На пазара има достатъчно евтини продукти: например, килограм вносно свинско месо сигурно може да се купи някъде из хипермаркетите за 6-7 лева, пилешко за 3 лева, мистериозни кренвирши за 4 лева…

Евтините продукти остават евтини дори по време на инфлация. Това не са задължително вредни и опасни стоки – а такива, които се заобикалят от потребителите, внимаващи с какво се хранят. А броят на българските домакинства, които внимават с какво се хранят, за щастие устойчиво нараства.

Дали НСИ ще отчете, че качествените пилета в супермаркетите вече струват по 10 лв. за килограм? Че сиренето, добре узряло и направено от мляко на български крави, е на същата цена? Че доматите от родни сортове, зрели на корен, струват 2-3 пъти повече от турската оранжерийна ширпотреба?  Че има и други марки кафе освен „Нова Бразилия“?

Когато коментират големи процеси като инфлацията, повечето икономисти предпочитат възвишени дискусии и гледат с пренебрежение на подобни битови разсъждения. Но не е възможно да разберем какво се случва с хората, ако не погледнем какво те слагат на трапезата и какво обличат. НСИ би могъл да ни залъгва до безкрайност, че цените са тихи като езеро сутрин, като просто заобикаля въпроса за качеството. А дали в скоро време няма внезапно да промени методологията си за отчитане равнището на цените?

Безпрецедентен скок в цената на квотите за емисии в ЕС. Източник: Market Insider

Храната ни става все по-скъпа. Горивата са все по-скъпи. За електричеството очакваме същото, тъй като мерките на ЕС срещу въглеродните емисии няма да закъснеят, а с тях привидно евтините въглища ще останат в миналото. (В момента рязко поскъпват квотите за въглеродни емисии на европейските пазари). Все повече българи избират дрехи и обувки не от битаци, а от нормални маркови магазини – и плащат съответната цена. В сферата на развлеченията и културата се случва същото: евтиният билет за концерта на Стинг през май в Пловдив беше 160 лв. и Античният театър беше пълен до пръсване.

Евтината дестинация България отива към своя край, и слава на Бога. Ниските ни цени дълго се поддържаха с изкуствени мерки като валутен борд, бездеен осигурителен институт, мизерни заплати в бюджетната сфера, и много други подобни. Но те вече не служат като ценова стена срещу европейското влияние. През 2017 г. ценовото ни ниво бе 48.2% от средното за ЕС. Оттук нататък ни очаква ни продължителен период на инфлация.

Българските политици злоупотребяваха на народен гръб в периода на ниските цени. Още повече ще го правят във фазата на ценови ръст. Проблемът е голям, само ще отбележа няколко момента. Инфлацията в България е пряко свързана с ръста на банковия кредит. А както знаем, последно от югоизточната ни съседка, там където кредитите нарастват твърде бързо, следва опарване. Да, ще ни убеждават, че „внасяме инфлация от Турция“ – но не Ердоган ще ни е виновен за агресивните банки и лековерните длъжници.

15% ръст на кредитите на домакинствата за последните две години

Инфлацията е не само в цените, а и в бюджета. Представете си правителството да обяви бюджетен излишък от 2% от БВП в средата на годината, и да се хвали с това. Това струпване на „свободни“ пари в Министерския съвет надали е станало без умисъл, и то означава подготовка за безотчетно харчене. Корупцията се институционализира.

За щастие има решение: косвените данъци на хората следва да се понижат, с въвеждане на понижена ставка на ДДС за насъщни храни, лекарства и печатни издания. Бюджетният излишък е повече от достатъчен за тази мярка.

С диференцирана ставка на ДДС за храни, лекарства и книги, населението по-лесно ще понесе задаващата се пред- и пост- евро инфлация. А с този данъчен ход ще спечелят не само хората: намаляването на данъците ще задържи поскъпването, макроикономическите ни показатели ще останат в нормата, а така и евро-аспирациите ни ще имат шанс.

Неизбежно е: конвергенцията с ЕС и особено очакванията за влизане в чакалнята на еврозоната тласкат цените устойчиво нагоре. Заедно с това, политическите битки изискват периодично да се обявява ръст на бюджетните заплати и на пенсиите. Всъщност от това бюджетът пак печели: като дава повече пари на групи хора с ниски доходи като пенсионери и учители, държавата прибира поне 20% обратно под формата на ДДС.

Погледната от друг ъгъл, инфлацията на цените на стоките и услугите представлява обезценяване на парите. Само че в България се обезценяват не просто парите, а и думите и договорите. Знанията и личностните качества се обезцениха, затова интелектуалният елит на нацията се бори да върже двата края с някой европроект за научни изследвания от чужбина, а из телевизии и заседателни зали шества вредоносната посредственост. Колко му струва на политика да излъже избирателя си, данъкоплатеца? Добре де, да не го наричаме лъжа – нека бъде „ценностна алтернативна реалност“.

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.