Река и Канал

Навлизането на витошките реки в София може да е онази разлика, която превръща града в прочута дестинация. Но зеленият цвят не е на мода в българската столица

Река Дюсел е дала името на Дюселдорф, седми по големина град в Германия и столица на икономически най-развитата федерална провинция Северен Рейн – Вестфалия. Икономиката на град Дюселдорф е равна на цяла България (42 млрд. евро през 2012 г.).

Река Дюсел е с дължина около 40 км, приблизително колкото е и дължината на Боянска река, която се спуска по северните склонове на Витоша и навлиза в град София. Общо взето, приликите между двете реки се изчерпват с дължината.

От снимката става видно как изглежда река Дюсел в чертите на германския град. На места бреговете й са гъсто обрасли с дървета и храсталаци и в нея плават плашливи патици. Остров за дивата природа в сърцето на града. Място, където човешкото око може да почине, а душата да се замисли откъде идваме и накъде отиваме.

Боянска река е пленена в каменна “усмирителна риза” и характерната растителност, която упорито избуява покрай оголените речни брегове, ежегодно се подрязва. Вероятно по хигиенни или естетични съображения, неизвестни на германците.

През последните десет години поне на три пъти коритото на Боянска река, протичаща през квартал Павлово, е ставало обект на мащабни укрепвания и ремонти. Вместо да се търси някаква прилика с природния оригинал, с всеки следващ ремонт реката потъва във все повече бетон и желязо.

Това развитие има своята логика. Колко точно пари са дадени за „усвояването“ на Боянска река трудно ще разберем от информацията, обнародвана от Столична община, но през годините в коритото й през Павлово със сигурност са вложени милиони.

Тези пари, със съответните процедури, подизпълнители и комисионни, не биха се получили от когото трябва, ако реката беше оставена да тече свободна.

Новият облик на Боянска река в кв. Павлово

Все пак, сравнително свободна, защото е факт, че за разлика от Дюсел, Боянска река е планинска и през пролетта приижда силно. Специални укрепващи съоръжения, както и обезопасяващи парапети, без съмнение са нужни.

Това не променя факта, че бреговете на Боянска река можеха да се обезопасят с по-голямо уважение към природния им облик. Ако отговорните урбанисти и общински служители имаха модерно и отговорно мислене, навлизането на Боянска река в София би могло да стане една от атракциите на българската столица. И заедно с това – клапа от зелена природа, която изпуска парата на множащите се жилищни кооперации.

Поредният проект, този път с изпълнител “Чистота – Искър” ЕООД не прави разлика между канал и река. Няма място за диви животни. Няма място и за майките с колички, които открай време обичат да се разхождат покрай реката: несъществуващите тротоари в новия проект отново оставят пешеходците на милостта на автомобилите.

Подходът в конкретния микропроект е груб и рушащ, но за съжаление той не е някакъв изолиран случай. В мисленето на градската управа, няма място за природа в София. Едно по едно, островчетата див живот се превземат. Застрояват се ливади и се секат “пречещи” дървета и дори цели горички. Зеленината се преобразува в асфалт и бетон.

А би могло да е иначе. През 1938 г. дрезденският професор Адолф Мусман разработва известния си план за София, който предвижда кварталите на българската столица да са разделени с обширни зелени терени, които постепенно да се превръщат в “паркове с цветни или зеленчукови градини за всяко семейство”. Планината ще се прелива с града по тези зелени мостове, следващи теченията на витошките реки.

Коритото на реката в откъснатия град Македонска Каменица

Ако беше поне отчасти осъществен, този проект можеше да превърне София в равноправен европейски град, печелещ от културен и конферентен туризъм, с по-високи цени на имотите, както и с по-здраво и психически стабилно население.

Дори да приемем, че планът “Мусман” със своите еднофамилни къщи и семейни пчелини вече не е приложим в двумилионния град, нищо не пречи да се изпълняват отделни негови елементи. Навлизането на Боянска река в София можеше да се превърне в градоустройствената перла на София. Има на какво да се стъпи, съвременни български архитекти също са правили подобни планове.

Но днешните български управници предпочитат да залагат на сигурното “укрепване” с обществени поръчки. Мястото на “природата” в градска среда според тях явно се свежда до зоопаркове и умело подредени лехи с цветя в централните градинки.

Забелязва се и нещо друго: за българските власти днес реките сякаш са трасета, по които текат проблеми. Дори в отдалечените паланки на БЮР Македония мисленето за реката е по-напредничаво от днешното българско. Съпоставете снимките.

Така Боянска река навлиза в Резиденция Бояна

Боянска река прави зрелищен скок от Боянския водопад и водите й текат чисти и игриви през хладните букови гори на Витоша. Но съдбата й е нещастна: реката навлиза в зорко охранявано военно поделение, после се вкарва в тръби и вече укротена, минава през правителствената Резиденция Бояна. След това отново тръби под Околовръстния път – и в новоремонтираното каменно и бетонно корито за милиони. Краят й е в канализацията.

Старите софиянци помнят друга Боянска река, течаща през Павлово: “В началото на 1950-те ловяхме в нея с ръце кефалета и мренки, нямаше ги днешните зидани с камъни брегове, а имаше хубави подмоли и скали, наоколо ливади и градини, поливани с нейните води. Съвършено друга от сегашната картина.” (коментар в интернет)

Можеше ли да помисли Столична община, а защо не и правителството, за друга съдба на Боянска река? За нов крайречен парк край Резиденция Бояна? За зрелищна каскада покрай Околовръстния път? А защо не за общ проект с прилежащия Национален исторически музей, където днес охраната крещи, ако децата кривнат от каменните алеи.

Коритото на река Глазне в световния курорт Банско

Разбира се, възможно е, би могло да се направи и повече. За да стане, хората, които взимат решенията за облика на София, трябва да мислят като европейци от XXI век.

Ако има желание, има и възможност. Специалният статут на правителствената резиденция, през която протича Боянската река, не попречи голяма част от парка около Националния исторически музей да се превърне във футболна ВИП база. Явно в тази страна за футболисти може, а за диви животни и за майки с деца не може.

Всъщност има още две сходства между река Дюсел и Боянска река. Архитект Мусман е автор на проект за цялостния облик също и на град Дюселдорф. Освен това, именно Дюсел е реката, която протича през долината Неандер – мястото, където учените за пръв път се натъкват на останки от неандерталци.

 

А може и така: един от ръкавите на р. Дюсел в центъра на града

avatar

mittag

1 Comment

  • lowhum

    Да, няма го мостчето вече
    То и тука
    Струга я бетонят…

    26 May 2018 at 01:10

LEAVE A COMMENT

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.