Иде ли нова криза

ФЕД, инфлация, петрол, държавен и частен дълг, срив на фондовия пазар – или роботи, война, нови болести, изчерпване на водата, изтощаване на почвите и масова, говоря за наистина повсеместна, простотия     

„Трудно е да се каже кога, но ще има със сигурност“ – така Бил Гейтс отвърна през март 2018 г. на въпроса дали се задава нова финансова криза. Бившият финансов министър на Германия Волфганг Шойбле беше по-конкретен, когато през октомври 2017 г. заяви, че рисковете са се увеличили заради натрупване на „все повече и повече ликвидност и ръст на публичния и частния дълг“. В края на април т.г. чикагският професор Дъглас Даймънд повтори същите аргументи: отпускат се твърде много кредити и се концентрира прекомерна ликвидност. Червената лампичка в МВФ също започва да мига.

Кризата е вградена в структурата на капиталистическата ДНК и същинският въпрос не е дали, а кога ще дойде новата криза. Какво ще я предизвика и може ли да се защитим от нея – на глобално, национално и индивидуално равнище?

Макар да изглежда като парадокс, самото публично обсъждане на риска от нова криза говори, че времето й може би още не е настъпило. Според доказалата се теория на американския икономист Хайман Мински, пазарните крахове са следствие от прекомерен оптимизъм и поемане на неоправдан риск с надеждата, че бъдещето ще е по-добро. След фалитите на 2008 г., предпазливостта все още съжителства с набъбващите ценови балони.

Въпросът за новата криза е чувствителен за икономическата общност по две причини. Първо, милионите икономисти по света проспаха зараждането на най-важната финансова и икономическа криза след Втората световна война. Счита се, че са я предвидили само 12 икономисти – с изключение на Робърт Шилер, те са по-скоро аутсайдери. Тогава, какъв е смисълът от икономиста като такъв? Икономическата общност ще се стреми да не повтори своя пропуск и в идните години, основателно или не, многократно ще надува свирката.

Второ и също тъй важно е, че само криза може да накара света да забрави за предишна криза. Голямата Депресия от 1930-те се беше загнездила в умовете на хората и бизнеса. Помнеше се и Новият път. Чак стагнацията от 1970-те позволи на Големите Частни Пари да „освободят“ обществото от парадигмата за голямо съпричастно правителство.

Същото важи и днес. В кризата от 2008 г. правителствата и централните банки на развитите страни зрелищно погазиха правилата, които бяха определели за останалия свят. Дълго ще се помнят национализираните инвестиционни банки и трилионите, наляти на финансовите пазари под формата на „количествени улеснения“. Банкерите станаха „банкстери“, а правителствата се показаха слуги на капиталовите пазари. Защо иначе се наложи „спасяване“ на Гърция с толкова антидемократични похвати?

Нова криза е добре дошла, за да се забрави всичко това. Тя ще позволи да се изоставят днешните „неконвенционални“ мерки и връщане към старите правила: скъпи пари, пасивно правителство, нерегулирани пазари, приватизация. Международните финансови институции ще получат възможността да блеснат като рицари на бял кон, убеждавайки планетата, че нищо не се е променило от 1970-те години насам.

В същото време новата криза ще посегне на малкото останали права на работниците. Вероятно ще се пристъпи и към финансиалзиране на насъщни субстанции като вода и жизнено пространство с приемлив климат. Походът към общество, в което владеят само и единствено парите, се нуждае от постоянни кризи, които подкопават позицията на обикновения човек и го правят изцяло зависим от финансовата машинария.

Поради посочените причини, в идните години многократно ще чуваме аларми, че идва нова криза. Всъщност криза наистина идва, но не една. Светът е изправен пред многобройни заплахи, които ще се наслагват и взаимно подсилват. Може да се окаже, че докато тесногледите слуги на парите плетат сложните си планове, светът – и те самите, ще изпадне в критично състояние, в което паричното богатство няма да е от особена полза.

Откъде ще дойде?

Мога да изброя поне десет стечения на обстоятелствата, които обещават, че светът ще бъде разтърсен от нова дълбока криза. Финансовата и икономическа криза е само частен случай на всеобхватната криза на обществото, институциите и убежденията.

Първа, и най-закономерна, би била кризата, породена от повишаването на федералните фондови лихви в САЩ. В началото на 1980-те Федералният резерв начело с Пол Волкър рязко увеличи лихвите до 20% с мотива „да се пречупи гръбнакът на инфлацията“. Сред многобройните последици от новата цена на капитала е драстичното влошаване на кредитните позиции на развиващите се страни, теглили заеми в чужда валута. Социалистическият свят, най-вече Унгария, Полша и Румъния, усети тежко това.

Същото развитие се случва и в момента, докато пазарът спекулира каква ще е политиката на ФЕД по лихвите. Цената на облигациите и валутите на развиващите се пазари в последните месеци рязко спадат, а инвеститорите се пренасочват към долари и американски облигации. Увеличение на лихвите в САЩ до “нормалното ниво” от 4-5 процента ще доведе до рязък отлив на капитали от новите пазари и  затруднено обслужване на дълговете им в чужда валута, които по последни данни доближават 64 трилиона долара.

За нашата част от света, това означава отлив от чуждестранни инвестиции, включително купувачи на ДЦК. Рязкото повишаване на доходността по държавния дълг означава по-трудно финансиране на бюджетните дефицити. Фискалният натиск ще доведе до ново орязване на разходи и социално напрежение в страни с по-голям първичен дефицит.

Както в Европа и Азия, така и в САЩ, заради поскъпването на капитала частният бизнес ще се принуди да се откаже от нови проекти, което ще доведе до загуба на работни места и по-високи плащания за безработица от страна на правителството. По-високите разходи, съчетани с по-високата цена на кредита, ще доведат тук или там до затруднения при изплащането на облигациите на правителствата или на квазидържавни структури. Очакват се мораториуми по държавните дългове, последвани от замръзване на кредитните пазари. Отделно от това, вълна от лоши потребителски и бизнес кредити ще залее големите банки.

Той направи Америка прекалено велика

От началото на 2017 г. – да го вземем и за начало на президентството на Доналд Тръмп – индексът DJIA на 30-те най-големи публични компании в САЩ е нараснал с 24%. Малко по-бавен, но пак впечатляващ е ръстът на по-широкия индекс S&P500, в размер на 19.6% между 1.01.2017 и 16.05.2018 г. Трудно е да се приеме, че корпоративна Америка внезапно е подобрила показателите си с една четвърт. Още повече, че политиката на Белия дом заплашва да заличи огромни пазари на суровини и готова продукция. Очевидно става дума за гигантска игра „кой ще излезе последен от горящата къща“.

Срив на фондовите пазари – вторият сценарий за криза, ще засегне най-вече частните инвестиционни фондове, пенсионните и взаимните фондове. По-важно е, че ще това ще и разклати усещането за ведър оптимизъм в икономиката на САЩ. Правителство като сегашното ще отговори с тотална дерегулация, включително екологична и данъчна.

Кредитно замръзване и срив на фондовите пазари може да провокира ситуация номер три, която лично ме плаши най-силно. Това е преминаване на икономиката на САЩ към изцяло военен режим, за да се преодолее колебанието и да се повиши натоварването на производствените мощности. Враг от размера на Турция и Иран е достатъчен, за да се осигурят поръчки за стотици милиарди на отбранителните компании в САЩ. Намесят ли се Русия и Китай – и то не в пряк сблъсък, а в дистанционна война, ще хвърчат трилиони.

Военната криза може да ескалира до нечувани размери, но така или иначе тя ще има две основни последици: скок на инфлацията заради военните разходи, по примера на Виетнамската война, и срив в световната търговия. Глобалните компании, които пренасят възли и детайли между поделенията си на различни континенти с цел да спестят разходи и данъци, ще трябва масово да прехвърлят производства. Производителите на борсови стоки, най-вече зърно, ще се изправят пред ценови срив, защото военните условия ще осуетят големите доставки по море и суша. Във военновременни условия безработицата може би ще намалее, но с нея и наличните калории за населението.

Инфлацията, за която споменах, може да се развие и по друга линия в четвърти сценарий. По принцип е учудващо, че цените в света тъй дълго останаха депресирани въпреки огромните „количествени улеснения“. Обяснението е, че парите бяха дадени на финансови институции, които спекулираха с тях – и така надуха цените на акциите и облигациите на развиващия се свят. До обикновения човек не достигна и троха: потребителските стоки останаха евтини, защото в обикновените хора липсва покупателна сила.

Но ситуацията може рязко да се обърне, и сякаш вече има признаци за това. Напрежението в Близкия Изток може да прати цената на петрола отвъд 150-200 долара за барел. Сушата и въобще лошите климатични условия ще оскъпят цената на храните. Домовете, този хибриден човешко-финансов актив, също се оскъпяват. Загубата на вяра в бъдещето провокира моментната консумация и спестяванията се изпаряват. Инфлацията е количествено изражение на психологическото състояние в обществото.

Капка след капка, парите, подарени на банките, достигат до хората. Светът е сякаш узрял за Ваймарски сценарий. Това от своя страна е аргумент за вдигане на лихвите, тоест за кризисен сценарий номер едно. Напълно възможна в тази връзка е стагфлация: свиване на икономиката и масова безработица, съчетано с поскъпване на цените на потребителските пазари. А така ще се посеят семената на криза номер пет – масови размирици на обеднелите слоеве от населението в развитите страни.

Социалните кризи

ще са с идеологическа същност: срещу моделите, насочвали икономиката през последния половин век. Но тъй като те нямат политическа програма, нито всепризнати лидери, които да ги олицетворят, протестните действия ще останат хаотични, може би дори само „горене на вещици“ в лицето на имигранти или малцинства. Не се забелязва глобална солидарност и политическите режими на икономическата власт ще се справят с недоволството страна по страна. Социалният договор от 1950-те ще бъде отхвърлен като дестабилизиращ. На негово място ще се възцари „невидимата ръка“: солидарността и справедливостта ще отстъпят пред цената и рентата.

Ако това ви се вижда невъзможно, какво ще кажете за масова структурна безработица, когато роботизацията навлезе широко в производствения процес? Криза номер шест би могла, с малка вероятност, да доведе до дистопичния свят на Олдъс Хъксли, когато основна задача на човека е да консумира. По-вероятно развитие е свят на обеднели граждани, снабдени с някакъв мизерен универсален базов доход и осигурявани от системата зрелища, за да могат хората да преживяват, заробени с кредити за поколения напред.

Сценариите за кризи седем, осем и девет ще нарека „виртуална“, „интелектуална“ и „здравна“ кризи. Под виртуална криза разбирам това, че навлизането на виртуалната реалност в човешкото ежедневие се случи изключително бързо и мащабно. Целият живот се премести в интернет, а интернет не е готов да го побере. Нито пък животът е склонен да се напъхва в невидима мрежа. След като банкирането се премести в интернет, въпрос само на време е да чуем за изчезнали спестявания на милиони потребители.

Освен това, социалните мрежи провокират неблагонадеждност на информацията. Картината за света, която достига до масата от населението посредством новините, е изкривена, предубедена. Пропагандата е институционализирана в масовите медии. Да, това не е криза в типичния икономически смисъл, дори напротив – с пропагандните лостове икономиката ще се управлява по-лесно. Но това означава колапс на личността.

Дотук сме видели само опашката на здравната криза, породена от рязкото отделяне на човешкия живот от природата през последните пет или десет поколения. Затлъстяването, психозите и алергиите сякаш не са толкова страшни, но те могат да са вестители на неочакван биологичен отговор на човешкия вид: срив във възможността за зачеване, генетични мутации и да не казвам още какво.

А интелектуалната криза – самият лидер на най-силната държава в света свидетелства за нея. Поне тук нашата страна плътно следва световните тенденции. Светът на 2020 година се отличава с пълна загуба на ориентири, с масово завръщане на океан от религиозни и фашистки идеологии, миещ бреговете на островите на либерализма, превърнал се в безпътен пазарен анархизъм. Обществата са на път да преминат под ръководството на военно-финансови елити. Интелектуалното падение на човечеството се гарантира от виртуалната машина, превръщаща живота и смъртта в забавление, а върховите постижения на културата – в достъпни, но маргинални продукти за чудаци.

Десетата е криза на природната среда. Климатични бедствия, потоп от милиони бежанци, срив на реколти и масов глад, недостиг на питейна вода, мъртви океани, епидемии от нови болести, облаци от радиоактивност… Таванът се поставя от въображението, не от науката. Всъщност някои от тези неща вече се случват тук-там по планетата.

Какво мога да направя?

Позволявам си да обсъждам това като човек, който през септември 2006 г., по време на най-големия ентусиазъм в българската икономика, написа черно на бяло: „Само по време на криза се търси гласът на разума. Но кризата трябва действително да е огромна, за да кажат политиците истината“. После припомних как президентът на САЩ Кулидж заяви малко преди Големия срив на 1929 г.: „В страната царят спокойствие и задоволство… може да очакваме бъдещето с оптимизъм“.  („Свободни размисли върху възела на размяната“, Варна, стр. 44. Този апокриф може да се намери в Националната библиотека).

Както и да ни хипнотизират политиците от сините екрани, в света все още не цари усещане за спокойствие и задоволство. Това според мен говори, че кризисният срив ще се отложи за след 2020 г. Но уроците от 2008 г. насърчават да предприемем някои действия още днес.

Първо, бъдете предпазливи в ипотечните сделки и въобще в тегленето на кредити: не теглете кредити с плаващи лихви. Второ, не мислете, че депозит в „твърда валута“ ще осигури старините ви, тъй като твърдата валута се пече на бавен огън. По-добре измислете как парите може да ви носят доход. Взаимните, доброволните пенсионни и другите видове инвестиционни фондове не ми изглеждат разумен избор. По-добра опция е закупуване на нива, която дава рента, на апартамент за отдаване под наем, или акции в компания с производство, от което обществото има нужда.

Най-добре вложените парите са в образование – своето и на децата. Ако мислите за нов автомобил, изчакайте до края на годината да видите какво ще се случи с цената на петрола: може да се окаже, че още през 2019 г. електромобилът ще е по-евтин от дизела. Купувайте потребителски стоки, които ще намалят бъдещите разходи за енергия: соларен панел на покрива, термосоларна инсталация или домакинска техника от по-висок енергиен клас.

Може да ми се присмеете, но на по-състоятелните бих препоръчал да купят или създадат самодостатъчно стопанство в провинцията – по възможност в място, достъпно с жп транспорт.

Каквото и да мислите за това, финансовата криза така или иначе отново ще дойде. Мислим, че може да направим нещо, за да предпазим богатството си, но истината е, че нещата, които нямат стабилна основа, са обречени да паднат. Всъщност криза, в която пропадат само парите ни, е много по-малката от възможните беди.

На снимката: “Борсовата катастрофа във Виена на 9-ти май”. Фрагмент от илюстрация в “Illustrierter Zeitung” от юни 1873 г. Източник: Spiegel Geschichte, 4/2009  

 

avatar

mittag

3 Comments

  • SONNTAG

    Mitt, има цели институции, създадени за проучване и предизвикване на кризи. 😉 Кризата благоприятства сливане на банков и промишлен капитал, което се нарича ОЛИГАРХИЯ-ЦЕ ТРАЛИЗИРА СЕ ВЛАСТТА(СКРИТАТА ОТ КРИПТАТА). Щото, слушам на последък в БГ, тази дума почна да се употребява за щяло и нещяло и да “инфлира” . Дори чух от устата на едни пролетарий, че “зъболекарите били олигарси”…. ЛОЛ 😀 😛

    20 May 2018 at 22:28
  • lowhum

    Както заяви Президентът малко преди Големия Взриб:
    “И нека кризата бъде с теб, Бодиле!”

    26 May 2018 at 01:21
  • Geogi Yanakiev

    Тук също има интересни изводи и препоръки за настъпването на следващата криза. Незнам дали е вярно, нито дали ще се сбъдне. Като се замисля обаче изводите звучат убедително – https://bit.ly/2tCrY9Z

    29 June 2018 at 09:37

LEAVE A COMMENT

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.