Парите миришат след 17 часа

Или как обгазяването на Луковит се оказа свързано с Документите от Панама

Над 300 милиона лева от европейските фондове бяха вложени през последните години във футболни стадиони из българските региони. Но в Луковит – град с над 80-годишна футболна история, където при това още от 2011 г. кметува представител на управляващата партия ГЕРБ, стадионът тъне в разруха. На него се провеждат регионални срещи, но спортното съоръжение сякаш умишлено е оставено да запада.

Не е трудно да се досетим защо – там просто мирише, вони на химикали. На хвърлей от стадиона е производствената площадка на „Полихим СС“, където се преработват използвани моторни масла. Освен неприятен дъх, тя може би изпуска и отрови в атмосферата.

Посетих мястото в обедно време. Февруарският ден беше слънчев и тих. Спрях автомобила на паркинга на близкия супермаркет и тичешком пресякох натовареното шосе за Плевен. Озовах се пред портала на предприятието и тръгнах покрай телената му ограда. Между стадиона и „Полихим СС“ е засаден пояс от иглолистни дървета, но той не спира

лошия мирис на химия

Свидетел съм: все едно си отворил кофа с блажна боя, или бутилка разредител, и си заврял нос в нея. На по-чувствителен организъм ще му се повдигне.

На тази индустриална разходка с мен бе общинският съветник Георги Антонов, който ме беше информирал за проблема и поканил в Луковит, за да се убедя на място. Но много скоро се сдобихме с още един спътник – Йоланд Йотов, управител на обекта. Сякаш причаквал ни на портала, той се втурна след нас и засипа Антонов с обвинения, че търси проблеми, където проблеми няма, и подвежда журналистите.

Потокът от думи на г-н Йотов постепенно разкри любопитни неща. В завода работят около 50 души, които не са особено високо платени. „Полихим СС“ вероятно било най-проверяваното предприятие в България, с 26 проверки за 2016 г. От РИСОВ – Плевен пращали по 10-12 души, за да следят за спазването на комплексното разрешително.

А миризмата можело да идва отвсякъде. От натовареното шосе, от бензиностанцията пред заводския портал, отвсякъде. Конкуренцията ни клевети за миризмата, заяви управителят.

Йотов също така потвърди, че „Полихим СС“ има клон в Англия. Изкупували стари масла от Острова и ги превозвали до Луковит, после изнасяли обратно част от рециклираните масла.

Питам го: а какъв е този мазен поток, който минава под пътя и тече в ей-онази канавка, скрита от ръждясали ламарини? И той можело да идва отвсякъде – например, хората изливат стари масла край стадиона и дъждовната вода ги отнася насам. „Забранено ни е да заустваме отпадни води“, заяви Йотов. Те трябвало да се отнасят за третиране в плевенската „Плама“.

Общинската болница на Луковит

е разположена на 200 метра от „Полихим СС“. Мястото е оживено – пред кабинетите чакат дълги опашки и малко лекари могат да ми отделят време. Педиатърът д-р Петър Петров е лаконичен: „От четири или пет години сме свидетели на рязък ръст на респираторните заболявания в Луковит“.

Нещо повече. В последните години в Луковит действително зачестяват случаите на дечица с бронхиални астми. Но макар и тревожен, този процес не е „брутален“. Д-р Петров констатира „рязък ръст на починалите от злокачествени заболявания в работоспособна възраст“, като раковите заболявания в града са нараснали също през последните 4-5 години.

Лекарят не се наема да търси причинно-следствена връзка между рафинерията и повишената заболеваемост и смъртност в Луковит. Това не е и негова работа, той просто съобщава тенденцията, която вижда в практиката си. И все пак, рециклирането на моторни масла в „Полихим СС“ стартира през 2012 г., преди точно 5 години. Какво съвпадение.

В болницата разговарям и с други медици, които разпалено ме убеждават: „Разберете, това нашето мирише“. Какво бихте посъветвали съгражданите си, за да се предпазят? Може би да затварят прозорците, да слагат маски, да излизат по-често извън града? Хората в бели престилки вдигат рамене: колкото и да затваряш прозорци, все се налага да излезеш навън. Един ден, когато химическата атака била особено силна, затворили плътно всички процепи в болницата. Въпреки това, зловонието проникнало вътре. После навън духнал силен вятър и отнесъл вонята, но в сградата продължило да мирише дни наред.

Освен болницата, на 300 метра от „Полихим СС“ е разположено голямо училище.

Какво протестирате за Пирин, елате да видите какво става тук!

– бушува Тони Станков, мъж около четиридесетте. После се поправя: „Да, много е важно да се запазят горите, планината – но кой ще помисли за екологичните проблеми на обикновените хора в Луковит?! Изтровиха ни…“

Болката на Станков е, че осемгодишният му син, който тренира на футболното игрище, често пропуска тренировки, защото му прилошава от миризмата на химикали. Георги Антонов потвърждава: „Тук тренират деца, оттук минава трасето на националния шампионат по крос. Треньорите са напълно наясно, но предпочитат да премълчат, за да не си създават проблеми. А просто не знам как живеят хората в жилищните блокове срещу предприятието.“

Време е да обърнем поглед към РИСОВ – Плевен, които отговарят и за община Луковит. В годишния доклад за състоянието на околната среда не се споменава и дума за проблеми с въздуха в Луковит. Нито в раздел „Качество на атмосферния въздух“, нито при „Отпадъци“, нито при „Химикали“. Интересът на РИОСВ към дейността на „Полихим СС“ се изчерпва с констатацията, че фирмата притежава комплексно разрешително.

Не открива проблем и извършената на 16.11.2017 г. комплексна проверка, установила изрядна документация и липса на разливи на химикали. Но следното свидетелство за методите на екоинспекцията хвърля сянка на съмнение. На 28 април 2017 г. граждани от Луковит сигнализират по Зеления телефон за „остра задушлива миризма на масло от рафинерия“. По случайност, в същото това време служители на РИСОВ – Плевен обядвали в снек бар “Виктория” в непосредствена близост до „Полихим СС“.

В 11:40 часа държавните служители са вече на масата, седнали в откритата част на ресторанта, която гледа към завода. От масата на ресторанта те не подушили някаква лоша миризма. Тръгнали си от Луковит към 15 часа, тогава също не им миришело. Ето това е институционалният отговор на възмутения сигнал от населението.

Говоря с бивш работник в „Полихим СС“,

чиято самоличност засега няма да разкрия. Пред диктофона мъжът заяви, че рафинерията и екоинспекцията в Плевен работят в синхрон. „Предварително знаехме за всяка проверка, която предстои“, посочи той и даде подробности за случай, когато щял да идва важен експерт и цяла нощ група работници с мотики засипвали мазния канал, който църцори пред завода.

Бившият работник също така каза, че смрадливата миризма далеч не е най-лошото, което „Полихим СС“ изпуска във въздуха. След третирането на маслата се образували отровни изпарения, които се извеждали през комин. В комина парите се подпалвали с газова горелка и така миришели по-малко. Но понякога решавали да правят икономии и спирали горелката.

„Толкова на дребно ли играят?“ – учудвам се. „Не е на дребно, една бутилка пропан бутан заминава за 1-2 часа“ – отвръща ми информаторът. Той твърди, че предприятието „закопава в деретата“ част от утайките, останали след рафинирането на маслата: първо изкопават дупка в гората, изчакват известно време населението да свикне с нея, после изсипват нощем отпадъка вътре и го засипват отгоре с пръст.

Мъжът посочва, че е виждал как отпадъчната вода от предприятието се изхвърля край оградата до стадиона и съветва да се вземат почвени проби от там. Ако има някой загрижен.

„Полихим СС“ не отговориха на въпросите, които им изпратих по имейл. Те касаят третирането на отпадъците, както и технологичния процес. Според бившия служител, технологията се изменяла едва ли не всеки месец. Постоянно нещо се преправяло и майсторяло по машините, които били „долнопробни самоделки“, събирани отвсякъде.

Това впрочем е потвърдено косвено и от българския съд. През 2015 г. в „Полихим СС“ става трудова злополука, при която от изгаряне загива работник. Управителят Силвия Стефанова получава условна присъда от 18 месеца затвор. Съдебното решение посочва, че казанът, в който се е загрявало маслото при трагичния инцидент, няма сертификат за съд под налягане.

Бившият работник обобщава: „Много трудно ще се преборите с него. Веднъж му казах – Стефане, сигурно те натискат за някой лев (Става дума за действителния собственик инж. Стефан Стефанов). А той ми вика – не могат да ме натискат, защото си плащам на най-високо ниво и трябва само да кажа на шефа да си озапти копоите“.

Семейната рафинерия

Според Търговския регистър, „Полихим СС“ се притежава еднолично от Полина Стефанова Стефанова, родена през 1993 г. Седалището на предприятието е на жилищен адрес в София. Годишните финансови отчети говорят, че бизнесът не е кой знае какво: продукцията за 2016 г. е за 509 хил. лв., услугите са 1.3 млн. лв., а общите нетни приходи – 3.39 млн. лв. Учудващо малък мащаб за рафинерия, която извършва трансграничен превоз на отпадъци. И която е успяла да отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург по акцизни въпроси.

Това е поразително балансирано предприятие, в смисъл, че приходите му са абсолютно равни на разходите. Някой би казал, че не се плаща корпоративен данък, и ще е прав. Още по-любопитно е, че лицето Стефан Стефанов документално не е свързано по никакъв начин с „Полихим СС“. Но пък той е собственик или управител на дружества със следните имена:

„Полихим СС Експорт“, „Полихим СС Трейдинг“, „Ойл Рециклейшън ЕООД“, „Полихим СС Ойл“, „Ес Пи Ес Трейдинг ЕООД“, ЕТ „Полина – Стефан Стефанов“. Както се казва – всичко в името на детето. Какво е финансовото положение на тези „Поли“-дружества не можем да знаем, тъй като те са обявени за микропредприятия и като такива са задължени да съобщават само актива и пасива си, но не и приходи и разходи.

Ако все пак се поровим в предходни отчети ще разберем, че през 2013 г. „Полихим СС Експорт“ отчита 1.356 млн. лв. приходи. През 2012 г. „Полихим СС Трейдинг“ има 1.78 млн. лв. приходи. „Полихим СС Ойл“ надхвърля 2 млн. лв. оборот през 2012 и 2013 г. Рафинерията в Луковит е обградена от свързани предприятия на входа и изхода. Бизнесът е значително по-голям от отчетите на централното предприятие. Данъчна оптимизация е най-слабата дума.

С дъх на Панама

Най-интересното тепърва предстои. Освен всичко друго, Стефан Стефанов е управител на „Ес Пи Ес Трейдинг“, чийто едноличен собственик на капитала е „Марбъл Трейдинг“, регистрирана във Вашингтон. „Марбъл Трейдинг“, от своя страна, се държи от две дружества от Бахамските острови: Primi Limited и Formia Limited. Те пък са клиенти на прочутата офшорна кантора „Мосак Фонсека“. Помните ли „Документите от Панама“? И двете са там.

Зад Бахамските фирми стоят двама граждани от Кипър – Хермиони Хенкин и Ефстратиос Менелау. И двамата са собственици на широки обръчи от фирми от Британските Вирджински острови, Сейшелите и свободната от данъци зона Рас ал Хайма в ОАЕ.

Primi Limited собственик на 50% от капитала на българското дружество, в което Стефан Стефанов е управител, е акционер в десетки предприятия със странни имена, регистрирани в офшорни зони по цял свят. Някъде под тази шапка е мястото и на нашата „Ес Пи Ес Трейдинг“ с основен предмет „търговско посредничество с горива, руди, метали и химикали“. Управляваното от Стефанов дружество не публикува отчет за паричните си потоци – независимо от своите пасиви (заеми) за 2.7 млн. лв.

Всъщност, каква е ползата от тези годишни отчети? Кой контролира тяхната истинност и вътрешни връзки? Явно същият, който нарежда екоинспекции от масата на ресторанта.

Встрани от ресторанта

С Георги Антонов проследихме мазната струя, течаща покрай портала на „Полихим СС“. За целта беше достатъчно да заобиколим по надупчен асфалтов път и после да направим петдесетина крачки из полето. Това, на което се натъкнахме, изненада и местния жител. В тръстиката, досами разораното поле, се бе разляла нашироко полутечност с цвят на дъга.

Георги Антонов

Общинският съветник отсъжда: „В цял свят подобно производство, което оползотворява старите масла, се насърчава. Но не може по този начин. На кой въобще може да му хрумне да разположи производство с вредни отделяния в рамките на града?!“ Кой би помислил, че старият „Промкомбинат“ с шивашки и обущарски цех, килимена фабрика и дървообработвателно предприятие ще се прероди в рафинерия за мръсни масла?

Йоланд Йотов твърди, че няма и не може да има вредни отделяния от тяхното производство. По думите му, досега нито един жител на Луковит не му се е оплаквал, че мирише.

На тръгване от Луковит споделям с домакините, че може и да си внушавам, но сякаш вече имам главоболие от техния въздух. „Нищо не е това! – отвръща Тони Станков – Днес е добре, има дни, когато не се търпи, като духнат ветровете от северозапад. Вечер, след 17 часа ги пускат миризмите. Как искам онези горе да изкарат в нашия град само една такава нощ!“

avatar

mittag

4 Comments

  • Местен

    Проверяващите обядват там редовно и кой мислите, че плаща ? Същото е и с едни служители с облекло с непретенциозния надпис “МИТНИЦИ”, които също обядват редовно на сметката на Йоланд. Демонстративно си идват с него и си обядват, нямат никакви притеснения.

    11 February 2018 at 09:55
  • Анонимен

    Смешни сте… По подкупна статия не не съм чел/а. Г-н Антонов добре се е погрижил за измислянето на всичко това…. жалко,че има хора които могат да бъдат толкова манипулирани. А абсурда с рака….просто нямам думи. Не се ли замислите, че всичко идва от храната,нервите и стреса. Поитересувайте се за това,че не в Луковит,а навсякъде хората се разболяват и не от миризми от всичкото ГМО и химикали,които са в храните. Не говорете глупости, а се замислите преди да се продавате на хора,които си нямат друга работа. А главата ви е заболява от всички глупости, които се чули!!!

    11 February 2018 at 19:25
    • Един от всички

      Вие случайно, ама съвсеееем случайно, да не би да сте служител на въпросната “рафинерия”?

      12 February 2018 at 09:37
  • Димитър Смилянов

    А от РИОСВ-Плевен чували ли са, имат ли и използват ли уреди от вида “специализирана контролно-измервателна апаратура”?

    13 February 2018 at 00:43

LEAVE A COMMENT