Банка за време и още нещо

Когато програмист се нуждае от ярко зелен цвят в спалнята, бояджия го заболи зъб, а в компютъра на зъболекар проникне злобен вирус

Банка за време (time bank) е вид бартерен модел за обмяна на услуги в рамките на малки общности. Ако например сте добър в английския, но не разбирате от електрически мрежи – и парите не са ви излишни, банката за време ви предлага бърз икономичен отговор. Ще дадете урок на някой, който учи езика, ще получите сертификат за своя труд и с него ще си купите услугите на електротехник.

Или ще произведете пресни домати и с тях ще купите пресни яйца. Ще гледате децата на съседа в събота, някой друг ще гледа вашите във вторник. Може също и да ви поправят автомобила „безплатно“ – дотолкова, доколкото в тази мрежа се е включил някой майстор, а вие предварително сте „платили“ с вашите готварски умения час автомонтьорски труд.

Системата на time banks се появява в САЩ през 1980-те и в момента в страната вероятно има около 500 такива „банки“ – пише Араз Хачадурян в YES! Magazine. Във фокуса на публикацията му е опитът на младата майка Чиниере Оте, която през 2010 г. е започнала своя банка за време.

„Помислих си – не може аз да съм единственият човек на този свят, който опитва да води нормален семеен живот и в същото време да се бори да свърже двата края“ – казва Оте. В момент на стрес, когато грижата за бебето влиза в конфликт с нуждата да се печелят пари, Оте си спомня, че преди време е чела статия, посветена на банките за време.

Младата жена кани на гости 10 приятели от града, в който живее. Разпитва ги дали имат интерес да участват в подобна инициатива. Тези, на които идеята допада, канят други свои приятели и така групата бързо достига 25 души.

Те обменят помежду си времето, нужно за дейности като косене на ливада, боядисване на стени и почистване на дома. Целта им е да покажат, че качеството на живота може да се подобри без пари – и че в този живот всеки има какво да предложи на другия.

Оте нарича тази група „Каури колектив“ на името на раковините каури, които някога били използвани като разменно средство в Африка, Китай и Северна Америка. Всеки час труд, който се „печели“ и след това разменя, е едно „каури“. С това каури може да се купи един час труд от всеки, който членува в тази банка за време.

Днес колективът на Оте има 236 члена и в него са се обменили над 2000 каури. Оте счита, че много повече часове труд са били разменени между членовете на групата, без да са регистрирани официално в системата.

Мери Денсмор членува в тази „банка“ вече три години и ползва труда на другите членове, за да стопанисва два градски парцела, които използва за градина. Земеделски труд тя по-рано е „купувала“ с ремонт на велосипеди или с уроци по пчеларство, но напоследък изпраща на своите помагачи свежи храни. Колективът й е помогнал да влезе в контакт с нови хора и дори да преосмисли някои неща от живота:

„Често си задавам въпроса колко пари ще изкарам. Това е нещо реално, защото имам сметки за плащане. Но тук не става дума точно за пари – готино е да си в състояние да произведеш нещо, което може да ти помогне да посрещнеш своите нужди“.

Има ли място у нас?

Моделът, описан в статията на YES! изглежда прост и надежден, но зад възможността той да бъде приложен стоят ред условия. От една страна, всички членове в колектива трябва да са съгласни 1 час от техния труд да бъде оценен еднакво. Трудът на онзи, който поправя компютри и на този, който коси ливади, се оценява наравно. Тоест, ако високоплатен участник поема ангажимент в банка за време, от самото начало той трябва да е наясно, че част от труда му ще е на практика безплатен.

Второ, хората трябва не само да искат да „печелят“, но и да харчат своите „каури“. Най-известен пример в това отношение е историята на родителския кооператив от края на 1970-те, разказвана от Пол Кругман. В тази типична банка за време участвали 150 семейства, които се редували да гледат чуждите деца, ако на възрастните се наложи да излязат вечерта.

Проблемът бил, че родителите искали да се презапасят с „права за излизане“ в случай на бъдещи нужди. Мнозина предлагали да гледат деца, малцина искали действително да се забавляват извън дома. „Права за излизане“ се печелели все по-трудно, което провокирало още повече презапасяване. В крайна сметка, без „валута“ системата се сринала. Изкуството на добрите отношения е не само да си готов да даваш, а и да получаваш.

Според Уикипедия, банки за време днес има в 26 държави по света, включително в Япония (където традицията датира от 1940-те и терминът е употребен за пръв път), Южна Корея, Нова Зеландия, Аржентина, Израел, Гърция, Испания. Броят им в САЩ се посочва 276, във Великобритания около 250 (авторът на YES! може би обединява двете страни, или не всички банки за време в Америка са регистрирани). Най-често се ползват за грижи за деца и възрастни хора, домашни ремонти, уроци по езици, правни услуги, доставки на стоки и др.

Теорията на банките за време се е развила широко, съществува и съответното международно движение. Интелектуалното предизвикателство да се намери заместител на сегашната кредитно – парична система отдавна е насочило вниманието към трудовия еквивалент на парите. „1 час труд“ като легално платежно средство например стои в основата на системата, предложена от ранния английски социалист Робърт Оуен.

 

Проект за банкнота, съответстваща на два часа труд. Снимка: Уикипедия

Но това, което спира големите планове, е истинското достойнство на въпросната система. Тя е обречена да бъде малка инициатива, защото корените й са в общността. За да остане безопасна, за да вдъхва доверие, банката за време не следва да се разраства отвъд кръга на „познатите на познатите“. Банката за време е приложима в мащаба на града, квартала, евентуално на професията или религиозната общност. Но готов ли си да пуснеш съвсем непознат водопроводчик в къщата си?

Все пак, с помощта на информационните технологии, в бъдеще това условие би могло да бъде заобиколено.

Неформалните групи за размяна изникват от конкретни нужди. Например, на липсата на места в детските градини в големите градове на България, гражданите отдавна отговарят с родителски кооперативи. Тези спонтанни обединения облекчават заетите родители, но освен да им спестяват време и пари, в тях винаги става дума и за общност. Важните въпроси – за учителите, помещението, храната, дневния режим, изискват групово обсъждане и консенсус.

Общите проблеми раждат общи решения. Банките за време са формализирана взаимопомощ – черта, присъща на човека. Някои смятат, че гражданските кооперативи водят обществото към бърлогата на комунизма: тези хора са в правото си да ползват свободния пазар, за да си купуват бояджийски или градинарски услуги. По-общителни натури намират банките на време за практични и забавни. Но има и трета група, които трябва да напрягат всичките си сили, за да се справят с предизвикателствата на живота. За тях банката на време е житейски дар.

Още по темата: “Свободните пари – дремещият пожар”

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT