Покрай Клуба на богатите

Корабът може да потъва, но от командния мостик докрай ще излъчват лека нощна музика

Мястото на България е в „клуба на дисциплинирани и богати страни от европейския център“ – убедено заяви финансовият министър Владислав Горанов в същия ден, когато премиерът Бойко Борисов обясни, че „по икономиката, по финансите, мисля че ние сме от най-дисциплинираните в Европейския съюз“.

Дано са прави. Но в икономическата практика няма особена връзка между дисциплина и богатство. В десетилетието между 2001 и 2010 г. Германия наруши седем пъти европейското правило за бюджетен дефицит от максимум 3% от БВП, като задлъжня с общо 630 млрд. евро през периода. Най-успешната икономика се нуждаеше от дефицити, за да бетонира своята производителност. Нарушаването на фискалната дисциплина днес се отплаща с повече богатство.

Но да оставим това настрана. По стара българска традиция, министрите водят обществото за носа, като му пеят приспивни песни колко добре се развивала икономиката: растежът бил сред най-големите в Европа, емигрантите се завръщали, банките цъфтели, работа имало за всички и дори още повече.

Статистиката ще ти каже точно това, което искаш, стига да знаеш как да попиташ. Безработицата в страната през третото тримесечие на 2017 г. е спаднала до 5.8%, съобщава НСИ. Ето това се казва постижение, но да погледнем дали наистина. Не всички хора, които нямат работа, се водят безработни.

Ако човек е отчаян и вече не ходи до бюрото по труда, а си стои вкъщи и тъпо гледа в телевизора, той не се отчита като безработен. Също и хората, заети в сивия сектор, както и тези, които са на гурбет в чужбина. За да разберем какво се случва на трудовия пазар, по-уместно е да вземем данните за заетостта.

Колко са заетите в България?

Според Евростат, към третото тримесечие на 2017 г. броят им достига 3.078 млн. души. Това равнище е приблизително същото като през 2006 г. и с около 200 хиляди души по-малко по сравнение с 2008 г., когато средногодишният брой на заетите е 3.276 млн. души.

Звучи различно, нали? Изминали са десет години, но българската икономика още не може да създаде условия за наемане или предприемачество на 200 хиляди българи. 200 хиляди българи остават излишни за българската икономика. А може тези хора да са вече в чужбина? Може да са обезкуражени? Да пласират наркотици на улицата? Може да са станали пенсионери и издръжката им да е паднала на все по-малкото работещи?

Може да са се случили много неща, но няма да ги научим от официалните изявления на политиците.

Само мимоходом отбелязвам, че Евростат – с генерален директор българката Мариана Коцева, използва за сравнение сезонно изгладени данни, докато в България се обявяват неизгладените данни, надути със заетостта през силните туристически и аграрни сезони. И преминавам към тема номер две:

Богатството на нацията, чийто финансов министър иска в Клуба на богатите.

Според Евростат, през 2016 г. изложени на риск от бедност и социално изключване са 2.89 млн. българи. Това е 40.4% от населението на страната. С други думи, ако в един асансьор влязат петима българи, на двама от тях бедността ще диша във врата. Този процент е най-висок в Европейския съюз, при средно 23.5% изложени на риск от бедност в ЕС.

Рискът е рисковано нещо – може да обеднеят, може да не обеднеят. Затова да видим данните за хора, живеещи под границата на бедността. За 2016 г. броят им е 1.639 млн. души, което е 22.9% от населението. В примера с асансьора, от петима българи един е наистина беден, а втори е застрашен от бедност.

Но каква е тази граница на бедността? Тя зависи от равнището на средните доходи в икономиката. Затова в Германия доходът, под който един човек се счита за беден, е почти 7 пъти по-висок от българския критерий за бедност. В Чехия летвата е поставена 2.5 пъти над нашата, а в Дания – близо десет пъти. Добре дошли в клуба.

Много подобни сведения може да се изредят, но едва ли е необходимо. Българската бедност не е нов проблем и не е коректно за нея изцяло да се обвиняват сегашните управляващи – макар че през последните 10 години предимно ГЕРБ дърпат конците на икономическата политика. Но бодрите изказвания не решават проблеми, те даже са малко възмутителни, предвид реалността и липсата на развитие.

Оптимизмът на българските политици доказано не привлича чужди инвестиции. Писнаха ни ушите от позитивни новини, а до края на ноември в страната са влезли едва 883 млн. евро, най-слаб резултат от години насам. Нещата са дори по-зле, защото 80% от чуждите инвестиции, които все пак са дошли в България през 2017 г., са отишли в дългови инструменти. Не във фабрики и лаборатории, а в облигации, по които ще плащаме лихва.

И за да завършим нашия бегъл поглед зад завесата на статистиката, първите пет региона в целия Европейски съюз в класацията за „тежки материални лишения“ са разположени… в България. И петте. Може би си мислите, че номер едно е Северозападният регион, но не е така. Явно там не са останали достатъчно хора, че да има висока бедност.

Северозападът е едва пети в списъка с 32.7% от населението, изпитващи тежки материални лишения. Номер едно в ЕС с 37.1% от населението в тежки материални лишения е Южен централен район, следван по петите от Североизточния с 37%. Пригласят им Северен централен и Югоизточен.

Но защо се концентрирам само върху лошото? Може да сме бедни, но сигурно ставаме по-богати? Някои вероятно стават. Но в области Перник и Ловеч сравнителната покупателна сила на населението през 2015 г., от когато са последните данни на Евростат, е намаляла по сравнение с 2007 г. Става дума за дохода на глава от населението спрямо средното ниво в ЕС, измерен по паритета на покупателната способност.

Както искате го тълкувайте, но Европейският съюз е донесъл сравнително обедняване на тези области. Във Видин, Бургас и Кюстендил няма промяна между 2007 и 2015 г., а в още дузина области промяната е от типа „от 27% от средното за ЕС на 29%“.

Разбира се, с очакваното ново райониране на страната, тези данни много скоро ще станат неизползваеми.

А казах ли ви, че според официалните прогнози на НСИ до 2050 г. броят на българите в работоспособна възраст (20 – 70 години) ще намалее с 1.43 милиона?

* При публикуването на този текст на 30.01.2018 г. беше допусната грешка: намалението на броя на работоспособните българи във възраст между 20 и 70 години се очаква да е 830 хил. души до 2035 г., а не 1.5 млн., както бе посочено в текста. Намаление в посочения размер – 1.43 млн. души, се очаква към 2050 г. Официалните прогнози на НСИ са достъпни тук. Прогнозите на ООН за населението може да намерите тук

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT