Българската изключителност

Върху българския народ от хилядолетия тегне проклятие – начело му да застават интелектуално и морално ограничени хора

На тази планета има две страни, които не се подчиняват на общите правила. Едната е Съединените Американски Щати: държава-континент, разпростряла се между два океана, тя разполага с най-мощните оръжия и емитира световната валута. САЩ може да си позволят да не се съобразяват с международното право и дори да изберат Доналд Тръмп за президент. Толкова са велики.

Другата страна уникат е разположена в Югоизточна Европа и столицата й е София. Докато САЩ се отклоняват от всеобщите писани и неписани закони, за да правят бизнес и да затвърдят своята мощ, България чупи правилата изцяло в свой икономически и политически ущърб.

Има ли на света друго място като България, където човекът на науката да е в толкова принизена позиция? Овчарят на полето има два пъти по-високи доходи от младия български учен. Всяка година Българската академия на науките и Софийският университет просят пари от правителството, за да си платят сметките.

Разполагаемите доходи на българско семейство с две големи деца, в което двамата родители са учители, са с една педя над линията на бедността (около 1300 лв. спрямо 1200 лв.). Какво очаква една държава, която поставя подобна цена на образованието?

Има ли на света друго място, където държавната атомна електроцентрала произвежда евтино електричество, но то не стига до хората, защото сме задължени да изкупуваме скъпия ток на чуждестранни, включително офшорни компании, работещи у нас? Задължени сме с договори, сключени от политици, които още ни намигат от телевизора. А евтиният ток от държавния АЕЦ се изнася от частни търговци, които прибират печалба. Без, разбира се, да забравят партийните каси.

Има ли друга страна в света с валутен борд като българския? По цял свят паричната независимост олицетворява националния суверенитет. От Вашингтон до Москва, през Прага и Пекин, монетарната политика се използва за подкрепа на националната икономика в трудни дни. Дори Европейската централна банка омеква. Но София е задължила себе си да купува валутата и облигациите на чужди държави, за да помага на чужда монетарна политика – тъй като настоява да няма своя.

България не просто се лишава от парична независимост. В централната ни банка се крият над два пъти повече валутни резерви, отколкото се изисква по закон. (Около 35 млрд. лв. резерви при около 15 млрд. лв. в обращение).

Вследствие на това, парите сред хората са твърде малко, а цените ниски, включително цената на труда, тоест заплатите. Но полза за икономиката няма – инвеститорите ни отбягват. А населението на страната бяга в чужбина в търсене на по-адекватни заплати. Нищо: политиците още празнуват валутния си борд.

В същия дух, само България може да държи фискален резерв от 10-12 млрд. лева, който не носи доходност, с който гарантира сходни по размер външни заеми, по които плаща лихви. Впрочем този фискален резерв е още един начин да се ограничат парите в обращение, тоест разходите за труд, тоест заплатите.

Има ли друга страна в развития свят с толкова ниски преки данъци? А има ли друга страна, в която толкова много от данъчната тежест тихомълком да се стоварва върху плещите на малкия човек? Няма. В България „скришните данъци“ – ДДС и акцизи, формират над 50% от данъчните приходи, два пъти над нормата за Германия.

Има ли други тъй верни привърженици на плоския данък като българските политици? Заради него и максималните осигурителни прагове, в страната с най-високо неравенство на доходите в Европа, богатите плащат по-малък процент данъци и осигуровки от всички останали. Има ли друга страна, в която данъкът за нощувка в хотел да е два пъти по-малък от данъка върху книгата и учебника?

Има ли друга страна – говорим за страна с територия и хора, не късче земя като Люксембург или Естония, с толкова нисък външен дълг като България? Германският икономист Лоренц фон Щайн е казал: държава без публичен дълг или прави твърде малко за бъдещето, или иска твърде много от настоящето. У нас ниският кредит е повод за политически хвалби (отразявани от най-послушните журналисти в света).

Много страни са били принуждавани да предоставят подземните си изкопаеми на мултинационални компании. Но има ли друга страна, която да не знае кой контролира най-голямата й мина (медния рудник “Асарел”)?

В света може да има и други случаи като приватизацията на големия наш златен рудник в Челопеч: мината носи чисти печалби от порядъка на 100 млн. лв. годишно, а е продадена от държавата за по-малко от 5 млн. лв. Но едва ли има друга страна, която дори не се е погрижила да събере от добивните компании мизерните си концесионни такси: с натрупване над 1 млрд. лв.

Ясно е, че сме уникални, но да продължим, за да няма обидени. Има ли други като нас, които изнасят зърно за 4-5 млрд. лв., но са нетни вносители на храни?

Водим в Европа и по дял на бедните хора: близо 2.9 млн. души, или 40% от населението, са изложени на риск от бедност и социално изключване. В това число, 1.6 млн. души живеят под границата на бедността. Има ли други като българите, които да приемат тъй кротко този факт, на фона на десетките милиони левове, пръскани като представителни разходи от нашите политици?

Най-верните в Европа медии тръбят: правителството отпусна двадесет милиона за ремонт на този софийски булевард, премиерът отдели петдесет милиона за онази зала – а пътят, който свързва София и Варна, е осеян с десетилетни дупки и по него ежегодно катастрофират и загиват десетки души.

Има ли друга страна в Европа, която да е тъй последователен ученик на догмата за мързеливата държава? Свидетели сме на пълна държавна ненамеса в икономиката – която върви ръка за ръка с тотална партийна намеса. От обществените поръчки до персонала в общините, партийците дърпат конците – верни на принципа, че държавата не трябва да пречи на частния партиен бизнес.

Уникални сме: централна и южна Европа е изсякла горите си, у нас по стечение на обстоятелствата те са отчасти съхранени. Имаме все още мечки, диви кози, елени, Странджа и Пирин. Вместо да превърнем това в магнит за европейския турист, бързаме да „настигнем“ другите страни в изсичането, в прогонването на животинския свят и застрояването на красивите ландшафти.

Има ли страна като България, която да е тъй великодушна? Десет години след приемането ни в Европейския съюз, в ред български региони като Перник и Ловеч, стандартът на живот е спаднал спрямо 2007 г. Но вместо с Брюксел да търсим изход от проблема, страстно се целуваме с европейските големци.

Кой е виновен, че отделяме най-голям процент от националния си доход за съдебна система, а възприеманата корупция в България е най-висока? Разходите ни за полиция са най-високи в ЕС като дял от БВП, но само 17% от германските туристи се чувстват в безопасност, когато идват на почивка у нас.

Кой е виновен за това и за всичко останало? Обяснения не липсват. Пет века турско иго, загуба на „държавен инстинкт“ – но страни като Финландия и Ирландия станаха независими доста след нас. Заговор на международните финансови институции? Какво да кажат тогава Южна Корея и Аржентина, които бяха умишлено съборени от глобалния капитал и намериха сили да се изправят.

Били сме твърде планинска страна? Кажете го на Швейцария. Климатът ни е лош? Само вижте Белгия. Имали сме много цигани? САЩ и Франция се справят с много повече малцинства. Имаме „предателски корен“? Светът познава и по-големи изменници, например в Израел преди 2000 години, а османската армия през вековете е намирала място за тълпи западни ренегати – а самата тя регулярно е сваляла своите султани.

Материалът ни бил лош? Световно изследване на коефициента на интелигентност установява еднакви резултати за България (средно IQ от 93) с тези на Гърция, Ирландия, Португалия, Израел, преди Румъния и Турция, на крачка от Норвегия, Русия или Полша. Тоест, нищо в нашата национална интелигентност не ни обрича на нещастие и бедност.

????

Поетът е формулирал българския проблем най-добре: „свестните у нас считат за луди“. Имаме легион обществени и икономически демони, но всички те се крепят на върха на игла. Това, което е увиснало като камък на шията, е систематичното изблъскване от ръководни позиции на хората, които имат способности, умения и желание.

До държавното управление не се допускат свестни хора, които няма да платят напредъка в службата си със суджуци. Не се издигат в държавната администрация хората, които се самоусъвършенстват в свободното си време. Които поставят по-високи стандарти за всички. Които се съревновават с чуждестранните си колеги. Няма място за онези, които греят по-силно от дребния шеф.

Докато хора с дарби, широки познания и природна почтеност не застанат начело на тази държава, няма да види напредък достойният български народ.

Арабският пътешественик Ахмед ибн Фадлан през X век е посетил Волжка България и е формулирал нещо, което още е в сила за нашия народ и учудва чужденците, когато гледат към нас. Този силен и умен народ – казал ибн Фадлан, има невиждан обичай. Ако някой между българите е твърде способен – „ако притежава подвижен ум и знание за нещата“, те го принасят в жертва. Обесват го.

Раждала е, ражда и сега България, но начело й застават не най-смелите чада, а най-ловките „пълзачи“. Тези, които дават доказателства, че не са заплаха за запазените интереси. Управляват ни не умните, а хитрите. Не отдадените, а лицемерните. Не способните, а тези, които най-добре имитират заетост.

Вместо да се борят за общия интерес, нашите посредствени управници сеят лъжи: че все с нещо сме били уникални и това налагало изброените неизгодни за обществото ситуации.

Твърде много хора станахме на тази планета. Твърде ценна е вече земята. Ако райско кътче като днешна България не е в състояние да направи богати и щастливи поне 8-10 милиона души при сегашната държавна система, светилникът ще ни бъде отнет.

Нихилизмът на уморената интелигенция засилва отчаянието сред българския народ. Ходът на историята няма да ни прости, ако днес не извикаме „Долу посредствеността!“ Ножът е опрял до кокала, крайно време е да открием своите вдъхновени и способни водачи.

avatar

mittag

1 Comment

  • Lowhum

    Вчера си мислих, като вървях по улицата, че всъщност всеки българин е отговорен за всеки друг българин и това е България! Също така и Русия :)) Да, вярно – интелигенцията е преуморена, но затова пък има Героични Музиканти! Определено трябва да се сменят текстът и мелодията на “Мила, Родино!’ Но, да остане земният рай и лигалайз!

    18 January 2018 at 00:01

LEAVE A COMMENT

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.