Митата, с които САЩ заплашва света, могат да направят на света голяма услуга
Франклин Рузвелт през 1930-те години предложи на американците Нов курс, през 2025 г. Доналд Тръмп е на път да въведе в Европа нов дневен режим. След началото на втория му президентски мандат, жителите на Стария континент вече не започват деня си с чаша кафе, а с тревожна проверка на новинарския поток: „Какво ново е направил/казал Тръмп?“
Може да изпитваме колективна антипатия към този чудат персонаж, но хората в Европа, Азия, пък и в самия САЩ трябва да си дадем сметка за два ключови момента. Първо, Тръмп дойде на власт, защото нещата в САЩ и света не вървяха добре. Второ, дори Тръмп и антуражът му да загубят властта, към предишната „нормалност“ няма да се върнем.
Няма защо да се вайкаме за дните преди Тръмп. През 2023 г. най-горният 1% от населението на САЩ според разпределението на доходите е получавал 20.7% от националния доход, докато долните 50% са взели общо 13.4% от дохода (по данни на World Inequality Database).
Казано по друг начин, един беден човек в САЩ трябва да работи цяла година, за да спечели толкова, колкото един богат човек взима за 3-4 дни. По отношение на богатството (жилища, ценни книжа и др.), неравенството е още по-изразено: 34.8% за Единия процент спрямо 0.9% за Долната половина. Богатият има средно 2150 пъти по-голямо богатство от бедния.
Колкото и да са фрапиращи тези числа, те бледнеят при международно сравнение. Брутният национален доход (изчислен от Световната банка по метода „Атлас“) средно на човек в ДР Конго е 630 долара годишно, или 127 пъти по-малко, отколкото в САЩ. Населението на Конго е над 105 милиона души и страната е дарена с огромни природни ресурси – които се изсмукват от западните корпорации, без местното население да получи нещо от това.
Конго действително е особен случай, но разликата между доходите на човек от населението между САЩ и Виетнам е 40 пъти, с Нигерия е 45 пъти, с Пакистан е 55 пъти. С помощта на страшни оръжия, глобалната парично-кредитна система, мръсната сила на медиите, контрол на международните институции и други подобни, това неравновесно положение по отношение на доходите в различните части на света може да се поддържа дълго време.
Но нестабилността остава вградена в световната система и постоянно напомня за себе си: с масова миграция, локални войни, радикални религии и идеологии, епидемии, посегателство върху природата – земята, водите и горите на бедния свят, екологични катастрофи и т.н.
Междудържавната нестабилност е придружена от вътрешна нестабилност, върху която няма да се спирам тук. Ще се насоча директно към това, че статуквото отпреди Тръмп нямаше решение на тези проблеми. Нямаше и намерение да ги решава. Световните форуми за големци като този в Давос, международните институции в потъналите си в дрямка сесии, или безсмислените „преговори за климата“ нямат за цел да спасят света. Това, което тези събития дружно правят, е да отлагат решаването на проблемите, защото парите трябва да даде Северът – включително като се откаже от грабителския си режим в Юга.
Режимът на световна свободна търговия се основава на нереалната предпоставка, че всички ще станат богати, ако само свободно търгуват помежду си. Житейският опит говори, че при режим на „свобода“ и наличие на огромно неравенство между играчите, тези, които вече са големи, разполагат със смазващо преимущество.
Каква „свобода“ може да има в търговията между Конго и, да речем, Нидерландия? По данни на ООН, през 2023 г. Конго изнесе за Нидерландия стоки за 12 млн. долара, а внесе продукция за 120 млн. долара. Около 1/3 от износа на Конго за Нидерландия са хранителни суровини (какао и др. под.), а 2/3 са руди. Тези стоки не са преминали през преработка и съответно са много евтини. Още по-евтини стават те с преференциалното данъчно облагане за чуждите инвеститори.
В замяна Конго внася от Нидерландия храни, машини и дрехи – продукти с висока надценка и създаващи много работни места, но за Нидерландия. Нищо чудно някой министър в Киншаса да си похапва шоколад, внесен от Европа и произведен с конгоанско какао. Само че Конго трябва да плаща за този шоколад вече не стотинки, а тлъсти долари.
Това е същото, както когато деца играят футбол в училищния двор. Отборът на десетокласниците винаги ще печели срещу отбора на третокласниците, независимо че всички са „свободни да играят по универсалните правила“. Така е и със световната търговия: тези, които са вече големи, винаги ще ограбват тези, на които им е било попречено да се развият. Ограбването е гарантирано, докато по-слабата страна по закон няма право да си пази икономиката.
Иронията е, че „десетокласниците“, т.е. силните страни в световната икономика, са станали големи именно чрез протекционистични мерки: Франция, Британия до края на XVIII век, Германия, САЩ, Япония, Корея. Чак когато вече „преминат в по-горен клас“, успешните страни стават запалени адвокати на свободната търговия. Действително, Тръмп със своите мита хвърли камък по световния ред – но истината е, че камъкът падна в зловонно блато.
В тази връзка е уместно отклонение относно международната помощ за развитие, отпускана от САЩ. Известни са критиките към USAID, включително от авторитет като Гунар Мюрдал и по-наскоро от известни автори като Уилям Истърли и Наоми Клайн. Помощта на САЩ е неефективна, облагодетелства само компании от САЩ, ражда бюрокрация, дори в някои случаи пречи на развитието. Така говореха на практика всички прогресивни икономисти и обществени дейци през последните десетилетия. Но когато Тръмп преустанови дейността на агенцията, всички бяха ужасени: „Това е бедствие!“
Да, мотивите на Тръмп да направи това далеч не са мотивите за по-ефективно и справедливо разпределяне на международната помощ на най-богатата държава в света. Но фактът е, че това, на което той днес грубо се опитва да сложи край, отдавна не работеше и беше за смяна.
Така идваме до въпроса за митата, които днес занимават световната общност. САЩ никога не са били искрени застъпници за свободния пазар. Първият им финансов министър Александър Хамилтън е оставил нещо като наръчник за протекционистична политика, предвиждаща високи мита за вносната продукция. В последвалите десетилетия и векове „свободниците“ и „протекционистите“ в САЩ са в неспирен конфликт; дори Гражданската война от 1860-1865 г. може да се обясни със сблъсъка на двата типа интереси.
След двата мандата на Рейгън Америка сякаш се превърна в рицар на свободната търговия. Протекцонистичните политики бяха низвергнати на световно равнище: не само митата, но и изборът на родни фирми при обществени поръчки, прякото субсидиране на частни родни компании, публичните инвестиции за създаване на държавни компании и изграждане на индустриална структура, и т.н. Всичко това беше табу (не че САЩ не го правеха скришно, например с многомилионни субсидии за фирми на Илън Мъск).
Това беше законът, на който трябваше да се подчинява Третият свят: ако държавата може да се намеси в нещо, то е само в строителството на пристанища и магистрали, по които добитите суровини по-лесно да се транспортират до Първия свят. Да се помогне за създаване на собствена индустрия, за изграждане на национално стопанство – това за правителството на Третата страна беше равнозначно на нацизъм; кощунство, наказвано с икономически санкции, а в повече от един случай – с режисирани преврати и войни.
Само САЩ и някои от неговите съюзници имаха правото да имат стратегически национални икономически интереси. Другите трябваше да се държат за „свободата“, тоест да се примирят с аморфно национално стопанство и да гледат на връхлитащите ги стопански и финансови кризи като на природни явления.
Колкото и да е чудно, Тръмп – галеният милиардерски син, е на път да сложи край на предишния световен стопански ред, толкова изгоден за най-богатите. Заявявайки „Америка на първо място!“ той на практика направи възможни водопад от национални политики „Виетнам на първо място!“, „Пакистан на първо място!“, а защо не и „България на първо място“.
Опитът на Тръмп да спаси Америка с мита няма да проработи заради разминаването между средносрочни цели и краткосрочни въздействия: митата силно оскъпяват стоките на вътрешния пазар още сега. А целите за изграждане на нови производствени мощности и разкриване на работни места евентуално ще се реализират след 3-5-7 години. В демократичен режим един политик няма 5 години на разположение, преди населението да види малко подобрение. Ако Тръмп не направи преврат в демократичните институции (или не обяви война на Иран или Китай), той ще загуби на следващите избори.
Това е ясно; в общи линии е ясен и ударът, който доларът на САЩ ще понесе от подобна политика. Но протекционистичната политика на Тръмп има огромен потенциал в различна посока. Тя оправдава политиките на изгряващите страни от Глобалния Юг да разработват собствени индустриални стратегии. Опитите на Тръмп да „направи Америка отново велика“ най-вероятно ще навредят на Америка – но при наличие на национално лидерство, те могат да помогнат на десетки бедни страни да си стъпят на краката. Сами.
Снимки: Авторът, 2014 г. Над входа на Министерството на търговията на САЩ е написан заветът на Томас Джеферсън: Cultivate Peace and Commerce with All
