Икономическата статистика е важно нещо, но рядко едно ежемесечно обявявано число, каквото е индексът на потребителските цени, е било очаквано с такова внимание. Причината е известна: ако инфлацията се окаже достатъчно ниска, България ще изпълни всички формални критерии за членство в еврозоната и официалната процедура по въвеждане на общата валута може да започне. Стойността на януарската инфлация ще бъде оповестена от Националния статистически институт на 14 февруари.
Засега преобладават оптимистичните очаквания. „Съвсем наблизо сме от покриване на целта“ – написа Атанас Пеканов, бивш заместник министър-председател. Според него, усилията сега трябва да се фокусират върху мерки за потискане на инфлацията, за да може тя да остане в предписаните рамки през целия период от няколко месеца, докато Европейската комисия и Европейската централна банка изготвят конвергентния доклад за България. Добър конвергентен доклад = скорошно въвеждане на евро в България.
Съгласен съм, че мерки срещу инфлацията са необходими. Но използваната от Пеканов фраза е толкова широка, че някой недобросъвестен политик, облягайки се на нея, лесно може да сътвори бедствие. Има два вредни подхода за ограничаване на инфлацията, от които България трябва да бяга далеч.
На първо място, потискане на инфлацията чрез ограничаване на парите, с които населението разполага. Идеята е следната: цените се вдигат, защото хората имат повече пари. След индексирането на пенсиите българският старец например има пари не само за един хляб и едно кисело мляко, а и за бучка сирене. Търговците се възползват, като вдигат цените – не само на сиренето, но и на млякото. Затова държавният бюджет трябва да ограничи ръста на доходите за уязвимите групи (които ще похарчат всеки лев, който получат).
Да кажеш, че доходите на населението трябва да бъдат ограничени, за да няма инфлация, означава да застанеш до онези с камшиците в извечната класова борба. Още повече в страна с огромно неравенство и ширеща се бедност като България. Не беше ли именно това целта и на досегашния „преход“, и на сегашното „влизане“ – доходите на българското население да се доближат до тези на европейските страни?
След ковид и войната в Украйна бизнесът натрупа невероятни печалби. Официалните печалби на банките в България достигнаха рекорд от 3.7 млрд. лв. Но това е черешката на тортата. Отчетът за изпълнението на бюджета към декември 2024 г. говори за приходи от корпоративен данък от 5.4 млрд. лв. – тоест, 54 млрд. лв. печалби на бизнеса в България.
Спрямо предишната година, фирмите в България са спечелили с 5 млрд. лв. повече, ако съдим по платения корпоративен данък. Тези печалби се формират от надценки, тоест от действие, пораждащо инфлация. Защо да не потиснем надценките, вместо опитите на българските пенсионери и работници за пръв път от десетилетия да се хранят пълноценно?!
Вторият подход за ограничаване на инфлацията, към който България не трябва да прибягва, е правителството да поставя тавани на цените. Това е като да извадиш очи, вместо да изпишеш вежди. Какво се случва, когато правителството задължи търговците да не продават хляба по-скъпо от 2 лева? Тези, които са били готови да продават за 1.75 лв., пускат хляба по 1.98 лв. Качеството спада, вместо брашно слагат трици. По лавиците има все по-малко и все по-лош хляб. А в интернет се роят обяви: „Истински хляб, доставка до дома за 5 лева“: процъфтява черният пазар.
Това е в човешката природа. Винаги има хора, ловящи риба в мътна вода, и те са значителна част от нас. И през Югоембаргото, и в древните крепости под обсада, а дори и в гетата през Холокоста, на черния пазар може да се купи почти всичко – но на различна от официалната цена. Икономическата история доказа, че таваните на цените не работят.
Добрата новина е, че освен тези два вредни метода – които по някаква причина най-често се коментират във връзка с потушаването на инфлацията – може да се използват много други краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки, ограничаващи поскъпването.
Най-важни в българската реалност са регулаторните комисии, които защитават пазара от недобросъвестни действия на търговци: Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисия за защита на потребителите (КЗП).
Малко структури в българската институционална система имат по-неудовлетворителни резултати от КЗК. Тази комисия трябва да следи дали на пазара няма картели между търговците, дали отделен търговец не злоупотребява с монополно положение, дали сделки по сливания и поглъщания на компании не водят до образуване на прекомерна пазарна мощ. КЗК е от ключово значение да няма „неестествена“ инфлация. Но ако някой проследи решенията й през годините, възмущението ще премине в удивление: как е възможно това?
След като дълги години ни уверяваше, че руският Лукойл не носи вина за нищо (това бяха годините, когато шефът на българския Лукойл играеше карти с българския министър-председател), през 2023 г., когато палачинката по света и у нас се обърна, КЗК изведнъж постанови, че фирмата все пак е злоупотребявала, и я глоби със 100 млн. евро. Това добре, но вредите, причинени от монополиста в течение на десетилетие остават.
КЗК постанови, че на пазара на електроенергия в България няма спекула, най-вече няма спекула от страна на фирмите на Ковачки. Години по-рано, когато в рамките на седмици дузина родни топлофикации и ТЕЦ бяха прехвърлени от фирми в Сейшелските острови към фирми, регистрирани в празни къщи в Лондон, КЗК пак каза, че няма проблем. Нямаше проблем и при придобиването на Булсатком от Виваком. КЗК изигра съществена роля и при избора на „правилен“ купувач за електроразпределителните активи на ЧЕЗ.
Мандатите на председателя и членовете на КЗК са отдавна изтекли: те трябваше да приключат през 2021 г., в последния си работен ден тогавашният парламент ги удължи до 2023 г., но вече сме 2025 г. Председателят на КЗК Юлия Ненкова и по собствена, и по майчина линия е тясно обвързана с управляващата политическа партия. Както се казва, с такава антимонополна комисия инфлацията ти е в кърпа вързана.
При Комисията за защита на потребителите нещата не стоят много по-добре. Мария Филипова, която оглавява КЗК от средата на 2024 г., а някога беше начело на комисията по хазарта, влиза в новините с бомбастични предложения като например да се отнемат лицензите на телекомите. Работата е там, че разходите за мобилни телефони са 2.3% от потребителската кошница на българина за 2024 г. Разходите за храни, които остават встрани от вниманието на председателя, са над 31%.
Първото условие да потиснем инфлацията е да имаме работещи в обществен интерес регулаторни комисии. Дори да смачкаме доходите на населението, ако КЗК и КЗП, както и КЕВР не са си на мястото, пак ще имаме инфлация.
Втора, по-дългосрочна мярка, е да засилим националния производствен капацитет, особено на хранителни стоки. „Ама то не може, то в България не се произвежда нищо, няма кой да работи“. Ако чуете подобни неща от държавен служител, подавайте петиция за незабавното му уволнение. През пролетта на 2024 г. говорих със земеделски производители в Петричко, най-плодородния кът на България. Там земите пустеят, тъй като прекупвачите душат производителите. „Пет салати ни ги изкупуват за 1 лев“, оплака се производител. По същото време стрък салата на пазарите в София вървеше по 2 лева.
Местните производители на храни трябва да се подкрепят, като се облекчава възможността за доставка от фермера до крайния потребител, без стоката да минава през посредник. Или, по-скоро, държавата трябва да организира посредническата дейност в търговията с пресни храни. Ако Министерството на земеделието не може да го направи, значи неговите десет хиляди служители взимат заплати напразно и държавата леко може да се освободи от тях.
За 5 години – от декември 2019 г. до декември 2024 г. – цените в България се вдигнаха средно с 35%, а цените на храните – с 52%.
Друг инструмент за потискане на цените, специално на хранителните продукти, са държавните предприятия. Имаме едно такова като за витрина – „Ел Би Булгарикум“, наследник на някогашното ДСО „Млечна промишленост“ с производствена база във Видин.
На теория, ако частни производители прекомерно завишават цените, държавно дружество може да пуска продукцията си на „нормални“ цени, примерно с 10-15% надценка, което ще ориентира потребителите какво всъщност става на пазара. Ако няма държавно евтино кисело мляко за всички, то може да се насочва към уязвимите групи.
На теория отлична идея, на практика никак. „Ел Би Булгарикум“ през 2022 г., вместо да продава продукция на достъпни цени, избра да работи с 36% норма на печалба (8 млн. лв. счетоводна печалба при малко над 22 млн. лв. приходи от продажби). През 2023 г., когато печалбата се сви до 3.2 млн. лв., ръководството видя „повече от обезпокояващ тренд“.
А, ръководството. От 152 души персонал на „Ел Би Булгарикум“, ръководителите са 22-ма, освен тях в дружеството има и 25 души администрация. Не знаем работещите в предприятието 34 „аналитични специалисти“ на какво правят анализи, да се надяваме на лактобацилуси. Така или иначе, над 30% от персонала на „Ел Би Булгарикум“ търкат бюрата. Някой би казал, че държавната фирма нарочно се управлява така, че да не бъде реална конкуренция на „правилните“ частни производители. Например на млечната линия на фирмата, основана от бившия министър на храните Кирил Вътев.
Тоест, съществуват хитри механизми на държавно и местно ниво, с които ръстът на цените може да бъде обуздан в някакви граници. Дотук бяха изредени мерки срещу инфлацията по отношение на предлагането, но търсенето също има огромен потенциал – и то не като „добронамерените политици“ орежат доходите на уязвимите слоеве. Показа го Хърватия. След 4% ръст на цените на годишна база през януари 2025 г., хората се организираха за потребителски бойкот на международните търговски вериги.
Фитилът запали фейсбук групата „Halo inspektore!“ с над 100 хиляди последователи. В нея беше отправен призивът местното население да не купува нищо на 24 януари, петък – като наказание за търговците, загубили мярка за приличие. Тази „партизанска“ акция се оказва изключително успешна. По официални данни продажбите на стоки в страната в деня на бойкота са спаднали в стойностно изражение с 53% спрямо предишния петък.
Големите вериги незабавно обявиха списък на стотици стоки, чиито цени ще намалят. Но потребителите вече доловиха своята сила и обявиха нов бойкот в периода от 30 януари до 5 февруари. Във фейсбук групата се публикуват видеа с добре заредени, но съвсем празни откъм хора супермаркети. Хърватите имат основания да негодуват: търговците надуват цените отвъд нивата в много по-платежоспособните пазари на Западна Европа. Популярна е снимка с цените на пакет кафе „Лаваца“: 7.70 евро в Хърватия, 3.20 евро в Кипър.
България по цени е по-близо до Хърватия, отколкото до Кипър (въпросното кафе у нас се продава около 6 евро). Но това, което България няма в сравнение с Хърватия – а и в другите бивши Юго-републики, подели бойкота – са политици, солидарни с народните настроения.
Лесно е да си представим как ще реагира българската политика, ако народът се организира за потребителски бойкот. Телевизиите ще излъчат изявленията на КЗП и КЗК, че пазарът е напълно справедлив. Министърът на икономиката ще каже в централните новини на Българската национална телевизия, че подобни акции отблъскват чуждите инвеститори. Министърът на финансите ще ни заплаши, че така се отдалечаваме от еврозоната, при това действията ни са безсмислени.
Премиерът на Черна гора, страна също приложила потребителски бойкот, заяви: „Като гражданин подкрепям тази акция“. Министърът на икономиката на Хърватия въведе таван за цените (видяхме, че това не работи) на нови 40 стоки в подкрепа на „най-уязвимите“.
Инфлацията е сложен феномен, който се причинява както от количествени (парични), така и от психологически фактори. Хърватия е туристическа страна; хората на почивка се очаква да не си броят стотинките, така че търговците приложиха в цяла една държава „курортно ценообразуване“. Но съвсем по балкански отидоха твърде далеч: хърватските ресторантьори са станали толкова алчни, че дори западните туристи вече си купуват храна от магазина и я консумират по градинки и в хотелски стаи.
В България цяла една нация се влюби в супермаркетите на международните търговски вериги – в пълните рафтове, удълженото работно време и уж промоциите. Мнозина ще се учудят, но основният компонент в цената на хранителните стоки е надценката, която слагат супермаркетите. Около 2010 г. популярност доби изследване на структурата на цената бананите, внасяни в Обединеното кралство: 1% за работниците на плантацията, 10% за фермера, 17% за дистрибутора, 31% разходи за международна търговия – и 40% за търговската верига.
Сходно изследване в България осъществи доцент Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания при БАН. По негови изчисления, от 100 лв. потребителски разход за храна в супермаркет, най-големият дял от 31% отиват за логистика (т.е. основно за супермаркета), плюс още 25% за вносни храни, където делът на надценката на търговската верига е много висок. Резултатите от двете изследвания изглеждат сходни.
Българинът отделя най-голям дял от разходите си за храна, а най-голямата част от разходите на българина за храна отиват в международните търговски вериги. А веригите, от своя страна, слагат най-голяма надценка върху стойността на храните. Логиката говори, че вместо да режем левчетата на пенсионера и работника на минимална заплата в името на върховната цел „еврозона“, нека по-добре се огледаме за слона в стаята.
На снимката: „Ти решаваш! Бойкот или Шопинг“.
Споделете статията: