Като в стара къща, невиждала ремонт от десетилетия, все повече бушони ще гърмят в българската икономика
„Хистерезис“ е дума, която звучи заплашително, но идеята зад нея е лесна за схващане: системата помни това, което й се е случвало по-рано. Този термин се използва във физиката, химията, биологията, а все по-често и в икономиката. Популярен пример за икономически хистерезис е безработицата по време на депресия. Човек, останал дълго без работа, постепенно губи предимства на трудовия пазар – уменията му изостават, трудовите му навици западат и т.н. Дори след време конюнктурата да се подобри, безработният мъчно ще си намери ново работно място. Лошите фази тежат дълго и не се преодоляват току-така.
След 1989 г. и особено след 1997 г. икономиката на България премина през наистина много лоши фази. Днес данните за брутния вътрешен продукт са позитивни и всички се държим така, сякаш лошото е останало някъде далеч зад нас. Но ако погледнем по-надълбоко ще осъзнаем, че десетилетия наред влачим последиците от националните провали.
Един от най-явните примери е общественото образование. Наскоро доц. Яна Кирилова и доц. Дочка Велкова от Института за икономически изследвания изчислиха, че съвкупните разходи за училищно образование в общинските (т.е. почти всички) училища в страната в периода 2008-2012 г. са били твърдо на ниво от около 1.05 млрд. лв. За 2022 г. същите разходи нарастват близо тройно до 2.92 млрд. лв.
Между декември 2008 и декември 2022 г. се отчита около 51% инфлация, така че реалният ръст на разходите за общински училища за периода е примерно 85%. Междувременно броят на учениците е намалял, а резултатите на учениците (измерени например по методиката PISA) са се влошили. Хем даваме повече пари, хем получаваме по-лоши резултати: ужасно разхищение на публични средства?!
Подобен извод би бил коректен, ако икономиката беше съвършената гума: удариш я, тя се огъне, а после се върне в изходно положение. Но както казахме в първото изречение, системата помни. Това, че през 2008 г. финансовият министър Пламен Орешарски беше твърдо решен да смаже учителските стачки („седенки“, както той презрително ги нарече) за по-високи заплати, дава ефект повече от десетилетие след това.
Качествените учители напуснаха системата. В масовите училища се настани климат на не-учене и толериране на простотията (учителска и ученическа). Образователното неравенство ескалира, като родителите започнаха все по-често да плащат от джоба си за по-адекватна образователна услуга. Засили се емиграцията (вътрешна и външна) с образователни мотиви. В отговор на всеобщия разпад на недофинансираната публична услуга, учените глави започнаха да бърникат в учебните програми, което доведе до още по-лоши резултати.
Това, че през 2022 или 2025 г. сме дали повече пари за образование не може автоматично да поправи това, че десетилетия наред (в интерес на истината проблемът е далеч преди Орешарски) парите бяха мизерно малко. Системата помни това, което й е било причинено – и е злопаметна.
В превод от старогръцки хистерезис означава „недостиг“ или „изоставане“. Ето това се случва на България в момента: заради умишлено поддържания десетилетия наред недостиг, страната изпадна в положение на изостаналост. И това за съжаление няма да се преодолее бързо, за една или няколко години, с едно или няколко правилни решения.
Недостигът в заплащането на труда (родни политици и икономически експерти още се вайкат, че губим „конкурентното предимство на евтиния труд“) доведе до изоставане на базовите умения на българските работници. Други реагираха, като си намериха работа в чужбина. Установи се хистерезис на трудовия пазар: липса на предлагане на труд заради предишни неразумни (национално безотговорни) политики.
Вместо да си посипят главите с пепел, защото в стремеж за печалба разпиляха националния трудов ресурс (добър работник в индустрията се създава поне 10 години, а се губи с едно директорско решение), работодателите решиха да заменят българския труд с вносен. Ами да, защо да плащат по-висока заплата на някого, само защото е българин?! Проблемът е, че вносният труд също създава хистерезисен ефект.
Хистерезис има и при инфраструктурното развитие, например железопътния транспорт. Навици за пътуване с влак се изграждат с поколения. Дори Българските държавни железници незабавно да повишат качеството на услугата си (което е близо до невероятно), хората просто са спрели да им вярват. Ще минат много години, преди таткото отново да качи дъщеря си на дневния влак от Плевен до Шумен.
Дългите години, през които в Северна България не се правеше нищо за поправяне на регионалните диспаритети с Южна България, означават, че още дълги години Северът ще остава затънтена провинция.
Хилядите домакинства без ток по Нова година също са проява на хистерезис. Недостигът на инвестиции, след като електроразпределителните дружества години наред предпочитаха да разпределят дивиденти, вместо да подобряват преносната мрежа, най-сетне даде видими резултати. Същото виждаме, и ще виждаме още повече, при водноснабдяването за бита и напояването, със затлачващи се, зле управлявани язовири с голи брегове.
Хистерезис и в енергетиката: докато Гърция, Испания, Румъния, Германия, дори Полша инсталират възобновяеми мощности и подобряват преносните мрежи, у нас усилията са насочени към запазване на интересите на въглищното лоби – което дори в годините преди енергийната криза на 2023 г. си разпределяше под масата девет-цифрени суми, благодарение на партийни симпатии. Когато цената на въглеродните квоти, или микроклиматът, или енергийната инфраструктура на Европейския съюз, или каквото и да е, ни потърсят сметка за свършеното по енергийния преход, ние пак ще кажем „Опа!“
Хистерезис в здравеопазването. Все по-често българи емигрират заради по-добрата здравна система в останалите страни. Недофинансирането на родната Бърза помощ е пословично. Мизерните заплати на медицинските сестри и санитарите – умишлено поддържани, също като учителските, ниски в течение на десетилетия – водят дотам, че тези професии са на път да изчезнат. Може би ще решим проблема, като внесем сестри от Египет?
Още по-страшен хистерезисен ефект се оформя в общественото здраве. Рекорден брой пушачи, битов алкохолизъм, масово затлъстяване, съчетано с липса на физическа активност: добрите навици се изграждат трудно, лошите се лепват бързо. Резултатът – от близо десет години най-висока в света смъртност (официални данни на Световната банка).
А лошите навици не падат от небето, а се внушават с ролеви модели, показвани от медиите. Медиен хистерезис звучи като срамна болест, или по-скоро епидемия. Ниското ниво на медийния продукт допринася за понижаване на грамотността на нацията, а все по-неграмотните хора търсят все по-ниско ниво на медийни продукти. И така, стъпало след стъпало все по-надолу към топлата прегръдка на Българската национална телевизия.
Снимка: Веселин Златков
Споделете статията: