Да върнем на земята материала, преподаван в началното образование и прогимназията
„Бащата на Радой обичал да пие…“
Не е това, което може би си помислихте – битов роман или пък нова социална поезия. Това е началото на задача за IV отделение от „Сметанката“ на Димитър Митков, публикувана през 1930 г. в Пловдив от издателство „Хр. Г. Данов“.
„Бащата на Радой обичал да пие. През една година изпил в кръчмата на кредит 1,520.75 лв. Срещу тая сума той продал крава за 2,843 лв. Колко лева са му останали, след като изплатил дълга си?“
Този математико-литературен морализаторски шедьовър има общо осем подточки, нека ги преразкажем накратко. Бащата на Радой в крайна сметка се разболял. Дошъл лекарят, посещението му струвало солидна сума; за да я плати, семейството взело пари назаем.
Но болестта била неизлечима, защото била от пиянство. Все пак, лекарят предписал рецепта за толкова и толкова пари. Майката пратила Радой в аптеката и му дала една петдесетолевка. Колко ресто му върнали?
Минали няколко седмици и Радоев татко умрял. Радой се главил слуга в една гостилница, с 307 лева месечна заплата, и храна. Първия месец похарчил 27.30 лева. Колко пари спестил?
Десет години слугувал Радой. Като се върнал на село, похвалил се на своите, че е спестил 41,967 лева. Но държал в налични само малка част – повечето пари разумно били сложени в спестовна каса. Като имал вече начален капитал, станал Радой бакалин. Купувал, продавал, поддържал стокови наличности в магазина.
След няколко години младият мъж вече бил „доста заможен“ и придумал съселяните си да направят училище. Дал от себе си нещо, общината повече, а разходите по училището били общо 510,458.20 лв. Колко пари дали другите селяни?
Логиката на подобни задачи е съвсем ясна. Освен да научи четвъртокласника да смята, авторът на „Сметанката“ иска да го възпита в определени ценности: да не пилее пари по кръчми, че иначе децата му ще гладуват (как ли тази нахалост продадена крава е бодяла в съня малките ученици). Да спестява, даже 90% от заплатата си. Да вярва, че със спестяване ще се замогне. Да държи парите си в банка. Да е предприемчив. Когато най-сетне се уреди в живота, да помисли за благотворителност.
„Сметанката“ е тънка книжка, общо 95 страници с картинките, но дава поразително много практически знания. В нея се изчисляват вноски на членове на кооперации; лихви, които банката събира от търговци; разходи по постройка на къща – колко тухли отиват, колко вар и цимент, колко струва направата на цоклите, колко е надницата на каменоделците. Има глава „В Пернишката мина“, от която впрочем разбираме колко е била средната надница на миньорите по онова време (62.50 лв.). Дискутират се капитали и печалби. Има задачи за бедни деца – като Стефан, който получавал част от учебниците си безплатно и през лятната ваканция се хванал чирак при един книговезец.
Но и книговезецът бил под икономическа принуда – плащал наем за дюкяна, имал разходи за отопление, за осветление, за суровини – кожи, мукава, картон… Само че решил да не се оплаква, а да разшири бизнеса и купил машини. Колко е платил за тях, заедно с транспорта? Колко е дневният му разход предвид средната надница на работник и режийните разходи, описани в предишната точка?
Да не ставаме досадни: от държавните приходи и разходи, през задачите за влакове и пътувания, до „разходите за непотребни неща“, през 1930 г. децата научавали от „Сметанката“ много повече от математика. (Все пак, не мога да се сдържа. Бащата на Димчо обичал тютюн и харчел 287 лв. за два месеца; колко пари е изпушил за 28 години? А средно на ден? Какво можеше да купи на Димчо с тези пари, ако не пушеше?)
Това далеч не е някаква строго математическа странност. Също и в търговските училища от онова време учениците са били снабдявани със знания, които ще им помагат в професията, и със светоглед – а не с днешните абстрактни „пресичащи се криви“. Така например, „Търговско-промишлена христоматия“, помагало за търговските училища от 1920-те години с автор Евтим Дабев, развива следните теми:
„Какви са последиците от великите открития и изобретения?“; „За нуждата от национална индустрия“; „Ролята на морето (за стопанското развитие на една страна)“; „Точността и редовността – закон за търговеца“… Все теми, които сами по себе си заслужават големи дисертации, но по тях спокойно може да мисли и млад необременен ум.
Сто години по-късно, докъде стигна обучението по математика в IV клас и по икономика в бакалавърската степен (днешният еквивалент на някогашния гимназиален курс)?
Българските ученици може и да печелят награди на олимпиади, но практическото приложение на математиката им е отнето. Откъде ли тогава ще научат за лихвите на банките, за разходите в пари и живот заради тютюнопушенето, за тежкия труд и малките надници в мините, за спестяването като житейска стратегия? Научават за тези неща, разбира се – но между другото. Учениците днес усвояват законите в света на парите по същия начин, както ние някога разбирахме за секса.
Но нали по-важно е учебниците ни да са академично издържани, отколкото да са полезни? И да имат по-малък досег с реалния свят, че нейде може да сгрешим. Достатъчно показателен е терминът „текстова задача“ – това е задача особена, защото разисква житейска ситуация (в наши дни най-често лодка се движи по течението); типичната, „правилната“ задача се състои само от числа и неизвестни.
Разбира се, в училищната математика има място и за едното, и за другото – тя има за цел да развива също и абстрактното мислене на учениците. Но дори ако морализаторският тон на сметанката на Митков (към 1930 г. тя вече е претърпяла девет издания) днес да ни изглежда неуместен, това не прави сегашните бездушни учебници по-полезни за живота.
Всъщност верният подход може би е математиката – както всичко в училище – да се изучава на степени. Базовата степен да е „бащата на Радой обичал да пие“, „Монети и мерки“ и „В бакалията“. Децата с интереси и талант да минават на втора, трета, шеста.
Одиозната сметанка „Мечо и Медунка“ в днешното ни начално образование прави опити да повтори житейската мъдрост на Димитър Митков и да доближи училищната математика до реалността, но остава твърде далеч от неговото „наивно“ ниво.
Както впрочем са деградирали и учебниците по икономика. На практика, един студент днес може да завърши цялото си висше образование по икономика, без нито веднъж да се изправи пред проблеми от типа „Търговията като носител на културата“ или „Ролята на подземните изкопаеми за националното стопанство“ – нещо, което гимназистите преди сто години са изучавали, а и прилагали.
Това са много, много важни въпроси. През учебната 2001/2 г. броят на учениците в начална степен на образование (общо I-IV клас) е бил около 342 хиляди, за учебната 2021/22 г. е спаднал на 233 хиляди. Учениците ни намаляват като брой и претенциите към всеки от тях ще нарастват. Също и етническата им структура се променя, разбирате какво имам предвид.
Говорим за „STEM“ и медали на олимпиади, и как децата ни били от новото поколение, което знае всичко от интернет – но от изследването PISA проличава, че България е на последно място в ЕС по функционална грамотност на учениците. Не е ли начинът да напреднем в класациите на PISA просто да се върнем към мъдростта на Митков?
Може би е време да слезем на земята със съдържанието на материала, преподаван в началното ни образование и прогимназия. Вместо да подготвяме отличен човешки материал за износ, да подготвим адекватни хора, пригодени за живот на тази земя. Ако в българските ученици виждахме хора, които ще живеят в България, щяхме да сме много по-загрижени за душевния им мир, моралното им израстване и практическите им умения, отколкото за равнището на абстрактните им знания.
Споделете статията: