Протест без социално-икономически искания е ловка форма на измама
Мой познат, който впоследствие доста напредна в бизнеса, преди време сподели с мен едно свое народопсихологическо откритие: видят ли те хората, че слизаш от тежка, голяма кола – и подсъзнателно застават в подчинена позиция. Даде ми и пример: „Отивам да говоря с майсторите на строежа, където си купих апартамент. Слизам от колата – гледам ги срещу мен начумерени, говорят грубо, още малко ще ме заблъскат. На другата седмица пак се случи да ходя на строежа, но бях със служебната джипка, един стар издухан ‚Нисан‘. Ей, като ме видяха да спирам с него отпред, започнаха да се кланят, да се прегъват, единият даже отиде да ми вземе кафе.“
В случая е маловажно, че първия път моят познат е отишъл на строежа с по-скъпа и нова кола: образът на „джипа“ има запазено място в съзнанието на българите. Това е културен код, според определението на психолога Клотер Рапайл, един от влиятелните автори в съвременния маркетинг. Рапайл заимства от Конрад Лоренц понятието imprint – ранен отпечатък в съзнанието – и твърди, че съществува пропаст между това, което хората казват за своите желания и истинските сили, които ги движат отвътре. Хората може да казват, че искат икономична и малка кола за градски условия, но накрая си купуват „джип“, защото несъзнателно търсят от колата най-вече сигурност (и нотка на заплаха към околните – дори само „за всеки случай“).
Та така: види ли българинът „джип“, нещо в него заговаря за дивите времена на 1990-те години (а и до по-късно), когато момчета с големи мускули слизаха от високи черни коли и започваха да раздават физическо правосъдие. Не всеки е учил бойни изкуства, затова когато „джипът“ се появи, най-безопасно е да подвиеш опашка.
Ами ако зад вола на джипа седи министър-председателят? В този случай сигурно ще забележиш, че от Бойко Борисов лъхат простота и арогантност, но в теб вече действа културният код – усвоен или наследен – че щом видиш джип, бързо трябва да се снишиш. България от месеци е залята от протести срещу властта – а отговорът на казионните телевизии е да показват Бойко предимно зад волана на джипа. Как да не се изпълниш с респект към политическия маркетинг на управляващите?
Звучи логично, но наистина ли нещата са толкова прости? Показателно е, че една от най-успешните практически сфери, където Клотер Рапайл прилага теорията си за културния код и за ранния отпечатък в съзнанието, е пазарът на тежки автомобили. След терористичната атака на 11 септември, само за три години продажбите на „джипове“ на пазара в САЩ скачат от пренебрежими стойности до 20%. В този период Рапайл работи с ‚Крайслер‘ и ги съветва: „Колата трябва да изпраща безкомпромисно послание към другите участници в движението: Аз съм оръжие.“
Наричат Рапайл „антрополог на страха“ и „международно признат културен антрополог и маркетингов експерт“. Българският министър-председател също разполага със социални антрополози за съветници. Борисовата джипка в качеството си на „културен код“ отдавна прави впечатление на коментаторите, но досега тя се тълкуваше в смисъл, че ходещият с джипа си по строителни обекти Бойко, нахлузил дънки и синя риза, влиза в образа на работяга, човек от народа. Така е, но по-важното скрито послание гласи: „Силен съм и бия. Сниши се!“
Този трик няма да работи завинаги, още повече, че Борисов не може да мъкне джипката навсякъде със себе си. Тук идва второто от двете важни неща, които искам да споделя с този текст: слабият като култура, харизма и интелект министър-председател остава на власт, защото конкурентите му са още по-слаби. Макар че не е трудно да го надминат културно и интелектуално, политическите му опоненти са потънали в такова морално тресавище, че Бойко с надменна усмивка натиска педала на газта и отминава.
Потвърждение за това, че недодялан човек като Борисов може да превъзхожда по-рафинираните си политически опоненти виждаме в, така да се каже, „продуктовото позициониране“ на протестите срещу ГЕРБ. Протести, заменящи социално-икономически искания с лозунги от типа „За върховенство на закона“ и „Долу корупцията“, са безперспективни. Ако икономическият фундамент на една страна е граден върху пясък, т.е. има изкривявания в данъчната система, в разпореждането с публичната собственост и в антимонополните регулации – системата ще се възприема като несправедлива, без значение дали управляващите зачитат законите на страната.
В същия дух, избирателите трябва да се плашат от девиза „Няма ляво и дясно“: той говори не за центризъм, а за безпринципност в домогването до властта. Защото принципите „ляво“, „дясно“ и „зелено“ действително съществуват – и хората искат да ги видят олицетворени в партиите, за които гласуват.
Представете си, че сте обикновен работник или служител и Бойко падне от власт. Ще ремонтира ли новата власт най-регресивната в Европа данъчна система, в която богатите плащат като осигуровки и данъци по-малък процент от дохода си по сравнение с бедните? Ще се възстановят ли службите за трудова медицина? Ще бъдат ли открити наново училищата в кретащите села, където има примерно 15 деца в учебна възраст, а не минимално изискуемите 20?
Ще бъде ли сложена спирачка на минната дейност? Ще се опитат ли новите управляващи да предоговорят концесиите за подземните богатства (примерно, на „Елаците“, „Асарел“ и въглищната империя на Ковачки)?
Ще има ли адекватна социална помощ за стотиците хиляди българи, турци и роми, които са паднали зад борда? Ще посмеят ли новите да посегнат на втория пенсионен стълб, накацан от хрантутници? Нещо за енергийна реформа от въглища в посока към ВЕИ, или за преструктуриране на селското стопанство към дребно фермерство?
Надали. В българската политика правилото е „Много политиканстване, малко политики“. Ако не правиш нищо, няма опасност да ти потърсят сметка. Най-лесно е да се експлоатират не-икономически теми, например Истанбулската конвенция, културното наследство на комунизма или общата ни история с Македония и Русия. Или пък да се намери враг, вътре или навън.
Но хората, които пускат бюлетините не са тъй глупави, затова амбициите за власт на алтернативната десница и на дегизираната като левица БСП от вече над десет години се разбиват в тази подсъзнателна канара Бойко с Джипа. Опитаха се да го катурнат – хем тъй, хем иначе, но политическата антропология на Бойко просто е по-добра.
Той има и друго важно качество: не скача срещу руснаците, още по-малко срещу турците. Българите не вехнат от любов по Москва, но и не виждат защо трябва да играем ролята на американски ястреб в един ужасно сложен геополитически регион. От друга страна, не виждат също и защо трябва да даваме на руснаците милиарди за безумни енергийни проекти. Бойко не влиза в открит конфликт с нито един външен фактор за България и попада в парадоксалната ситуация, че и Москва, и Вашингтон предпочитат той да си ходи, защото не е враг на геостратегическия им опонент.
Но Бойко не си тръгва, а обикаля страната с джип и синя риза. С времето той стана твърде силен и политическите му конкуренти в България най-сетне се сетиха, че трябва да работят заедно – ако не съвместно, то поне синхронизирано, за да се отърват от него. Това е добър пример за прилагане на принципа за баланса на силите: За да попречиш на малкия си враг да постигне пълно доминиране, стани приятел на големия си враг – стига и той да е враг на по-малкия ти, но доминиращ враг.
Но избирайки да встъпиш в брак по сметка, пък било то и таен, въпросите за икономиката се превръщат в непреодолима пречка: как колективистично настроените избиратели на БСП ще преглътнат пазарните мерки на „Демократична България“? Как самоназованите либерали ще оправдаят пред претенциозния си електорат съюза с партия, която е „за“ по-високи публични пенсии и за енергийни мега-проекти с Русия?
По тази причина, конкурентите на ГЕРБ прибягнаха до хитрата формула „протестът е за върховенството на закона, а като свалим Бойко, тогава ще му мислим за икономика“. Но това прави протестите първо нечестни, второ наивни. Нечестни са, защото премълчават истинската причина, заради която партиите протестират: да се доберат до власт и да получат шанс да осъществят икономическите си политики (или икономическите си операции). Наивни са, защото опитват да продадат на обръгнали хора като българите идеали, чужди на самите лидери на партии в опозиция на ГЕРБ.
Заключението от всичко това е, че Бойко и ГЕРБ пропадат все по-надолу в своята нискочела антропология, загърбвайки интелектуалния потенциал на народа. Конкурентите им използват негодни оръжия в политическата си борба – но и не може да е иначе, защото мотивите им са себични. Най-големи негативи Бойко извлича заради това, което сякаш прави най-добре: да не се кара открито с геополитическите фактори.
А народът? В книгата си „Културният код“, Рапайл разказва интересен експеримент. Френският невролог от края на XIX век Жан-Мартен Шарко веднъж хипнотизирал своя пациентка и докато тя спяла, ѝ пъхнал в ръката разтворен чадър. После внимателно я събудил и я попитал защо е отворила чадър в закрито помещение. Жената се огледала, помислила – и бързо отвърнала: „Защото валеше“. Какво ли обяснение ще си намери гласуващият за Бойко – а скоро и за „Слави“ – народ, когато най-после излезе от своята хипноза?
Споделете статията: