Пет милиарда причини за оставка

Благодарение на правителството на стабилността, публичният дълг вече гони 30 млрд. лв.

Външен дълг на стойност близо 5 млрд. лева изтегли на 15 септември 2020 г. Министерството на финансите, оглавено от бившия здравен министър Кирил Ананиев. Тази операция беше представена пред българската общественост като триумф: обявявайки сключената сделка, Ананиев използва в рамките на минути определенията „изключителен успех“, „безпрецедентен интерес“, „уникален резултат в досегашната икономическа история“, „забележително представяне“ – и ред други подобни.

Но гражданите ще сгрешат, ако се доверят на управляващите, че с привличането на облигационен заем от 2.5 млрд. евро (на два равни транша от 10-годишни и 30-годишни облигации) страната е била сполетяна от пълното щастие.

Първо да поставим въпроса за какво ще се употреби този заем. Новият дълг определено не е предназначен за попълване на бюджетни дефицити, тъй като към края на август финансовото ведомство съобщава за бюджетен излишък от 1.533 млрд. лв. Наблюдавайки тенденцията при приходите и разходите от последните месеци, със значителна увереност може да твърдим, че ако правителството „Борисов 3“ не реши в края на годината да раздава пари на свързани строителни фирми – както прави всяка година – също и за 2020 г. бюджетът на държавата ще е на плюс, и без нов дълг.

Финансите на една държава не са като финансите на едно домакинство: превишението на приходите над разходите не е нещо, с което финансовият министър да се хвали. Повече пари в бюджета означават по-малко пари за бизнеса. Зависимостта е като на скачени съдове: фактът, че за периода 2016–2019 г. българското правителство е постигнало бюджетен излишък от общо над 5.8 млрд. лв. говори, че от българската икономика са били ненужно иззети 5.8 млрд. лв. (изчисление от данни на Евростат). 

Хроничните бюджетни излишъци се поддържат, за да се спре ръстът на заплатите и да се постигне по-ниска цена на дълга на международните пазари. Така или иначе, те са вредни за икономиката: за бизнеса и потреблението. Но това не е всичко, защото освен с излишък по бюджета, българското правителство разполага (или поне така твърди) и със значителен фискален резерв. Балансите на БНБ към края на август говорят за депозити на правителството и бюджетни организации в размер на 8.8 млрд. лв.

Значителна част от фискалния резерв се състои от целеви фондове, но дори и така, правителството разполага с повече от достатъчно средства – с няколко милиарда лева, за да устои българската икономика в първите 1-2 години на кризата, провокирана от пандемията. Затова да повторим въпроса: за какво ще се употреби „уникалният“ нов външен дълг за 5 млрд. лв.?

Да не би случайно за купуване на избори? Или по причина, че официално съобщаваните резерви и излишъци всъщност ги няма, тъй като вече са „употребени“, под една или друга форма, от властта? Или правителството нарочно пие „отровно хапче“ (трик от финансовия мениджмънт, при който корпорации поемат тежък дълг, за да не бъдат привлекателна цел за поглъщания), за да осуети незабавната си оставка?

Само гадаем каква е истинската причина, но сме сигурни, че обяснението на Ананиев с „уникалния резултат в икономическата история“ е повече от незадоволително. Нека поставим тези 5 млрд. лв. в перспектива. Тъй като за 2020 г. се очаква чувствителен спад на БВП – Европейската комисия прогнозира за нас около 110 млрд. лв. БВП, или с около 10 млрд. лв. по-малко от предходната година, тези 5 млрд. лв. всъщност са поразителните 4.5% от икономическия резултат на цялата страна за годината.

Да не говорим, че от началото на 2020 г. Министерството на финансите в шест транша вече привлече 1.2 млрд. лв. от вътрешния пазар. За по-малко от година 6.1 млрд. лв. нов дълг, или нетно задлъжняване с над 5% от БВП – ето това се казва „забележително представяне“ за третото правителство на Борисов.

Уверявайки ни в „безпрецедентния интерес“ на международните финансови пазари към българския външен дълг, Ананиев деликатно спести на публиката факта, че (по мои изчисления) лихвите, които България ще плати за срока на кредита, възлизат на близо 1.2 млрд. лева. И това било „успех“ в епохата на отрицателните лихви.

Вследствие на уникалните резултати на Ананиев, съотношението публичен дълг/БВП на България вече клони към 27%, при положение че към началото на 2019 г. беше под 20%. Нетно задлъжняване на държавата от над 7 процентни пункта в рамките на година е учудващо постижение за правителство, посветило се на опазването на стабилността.

Разбира се, Министерството на финансите ще оспори горното число: изпълнено с оптимизъм, то очаква БВП на страната да се понижи минимално, до 117 млрд. лв. за годината. Но ако действително е така и българската икономика ще бъде само одраскана от корона-кризата, защо са ни нови външни заеми за милиарди? 

Да не става объркване – външният заем сам по себе си не е лошо нещо. Дават ти пари, ти ги употребяваш за добри цели, парите се умножават и накрая трябва да върнеш само част от спечеленото. Въпросът е за какво ще бъде употребен заемът.

Тези „уникални“ 5 млрд. лв., които финансовото ведомство тегли назаем от името на България, биха могли значително да помогнат за развитието на страната. Например, за справедливия преход от въглища към възобновяема енергия. За мащабно залесяване, възстановяване на напоителните системи и мерки срещу измененията на климата. Пък дори и за цяла нова национална индустрия: фотоволтаици, електромобили, медицинска апаратура…

Предвид начина, по който българският премиер обикаля страната и обещава пари пред строя, не може да се надяваме на подобно нещо. Милиардите ще се изпарят във вечните ремонти на пътища, в кредити за свързани с властта фирми чрез Българската банка за развитие и корумпирани обществени поръчки, в подаяния за пенсионери, както и в няколко шумно прогласени социални помощи на обеднели и безработни, току преди изборите.  

От месеци България е в протестен режим. До днес, конкурентите на управляващите избягваха да повдигат икономически теми: левите и алтернативното дясно са толкова далеч във вижданията си за икономиката и парите, че предпочитат да премълчат този въпрос, за да намерят общ фронт срещу големия противник ГЕРБ и Борисов. Но ситуацията се измени. Икономическите безчинства на управляващите и специално този теглен на тъмно и необоснован огромен външен дълг, се превръщат в главна причина за оставка.