Пожарът в САЩ беше предизвестен

Поразителен пример за вярна научна прогноза, която хвърля светлина и върху българските протести

В избухналите в края на май 2020 г. протести в САЩ, които буквално подпалиха страната заради убийството на чернокожия Джордж Флойд от полицията, дотук под някаква форма са взели участие между 15 и 26 млн. души и това ги прави най-големите в националната история – изчислиха журналистите на Ню Йорк Таймс. Но това грандиозно обществено движение поразява не само с размера си, а и с факта, че то всъщност беше предвидено в научна публикация, датираща от 2010 г.

„Виновникът“ е Питър Турчин, американски учен от руски произход, първо изследвал приложенията на математическите модели в биологията, а след това разработил собствена теория за големите процеси в световната история: клиодинамика. През 2010 г. в статия за сп. Nature Турчин посочи, че различни социални, демографски и икономически цикли „ще достигнат до своя пик в годините около 2020“, което вещае „политическа нестабилност“.

През изминалите години неведнъж съм обръщал внимание на разсъжденията на този ярък нестандартен учен, в една или друга връзка. (Виж тук, тук и тук). Най-любопитна все пак е публикацията в Bodil.bg от 17 април 2020 г., озаглавена „Не само от коронавирус се умира“. Както може да се убедите, във въпросния текст е поместен раздел с показателното подзаглавие „Бунтове след болестта“. Там напомням за прогнозата на Турчин за социални бунтове с жертви в САЩ около 2020 г. Само месец по-късно, това научно предвиждане стана факт.

Естествено, заслугата за вярната прогноза е изцяло на Питър Турчин: Bodil.bg просто подуши това, което се носеше във въздуха. В интерес на истината, тъй като примерите за верни и достатъчно конкретни прогнози в социалните науки са оскъдни, научната общност и медиите отдадоха на учения дължимото и през последните седмици редица авторитетни издания го героизират. Има защо: през 2008 г. Турчин даде и друга оказала се вярна прогноза: световна пандемия, по-страшна от СПИН, е въпрос само на време.

Как ученият стига до заключението, че САЩ ще пламне точно през 2020 г.? Турчин разграничава два вида фактори: от типа „спусък“ (trigger) и от типа „натиск“ (pressure) – нещо като „повод“ и „причина“. По-важни, разбира се, са вторият тип фактори, които Турчин нарича структурни: както при земетресенията в земната кора, в социалната тъкан дълго се натрупват напрежения, които „спусъкът“ освобождава сякаш за миг.

В математическите си модели Турчин използва много на брой променливи, например реална минимална заплата, дял на елитите от общото население, дял на хората на възраст между 20 и 29 г. от общото население, но главните структурни фактори, с които той прогнозира социалните бунтове в САЩ, са три: 1) обедняване на масите; 2) конфликт между елитите; и 3) загуба на доверие в държавните институции.

Поразително е, че Турчин прави прогнозата си в момент, когато показателите за социален конфликт в САЩ и Западна Европа са в период на минимум: картината за улични бунтове с жертви, която той чертае, за времето си изглежда по-скоро налудничава. Още по-интересно е, че по преценка на самия Турчин, нещата няма да спрат дотук и е възможно размириците в САЩ да ескалират до гражданска война.

В блога си Турчин пише: „Дори след като сегашната вълна от възмущение, причинена от убийството на Джордж Флойд се отдръпне, ще се появят други спусъци, които ще продължат да разпалват нови огньове – дотогава, докато структурните сили, подкопаващи стабилността на нашето общество, продължат да им осигуряват изобилно гориво“.

Надеждата на Турчин, а и на всички нас, е в „самоопровергаващото се пророчество“: след като е дадена достоверна стряскаща прогноза, отговорните хора взимат нужните мерки и негативният сценарий не се реализира.   

Сред структурните фактори, водещи до социални конфликти, Турчин акцентира на един необичаен източник на напрежение: наличието на високообразовани млади хора. Защо това е важно? Ще интерпретирам върху „опорните точки“ на американския учен.

За да възникнат протестни настроения сред населението, неравенството следва да е високо и да се покачва, а масата трябва да съзнава, че обеднява (структурен фактор 1). Но „вековната злоба на роба“ не е достатъчна: бедните хора може да вдигат яростни бунтове, но бързо прегарят. Протестите се нуждаят не само от маса, но и от лидери – хора, които разбират контекста на проблемите и предлагат решения.

Показателно е, че според изследвания на участниците в протестите „Окупирай!“ през 2011 г., повече от половината печелят над 75 000 долара годишно, тоест принадлежат към средната класа: по думите на коментатора Ед Уест, най-големите противници на горния 1% са горните 2-5%. Уест цитира и друго изследване, според което участниците в протестите от 2020 г. два пъти по-често от средния американец печелят над 100 хил. долара годишно и три пъти по-често имат докторска титла.

Конкуренцията между елитите (структурен фактор 2) се подсилва и от това, че в момента делът на милионерите и милиардерите в обществото е четири пъти по-висок, отколкото преди примерно 40 години. Турчин тълкува този факт в смисъл, че днес има четири пъти повече желаещи да въздействат на политиката – докато институциите и избираемите места са останали неизменни. Лобизмът, задвижван от това „свръх-търсене на политическо влияние“, води до видимо несправедливи публични политики – и загуба на доверие в държавата (структурен фактор 3).

Когато всичко това се придружава от висок държавен дълг, покачване на неравенството, спадащи реални заплати и все повече образовани млади хора без перспектива в едно раздирано от вътрешни противоречия общество, яростните прояви на социално недоволство стават предопределени.

България от месец също живее в ритъма на протеста – и изведените от Турчин фактори добре обясняват нещата, които се случват в страната. Обеднелите маси се срещат с потенциален елит, който не е представен в управлението, на фона на пълна загуба на доверие в държавните институции. В българския случай, ако продължим интерпретацията върху Турчин, определящ за успеха на протестите може да е демографският фактор.

Тъй като според учения „циклите на протеста“ общо взето съвпадат с дългите 40-60 години вълни на Кондратиев, след началото на 1970-те и протестите срещу войната във Виетнам, годините около 2020 са естествен кандидат за нов протестен пик в САЩ. Но за да има протест, трябва да има и млади хора, които да протестират – именно затова Турчин включва във формулите си дял на населението между 20 и 29 г.

Протестите в България от 2020 г. може да се приемат като подранила „протестна вълна на Кондратиев“, след големите трусове от 1990-те. Но може и да са по-мимолетно явление. Колкото и да е странно, според официалните прогнози на НСИ, към 2045 г. делът на младите хора в населението на България ще е чувствително по-висок, отколкото е днес: бейби бумърите, родени между 1945 и 1960 г., които още стискат властта, ще „отминат“.

Въпросът е дали младите българи след четвърт век, при все че като дял ще са повече, ще са също така и достатъчно образовани, за да инициират протест със смислени искания. Има основания да предполагаме, че „отговорни хора“ някъде вземат мерки това да не се случи. Така че, просто казано, стремежът към повече справедливост в политиката и икономиката не може да чака до следващия исторически цикъл.

На снимката: Консепсион Писиото (1936 – 2016), която повече от три десетилетия мирно протестира пред Белия дом срещу разпространението на атомните оръжия. Снимката е от юли 2014 г.