Технологичният напредък ни освободи време, което можем да прахосваме в затъпяващи забавления
Електрически перални машини със сушилни, съдомиялни, микровълнови печки, отскоро и прахосмукачки – роботи: след XX век технологичният напредък е навлязъл широко в домовете ни и спестява огромно количество време и усилия. Или поне това е официалната история.
На практика, икономиката, която ни е дала толкова много полезни, улесняващи и всъщност евтини домакински уреди, го е направила с едната си ръка – а с другата е отнела освободеното от домакински задължения време и го е връчила на средствата за масово забавление, на първо място телевизията.
След 1960 г. са правени редица изследвания за времето, което домакинствата спестяват благодарение на новите домакински уреди. Проф. Авнар Офър, стопански историк от Оксфордския университет, е обобщил данните за „освободеното време“ и ги е сравнил с времето, завзето от телевизията. Заключението му гласи:
„Грубо казано, времето, спестено от единия тип уреди е погълнато от другия тип уреди“.
| Дейност | 1965 | 1975 | 1985 | |
| Жени – омъжени | Домакинство | 271 | 207 | 192 |
| Жени – общо | Телевизия | 80 | 121 | 124 |
| Мъже – женени | Домакинство | 39 | 58 | 95 |
| Мъже – общо | Телевизия | 100 | 139 | 135 |
Средно отделяни минути на ден, САЩ (По Offer, A. 2006. The Challenge of Affluence. Self-Control and Well-Being in the United States and Britain since 1950. Oxford University Press, p. 170)
От таблицата се вижда, че между 1965 и 1985 г. времето, отделяно за домакински задължения от жените в САЩ е намаляло средно със 79 минути на ден, или малко повече от 9 часа на седмица (данните са осреднени: омъжените домакини, които не ходят на работа, отделят много повече време за домашни задачи, отколкото работещите и неомъжените жени).
За същото време, времето отделяно от жените за гледане на телевизия, се покачва до над 2 часа на ден, или с над 50%.
Разбира се, тези насрещни процеси са свързани с корелационни, а не причинно-следствени връзки. Съкращаването на времето, отделяно от жените за домакински задължения, се обяснява също и с по-голямата ангажираност на мъжете в домакинството, по-голямото участие на жените на трудовия пазар и т.н.
Също така, домакинството се подчинява на културен код: ако например пералната машина съкрати времето за пране, домакините започват да перат дрехите по-често. Не на последно място, гледането на телевизия позволява паралелно да се изпълняват и някакви домакински задължения.
Все пак за учените няма съмнение, че бързото навлизане на телевизията в бита запълва празнината, освободена от „полезните“ домакински уреди. А телевизията, от самото си начало, е продукт за масовия пазар: не само в смисъл, че „всички“ трябва да имат телевизор, а и че телевизията изгражда масовия пазар със своите реклами и демонстриран стил на живот и потребление.
Анализирайки тези процеси, Офър стига до разграничението на два типа продукти: спестяващи време и консумиращи време. Телевизията е най-ярък пример за консумиращ време продукт. Тъй като тя предоставя забавление на много ниска пределна цена, а и защото в някакъв смисъл телевизорът е статусна стока (по времето на чернобелите телевизори аспирациите са за цветни, а днес – за все по-големи и плоски екрани с аудио системи), проникването на телевизорите в домовете протича със стремителна скорост.
Данните за дифузията на новите продукти в САЩ показват, че от въвеждането си на пазара до 75% покритие (т.е. 3/4 от домакинствата да притежават стоката), за чернобелите телевизори в САЩ са били нужни само 7, а за цветните – 10 години. Това е рекорд. За сравнение, същото покритие прахосмукачките постигат 48 години след пускането си на пазара (1913 г.), а електрическата ютия – след 34 години.
Тоест, спестяващите време продукти проникват много по-бавно сред населението от консумиращите време продукти.
Специално за телевизията, Офър пише следното: „Тя е най-непретенциозният източник на възбуда, най-евтиният начин да се избегне скуката. От всички домашни дейности, телевизията изисква най-ниска степен на концентрация, внимание, усилие и умение… Други дейности, като четене, спорт и разговор може да са по-евтини, но те изискват по-големи психически усилия и може би предварителна мотивация и способности.“
Изследователи като Михай Чиксентмихай твърдят, че телевизията води до пристрастяване, най-вече заради „разпускащия“ си ефект: високото ниво на тревожност и други негативни чувства води до по-дълго гледане на телевизия (обратната зависимост не е установена). Правени са проучвания, които показват, че пристрастените гледачи в никакъв случай не искат да се откажат от този навик: Детройтски вестник през 1977 г. предлага по 500 долара на 120 семейства, за да спрат да гледат телевизия за един месец, но само пет от тях се съгласяват.
Хората прибягват до телевизията, за да потушат негативните си чувства – но в екрана срещат още по-интензивен източник на тревожност. През 1985 г. в САЩ е установено, че в 8 от всеки 10 програми в най-гледаното телевизионно време се съдържа насилие. Темпът, с който се показват актове на насилие, е почти 8 на час.
Телевизията е истински социален феномен: най-характерен продукт на – и вероятно най-мощен инструмент за въздействие върху – масовия пазар. В ерата на интернет, все по-явна е задънената улица, до която води телевизията, разпръскваща чувство на безнадеждност и пасивно недоволство. С телевизията човекът се превръща в зрител, а не участник: и при спорта, и при политиката, а и при забавленията.
Все пак, напоследък се наблюдава и тенденция на противодействие на „магията на телевизията“: според изследване с 1400 български респонденти през август 2019 г. (извадката е непредставителна, но по признаци като пол, възраст, размер на домакинството и доходи се доближава до генералната съвкупност), 54% потвърждават, че в „домакинството ми телевизия (почти) не се гледа“.
Този висок процент изразява не само реално, а и асоциативно поведение: контролен въпрос разкрива, че делът на действително избягващите телевизия домакинства е по-малък, вероятно 33%. Но само по себе си, идеализираното поведение на избягване на телевизията казва много: гледането в мърдащия екран все по-често се стигматизира като „безмозъчна дейност“ и голям дял от населението се опитват да го заобиколят.
Още по-показателно е, че близо половината от родителите, включили се в анкетата, се стремят да контролират телевизионното и интернет съдържание, на което са изложени децата им. За отбелязване е, че го правят 57% от респондентите с висше образование и само 40% от тези със средно образование.
По същия начин, през 1985 г. според данните, обобщени от Авнар Офър, времето, прекарано в гледане на телевизия за човек, завършил колеж в САЩ, е 11.3 часа седмично спрямо 21.3 часа за хора с основно образование.
И преди, и сега, колкото по-образован е човек, толкова по-малко телевизия гледа. В същото време, появяват се многобройни заместители на телевизията, като Facebook и интернет стрийминг, които заобикалят стигмата, но предоставят същия вид масово пасивно забавление.
Телевизията предоставя огромни възможности за въздействие със съчетанието си на движещ се образ, звук и скрита гледна точка. Този, най-мощен, метод за разпространение на забавление и информация е невъзможно да бъде спрян, затова и все по-често се използва „подривно“ по отношение на масовия пазар – например, с видео журналистика в интернет и кино канали извън рамките на официалните телевизии.
На снимката горе – инсталация в Tate Modern, Лондон
