За лъвовете, лисиците и всички останали

Принципите на Парето, пречупени през българската политика

80 процента от богатството се притежава от 20 процента от населението – този извод принадлежи на италианския икономист и социолог Вилфредо Парето. В началото на XX век той проучва разпределението на доходите в обществото и забелязва, че 80/20 важи не само за Италия, но и за страни като Великобритания, Саксония или Перу – както по негово време, така и още през XV век.

Убеждението му, че е открил нещо голямо, се затвърждава, когато веднъж се разхождал из градината и осъзнал, че 20% от лехите с грах дават 80% от реколтата.

В последвалите десетилетия принципът на Парето се превръща в общоизвестно евристично правило. 80% от дефектите се дължат на 20% от причините: фокусирай се върху тези причини. Програмистите твърдят, че 20% от кода съдържат 80% от бъговете. А търговците знаят, че 20% от клиентите носят 80% от приходите.

Изненадващо потвърждение на този принцип дава голямо статистическо изследване на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ: след анкетиране на 450 000 възрастни е установено, че само 20.6% от тях покриват изискванията за физическа активност (джогинг, лицеви опори, фитнес и т.н.). Колкото по-образован е анкетираният, толкова по-вероятно е да е физически активен, тоест здрав.

Казано другояче, в обществото 20% от хората са активни и успешни. Останалите са инертни и тяхното състояние зависи от общото състояние в икономиката. Ако държавата е от Скандинавски тип, 80-те процента ще са добре. От друга страна, дори в пустинята ще има 20 процента от населението, които се справят по-добре от останалите.

Дали лично аз вярвам в този принцип няма значение. По-важно е, че българският „политически елит“ вярва. Преди месец професорът по социология и отскоро депутат от социалистическата партия Иво Христов непредпазливо заяви, че 80% от българите са дебили, които „не могат да се подписват“ и „осират съветските паметници“.

С това той пожъна буря от гневни коментари, макар че някои от реакциите, включително на депутати, всъщност потвърдиха определенията, за които му се наложи публично да се извинява. Вероятно проф. Христов е говорил в чисто научен смисъл, но кой да го разбере? Нали от 80-те процента не се очаква да са чували за Парето?

Любопитният момент е, че човекът, който от десет години олицетворява властта в тази държава – премиерът Бойко Борисов, сам нееднократно е обиждал българите. Негови са думите за „лошия човешки материал“, към който спадат „цигани, турци и пенсионери“.

Дали проф. Христов подражава на политическия си опонент, или се е изпуснал неволно, може само да гадаем. Фактът е, че Борисов печели политическа подкрепа, когато определя избирателите си като дебили.

Тънкият момент се крие в това, че ген. Борисов казва на народа: вие сте дебили, ама и аз съм дебил. Аз съм един от вас! Ние сме дебили!

Докато проф. Христов внушава: „Вие сте дебили, а аз (ние) – не“. Затова 80-те процента вярно гласуват за Борисов, но няма да гласуват за проф. Христов и БСП. Социалистическата ни партия е от елитарен тип, независимо колко просташки може да се държат милионерите, които я управляват.

А Борисов е наше момче. Той разбира българската душа – дава на нашите тук, дава им там, и си затваря очите за национални особености като неспазване на правилата за движение по пътищата. И им говори на ония в чужбина в очите. Говори им по нашенски, а не по немски или английски. А как се прегръща с кака ви Меркел…

Говори човешки, народно. „Ще работиме, ще покажеме, ще посочиме, ще входираме, ще усвоиме…“ (пардон, „входираме“ е сякаш вярно). Това просташко мекане от страна на премиера позволява на 80-те процента да извадят на светло своята простащина. „Имам един приятел, който много обича да яде сланина и ми донася“ – каза Бойко Борисов. Ето така се говори на 80-те процента.

С такъв речник може да му простиш, че понякога хапва и суджуци.

Какво може да предложи насреща проф. Христов? Да му признаем, има научен подход. Страх от демографска криза, страх от бежанци… Но разбрал принципа, професорът не уцелва мишената. Нали точно БСП беше най-верният партньор по танци на ДПС? Нали демографската криза ще засегне точно вас, докато гласоподавателите ви отлитат в по-добрия свят?

„Ще трябва да се бръкнете по-дълбоко, за да подкупите младите“ – ето това мислят за БСП 80-те процента.

Да оставим българския „политически елит“ да се оправя сам и да се върнем на въпроса за шушулките и граха. Това, което към началото на XX век е принцип, в наши дни е само идеал. Почти в нито една страна по света 20% от населението не прибират 80% от дохода. Тук трябва да направим внимателно разграничение между „доход“ и „богатство“. Що се касае до доходите, според данни на ООН, 20% най-богати българи получават 43.6% от доходите. Съотношението е същото като в Китай.

Други страни се справят по-добре от нас в принципа на Парето. Буркина Фасо през 1994 г. оставя 80.55% от дохода в ръцете на елитарната една пета (но вследствие на неправилни политики към 2014 г. този дял спада до едва 44%). Южна Африка по времето на апартейда също се доближава до „идеала“.

Добре все пак че изпреварваме заспалите старци на Европа: в Австрия 36.3% от дохода са за най-богатите 20 процента, в Белгия 35.2%, във Франция 38.5%. Добре им го казва нашият Борисов, реформи са нужни в днешния свят.

Значи принципът на Парето е вече невалиден? По-скоро, в момента той не се отнася за текущите доходи в развитите страни. Защото кой с големи доходи ще ги отчита изцяло, за да плаща данъци? Пък и ако си натрупал милиони, трябва ли ти месечна заплата?

По-различна картина рисува разпределението на парите в банковите сметки на българите. По последни данни на БНБ, депозитите в България са около 9.95 млн. на брой и в тях има 46.4 млрд. лв.

82.6% от депозитите в България съдържат 11.5% от парите.

Тоест, в нашите условия вървим от 80/20 към 90/10. Парето бил краен либертарианец и вероятно би оценил този процес по достойнство.

Парето е автор на две други идеи, които може би ще свършат по-добра работа на проф. Христов. „Ефективност по Парето“ се нарича онова състояние в икономиката, което не може да се подобри. Изобщо не е задължително то да е най-доброто – то е такова, при което евентуален допълнителен приход за някого ще доведе до по-голяма загуба за някой друг, или за всички останали.

Тоест, стойте си в блатото и не подавайте глава навън. За щастие не се получава така – и го е открил не друг, а Парето, формулирайки своята теория за циркулация на елитите.

Според него, властта първоначално се държи от консервативни „лъвове“, но с времето те се подвеждат по рисковано поведение и лека-полека се превръщат в спекулативни „лисици“. Това води до революции, разруха, а после отново идват „лъвовете“, за да оправят нещата.

Не е нужно да си професор, за да забележиш спекулативните начала на днешното управление на България. Но за да поведеш хората срещу лъжливите лисици, не трябва да джафкаш отвън като чакал, а да си истински лъв.

На снимката: синя стена в Копривщица, 2017 г.