Загора с население 3500 души е най-голямото селище в планината Пелион в Гърция. Протегнала се е покрай тесен виещ се път и от стръмния си склон гледа право надолу към Егейско море. През XVIII в. селото е изживяло стопански подем и за това сега свидетелстват белите каменни къщи и романтичният централен площад. Загора пази славянското си име (означаващо „отвъд планината“) още от края на VIII век, когато български орди нахлуват в Тесалия. В края на лятото наоколо ухае на плодове: това е един от важните овощарски райони на Гърция. Тук е разположен и прочутият земеделски кооператив „Загорин“.
Разговарям с неговия генерален мениджър Дионисис Валасас.
Ръководите най-стария работещ кооператив в Гърция, може би и на Балканите. Бихте ли разказали повече за историята му?
Да, той е един от първите. Гръцкият парламент гласува закон за аграрните кооперативи през 1915 г. Кооперацията в Загора е учредена още на следващата година, през 1916 г. Миналата година празнувахме 100 години. Получи се голямо събитие на централния площад на селото, дори президентът на републиката дойде да ни уважи. Тук беше и министърът на селското стопанство и още много хора от правителството.
По този повод поръчахме 55-минутен документален филм, който беше приет за участие на фестивал в Лос Анджелис и беше сред номинираните. А следващия месец ще представим книга в два тома за историята на кооператива. За тогава сме предвидили много дейности в начални училища из цяла Гърция. Учениците ще рисуват картини и ще пишат съчинения за ябълките, защото те са основната ни продукция. Ще стане дума и за кооператива, колко полезен е той.
Загора е наистина интересен пример в Гърция. За изминалите 101 години кооперативът тук не е спрял да работи през нито един ден.
Независимо, че началото му е поставено в разгара на войната.
Може да си представите, че за тези сто години са се случили много исторически събития. Минахме през Първата и през Втората световна война, през гражданската война, през диктатурите, през икономическите кризи. Имали сме възходи и падения, но истината е, че след 1960-те постоянно вървим нагоре.
Всъщност продуктът е това, което дава тласък на хората. Тук расте „Старкинг делишъс“, това е сорт червена ябълка. Донесъл го е емигрант, завърнал се от Калифорния през 1930-те. Той го посажда в градината си, но фермерите от Загора една вечер прескачат оградата и си открадват клонки. Този сорт се е доказал като много добър за микроклимата и почвите тук.
Под микроклимат имам предвид съчетанието на планина и море, температурите, водата – всичко. През 1950-те и 1960-те всичко се е правело на ръка, но в крайна сметка Загора става много голям производител на ябълки. Тук растат най-добрите ябълки в Гърция, признават го дори конкурентите ни. Произвеждаме около 5% от всички ябълки в Гърция. Ние сме пазарният лидер – конкурентите очакват ние да обявим цената в началото на сезона и ни следват.
Мисля, че съм срещал подобни червени ябълки и в магазини в България?
Със сигурност. Имаме много клиенти от България. Понякога идват директно до нашия кооператив, но най-често купуват от склада ни на централния пазар в Солун.
Колко ябълки произвеждате годишно?
Загора произвежда средно 13 до 15 хиляди тона ябълки. Това са 15 милиона килограма. Цялата гръцка реколта е около 250 хил. тона.
Основен е червеният сорт, вероятно 85% от всички ябълки тук. Отглеждаме и други сортове: „Голдън делишъс“, в последните години „Роял гала“ и „Фудзи“, както и един местен сорт „Фирики“ – от него се правят сладка. Може да ги опитате на площада, продава ги един женски кооператив. Освен ябълки, тук се произвеждат круши, киви, кестени и череши, както и други плодове в по-малки количества.
Обмисляли ли сте да правите различни продукти от ябълки, например сайдер?
Това е добър въпрос. Досега не сме го правили, това е следващата ни цел. През 2016 г. за празненствата направихме в по-големи количества традиционния продукт „петимези“ – в него не се добавя никаква захар или консерванти, използваме го вместо мед. Наричаме го „медът на бедния човек“. Нужни са 5 кг ябълки, за да получиш 1 кг. Може да се използва за дресинг на салати, за мариноване на месо или за подсладител на кафето или чая.
В следващите 2-3 години имаме планове да произвеждаме ябълков сок. Искаме да правим и „ябълков чипс“. От ябълки може да се правят много продукти, също и вино.
Колко фермери включва кооперативът?
Членовете ни, те всъщност са семейства, наброяват 500. При нас са 99% от фермерите в региона – не казвам 100%, защото все пак има хора, които предпочитат да излизат сами на местните пазари. Миналата година към нас се включиха и фермерите на две съседни села: Пури и Макрирахи. С тях вече сме три села и 800 членове.
В България също е имало фермерски кооперативи през 1930-те, но след 1944 г., когато идват комунистите, те са разтурени…
… и ги замениха с колхозен тип стопанства: да, знам това.
По-рано хората в България са се радвали да работят здраво в кооперативите: който работел повече, получавал повече. При комунизма всичко е било равно – нямало е стимул. Каква е системата, с която стимулирате членовете си?
Знам, че по-рано сте имали много силна земеделска партия в България. Що се касае до нашата система, фермерите са задължени да носят цялата си продукция в кооператива. 100% от продукцията, това е важно, защото в други гръцки кооперативи подобно задължение отсъства. Също така, ако решиш да станеш член, трябва да останеш в кооператива най-малко 10 години. Това са две много важни условия за силата на кооператива, установени още през 1960-те, затова ги подчертавам отново.
Кооперативът има отговорност да съхранява ябълките, да ги селектира в различни категории на качество, да ги привежда в подходящ вид за пазара, да ги доставя до пазара, да ги продава и да дава на фермерите най-добрия възможен резултат.
Сезонът на ябълките започва през септември, продаваме ги до юни. На 30-ти юни всяка година обявяваме финалния резултат. Той е по категории качество: не всички ябълки се продават по една и съща цена. По-дребните струват по-малко, също и цветът е параметър на качеството. През този дълъг период от септември до юни даваме на производителите някакви пари в аванс, например 5 или 8 цента за килограм. После, на 30-ти юни, правим клиринг, разчистваме сметките.
Взаимствали ли сте тази система отнякъде, или тя е вашо изобретение?
Системата е наша и работи добре. Предлагаме и допълнителни услуги на производителите. Имаме агрономи, които ги съветват по селскостопански въпроси. Имаме счетоводен отдел, който се занимава с данъчни въпроси, еврофондове и субсидии от гръцкото правителство. Имаме фитосанитарен отдел и отдел за селскостопански машини и торове. Производителят може да ги вземе, без да плаща в кеш, после му ги приспадаме. Плаща се два пъти годишно. Това е много удобно, защото фермерът не винаги има налични пари.
Тези услуги – агрономи, еврофондове и т.н., безплатни ли са за членовете?
Да, безплатни са. Забравих да спомена, че имаме и отдел за застраховане.
Правилно ли разбрах? Един фермер произвежда примерно 1 тон ябълки. Носи ги при вас и вие ги сортирате – 800 кг първо качество, 200 кг второ…
… само че сортирането при нас не става на око, а с електронни машини. Имаме огромна фабрика – когато я правехме през 1980-те, тя се считаше за най-голямата на Балканите в сектора на ябълките. Електронната система за сортиране е от 1982 г. Продавачите на едро по това време имаха навика да слагат по-добрите ябълки отгоре в щайгите, а отдолу по-лошо качество. След 1980-те такова нещо при Загора нямаше: цялата ни стока беше с едно и също качество.
И така сте изградили добро име, репутация. Всичко, което разказахте дотук ме кара да мисля, че вашият кооператив е по-скоро от маркетингов тип?
Точно така е. Ние акцентираме върху маркетинга. И това ще проличи, като ви разкажа още няколко неща от нашата история. През 1964 г. кооперативът е бил почти фалирал. Произвеждали се ябълки, но търговците на едро експлоатирали фермерите, когато идвали да изкупуват продукцията им. Едно динамично ядро от фермери решава да направи кооператива отново силен. Имало е масова регистрация на членове и са предприети две критично важни стъпки.
Първо, закупен е собствен камион, който да кара ябълките в Атина и Солун. Освен това е открит собствен магазин на централния пазар на Атина. Това се случва през 1965 г. След това, през 1971 г., те купуват хладилници за ябълки. През 1975 г. отварят собствен магазин и на пазара в Солун. Следва бум през 1980-те, тогава на три етапа е изградена и фабриката. Когато Гърция става член на Европейския съюз през 1991 г. възникват още повече възможности за инвестиции.
През 1980-те управителният съвет на кооператива решава да наеме персонал с университетско образование. През този период назначиха и мен като директор. Учил съм химия, работех в контрола на качеството в една бисквитена фабрика край Атина. Добре беше, че решиха да наемат образовани хора, наведнъж 6-7 човека. Бяхме млади, идеалисти – но също така и модерни. Можехме да пътуваме из Европа, да трупаме опит и да носим нови идеи за организацията тук.
1990-те бяха десетилетие на маркетинга. Още през 1986 г. регистрирахме собствена търговска марка, „Загорин“. Така че през 2016 г. празнувахме 100 години от кооператива, 30 години от търговската марка – и 20 години от Защитеното наименование за произход. Европейската комисия ни даде ЗНП „Ябълки от Загора, Пелион“. Ние бяхме първите ябълки в Европа, които получиха такова.
През същата 1996 г. предприехме революционна за времето крачка, като поставихме върху всяка ябълка стикер с нашата търговска марка. Това беше много важно, защото даде идентичност на нашия продукт: можехме да го рекламираме по телевизията и потребителят да е сигурен, че това, което купува, е „Загорин“.
Всички производители на плодове сега правят така, но за времето сигурно е било голяма новост?
Нито един гръцки продукт нямаше такова нещо. Може би само мултинационалните компании, бананите „Чикита“. Сега почти всички слагат стикери, но ние бяхме първите и така направихме впечатление.
Както виждате, развието ни е стъпка по стъпка. Опитваме се да съчетаваме социалния характер на кооператива с модерните маркетингови методи. Не са само етикетите – раздавахме листовки, ходехме на международни изложения, а след като сложихме стикери, започнахме систематична реклама в телевизии и вестници. Не е достатъчно да имаш добър продукт. Трябва да информираш хората и да ги убедиш, че си струва да платят малко повече, отколкото за другите продукти.
Ябълките са нещо обикновено. Но за ябълките „Загорин“ понякога се плаща двойно.
Имате значителен размер: 15 млн. килограма ябълки е около 15 млн. евро?
Приблизително такъв е годишният ни оборот. Кооперативът е едно от най-големите предприятия в префектура Магнезия.
В Загора виждам много майки с колички. Мислите ли, че кооперативът по някакъв начин задъжа хората да не се изселят оттук?
Абсолютно. Загора има голям дял на младото население. Младите хора избират да останат във фермите заради кооператива. Той дава сигурност. Той не само им взима продукцията, но и им помага, докато се чака за добър резултат на пазара.
Всички признават, че кооперативът е фундамент на селото. Освен всичко друго, той дава и заетост на много хора. Не само постоянна, а и временна работа. Много хора от фермерските семейства се трудят на фабриката: сортират ябълките, слагат ги в опаковки, товарят ги. Понякога броят им достига до 100 души на ден. Времето от септември до май е труден период за семействата, но така те получават допълнителни доходи. Впрочем по този начин са заети повече жени, отколкото мъже.
Социалната ви роля е наистина интересна. Спонсорирате ли общността?
Многократно. Всеки идва при кооператива, защото той е силната икономическа единица. Училищата, църквата, също и хората с проблеми, болест или инвалидност. Идват при нас дори ако искат да вдигнат сватба, да оженят децата си. Разбира се, тогава им даваме заем – но при добри условия.
Колко голям е персоналът на кооператива?
44 души. В това число влиза основният персонал на фабриката, двата магазина в Атина и Солун, шофьорите (имаме 5 големи камиона), имаме наш собствен супермаркет – единственият модерен магазин в региона на Източен Пелион, трима агрономи висшисти, още трима аграрни технолози, счетоводители…
Според вас, сами ли сте постигнали всичко това, или с помощ отвън?
Помощ имаше, в няколко случая. Но я имаше и менталността на хората в Загора, които се възползваха добре от оказаната им помощ. Те взеха парите и ги инвестираха по производителен начин. Защото в Гърция през последните десетилетия бяха похарчени много пари без резултат. Много организации и кооперативи от Гърция са идвали при нас за съвет. Посещавали са ни, за да видят как работи нашата система.
Мислите ли, че в този регион на Гърция – Пелион, има нещо в начина на мислене на хората? Че са по-кооперативни, по-склонни да се организират?
Много пъти са ме питали защо в Загора кооперативът е успешен. Имало е традиция хората да се кооперират тук още по времето на турската окупация, преди 200-300 години. В този район се е произвеждала коприна. Морският бряг е стръмен, няма удобно пристанище – и въпреки това те са изградили собствена флотилия от кораби, които са плавали до Смирна, Александрия, дори до Португалия и Черно море. Разменяли са продуктите си от коприна и вълна за други стоки.
Източен Пелион е твърде отдалечен район. Зимите са тежки, с много сняг. Пътят, свързващ Загора и Волос е прокаран чак през 1940-те. Преди това до града се е ходело с мулета и магарета. Може би всичко това е направило хората по-склонни да си сътрудничат: да стават по-силни, като се обединяват.
Кой е бил първият председател на кооператива?
Казва се Костадинос Падополус. Бил е бивш начален учител, както и фермер. А първият подпис в писмото до Министерството на селското стопанство, в което се казва, че Загора иска да направи кооператив, е от местния свещеник. Двама свещеници са били членове на първия управителен съвет – и фермери, разбира се. Изглежда през 1916 г. в кооператива се е включила цялата интелигенция на селото.
Сега 7 членове на управителния съвет се избират между фемерите, с гласуване на всеки 4 години. Най-големият орган на кооператива е общото събрание на членовете. Те гласуват по сериозните въпроси, например ако искаме да инвестираме или да направим нов продукт. За такова нещо ни трябва решението на общото събрание.
Какъв съвет ще дадете на хората, които решат да учредят кооператив?
Първо, нека фермерите направят кооператива (това не е толкова лесно). Нека решат да обединят своите сили. Във всяка социално–политическа система кооперативът се е доказал като най-добрата форма за организация на дребните фермери. Големи страни като Франция, Италия и Дания имат много добри кооперативи.
Другата система е на много големите фермери. Така е в Англия – там само 500 ферми произвеждат ябълки, и всяка ферма е с мащабите на кооператив. Има и трета система, в Латинска Америка, където фермерите са служители на мултинационалните компании. Dole например контролира цели райони в Чили и в Гватемала.
За нас, а също и за България, защото сме съседи и предполагам имаме сходно мислене, най-добрият начин за организация на фермерите е кооперативът. Та, когато направите кооператив, трябва да създадете стриктни правила за всеки. Дисциплина, респект към кооператива, респект към работата. Да се създава продукция с добро качество, а не боклук. Трябва също и да се наеме добър персонал.
Опитайте се да съчетаете социалния характер на кооператива, който е много важен за целия район, с модерните маркетингови методи за управление на предприятието. Не трябва да сте стриктни капиталисти, нито пък твърде социални – трябва да комбинирате. Защото това е икономиката. Трябва да продаваш, за да дадеш на производителя добър резултат. За да продаваш, трябва ти добър продукт, но също и реклама и маркетинг: методите на модерната капиталистическа икономика.
