Ръководителите на БСП имат личен материален интерес да поддържат данъците в България ниски
България е страната с най-бързо нарастване на държавния дълг, най-ниско качество на публичните услуги, най-висока бедност и неравенство и най-бърз темп на обезлюдяване в Европа. Струва си да припомним тези факти, когато дискутираме данъчната политика на нашата държава. България събира по-малко данъци от средното за развития свят – и ги събира предимно от обеднелите маси.
Сякаш чудесна възможност за левите партии да предложат данъчна реформа, целяща повече солидарност: по всичко личи, че подобна политика ще срещне широка подкрепа сред гласоподавателите. Но Българската социалистическа партия, която на думи има амбиция да е „Лява България“, прави точно обратното. На последния пленум на БСП беше взето решение да се подкрепи запазването на сегашната ставка от 10% за доходите на всички българи, с изключение на седем хиляди най-най богати с над 10 000 лв. месечен доход.
Това решение не може да се нарече изненадващо, защото именно Тройната коалиция начело със столетницата въведе плоския данък през 2008 г. После на два пъти (ако не ме лъже паметта) БСП предлага отмяната му – но някак с половин уста и винаги в опозиция. След победата на червения кандидат на президентските избори, вероятно някой в БСП е преценил, че има риск социалистическата партия отново да дойде на власт и да се наложи да изпълнява обещания. Затова прогресивният данък бързо отпадна от партийната програма.
Сложен въпрос е мотивацията на ръководството на БСП. Твърдят, че се борят за развитие, солидарност, пенсии, дават път на младите. Но, за да сме обективни, социалистическите лидери са хора състоятелни и с твърде високи доходи. Те имат личен материален интерес данъците в България да се поддържат ниски.
По-долу ще дам информация за някои от милионерите в ръководството на БСП. После ще обясня защо „данък богати“ е демагогия и какво движи социалистическия консерватизъм.
Върхът на червения айсберг
Фразата „червени милионери“ е в обращение отдавна. Покойният Петър К. Стоянов, дългогодишен радетел на „Мати Болгария“, в книгата „Червеният капитализъм“ убедително разви тезата, че Преходът бе контролиран процес на запазване (заграбване) на националното богатство в близки до партията ръце. Тези невидими ръце скоро нароиха собствени партии, някои от тях се отъркаха във властта, но макар и на думи да са в остър конфликт с „комунистите“, на практика винаги са имали общи цели и интереси с тях.
Чрез сложни корпоративни схеми и офшорни зони следите на повечето куфарчета бяха заметени, но все нещо остана наяве. Когато преди година червеното перо Александър Симов бичуваше своята партия, че е „допуснала милионерите в ръководството“, той не беше докрай честен. Милионери никога не са липсвали от ръководството на БСП.
Да вземем Евгений Узунов, до 2014 г. член на Висшия съвет на БСП, промотиран лично от Сергей Станишев. В декларацията си пред Сметната палата (по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши длъжности), той е обявил 592 хил. лв. годишен доход от трудови правоотношения за 2013 г. Преходната година е декларирал 758 хил. лв.
Евгений Узунов не е на първата страница на новините, затова си струва да припомним биографията му: първи секретар на комсомола преди „Десети ноември“, началник на ГУ „Митници“, оглавява Първа източна международна банка (известна като „банката на СИК“), после Подуправител на БНБ, след Виденовата зима – един от шефовете на „Стара планина холдинг“, влиза в ръководството на БСП през 2005 г. сякаш не по свое желание.
От последната подадена декларация става ясно, че Евгений Узунов е собственик на акции, които по настояща пазарна цена струват над 1 млн. лв., както и мажоритарен пакет в „Лизингова компания“ АД – и чрез нея солиден дял в предприятието от Казанлък „М+С Хидравлик“ с капитализация 58 млн. лв.
Петър Кънев е друг ярък пример. Трикратен депутат с БСП, Кънев няма партийна книжка, но има много силни позиции в партията. На последните избори той беше водачът на листата в Бургас, а в Народното събрание оглави Комисията по икономическа политика и като такъв думата му за данъчната политика тежеше. Впрочем в интервю по телефона през 2014 г. Кънев се изказа твърде предпазливо за тогавашния, пореден опит на БСП да събаря плоския данък.
Освен многобройни имоти в София, Панчарево и Резово, Кънев сам е декларирал, че притежава 95% от „Демакс“ – една от най-големите печатници в страната (не повдигаме въпроса за 5-6 негови участия в по-малки фирми). Благодарение на щедри държавни поръчки, ямболската база през 2015 г. постигна над 53 млн. лв. продажби и 4.6 млн. лв. печалба. И през 2014, и през 2015 г. „Демакс“ според счетоводните отчети е разпределила по 2 млн. лв. дивиденти, вследствие на което е платила 200 хил. лв. по-малко данъци. Но в публичната декларация за имуществото на Кънев не може да намерим следи от тези дивиденти. Вместо това, той е предпочел да опише месечния доход на жена си от 400 лв.
Глава си давам – данък не давам
Подчертавам, че червените милиони се виждат с невъоръжено око в официалните публични регистри (Търговски регистър, Сметна палата, декларации в Народното събрание, данни на Българска фондова борса и др.под.). Няма конспирации, няма флашки – всичко посочено тук го има черно на бяло. Също така, не говорим за нещо, което е ставало преди много години, а за текущи процеси на една ръка разстояние от по-любознателния.
Журналистите с ресор БСП знаят много повече. Но те предпочитат да бутат на преден план Георги Гергов – който явно служи като параван на всички останали червени милионери. Самият пловдивски бизнесмен и червен лидер не изглежда смутен от тази публичност.
Та Георги Гергов, според Търговския регистър, представлява или управлява над 10 фирми. Но ако им видиш счетоводните резултати – жив да го ожалиш. „Съни турс“ с активи за над 12 млн. лв. не отчита приходи. Хотелският комплекс „Слънчев ден“ през 2015 г. е на загуба в размер на 2.46 млн. лв., която се обяснява с „по-слабия туристически сезон“. Основното число в отчетите на „Евроком България“ е 8.3 млн. лв. непокрита загуба, включително 100 хил. лв. задължения към социалното осигуряване.
В Централния универсален магазин г-н Гергов сякаш е потънал: при 5.5 млн. лв. отчетени разходи той декларира само 3.5 млн. лв. приходи. Малко по-добре стоят нещата в Пловдивски панаир, където счетоводната загуба за 2015 г. е „само“ 1.5 млн. лв. (независимо че от оперативна дейност има почти 2.5 млн. лв. печалба). „Стария Пловдив“ АД вероятно от старост е забравил да си подаде отчета за 2015 г. – нещо, свързано с глоби, но само по принцип. Все пак от показанията за 2014 г. виждаме и там загуба от над 1.5 млн. лв.
Тези 5-6 примера са достатъчни: бизнес мрежата на Гергов напоследък не плаща корпоративен данък. С подобна стратегия няма значение дали данъчната ставка е 5 или 55%.
След този пример по-малките риби направо стават симпатични. Кирил Добрев, трикратен депутат и шеф на БСП за област София, притежава със съпругата си 2 къщи и 4 апартамента в София, Варна и Гоце Делчев, около половин милион лв. в банкови влогове, както и 55% дял в „Пирин Ват“ ООД – оператор на мини-ВЕЦ, който продава на НЕК електроенергия за 1 млн. лв. годишно. Само ще спомена мимоходом шефа на БСП в Пазарджик Димитър Димитров, който според медийни съобщения е арендатор на 30 000 дка земеделски земи и в това си качество всяка година би трябвало да касира поне 2-3 млн. лв. печалба.
За да не връчваме на БСП монопол върху „лявото“, да припомним скорошното придобиване на големия спа хотел в Кюстендил от синовете на президента Георги Първанов. „Енерджи Съплай“ – само една от няколкото фирми на червения бунтар Георги Кадиев, през 2015 г. – т.е. докато той се бореше за правда в парламента, е продала електроенергия на стойност 126 млн. лв. и е спечелила от това близо 1 млн. лв. Благодарение на загуби от предишни периоди върху печалбата не е платен корпоративен данък.
Да оставим на бъдещи изследователи да се ровят още по-подробно в аналите на червеното богатство. Според мен посочените тук 7 примера са достатъчни да потвърдят тезата ми.
Класово осъзнати
България е свободна страна и всеки има законово и морално право да увеличава богатството си, стига да не пречи на останалите. Богати хора има във всички партии, но случаят с БСП е особен. Тя събира гласоподаватели от долните подоходни слоеве, показвайки загриженост за болките на малкия човек. Но на практика нейните лидери, които са заможни хора, взимат политически решения, които облагодетелстват собствените им класови интереси.
„Не на ниския ДДС за храни, лекарства и книги, че ни е мъчно да смятаме!“ – и БСП с готовност се съгласява. „Не на необлагаемия минимум, че най-бедните, като плащат данъци, ще се чувстват съпричастни“ – и БСП усърдно кима. „Да запазим плоския данък!“ – и БСП козирува, отчитайки „грижа за бизнеса“ пред маститите си регионални лидери.
Прави го не от някакъв комплекс, свързан с Лукановия държавен фалит, Виденовата зима или рекордната корупция на Тройната коалиция. Прави го заради материалните интереси на най-богатите, които с видими и невидими ръце дърпат конците на партията. Казвам го отново и директно: БСП защитава плоския данък, тъй като партията обслужва интересите на богатите.
Ще кажете: защо тогава все пак подкрепят „данък богатство“? Дори да получат мандат и да съставят правителство, БСП няма да управляват сами. Тогава коалиционният партньор – независимо кой е той, ще постави своите условия и най-богатите пак ще бъдат спасени от „опасен популизъм“. Тоест, това е нищо повече от една червена роза на ревера. Но, ако питате мен, БСП няма интерес да управлява и ще предпочете да стои в полусянка.
Второ, кой в наши дни взима 10 000 лв. заплата? Хората с толкова високи доходи обикновено имат фирми: карат служебни автомобили, пътуват в командировка, а не на почивка, квартирите на любовниците са наеми за офис, вечерите в ресторант са представителни разходи. Ако някой заблуден чужденец отчита реалните си доходи в България, си е за негова сметка.
Да обобщим: политиките на БСП са от богатите, за богатите и на богатите. Тези политики умножават бедността и задълбочават антагонизма в обществото. Защото:
Ако в България няма изплашени и отчаяни бедни хора, няма да има и гласоподаватели на тази партия. Затова социалистите са най-консервативната политическа формация у нас, която ще брани на амбразурата и валутния борд, и плоския данък, и безотчетността при концесии, и безчинствата във фонд „Земеделие“, и целия куп дребни и крупни административни механизми, пречещи на разгръщането на икономика, създаваща споделено богатство.
