Първи по неравенство

Кой ли във времето на социалистическия режим вярваше искрено, че в България се строи общество на равенството? Вятърът на промяната затвърди убеждението, че справедливото общество включва и разслояване на доходите, тъй като човекът, който се учи, труди и съзнателно поема рискове следва да се радва на по-добър резултат в сравнение с пасивния и неспособния.

Надали привържениците на тази естествена правда са предполагали колко далеч ще се отмести махалото. Днес България е на дъното на европейските класации по богатство – и начело в списъка на най-неравните общества. Парадоксално, но откакто членува в Европейския съюз, наричан „общество на благоденствието“, неравенството в България се задълбочава.

Прекомерното неравенство нанася големи щети на икономиката и на обществото и това отдавна е известно. Рецептата срещу неравенство е на първо място реформа на данъчната система, а в дългосрочен план – и на образованието. Но за да се случи подобна реформа, политиците трябва да поставят националния интерес пред партийните и класовите съображения.

Долната половина  

Ако населението на България се раздели на две равни части според дохода, който хората получават, за „долната половина“ ще останат 25.3%, а „горната половина“ ще се радва на 74.7%. Данните са на Евростат за 2015 г. С други думи, по-бедната половин България в момента получава една четвърт от националния доход, а по-богатата половинка – три четвърти.

За целия Европейски съюз делът от „питката“, който получава бедната половина от населението, е 29.1%. Единствено в Румъния и Литва долната половина взима по-малък дял от нас – съответно 24.7% и 24.5%. Най-щедра е Словакия, където разпределението е 33.8 : 66.2 процента.

Няколко процента разлика са от голямо значение, тъй като в случая става дума за големи групи хора около и на самата линия на бедността. Когато въпросът опира до насъщна храна, отопление, дрехи за зимата и лекарства за децата, сто евро правят огромна разлика.

Също така, България и Румъния са относително бедни общества: 25% от дохода на България далеч не съответства на 30% от дохода на Германия.

Прави впечатление и друга негативна тенденция: в България за последните 10 години порцията на бедната половина чувствително се е смалила. През 2006 г. тя все още взима 28.6% от общия доход – стойност, близка до средната европейска.

Загубата на 3.3 процентни пункта от дохода на „долната България“ е най-изразеното понижение в ЕС. В Румъния за последните 10 години доходът на бедните петдесет процента всъщност нараства – както и в Унгария, Полша, Португалия, Великобритания и ред други страни членки.

Най-бедни, най-богати   

“Най-богатите 10% от населението на САЩ печелят поразителните 29% от националния доход“ – посочва в скорошна статия Калин Анев Янсе. Авторът – българин и генерален секретар на Европейския механизъм за стабилност, намеква за евентуална връзка между високото неравенство и резултатите на изборите в САЩ и референдума във Великобритания.

Защо тогава онези 28.4% от националния доход, които прибират най-богатите 10% от българите, не ни изглеждат „поразителни“? А до какви електорални изненади може да доведат?

Таблиците на Евростат сочат, че единствено в малката радикална Литва богатите десет процента прибират повече, 28.8% от дохода. Нормата за развитите демокрации в ЕС е около 23%.

Калин Анев пише на сайта на Световния икономически форум, че „по-честното и равномерно разпределение на доходите“ в Германия, Франция и Холандия стои в основата на „достъпното първокласно образование, социалното осигуряване срещу черни дни, както и данъчните схеми, открили точния баланс между стимулите за амбициозните хора да работят здраво и осигуряване на достойни доходи за по-малко успешните“.

Данните принуждават да признаем, че България се движи в точно обратната посока: през последните 10 години пропастта между бедни и богати у нас чувствително се е разширила. През 2006 г. най-бедната десета от българите са печелили 2.8% от дохода – през 2015 г. този дял спада на 2.2%. За същия период най-богатите десет процента увеличават порцията си от 23.9% на 28.4%. Поне в онтосително отношение, бедните у нас стават все по-бедни, а богатите – все по-богати.

През 2015 г. най-богатите 10% от гражданите на Европейския съюз печелят 8.6 пъти повече по сравнение с най-бедните 10%. В Белгия, Чехия, Холандия, Словения, Словакия, Финландия и Швеция разликата в доходите на върха и на дъното е под 6 пъти.

В България тази ключова величина възлиза на 12.9 пъти. Отстъпваме в това отношение на още по-поляризираните гърци, испанци и румънци, но отново сме в „челните редици“.

И още едно сравнение, което може да демонстрира положението с неравенството в България. У нас най-богатите 10% от населението печелят повече, отколкото цялата „долна половина“. Подобен случай в ЕС са само още Румъния, Латвия и Литва.

Богатите десет процента българи се радват на с 3.1 процентни пункта по-голям доход от бедната половина от населението. Средно в ЕС, „долната половина“ взима с 5 пр.п. повече от десетте процента най-богати.

Болести и рецепти

Някои икономисти, особено тези, които не виждат в неравенството икономически проблем, изразяват съмнения относно данните за разпределението на доходите. Действително – и най-бедните, и най-богатите хора рядко попадат в извадките на европейската статистическа служба.

Така или иначе, към всички европейски страни се прилага една и съща методология. Ако и да има някакво разминаване относно действителните дялове (които вероятно говорят за още по-голяма поляризация на доходите), то поне може да се разбере къде е всяка една страна на европейската карта на неравенството. Няма съмнение, че България е в крайна позиция.

Затова да припомним отново защо прекомерното неравенство е вредно за икономиката.

• Повече хора с ниски доходи означава по-малка консумация на вътрешния пазар, съответно по-ниски обороти на фирмите, по-малко работни места, по-слаби държавни приходи.
• Ако доходите се насочат към богатите, те ги харчат за вносен лукс или спестяват. Именно от тези спестявания се формират имотните и борсовите балони. Ако доходите се отнемат от най-бедните, те заместват липсващото с кредити и общата зависимост на обществото от финансовия сектор се покачва;
• Бедността се самовъзпроизвежда, ако хората не разполагат със средства за образование на децата си. Бедните имат по-лош здравен статус и ниска производителност на труда.
• В неравните общества асоциалното поведение е по-често срещано явление, а това чувствително увеличава публичните разходи и намалява възприятието за благосъстояние;
• В общества с голямо разслоение хората на дъното не виждат реални шансове да се доберат до върха. Успехът на малцината създава усещането, че играта не е честна. Това отнема стимулите на обикновените хора да се борят да подобрят положението си. Институциите са в упадък;

Лекарството срещу прекомерното неравенство е прогресивна данъчна система с необлагаем минимум. Също така, доходът от ренти следва да се облага по-строго, отколкото доходът от труд.

Превенцията срещу неравенството е образование: някои страни залагат на ранно професионално обучение, други – на високо общо ниво, което приближава „икономиката на знанието“.

Бедният човек има много ръце – ако искаш да помогнеш, все за някоя ще се хванеш. Статуя в Сан Франциско

Преди да избягаме в Космоса

Все още се случва икономисти да слагат знак за равенство между ръста на брутния вътрешен продукт и добрия икономически резултат – без да отчитат как този продукт се разпределя. Но каква е ползата за обществото като цяло, ако ръстът на БВП се „паркира“ при най-богатите и в същото време финансовите механизми правят бедните още по-бедни?

Каква е ползата и за елитите, ако в процеса на своето безспирно забогатяване унищожат обекта, който се стремят да управляват – обществото? Унищожението не е метафора. Според прочутия физик Стивън Хокинг, живеем в най-опасния момент от човешката история, защото „разполагаме с технология да унищожим планетата, на която живеем, но още не сме развили способността да я напуснем“ – и по тази причина не може да си позволим да игнорираме неравенството.

В скорошна статия за в. „Гардиън“ Хокинг обясни как технологичният прогрес е позволил на много малки групи хора да правят невъобразими печалби, докато масите губят традиционните си работни места във фабрики и на полето. Благодарение на новите средства за комуникация днес неравенството може да се види от всеки кът на планетата. Резултатите са миграция, мизерни предградия, загуба на толерантност, подклаждане на политически популизъм.

Светът воюва срещу себе си, вместо да търси решения на проблеми като промяна на климата, недостиг на храни, свръхнаселение, масово изтребване на хора, епидемии, окисляване на океани. „Тъй като ресурсите се концентрират във все по-малко ръце, ще трябва да се научим да споделяме – много повече, отколкото досега“, заключава Хокинг.

Скандинавия в Източна Европа

Някои твърдят, че неравенството е задължителна цена за икономическия растеж. Правителствата трябва да избират какво ще толерират: равенство или развитие на икономиката. Догонващо развитие без ръст на неравенството е невъзможно – гласи постулатът на неоконсерваторите.

Ситуацията в България сякаш потвърждава това „правило“, в което обаче има твърде много изключения в непосредствена близост до нас. България не е единствената страна от бившия социалистически лагер, която изживява преход от планова към пазарна икономика. В Чехия, Словакия, Словения, Унгария и отчасти в Полша прирастът на благосъстоянието е по-съществен от българския, но взрив на неравенството не се наблюдава.

В Чехия най-богатите 10% днес печелят само 5.3 пъти повече, отколкото най-бедните 10%. Същият е делът в Словения, в Словакия той е 5.8 пъти, в Унгария 6.8 пъти. Пропастта между най-бедни и най-богати в успешните страни от някогашния СИВ е поне два пъти по-тясна от България. В Полша дистанцията е малко по-голяма, 8 пъти – но все пак е под средната за ЕС.

Европейското сравнение поставя Вишеградската четворка и Словения в една група по равенство на доходите с Швеция, Финландия, Белгия и Нидерландия. На другия полюс – много по-отдалечен от средните значения на ЕС, са Румъния, България, Латвия и Литва в компанията на Кипър.

Свидетели сме на две рязко откроени стратегии за развитие, или модели на преход към пазарна икономика: догонване чрез скок на неравенството (Балтийско – Балкански), и конвергенция чрез стабилност в обществото (Вишеградски).

По каква причина конкретната страна е попаднала в своя коловоз, е труден въпрос. Дали моделът е бил неизбежен предвид стопанските и социалните дадености, или е бил наложен – отвън или отвътре?

Това, което данните говорят за България, е, че през 2006 г. доходите са се разпределяли много по-равномерно в обществото. Промяна настъпва през 2007 г., годината на приемане на България в ЕС и на въвеждането на 10% ставка за корпоративния данък. С преминаване към 10% плосък данък върху доходите на физическите лица ситуацията през следващата година се задълбочава.

Възможно е притокът на чуждестранни капитали да е донесъл „европейски доходи“ на малък брой водещи специалисти и администратори, които се открояват на общия фон на евтин труд. Но на каква цена се осигурява въпросният „евтин труд“? Толерираното неравенство върви ръка за ръка със загубата на население: около 500 хил. души за разглеждания 10 – годишен период.

Една огромна крачка

Представените по-горе данни касаят дохода, а не богатството – и затова представят много по-лицеприятна от действителната картина на неравенството в България и Европа.

Някои данни за спестяванията на населението, изготвяни от БНБ дават основание да се предположи, че 1% от най-богатите българи държат 26-28% от паричното богатство. Това е на крачка от концентрацията на имущество във върхушката, при която според френския икономист Томас Пикети сред населението започват революционни настроения (35%).

В условията на тежка демографска криза и изтичане на мозъци, революционните процеси в България са потиснати. Сегашният политически елит на практика няма вътрешен коректив за своята икономическа политика, задълбочаваща неравенството.

И данъчната система, и паричният режим от десетилетия насърчават превръщането на България в зона на евтин труд, удобна за аутсорсинг (изнасяне на производства от страни с по-скъп труд).

Избраната стратегия е обречена на самоунищожение. Тя черпи от човешкия капитал, в които е инвестирано в предишни периоди и не се грижи за придобиването на нови умения и знания от работниците. А и общия брой на работната ръка неизменно спада – без елитите да отделят ресурс за ефективни демографски политики.

Неравенството е следствие, не първопричина за икономическите проблеми на България. В средата на 1990-те, когато е формулирана сегашната икономическа политика, познанието ни не е било на нужното ниво, за да отчете всички негативни последици от прекомерното неравенство на доходите (контролирана масова бедност).

20 години по-късно, когато вече виждаме плодовете от приложените политики, настъпва време за радикална промяна на посоката.