Офшорни бухалки

Каймановите и Вирджинските острови вече не са офшорни зони, след като Реформаторите тръгнаха да поправят закона „Цоневски“

Когато през есента на 2013 г. в България бе приет закон, сериозно ограничаващ дейността на офшорните компании, мнозина видяха в тази изненадваща регулация опит да се измие лицето на непопулярната коалиция между БСП и ДПС. Вносителите на закона за офшорките – депутатите Пеевски и Цонев, тогава действително се нуждаеха от кризисен пиар. Но днес по всичко личи, че голямата цел, преследвана от „Цоневски“ е била друга – да се смачка конкуренцията, да се попречи на враждебни обръчи от фирми.

На власт сега е точно тази конкуренция, срещу която Цоневски размаха законовата си бухалка. Доста елегантно – под претекст, че прецизира оригиналната идея на първите български офшорни законотворци, кръгът на Реформаторския блок се опитва да обезсили законовите пречки, които ДПС и сие им постави навремето. За да бъде операцията извън всяко съмнение, издига се плакатът „Европейската комисия ни каза така“.

Европейската комисия ни нарежда да не пречим на офшорния бизнес? След като данъчния скандал Люкслийкс почти събори от стола Жан Клод Юнкер, има повод да се усъмним.

Карибите за България 

Доскоро българското законодателство посочваше 47 държави и територии за „юрисдикции с преференциален данъчен режим“, или офшорни зони. Офшорната зона най-общо казано отговаря на две характеристики: много ниски или дори нулеви данъци и конфиденциалност на собственика на капитала. От 1 януари 2016 г. Законът за корпоративното подоходно облагане е променен и списъкът отпадна: министърът на финансите по предложение на данъчните служби трябва да изготви нов.

Влиянието на офшорните зони в българската икономика не е за пренебрегване. Данни на Българската народна банка показват, че към 2014 г. преките чуждестранни инвестиции, осъществени у нас от юрисдикции, доскоро признати за офшорни, са за 2.15 млрд. евро. Официални офшорни зони формират 5.6% от общия обем на чуждестранните инвестиции.

По-горе акцентирах на „официални“, защото има и неофициални офшорни зони. Тук се крие обяснението за офшорния гамбит на партиите, редуващи се във властта. Неофициалните офшорни зони предоставят данъчно убежище, но по един или друг начин се прикриват. Такива са например Люксембург, Кипър, Лихтенщайн, Гибралтар, дори Швейцария. Неофициалните офшорки, да ги наречем така, имат като цяло по-високи данъчни ставки, но пък осигуряват същата анонимност на инвеститорите.

Ако към отчетем също и парите, вложени в българската икономика през неофициални офшорни зони (2 млрд. евро от Кипър, 1.5 млрд. евро от Люксембург и т.н.) се оказва, че поне една пета от чуждестранните инвестиции у нас са офшорни. В България работят поне 15 офшорни милиарда лева – на светло. Офшорките и нелегалния бизнес са друг въпрос.

Данъците в България са съпоставими с облагането в офшорна зона. Нещо повече, фирмите у нас безнаказано манипулират данъчната си основа. Тоест не данъците са причина за офшорния интерес към България. Основният мотив е анонимността. Когато един политик регистрира компания на Бахамите и с нея печели тлъсти обществени поръчки, имаме несъмнен пример на конфликт на интереси – но изключително трудно доказуем.

Именно по тази причина гражданското общество у нас отдавна издига искане за забрана офшорни фирми да правят бизнес с държавата. ДПС се възползва от този наивен порив.

Цоневски за данъчна справедливост

Абревиатурата на закона на Пеевски и Цонев за офшорките е ЗИФОДРЮПДРСТЛТДС. За разлика от заглавието, самият закон е кратък и включва само 8 члена. Най-важни са 3-ти и 4-ти. Член трети предвижда 28 забрани или ограничения за фирми, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.

Според закона, офшорките в България нямат право да са банки, пенсионни дружества, застрахователи, да търсят и добиват подземни изкопаеми, да участват в процедури за обществени поръчки, да приватизират, да сметосъбират, да купуват гори, да имат социологическа агенция, да развиват хазартен бизнес, да получават (забележете) лиценз по Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, и др.под.

Член четвърти се състои от четири изключения. Сред тях изпъква това, че единият от вносителите на закона – сам собственик на множество печатни издания, е предвидил ограниченията за офшорките да не касаят собственици на печатни издания. Това ни води към въпроса: защо Цоневски въобще прие такъв закон? Не затвори ли той с него достъпа до привлекателни сделки на обръчите от свои фирми?

Отговорът се крие във вече направеното уточнение: има официални и неофициални офшорни зони. Някои бизнес структури у нас имат слабост към англосаксонската бизнес култура, съответно те се възползват от офшорните юрисдикции на британската корона: Кайманови острови, Британски Вирджински острови, Бермудите и т.н.

Други предпочитат да играят на сигурно: вместо да се крият на острови, те плащат малко повече, но остават в Европа. Така мажоритарният дял в „Булгартабак Холдинг“ се притежава от две регистрирани в Лихтенщайн дружества, според разследване на в. „Капитал“. Прословути са кипърските инвестиции в българските ски курорти. В предишен материал тук разказах за австро – малтийските инвестиции в „Асарел – Медет“.

Оказва се, че сблъсъкът е на ниво „нашите офшорки срещу вашите офшорки“. Тези, които използват англосаксонски офшорки, са противници на онези с континентални офшорки. Когато континенталните офшорки бяха на власт, те приеха регулации срещу островните.

Сейшелските острови в Индийския океан са ни риба, ни рак. Използваха ги за прикриване на собственост в топлофикационната ни индустрия, но след закона Цоневски последва светкавична пререгистрация в Лондон и Кипър на 15 дружества, свързвани с Христо Ковачки. Явно той не е от „конкурентите“ – но не е и съвсем от „своите“.

И така, законът за офшорките далеч не е само пиар, а бизнес бариера срещу конкурентен обръч от фирми. Замисълът е многопластов, достоен за злия гений на професор Мориарти (герой на Артър Конан Дойл): хем ще сме добрите, хем ще им запушим бизнеса. Като дойдат на власт и тръгнат да го променят този закон, да ги видим как ще се обясняват…

Офшорна реформа

С новото правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок балансът на офшорната везна се промени. През ноември 2015 г. шестима депутати от Реформаторския блок (поименно: Димитър Делчев, Настимир Ананиев, Бойка Маринска, Димитър Танев, Антони Тренчев и Найден Зеленогорски) внесоха предложение за промяна в закона с дългото име. Законопроектът за изменение и допълнение получи подкрепата на икономическата и на финансовата комисии в парламента и убедено върви към гласуване в пленарна зала.

Това, което днес най-често се дискутира в родните медии в тази връзка – доколкото въобще се води дискусия, са 10%. По-точно, предложението да няма пълна забрана за офшорно участие в капитала на дружествата по чл. 3, а да се допуска до 10% дял на офшорни компании. Работодателски организации веднага възразиха, че прагът е много нисък и трябва да се вдигне. Други пък казват, че се отварят опасни вратички.

Този спор е като дрънкане на тенекия, която привлича вниманието на пазача, докато крадецът необезпокоявано вършее из двора. Истинският проблем са добавените тихомълком – и все още незабелязани, алинеи 5-8 към четвъртия член с изключенията.

Възможност да приватизира, да учредява банки, да получава лицензи за зелена енергия и т.н., се дава на отвъдморските територии на Европейския съюз. Те са 25 на брой, сред тях изпъкват Каймановите острови, Кокосовите острови, Британските Вирджински острови, Нидерландските Антили. Общите им преки инвестиции в България достигат 1 млрд. евро.

Друго изключение е предвидено за компаниите, регистрирани в страни по споразумението за държавните поръчки на Световната търговска организация. Това споразумение изисква от подписалите страни да осигурят пълен достъп на партньорите си до своите обществени поръчки. Наблюдатели по него са офшорни зони като Панама и Сейшелите. Отворен казус е дали наблюдателите са страни по това споразумение, но е напълно възможно някой арбитражен съд да изтълкува тази сложна материя точно така.

Гибралтар и Лихтенщайн, разбира се, също получават специален статут на не-офшорна зона. Като се добавят едно до друго всички изключения, се оказва, че почти всички инвестирали в България офшорни зони са специални. Регулациите ще останат да важат за места като Вануату, Ниуе и Гуам, с инвестиции у нас за по 100 хил. евро.

За да е всичко прозрачно, вносителите от Реформаторския блок, ползващи подкрепата на финансовото министерство и други заинтересувани страни – и силно заинтересувани от въпроси като субсидии за зелена енергетика, обществени поръчки и приватизации, твърдят, че промените в закона Цоневски носят печата на Европейската комисия.

Наемат ли се законотворците и хората в министерствата да твърдят, че Европейската комисия забранява на България да регулира офшорния бизнес с държавата? Ако наистина е така, г-н Юнкер пак ще си има проблеми със световните организации за човешко развитие и борба с бедността. Но по-скоро българските власти използват авторитетен параван, за да оправдаят собствените си намерения.

В кръг около Европа                               

Макар и с порочен мотив, България се оказа една от двете или трите европейски държави, които правят опити да регулират офшорния бизнес. За миг бяхме стъпка напред, на път сме да направим две назад. И то точно тогава, когато въпросът за закриването на офшорните зони блъска оглушително по европейските политически порти. Консервативният британски финансов министър Джордж Осбърн преди дни заяви, че иде краят на привилегиите за големите компании, изнасящи печалбите си в офшорни зони. Със събраните от тях данъци ще се облекчи тежестта за стотици хиляди малки фирми.

Офшорките са част от финансовия пейзаж и трудно може да си представим света на парите без тях. Свикнали сме с тях – точно както светът през XVIII и XIX в. приемаше робския труд за нещо естествено. Както и робството, офшорните зони са обречени на постепенно отмиране, тъй като функцията им е паразитна.

Според ново изследване на глобалната организация Oxfam, с офшорни зони се избягват около 190 млрд. долара данъци годишно. 50% от богатството на Русия, 57% от парите на петролните шейхове и 30% от средствата на Африка се крият в офшорки. Офшорният проблем на България е дори двоен: данъците ни са прекомерно ниски и това ни лишава от адекватни публични услуги, в същото време близки до властта кръгове се крият в офшорки и печелят обществени поръчки, сгъстявайки корупционната мъгла.

Според посочения доклад, 1% от хората на планетата днес притежават повече богатства, отколкото останалите 99%. Най-богатите 62-ма души имат повече, отколкото 3.5 милиарда най-бедни. Такова неравенство е възможно единствено чрез офшорни зони.

България се възприема за бедна страна, но знаете ли, че по данни на БНБ от страната ни всяка година се изнасят благородни и цветни метали за над 4 млрд. лв.? Докато печалбите от труда и природните богатства на българите потъват в близки до управляващите върхушки офшорки, надежда всяка оставете тука за реформа.

Рисунка Мирела Николова