Цапа, за да лапа

Българските данъкоплатци субсидират с десетки милиони „ефективната“ енергия на един от най-големите замърсители в Европа, блуждаещ в триъгълника между Сейшелските острови, вонящото на сяра Гълъбово и очукана Лондонска пощенска кутия

Предприятие, което у нас получава щедри субсидии за ефективна енергия е в списъка на най-големите замърсители на околната среда в Европа. То е с мъглив, доскоро офшорен собственик, не плаща данъци на държавата, раздава десетки милиони под формата на разходи за ремонти и външни услуги и трови живота на хиляди българи. Дори за претръпналата ни държава този случай е изключителен. Въпросният стопански субект се нарича „Брикел“ ЕАД – дружеството, обединило под една шапка старата ТЕЦ „Марица изток 1“ и Брикетна фабрика.

Но как една стара въглищна централа може да получи „зелени“ субсидии? Отговорът се крие в Закона за енергетиката, който насърчава „високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия“, известно още като когенерация. През 2015 г. Националната електрическа компания ще изкупи 2472 гигаватчаса такава електроенергия: почти толкова, колкото от всички източници на възобновяема енергия, взети заедно. Редно е да се подчертае, че токът от когенерация е средно 2.2 пъти по-скъп от този на държавната ТЕЦ „Марица изток 2“, по-скъп е дори и от двете пословични американски ТЕЦ в Маришкия басейн.

Субсидии по телефона

От регистрите на Комисията за енергийно и водно регулиране е видно, че на „Брикел“ ЕАД се пада най-големия дял от всички инсталации с когенерация. През 2014 г. дружеството е продало на НЕК 547 гигаватчаса „високоефективна“ електроенергия и от това е касирало над 66 млн. лв. За да се докопа до преференциалните цени, „Брикел“ поддържа крайно неефективна фабрика за брикети. Според официалните разчети дружеството губи почти 14 лева от всеки тон брикети, който доставя на населението. Но това явно не е фатално, нито пренебрежимото търсене на топлинна енергия в близкото Гълъбово (донесло едва 530 хил. лв. приход).

Трудно е да се каже с колко точно НЕК, тоест българският данъкоплатец субсидира „Брикел“. Официално фирмата работи с под 6% възвращаемост. Но ако това частно дружество продаваше тока си на НЕК по същата цена, която получава държавната ТЕЦ, то щеше да има с около 29 млн. лв. по-малко приходи през 2014 г. България меко казано не страда от липса на производители на електроенергия, съответно тези 29 млн. лв. може да се приемат за скрита държавна субсидия.

За съжаление резултатите от дейността на „Брикел“ далеч не са само електричество, брикети и десетки милиони загуби (за това ще стане дума след малко). Ако се съди по подаваните от граждани сигнали, предприятието жестоко тероризира околното население, изхвърляйки серни и азотни окиси в атмосферата. Следват няколко характерни цитати, подбрани от Зеления телефон на регионалната екоинспекция в Стара Загора:

„4.08.2015 г. Сигнал за миризма на сяра във вечерните часове от 19 до 22 ч. в Гълъбово. В момента на проверката се установиха неорганизирани прахови емисии, което е нарушение на условия в комплексното им разрешително. На дружеството е съставен акт“.

„5.08.2015 г. Сигнал от жители на град Гълъбово за запрашаване в града от работата на ТЕЦ. Извършена проверка на място, установено е нарушение на условие от комплексното разрешително на „Брикел“ ЕАД и е съставен акт за установено административно нарушение“.

„14.08.2015 г. Сигнал за замърсяване на река Сазлийка от „Брикел“ ЕАД. При проверка се констатира нерегламентирано изтичане на отпадъчни води с черен цвят от тръба… При последваща проверка на „Брикел“ ЕАД на 18.08 се установи, че операторът не е извършил предписанието. Констатира се продължаващо заустване на отпадъчни води с черен цвят.“

„8.10.2015 г. Сигнал за миризма на сяра в гр. Гълъбово и на площадката на ТЕЦ „Брикел“ ЕАД. Сигналът е основателен. Усещането за сяра в град Гълъбово е вследствие на дейността на „Брикел“ ЕАД…“

На посочената дата е дадено предписание, предния ден е образуван акт за административно нарушение, и така нататък. Оказва се, че компания, която взима от данъкоплатците десетки милиони заради това, че произвежда ток по комбиниран начин и така уж допринася за зеленото бъдеще на планетата, е хроничен замърсител на околната среда. Но абсурдите около „Брикел” не свършват дотук.

666 фирми

От година и половина това предприятие се води британско: през юли 2014 г. регистрираната на Сейшелските острови „Молер корп“ го продава на регистрираната във Великобритания „Bakkar Limited“. От качените в Търговския регистър документи става ясно, че въпросният „Бакар“ е на възраст два месеца и с капитал от 1 (един) паунд. На адреса в Лондон, където е регистриран, са записани още 665 фирми. А директорът Дейвид Фордхам според онлайн системата за фирмено разузнаване Endole в момента оглавява 30 дружества, сред тях дентален център, посредник за недвижими имоти, стартираща технологична фирма и т.н.

Надали някой би твърдял сериозно, че този хиперактивен 81-годишен британец е действителният собственик на родната ТЕЦ. В българските бизнес медии за „Брикел“ и за още дузина фирми в сферата на въгледобива и топлофикацията е прието да се казва, че се „асоциират” с бизнесмена Христо Ковачки. Малко асоциативност няма да навреди и на българските държавни органи. От архивите на Комисията за защита на конкуренцията виждаме, че на две свои поредни заседания през лятото на 2014 г. регулаторът е одобрил на конвейер над 15 сделки по прехвърляне на собственост на активи, всеобщо свързвани с Ковачки.

Моделът е еднакъв, същинска матрица: продавач е фирма от Сейшелските острови, купувач е основана през май 2014 г. британска или кипърска компания с ограничена отговорност и с едноличен собственик на капитала. Тъй като все пак става дума за разкриване на 15 нови дружества, наложило се е някои от тях да се запишат на един и същ адрес. Така например собственикът на „Брикел“ дели офис пространство на лондонската „Катлийн Роуд“ номер 19 с новите собственици на „Мина Чукурово“, „Топлофикация – Перник“ и „ТЕЦ Бобов дол“.

На третия етаж на „Риджънт стрийт“ 207 пък са регистрирани новите собственици на „Топлофикация – Бургас“, Мина Бели брег, Мини открит въгледобив – Перник и Мина Стаянци. Топлофикация – Враца и Топлофикация – Сливен се контролират от улица „Суфули“ 28 в Никозия. Офшорките, които по-късно се превръщат в британски ООД-та дори не крият, че са свързани помежду си, когато си поделят дяловете на „ТЕЦ Бобов дол“. Но явно подобни съвпадения не са достатъчни, за да събудят КЗК.

И така, в 15 свои поредни решения българският пазарен регулатор постановява, че във въгледобива и топлофикацията не се наблюдава концентрация на собственост, тъй като регистрираните – на една и съща дата, на едно и също място, купуващи все от Сейшелски продавачи, нови собственици на мини и топлофикации не били осъществявали по-рано стопанска дейност: „нито пряко, нито непряко чрез контролирани дружества, както на територията на Р. България, така и извън нея“. В случая сме свидетели на завидни качества за интерпретация на закон и реалност, които обясняват защо шефът на КЗК Петко Николов е най-дълго задържалият се на поста си председател на български регулаторен орган.

Поне част от обхвата на бизнес империята, контролираща поне 8 топлофикации, 5 мини и два-три ТЕЦ-а се разкри за широката публика. Но защо тези асоциирани с Ковачки производствени активи се прощават с екваториалното си данъчно убежище в Индийския океан? Отговорът ще намерим в т.нар. Закон „Пеевски – Цонев“, който забранява на офшорни компании да получават лиценз по Закона за енергетиката и да извършват дейност по Закона за енергия от възобновяеми източници. Операцията по прехвърлянето на формалната собственост с благословията на КЗК е извършена броени седмици преди падането на правителството „Орешарски“.

Държавата им плаща данък

Освен че доскоро бяха Сейшелски, а вече британски и кипърски фирми с едноличен собственик без грам опит в бизнеса, изброените мини и топлофикации имат още нещо сродно помежду си: те са затънали в дългове и не плащат данъци на държавата. Счетоводните отчети на фирмите от бившата Сейшелска топлофикационна корпорация говорят, че към 31 декември 2014 г. те имат общо над 400 млн. лв. неразплатени търговски задължения, в добавка към 192 млн. лв. натрупани загуби от предходни години. На служителите си и на социалното осигуряване имат да връщат 36.5 млн. лв. На финансови кредитори дължат към 240 млн. лв. Към държавата „висят“ с други 55 млн. лв. неразплатени данъчни задължения.

Но това, което за гражданите и дребните бизнесмени е мъчителен дългов товар, за комбинативно мислещия бизнесмен е капитал. Само през 2014 г. преместилата се в Лондон Сейшелска бизнес мрежа е постигнала над 550 млн. лв. приходи от продажби – и върху тях не е платила нетно и един лев данъци. Нещо повече, всъщност държавата е платила 419 хил. лв. данъци на този конгломерат. Това става възможно със Закона за корпоративното подоходно облагане, позволяващ от текущия финансов резултат да се приспадат загубите от предходни години. Загубите се трупат и приспадат, докато накрая данъчните задължения започват да носят изгода за този род фирми.

Специално „Брикел“ ЕАД разполага с 84 млн. лв. данъчни загуби за приспадане, което означава, че няма да плати данък върху дохода си, освен ако случайно някога не натрупа по-голяма печалба. Но такъв риск няма. През 2014 г. дружествата от Сейшелския списък са формирали общо 42 млн. лв. загуба (в това, както и в горните изчисления не са включени данните за „Топлофикация Перник“АД, тъй като тя дори не е подала Годишен финансов отчет).

Изредените в таблицата фирми са тясно свързани помежду си: сейшелски въглищни мини доставят гориво на сейшелски топлофикации и централи, а други сейшелски фирми, например „Тибиел“ ЕООД им продават части и гориво, извършват ремонти и т.н. Били те сейшелски, кипърски или лондонски, на входа и на изхода стоят все „свои“, така че финансовият резултат на групата, която според КЗК не съществува, ще бъде точно толкова голям, колкото е нужно.

В „топ 40“ на европейските замърсители

За данъчните взаимоотношения между Христо Ковачки и българската държава, включително финансовите пасиви на дружествата, които той официално контролира може да се кажат много неща. Достатъчно е да подирим отговора на въпроса как точно тези мини и топлофикации станаха Сейшелски, или пък да се поинтересуваме от политическата кариера на доскорошния директор на „Брикел“. Но да се върнем на въпроса за жестокото замърсяване на въздуха от фирмата, която обира каймака на държавните енергийни субсидии. За 2014 г. според Регистъра на европейските замърсители (E-PRTR) “Брикел” е изпуснал в атмосферата 1.08 млн. тона въглероден диоксид, както и 635 тона азотни оксиди и 1414 тона серен диоксид.

Тези параметри съответстват на границите, определени в Комплексното разрешително, издадено на компанията от Изпълнителната дирекция по околна среда. Но това не означава кой знае какво. Самата ИАОС констатира системно неизпълнение на действащото Комплексно разрешително, като съществуващата сероочистваща инсталация чисто и просто се заобикаля и мръсните пушеци се изпускат през друг комин. Само за първите 8 месеца на 2015 г. са регистрирани 36 аварии. Но дори ако стриктно се придържаше към разрешителното си, действителният мащаб на замърсяването от работещата с лигнитни въглища „Брикел“ е стряскащ.

Един милион тона СО2 се поглъща за една година от 4000 кв. км. гора – повече от площта на цяла Варненска област. Азотните и въглеродните емисии на „Брикел“ създават същото замърсяване в атмосферата, каквото 267 хиляди пътнически автомобила. „Брикел“ изпуска толкова пушек, колкото американски град със 115 хил. къщи. Е, нашето енергийно потребление на човек е 2.5 пъти по-ниско от САЩ, съответно говорим за град, по-голям от Русе и Бургас.

„Брикел“ ЕАД намира място в списъка на 40-те най-замърсяващи предприятия в Европейския съюз. Според публикация от 2011 г. на Европейската агенция по околна среда, „Брикел“ нанася между 313 и 768 млн. евро косвени щети на здравето на хората и на околната среда. Която и от двете оценки да приемем, екстерналиите – страничните вредни ефекти от дейността, са по-високи от ползите от основната дейност. Дори не коментираме това, че приходите са за тайнствения българо – сейшелски – британски собственик, а щетите са за цялото общество.

Държавният дядо Коледа навестява „Брикел“

Да обобщим. Компания в списъка на най-големите промишлени замърсители в Европа получава от българския данъкоплатец щедри субсидии за „ефективна“ енергия. Общо фирмите от Сейшелската група са взели 55% от всички сертификати за когенерация, издадени от КЕВР през 2014 г., а те са на обща стойност над 450 млн. лв. Въпросните фирми отчитат над 550 млн. лв. приходи от продажби и в тях работят над 5000 работници, но погледнати като цяло те не внасят и един лев данък върху дохода си в държавния бюджет. Както е тръгнало, няма и да внесат, тъй като те са гъсто преплетена мрежа от взаимни доставчици и клиенти, задлъжняла с близо 1 млрд. лв. към контрагенти, банки, работници и данъчни служби.

Флагманът на тази група, „Брикел“ ЕАД документирано трови въздуха на гр. Гълъбово. Населението на града е намаляло с 15% в периода 1998 – 2014 г., а децата и младежите до 18 г. за това време са се стопили с 30%. Европейски експерти оценяват вредните странични ефекти върху здравето на хората и качеството на околната среда от дейността на „Брикел“ между 0.6 и 1.5 млрд. лв. годишно. Идва ред на най-важното: „Брикел“ ЕАД настоява от догодина да му бъде разрешено да увеличи производството на електроенергия с 66% и е завел административно дело срещу последвалия отказ на ИАОС. Плашещо е, че въпрос от толкова голяма важност за енергийния баланс на страната, за бизнес климата, за публичните финанси, за социалната и данъчната справедливост, за околната среда и за здравето на хората е оставен за решаване на съдебна система, която отдавна не се ползва от обществено доверие.

На свое заседание от 10-и декември – в разгара на геополитически тайфун, довел до драстично поевтиняване на енергийните ресурси на световните борси, нашият енергиен регулатор на практика одобри нови, с 12% по-високи цени за „ефективната“ енергия, която „Брикел“ доставя на българите.

Публикувано в taxdog.wordpress.com