Свършиха ли слънцето и вятърът в България?

Проектът за енергийна стратегия бетонира икономиката ни на нивото от XX век

Слънцето и вятърът се превърнаха в най-евтин нов източник на електроенергия за по-голямата част от света, заяви в края на април BloombergNEF – изследователско звено за нова енергия на известната финансова медия. Експертите считат, че бързото развитие на технологиите и рязкото поевтиняване на възобновяемите енергийни източници през 2020 г. поставя под въпрос съществуването на ТЕЦ, изгарящи въглища и природен газ.

Средните за света изгладени разходи за производство на електроенергия през първото полугодие са спаднали до 44 долара за MWh от вятъра и 50 долара за MWh от фотоволтаични паркове с промишлен мащаб. Най-добрите нови проекти за вятърна и соларна енергия постигат изгладени разходи под 30 долара за MWh. Дори в Китай, проектните разходи за нови соларни паркове се изравняват с въглищните централи.    

Тази информация би следвало да е достигнала до държавните енергийни експерти, отговарящи за структурата на българската енергетика в следващите десетилетия. Но не е, ако съдим по проекта за „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.“ Този полуофициално разпространен проектодокумент ясно показа, че вятърът и слънцето се планира да останат маргинални енергийни източници, независимо от икономическите им предимства.

Според базовия сценарий в проекта за енергийна стратегия, към 2035 г. слънцето и вятърът ще отговарят за 12.75% от брутното производство на електроенергия в България. За сравнение, в момента този дял е малко под 6%.

Поне до 2035 г. инвестициите в евтина зелена енергия ще се задържат – за да има някакъв смисъл от нови ядрени мощности, позволяващи голямо крадене

Значи все пак е предвидено двойно нарастване и критиката е неоснователна? Дори и след планирания двоен ръст до 2035 г., електроенергията, добита от слънцето и вятъра в България ще има дял от брутното производство на електроенергия, двойно по-нисък, отколкото е бил в Германия през 2018 г.

По данни на Евростат, делът на вятърната и фотоволтаичната енергия в брутното производство на електричество в Германия през 2018 г. е 24.3%. Както показва графиката, тенденцията при зелената енергия в най-голямата европейска икономика е на стръмно нарастване. Налага се заключението, че за да отидем там, където в момента са другите европейски страни, трябва да се движим с по-бързи от планираните темпове.

Това, че на зелената (и все по-евтина) енергия в България е отредена маргинална роля е безспорно: поне до 2040 г. износът на електричество (от ТЕЦ и АЕЦ) се планира да надвишава местното производство от слънцето и вятъра. Чак след 2045 г. – несериозно дълъг хоризонт за българската реалност, се планират по-сериозни инвестиции във вятърни паркове. Въпреки предстоящо активизиране, след 2030 г. не се предвижда монтиране на нови соларни панели – показват разчетите в проекто-стртегията.

Вследствие на това, през 2045 г. – след цяло поколение – общият дял на соларната и вятърната енергия в брутното електропроизводство в България ще остане едва 20%. А сега сверете в по-горния абзац какъв е бил делът за Германия през 2018 г.  

С основание може да заключим, че в българската държавна енергетика няма и помен от сериозно намерение за преструктуриране на системата в посока към възобновяеми източници. Разбира се, лозунги като „декарбонизация“ или „устойчивост“ не липсват, но реалните планове и програми не съответстват на възвишените фрази.

Това че българските държавни структури обслужват частни бизнес интереси отдавна не е новина. Новият момент е, че в наши дни действително става по-изгодно да се инвестира във възобновяеми, отколкото в „конвенционални“ източници на електроенергия като атомни централи и ТЕЦ.

Това виждаме дори от доклада на БАН от 2017 г., с който (неуспешно) се аргументира изграждането на АЕЦ „Белене“ – тоест, от предубедените изчисления на лобистите на конвенционалната енергетика. Във въпросния доклад се посочва, че изгладените разходи за производство на електроенергия от АЕЦ „Белене“ се очаква да бъдат най-малко 73.22 евро/MWh, а според три от разгледаните пет сценария – над 90 евро/MWh.

В долари, това означава диапазон от 85 до 105 долара/MWh разходи за електричеството от новата АЕЦ. Следователно, огромни публични инвестиции в ядрени мощности в България се планират на цена, двойно и тройно по-висока от разходите, необходими за същия капацитет, оползотворяващ енергията на слънцето и вятъра.

Според проекта за енергийна стратегия, нови ядрени мощности ще бъдат въведени в експлоатация към 2035 и след това допълнително през 2040 г. Не е ли това причината, поради която българското правителство, обслужващо големите запазени интереси в сектора, не иска да се възползва от рекордно ниските цени на зелената енергия сега?          

Същото се отнася и до въглищните централи: според доклада на БАН, себестойността на енергията, произведена от ТЕЦ в Маришкия басейн, е около 120-150 лв./MWh – а това изчисление е направено преди резкия скок на цената на квотите за въглеродни емисии след 2018 г. Отчетът на държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ за първото  полугодие на 2020 г. показва, че разходите за 1 реализиран MWh достигат 204 лв.

Но държавните енергийни плановици остават слепи за рязкото поевтиняване на ВЕИ – и рязкото влошаване на перспективите на въглищните ТЕЦ. В идните 2-3 години се планира изграждането на въздушни електропроводи с обща дължина 380 км, които да свържат подстанция „Марица изток“ с електроенергийната система на Гърция, както и с Бургас, Пловдив и лигнитната централа „КонтурГлобал Марица изток 3“.

Тези големи публични инфраструктурни инвестиции, които се движат от Електроенергийния системен оператор, правят още по-проблематично излизането на България от въглищната енергетика. Дали българските политици не хвърлят прах в очите на Европейския съюз, като обещават, че до 2040 г. производството на електроенергия от лигнитни въглища ще залезе?

Както видяхме, въпросът не опира само до климат и качество на въздуха, който дишаме, а има чисто парично изражение. Но икономическите въздействия са още по-големи, тъй като изборът на по-скъпия стар енергиен източник дава пряко отражение върху структурата на българската икономика.

Преди едно десетилетие скептиците се подиграваха на европейските страни, трансформиращи енергетиката си в посока слънце и вятър – но сега ВЕИ пионерите ще извличат нарастващи ползи от намаляващите цени на тази технология. Държавите като България, които се държат за старото – и то не от сантименталност, а за да осигуряват приходи за големите частни бизнес интереси – ще плащат все по-скъпо.

В резултат от плановете, които в момента врат в казана на Министерството на енергетиката, подклаждан от енергийните обръчи от фирми, българската икономика се е запътила към състояние на все по-скъпа електроенергия, което ще понижи конкурентоспособността на предприятията и ще задълбочи енергийната бедност.

Дяволът също чете евангелието – а Министерството на енергетиката подкрепя възобновяемите енергийни източници. Още към 2025 г. се планира (което означава, че вече има заявени инвестиционни намерения) рязък скок на производството на електроенергия от биомаса. Очакваните след пет години 1456 GWh от биомаса са повече от цялото настоящо производство от вятърни паркове. Представката „био“ не трябва да заблуждава: под чадъра „биомаса“ са се приютили и изгарянето на мръсни битови отпадъци, включително вносни, и изсичането на гори за производство на ток.     

Щом се повдигне темата за заместването на ТЕЦ и АЕЦ с възобновяеми източници, издига се и възражението: „Какво ще правим, когато не грее слънце и не духа вятър?“ Отговори има – знае ги и Германия, която при значително по-ниска интензивност на слънчевото греене има 2.5 пъти по-висок от България дял на фотоволтаиците в електроенергийния микс. А междувременно по света главоломно спадат и изгладените разходи за съхраняване на електроенергия.

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.