Живот в Марица

Европейската столица на културата може да се гордее и със своята натура, а дори и с нутрия

Заинтригувани от човека с фотоапарат, крачещ напред-назад по южния бряг на Марица и енергично снимащ птичето царство в реката, протичаща през сърцето на Пловдив, на няколко пъти случайни минувачи ме спират да поговорим. „От години не съм виждала тук толкова чапли“ – възхищава се елегантна госпожа, извела дакела си на разходка. Мъж и жена потвърждават: „Толкова птици отдавна не е имало. Виждали сме чапли и друг път тук, но са били плашливи – а сега позволяват да ги доближиш отблизо“.

Отвръщам им: „А знаете ли, че в Марица вече живее и нутрия?“ Показвам снимките от камерата и хората реагират еднакво: „Еха! Бяхме чували, че тук има някакво ново животно, но видра ли е, бобър ли е… Имало си и малки!“

Боливиец с пловдивско жителство

Новият обитател на пловдивската част на Марица се нарича нутрия (Myocastor coypus). Това е едър гризач, родом от Южна Америка, който е интродуциран в България още през 1948 г. и в годините на социализма се е отглеждал в десетки ловни стопанства заради красивата си кожа. При последвалото „раздържавяване“ някои индивиди успяват да избягат на свобода – и тъй като това са изключително плодовити животни, бързо се разселват. Днес нутрията е официален ловен обект у нас, като се счита за най-многобройна по поречието на Тунджа и в югоизточна България. 

Въпреки че снимки на нутрии в българска река не са сензация, твърде любопитно е, все пак, че тези животни са се заселили също и на малък остров в централната част на многохилядния град. Наблюденията ми през два последователни неделни дни показаха, че пловдивските нутрии са най-малко три – вероятно родител (женска) и две по-малки.

Три нутрии в река Марица в центъра на Пловдив

Нутриите мирно си съжителстват с водоплаващите птици в Марица – животното е растителноядно и само по изключение в менюто му попадат някои безгръбначни. Не закача и рибата. Изследвания на поведението му сочат, че нутрията е по-активна нощем, а денем се крие в крайречни и крайезерни гъсталаци. Но в Пловдив излиза и посред бял ден – вероятно преценява, че през „мъртвия период“ от 2 до 4 часа, когато страшна жега пада над Марица, опасността е малка: враговете са се скрили на сянка.

В Южна Америка – мочурищата в Северна Боливия и Южна Бразилия – числеността на нутрията се регулира от сухите и влажните сезони. Това обяснява и поразителната плодовитост на този тежък до 10 кг „боброплъх“, както буквално се превежда латинското му родово име: женските могат да дадат до четири потомства годишно, с между 2 и 10 малки, а полова зрялост достигат още на 4-тия месец. След периоди на продължителна суша, дори и единични екземпляри могат да възстановят популацията.

Инвазивен вид

В други части на света, където климатичните цикли не са толкова изразени, нутриите се превръщат в същинска напаст. Особено силно ги ненавиждат в САЩ, защото нутриите обичат да похапват захарна тръстика и ориз. Също така, лакомниците чувствително подяждат (изследвания говорят за 40%) растителната покривка в мочурищата и така драстично променят екосистемите. Дупките, които копаят по речните брегове, рушат склоновете и увреждат съоръженията за защита срещу наводнение.

На това отгоре, нутриите са преносители на паразити и заразни болести. В Луизиана през 1950-те години са давали награда за убита нутрия, а днес се изпълняват проекти за много милиони за изтребването им. Във Великобритания, войната срещу нутриите през 1980-те е дала близо 100 000 жертви (от страната на водния бозайник) и видът там се счита за премахнат. Но в Ирландия нутрията се разселва експанзивно след 2010 г.          

В Европа нутрии се отглеждат от края на XIX и началото на XX век във Франция и Германия. Нутрията е била популярна и в бившия Съветски блок (което обяснява първоначалното й заселване в ловното стопанство „Шерба“ край Варна). Освен заради скъпата си кожа, животното се отглежда и за месо: днес елитни московски ресторанти го сервират на ценители. Описват месото от нутрия като нещо средно между пуйка и свинско и го хвалят заради диетичните и вкусовите му качества.

Нутрията е включена в списъка на Стоте най-опасни инвазивни видове в света, но за България негативните й ефекти засега изглеждат ограничени. Студените ни зими действат на нутрията по същия начин, както сушата в южноамериканската й родина: малко животни успяват да ги преживеят, тъй като крайниците им измръзват. Напролет оцелелите единици бързо дават живот на нова популация. Разбира се, климатичните промени може да премахнат този лимитиращ фактор в бъдеще.

В български условия, нутриите може да намерят и друго, изненадващо приложение: те бързо и безплатно разчистват растителността в напоителните канали – които, както знаем, у нас не се стопанисват от десетилетия. Като отпушват напоителните съоръжения, нутриите може косвено да повишат добивите в селското стопанство.   

Изгубеното царство на птиците

Присъствието на нутрии в центъра на Пловдив не трябва да се разглежда като заплаха, а като индикатор, че животът дори и в антропогенно претоварена река като Марица в никакъв случай „не трябва да се отписва“. Йордан Велчев в книгата си Балканският човек – монументална хроника, проследяваща развитието на Пловдив през вековете – дава много примери за пътешественици, изумени от богатството на фауната покрай реката, която според някои автори е дала името на континента Европа (Хеброс, Еврос).

Малка бяла чапла, тръгнала на лов в Марица

Аптекарят Райнхолд Лубенау, преминал през Пловдив през 1587 г., е видял множество орли, дропли, лопатарки, както и всевъзможни други птици и твърди: „в тази река се ловят много жерави, които са смятани за най-хубави“. През 1717 г. лейди Мери Монтегю, съпруга на английския посланик в Константинопол, отбелязва, че птиците в Пловдив са изумително много, а хората почитат гълъбите и щъркелите – гнездата на последните се считали за „свещени“, защото предпазвали от пожар и чума.

Германският теолог Стефан Герлах по време на дипломатическа мисия до Високата порта през 1578 г. описва долината на Марица като приятна и хубава. „Пристигнахме във Филипополи – пише той. (…) има много овощни дървета, много хубави рекички, особено Марица, която е доста широка и край нея има много села“. Герлах оставя и следното ценно наблюдение: „Някои купуват (от пазара) птици, соколи, блатари, гургулици, каквито в града има извънредно много, и ги пускат да отлетят свободни, а други – риби, и ги хвърлят обратно във водата… Смятат го за Божие дело.“

През 1611 г. френският пътешественик Льофевр потвърждава горното сведение и допълва: „В реката (Марица) видяхме много дивеч, като калугериците и патиците се оставяха да ги приближиш“.

Нов живот за най-мръсната река в България

Какво ще видят в Марица днешните пътешественици е отворен въпрос. Вероятно все по-рядко ще виждат крави – в края на месец юли едно стадо добитък сгреши, че пи направо от реката и плати за това с живота си. А през януари залпово изпускане на отрови в пазарджишки приток изтреби всичката риба на 26 км по поречието на Марица. Няколко дни по-късно в Марица изтече и цистерна с мазут. И това са само по-големите аварии, в рамките на няколко месеца. Журналистите от пловдивския вестник „Марица“ отдавна признаха, че „реката е на първо място по мръсотия сред водните басейни на страната“.    

Но историята дава не един пример за това как именно районите с най-голямо замърсяване се нареждат сред световните шампиони по природозащита. Не можем ли да помечтаем подобно бъдеще и за Марица – реката на прочутия Пловдив, привличащ все повече туристи от цял свят? Историците казват, че един град не може да е велик, ако през него не тече река. Да допълним – река с приемлива чистота.

Нутрията, този странен воден плъх, е животно, несвойствено за нашите географски ширини. Но присъствието му демонстрира по един покъртителен начин, че животът все още не е изоставил Марица. Никакви инвестиции за развитието на Пловдив и региона няма да са достатъчни, ако властите и жителите пренебрегнат въпроса за екологичното състояние на Марица. 

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.