Следващото работно място на Влади Горанов

Верността към вредни за хората доктрини се отплаща щедро

Разположил се удобно на задната седалка на премиерската „Тойота“, финансовият министър Владислав Горанов обикаля страната, за да се показва пред журналистите рамо до рамо с Бойко Борисов. Задачата му в последно време е да разсейва съмненията, че подготвяната данъчна реформа – намалената от 20 на 9 процента ставка на ДДС за кръчми и барове, е мярка точно толкова неефективна, колкото и несправедлива.

Но само седмица по-рано Горанов пееше друга песен. Министерството на финансите внесе в Народното събрание официално становище, че по-ниските ставки на ДДС за ресторантския сектор увеличават риска от данъчни измами, няма да постигнат заложените социално-икономически цели, намаляват ефективността на данъчната система – и, освен всичко, трябва да се компенсират с повишаване на други данъци. 

Нещо повече, двете финансови остриета на управляващата партия – финансовият министър и председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, демонстративно отсъстваха от заседанието на комисията от 20.05.2020 г., когато депутатите от ГЕРБ послушно гласуваха спуснатото от Премиера предложение за намаляване на ДДС за кръчми и барове. А, да, и за книги. 

Положението започна да преминава в ситуация с привкус на скандал, затова Горанов – който и без друго е в светлината на прожекторите заради интимните си чатове с Черепа, беше убеден (или настойчиво посъветван) да види прелестта на по-ниските ДДС ставки за един неописуемо сенчест сектор. Вероятно и идеята за „държавна петролна компания“ – излязла от устата на човек с либертариански уклон като Горанов – служи за замитане на неприятните SMS следи в телефона на Васил Божков.

Но това са само вълнички на повърхността, а нас открай време ни интересуват закономерностите зад злободневието. Защо Горанов сега толкова рязко подскача за промяната в Закона за ДДС, която ще има ефект под 200 млн. лв. – а в предходни години щедро затвори очи за 700 млн. лв. пропуснати данъчни приходи от хазарт?

Финансов министър е проветрива длъжност, затова финансовите министри се стараят да подсигурят бъдещата си кариера, след като изхвърчат от топлото министерско кресло. Надали точно Горанов не се е погрижил за себе си, след като през 2014 г. той произнесе прочутите думи: „Аз съм на 30, моите колеги станаха милионери, а пък аз стоя в тази зала (на Народното събрание) за 2000 лева и дните ми минават безсмислено“.

В английския език съществува специален термин за това: въртящи се врати, или revolving doors. В либералната държава между „държавно“ и „частно“ са монтирани едни много специални порти и ако възлагаш обществени поръчки на когото трябва, ако ценообразуваш както трябва, ако законодателстваш както трябва – само след няколко години държавна служба тези врати ще те завъртят и внезапно ще се озовеш на едно по-приятно, частно работно място.

Опазил ни Бог да намекваме за злоупотреби – „морално“ и „справедливо“ са разтегливи понятия и те, разбира се, нищо не означават при наличието на толкова ефективни прокуратура и правосъдие като българските. Нито пък искаме да кажем, че само финансовите министри постъпват така – вратите се въртят и за куп други длъжности в държавната администрация, особено щом са свързани с пари.

Нито пък някаква конкретна кариерна заплаха е надвиснала над самия Горанов, върху чието лъскаво бюро, твърдят запознати, лежи само един документ, но затова пък какъв: годишен календар с лика на Бойко Борисов. Та нали и самият Борисов веднъж каза: „Влади Горанов ми е като дете“. Това 43-годишно любимо чедо е драго и на големия бизнес, както се вижда от настоящия му адрес, така че да не се безпокоим за него.  

И все пак, и все пак. Горанов беше заместник, когато министър на финансите бе Симеон Дянков – личност далеч по-блестяща: образование в САЩ, академични успехи, писателски наклонности… Когато Дянков през 2013 г. изхвърча от българската политика заради несъгласие с разходната политика на шефа си, Влади Горанов ясно видя как минава световната слава и със сигурност си е взел нужния урок.

Затова Горанов се е постарал да бъде пълен отличник по рестриктивна фискална политика. През 2019 г. държавите в Европейския съюз преразпределяха през бюджета средно 46.7% от БВП. Държавните разходи в България бяха само 36.5% – но управляващите оставяха впечатление, че като държава харчим едва ли не колкото Франция. Четири от петте години, когато бе начело на МФ, Горанов постигна бюджетен излишък, като през 2018 и 2019 г. излишъкът бе над 2% от БВП: постижение, сходно с това на Люксембург.

Покорните на властта медии представят това като успех – но данните са добри само от гледна точка на едно крайно консервативно управление, което поставя интереса на финансовия капитал далеч над хората и реалния бизнес. Бюджетният излишък е синоним на дефицит в бизнеса и домакинствата. Години наред, Горанов изтегля пари от икономиката, за да радва финансовите кръгове – включително пласирайки близо 13 млрд. лв. държавни облигации на международните капиталови пазари, част от които всъщност трябваше да финансират предстоящи бюджетни дефицити.

Да, Горанов вече си е заслужил добре платено място начело на спокойна дирекция в някоя инвестиционна компания. Разни там Черепи и тераси не правят разлика. Огромен бюджетен излишък и минимални държавни разходи в най-неразвитата страна на ЕС – какво по-добро потвърждение, че той е от „нашия отбор“?

Затова бе много важно, когато шефът Бойко Борисов – човек със съвсем различни възможности и цели – тръгна да развързва кесията в корона-кризата, Горанов да се дистанцира. Йордан Цонев, финансовият дон на ДПС, с разбиране отбеляза: „На негово място и аз щях да бъда изключително критичен – да вдигам шум до небесата“.

Както е писано, „Каквото е ставало – това е, което ще стане“. През 1933 г., в Голямата депресия, Франклин Рузвелт става президент на САЩ, а изисканият конгресмен Люис Дъглас отговаря за бюджета на новата администрация. Дъглас е обсебен от икономии и свиване на държавни разходи и в крайна сметка успява да убеди Рузвелт да смъкне заплатите на федералните служители с 15%, а помощите за ветерани още по-рязко. За щастие на Америка, ветераните се организират, Конгресът на няколко пъти отхвърля сходни предложения – и чувствителният към общественото мнение Рузвелт завинаги става противник на строгите икономии. 

Няма значение, че възгледите на Люис Дъглас как фискалната политика трябва яростно да се затяга във време на криза още на времето си са отхвърлени като несъстоятелни. Неговата правоверност и услугите, които прави на големия капитал, докато е на обществен пост, са подобаващо наградени с високи синекурни длъжности в бизнеса и академичните среди. Дъглас напуска правителството на САЩ още през 1934 г., но десетилетия наред жъне плодовете на консерватизма си. В края на 1940-те той дори е назначен за посланик на САЩ във Великобритания.

Съвременници отбелязват: „Люис Дъглас се застъпваше за дискредитирани политики, без да чувства вина. Той мразеше Новия курс и с радост си сътрудничеше с най-реакционно настроените републиканци, докато работеше в най-тясна близост с Президента (от Демократическата партия)“.

Брилянтна кариера очаква хората на държавни постове, които знаят чии интереси да поставят на първо място. Това е и съдбата на повечето български финансови министри. Ето, Симеон Дянков днес е директор на отдел в Световната банка – и от висотите си екстравагантничи, като се обявява за разширяване на защитата срещу безработица.

Горанов, въпреки отличната си до момента автобиография, не се чувства комфортно в подобни мултикултурни, англоезични среди. Така че ако SMS-ите, апартаментите или данъчната политика евентуално го принудят в скоро време да си търси ново поприще, очакваме да го видим някъде нависоко, но върху български плацдарм: примерно, пожизнен ректор на УНСС, или посланик в Испания, с добър късмет – управител на БНБ, или представител за България в ЕБВР или ЧБТР, защо не – докато съвместява дейността председател на стопанската камара или Асоциацията на банките.

В краен случай, началник на Българската банка за развитие (нали вече има опит като шеф на Общинска банка) или Комисията за финансов надзор – че там поне дават прилични заплати. Не, не, не бойте се, хора като Влади Горанов няма да пропаднат.

Снимка: сайтът на Министерството на финансите

Споделете статията:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *