Софийският инсинератор – дупка за милиарди

Разходите по противоречивия проект ескалират, докато ключови данни за финансовите показатели и вредните емисии се крият. Ако сте несъгласни – подпишете петицията

На 20 март 2020 г. Европейската комисия одобри 77 млн. евро безвъзмездна помощ за изграждането на инсталация за горене на отпадъци в София. Аргументите са, че това е „чиста и напреднала технология“, която ще даде на софиянци „достъп до енергия на поносима цена“, като едновременно с това „предпазва околната среда“.

Без значение кой точно е писал това медийно съобщение, и трите твърдения са спорни: че технологията е модерна, че ефектът върху околната среда ще е положителен – и че проектът е икономически изгоден за населението.

Достатъчно е да се каже, че официалният ОВОС на подготвяната инсталация за горене на отпадъци предвижда покачване с 20% на нивото на фини прахови частици във (вече мръсния) въздух на София, с 14% на концентрацията на серен двуокис и с 10% на азотните окиси, без да говорим за канцерогенните диоксини и фурани.

Също тъй многозначително е, че софийската инсталация за горене на отпадъци вероятно ще е последната, която ще се изгради в Европейския съюз – тази технология е на повече от 60 години и вече не съответства на новите насоки на ЕС за кръгова икономика.

Що се касае до финансовите параметри на проекта, Bodil.bg разполага с „таен“ документ с безспорна автентичност, който хвърля лъч светлина върху тях: доклад от 330 стр. на датската консултантска компания Ramboll. Той е предназначен за вътрешно ползване и в него се прави подробна оценка на инвестиционното намерение за софийския инсинератор. Докладът е изготвен през 2017 г. и съдържа информация, която Столична община и до днес отказва да сподели със заинтересуваната общественост.    

Bodil.bg вече разказа за „мръсната тайна на Столична община“. Въпреки повдигнатите остри въпроси и обществения отзвук, този проект продължава с мълчалива упоритост да се придвижва напред. Управляващите се крият зад „одобрението на Брюксел“, но въпреки всичко дължат обяснения на жителите на София:

  • Инсинератор за отпадъци в София на практика означава, че в София ще се генерират и толерират повече отпадъци.
  • Въпреки това, горивото от отпадъци няма да стига за „ефективното натоварване“ на инсинератора и ще се наложи внос.
  • Разходите за проекта ще ескалират във времето над 1 млрд. лева.
  • „Ефективната енергия от ко-генерация“ ще ни струва допълнителни 0.5 млрд. лв.

Инсталация за отпадъци = повече отпадъци

На графиката по-долу е показан планът за количеството на софийския боклук, залегнал в инженерните и икономическите разчети на авторите на проекта. Ясно се вижда, че до 2045 г. се очаква София като град да генерира с близо 35%, или 200 хиляди тона повече боклук на година, спрямо 2014 г., която е базова за тези изчисления.     

Въпреки всички гръмки думи за „управление на отпадъците“, „кръгова икономика“, по-малък отпечатък и т.н., реалният план е боклукът на София всъщност да се увеличава.

Закономерно е, че там, където са необходими отпадъци, за да работи една скъпа инсталация, има солидни мотиви да се създават повече отпадъци. 

Във връзка с проекта за софийския инсинератор, еврокомисарят по сближаването Елиса Ферейра цитира прочутия девиз в управлението на отпадъците: „Намалявай, използвай повторно, поправяй, рециклирай, извличай ценните съставки – и тогава изхвърляй“.

На фона на изнесените тук данни, това изказване говори или за пълно непознаване на фактите, или за лицемерие.

Оправдание за внос на отпадъци 

По отношение на отпадъците, България е специфична страна. Съотношението „отпадъци / богатство“ в Европа, а и в света наподобява вълна, която е пречупила гребена си: колкото по-висок е БВП на човек, толкова повече боклук генерира, но когато страната стане наистина богата, количеството на отпадъците спада (освен ако няма построени много инсталации за горене на отпадъци, както в случая с Дания и региона на Виена).

България има доходи, съответстващи на страна от задните редици на средния ешелон, но по количество боклук на едно домакинство се нарежда сред богатите държави. Тоест, ако не се вземат своевременни мерки, ще се удавим в боклук в хода на конвергенцията с ЕС.

Изчисленията в „тайния доклад“ на Ramboll показват, че ако европейските стандарти за отпадъците важат в София, захранването на софийския инсинератор действително ще е проблем. Горивото от отпадъци (RDF), което в момента се произвежда в завода край гара Яна и се изгаря в циментовите заводи, може да е недостатъчно за технологичните нужди на инсинератора. Това е вградено в системата оправдание за внос на отпадъци.

На графиката са показани три сценария за натоварване с гориво от отпадъци: Базовият сценарий на Ramboll приема, че нивото на рециклиране в София ще замръзне на 47% (под минимума от 50% до 2020 г., според Рамковата директива за отпадъците). Алтернативният сценарий, също на Ramboll, приема, че нормата на рециклиране постепенно ще нарасне до 66%. „Алтернативата на алтернативата“ приема 66% рециклиране плюс стабилизиране на нивото на отпадъците на човек от населението.

Базовият сценарий не съответства на изискванията, важещи за ЕС. От двата алтернативни сценария (вторият е авторски) се вижда, че подаваното в софийския инсинератор гориво няма да може да запълни капацитета му. А разчетите в „тайния доклад“ показват сериозна разлика в икономическата ефективност при 100% и при 90% натоварване.

Така, след циментовите заводи и ТЕЦ-овете на Ковачки, софийският инсинератор ще затвърди позицията на България като експортна дестинация на европейския боклук.

Колко ще струва? Поне милиард

Според официалната информация, инсинераторът ще струва 157 млн. евро – от които близо половината ще са ни „подарък“ от Европейската комисия. Но ако разгледаме имплицитните разходи във времето, нещата придобиват друг облик. Пристъпвайки към изграждане на инсталация за горене на отпадъци, София поема задължения за 1 млрд. лв.

Самият котел, в който ще се изгаря боклукът, според Ramboll ще струва 54.5 млн. евро, но ако се отчетат разходите за технология, строителство, осигуряване на достъп, проектен мениджмънт и ДДС, сумата набъбва до 175 млн. евро.

След това идват постоянните разходи: всяка година за персонал, администрация и текуща поддръжка ще трябва да се плащат 3.5 млн. евро: 91 млн. евро за 26 г. живот на инсталацията. Променливите разходи (варовик, горива, депониране на котелна пепел и т.н.) са изчислени на 3.4 млн. евро годишно, или 88.4 млн. евро за живота на проекта.

Да добавим и разходите за ре-инвестиции, т.е. планова поддръжка, които дори в документ за вътрешно ползване са посочени с нечетивно дребен шрифт: общо 59.5 млн. евро (например, по 9.7 млн. евро инвестиции ще са нужни на 10-тата и 20-тата година).

Накрая, при планираните за софийския инсинератор параметри ще се отделят 10.8 хил. тона токсична „летяща пепел“. Тази отровна пепел не може да се депонира и решенията за нея са две: ново хранилище за опасни отпадъци в България (в Севлиево и Русе е възможно временно съхранение), или летящата пепел от София да се вози до Германия. Второто, при посочените от Ramboll разценки, ще струва 75 млн. евро за срока на живота на проекта.

Така със сумиране на някои от очакваните разходи се оказва, че планираният инсинератор ще вмени на Столична община капиталови и текущи задължения от 489 млн. евро, или близо 1 млрд. лв., без да отчитаме стойността на парите във времето.

Ще има приходи – но кой ще ги плати?      

Анализът на ползите и разходите, който Ramboll предлага, не може да се приеме без резерви, тъй като е очевидно как очакваните разходи, които са минус за проекта, изкуствено се занижават, а прогнозните приходи се раздуват. Това не е странно, тъй като Ramboll от десетилетия консултират изграждането на подобни инсталации в Европа.

Например, оценките за разходите, които Столична община ще плаща, ако RDF от завода в гара Яна и в бъдеще се изгаря в циментовите заводи, а не в евентуален инсинератор, са преувеличени. Завоалирани са разходите за планови ремонти и за третиране на летящата пепел. Оценката на спестените разходи за природен газ чрез производство на топлинна енергия от отпадъци е направена при нереално висока цена на природния газ, и т.н.

Затова оценката на Ramboll за икономическата ефективност на проекта не може да се приеме за безпристрастна.

Сред изобилието от данни изпъква едно изчисление, което е оставено без коментар: 102 евро/MWh е пълната „икономическа цена“ на електроенергията, която може да се произвежда в софийския инсинератор. Реалната цена, включваща данъци и различни такси, неминуемо ще е по-висока от „икономическата“.  

За 2019 г. (година с висока цена на електроенергията), среднопретеглената цена на пазара „Ден напред“ на енергийната борса е 48.7 евро. Тоест, електроенергията от евентуален софийски инсинератор ще струва поне с 53.3 евро/MWh, или над два пъти, повече от пазарната. Инсинераторът ще получи преференциална цена, защото е специално планиран да отговаря на изискванията за „ефективно производство от ко-генерация“.

Годишното производство на електричество от инсинератора се планира да е около 156 000 MWh. Следователно, всяка година НЕК ще надплаща поне 16 млн. лв. за привилегията да купува електричество от инсталацията за горене на отпадъци в София. А за целия период на проекта, българският бизнес и домакинства ще трябва да платят поне 423 млн. лева повече по сравнение с пазарните цени за тази „чиста енергия на достъпна цена“.

Изредените аргументи не изчерпват всички отрицателни страни на планирания проект. Ако сте съгласни, че толкова голяма и екологично чувствителна инвестиция не може да се осъществява в подобен секретен режим, подпишете и разпространете следната петиция.

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.