Не само от коронавирус се умира

Вярвайте на сърцето и ума си, дори когато целият свят нарича черното бяло

Така върви светът: интелектуалецът, който доскоро пророкуваше, че в обозримо бъдеще хората ще живеят по 150 години, а с времето ще станат и безсмъртни, сега пълни цели страници във вестници с милионен тираж, за да обяснява последиците от един банален вирус, с който цялата съвременна наука очевидно не може да се справи.

В книгата си Homo Deus, излязла през 2016 г. и направила впечатление на мнозина читатели, Ювал Харари твърдеше, че „смъртта е само технически проблем“. Той посвети цяла глава на „Последните дни на смъртта“, като заяви:

„За модерните хора смъртта е технически проблем, който ние можем и трябва да решим… Не трябва да чакаме Второто пришествие, за да победим смъртта. Няколко техничари в една лаборатория могат да го направят“. По-нататък Харари се присмя на вярата, че животът е свещен, а смъртта има висше предназначение – и отправи многозначителното обещание, че „научните усилия (да се победи смъртта) ще бъдат коронясани с успех“. (Цитатите са по английското издание на Vintage, p. 24-34).

На 20 март 2020 г. Харари вече бе сменил плочата и в статия за Financial Times твърдеше: „Човечеството се е изправило пред… може би най-голямата криза на нашето поколение… Епидемията на коронавируса е съдбоносен тест…“

Възможно ли е Харари, а с него и цялата анализаторска клика да грешат на два пъти: първо, че човекът някога ще победи смъртта (нещо, което дори да се случи, няма да е особено приятно, както предупреди Хорхе Луис Борхес), и второ, че сегашната вирусна криза е тъй драстична?

Разбира се, ужасно е. Според базата данни COVID-19 tracker, поддържана от Microsoft, към 17 април 2020 г. в света са загинали над 145 хил. души от епидемията, вихреща се из света вече втори месец. За България са преброени 38 смъртни случая.

Всеки човешки живот е безценен. Но това категорично морално убеждение не трябва да ни спира да гледаме на днешната ситуация в перспектива. Хората сме смъртни същества, и ще продължим да умираме с и без коронавирус. Ако това изказване ви звучи недопустимо, май сте гледали твърде много телевизия. Защото

масовата смърт

никога не е била далеч от живота ни. От петте си деца, родителите на баба ми са загубили три в испанския грип – но двете оцелели сестри доживяха до над 90 години. В Сирийската гражданска война, пред портите на Европа, загинаха 380 000 души, а 13 милиона души бяха принудени да бягат от домовете си и още са без сигурен покрив.

Спомнете си за Холокоста, за Голодомор и чистките на Сталин, или за Бенгалския глад от 1943 г., когато от гладна смърт умряха най-малко 3 млн. индийци. И ако тези ужасни събития с Библейските си мащаби ви изглеждат далечни, вземете нещо по-близко: официалната статистика за причините за смърт в България. През 2017 г. от респираторни инфекции у нас са починали 1667 души, включително 115 души от туберкулоза.

За света, загиналите от респираторни инфекции за една година са 3.75 млн. души. Туберкулозата в света през разглежданата година е взела 1.2 млн. жертви. Оказва се, че паниката, обхванала планетата заради причиняващия пневмония вирус, дотук има за причина около 4% от ежегодните смъртни случаи от респираторни инфекции. 

Тези числа са взети от Global Health Data Exchange – база данни, поддържана от Института за здравни измервания и оценки във Вашингтон, който пък е финансиран от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Институтът математически моделира разпространението на вируса в света и счита, че в България смъртните случаи ще се ограничат до 66 (151, според горната граница на модела), с овладяване на епидемията до 1 май. В САЩ, до 1 юни се очакват около 170 хил. смъртни случаи, според горната граница на модела.

Нека специалистите се произнасят за ефикасността на мерките за овладяване на заразата, тук въпросът е за тяхната пропорционалност. Тоест, дали при събития със сходен риск от смърт се вземат сходни военновременни мерки. Очакваните (засега) до 150 смъртни случая от коронавирус в България например са 4 пъти по-малко от ежегодните жертви на войната на пътищата – което обикновено не спира хората да пътуват с автомобил. Жертвите от коронавирус в България може би ще са колкото от туберкулозата – но националната телевизия не започва и завършва всеки свой програмен ден с Жълтата гостенка, както прави в момента.

Дългова теория за коронакризата

Изправени пред подобни аргументи, повечето хора реагират по сходен начин: „Ако нещата наистина стояха така, защо правителствата в целия свят взимат подобни безпрецедентни мерки? Толкова ли са глупави, че да унищожават икономиката си?“

Върху някои от политическите и медийни аспекти на корона-истерията се спрях в скорошен текст. Тук призовавам за осмисляне на факта, че съвременният модел на финансов капитализъм не може да съществува без постоянен растеж. Дали един борсов индекс ще расте от база 10 000 пункта или от 30 000 пункта, в системен план не е толкова важно – важното е да има растеж. Така работят финансовите пазари.

Карантинните мерки срещу коронавируса не ощетяват по еднакъв начин населението и реалния бизнес, от една страна, и владетелите на финансовия капитал, от друга.

Натовареният с дълг свят (3.5 пъти по-голям от годишния световен БВП) вече не може да произвежда достатъчно растеж за нуждите на финансовия капитал. Системата се нуждае от рестартиране, за да се запазят властовите съотношения. А и за да се приложат реформи и да се получи съгласие за технологии, които в момента са силно неприемливи. 

Да помислим за гражданина на Обединена Европа от 1940 г., който не е убеден, че отношението на властта примерно към евреите е правилно. Няма ли да изпадне в душевен смут, защото възгледите му са непопулярни? Много психологически експерименти доказват, че човек лесно губи трезва оценка в наелектризирана среда. Как ли никой от милионите арийци, отиващи на смърт, не видя, че Хитлер е дребен, глупав и грозен?

Бунтове след болестта

Каквато и да е смъртността от коронавируса – и независимо колко обективни данни ще предостави медицинската статистика, умира се не само от болести. Питър Турчин – нестандартен учен, прескачащ между биологията, историята и количествените модели, отдавна разпозна опасността от глобални пандемии. Според него, разломите в обществото по правило се съпътстват от епидемии: от една страна, защото масовата мизерия намалява способността на човешкия организъм да се справя със зарази. От друга, защото раздутият елит търси лукс, който се доставя с търговия – и така чужди болести плъзват из света.

„На епидемиологичния фронт – пише Турчин през 2008 г. – случаите на нововъзникващи инфекциозни болести драстично нараснаха през XX век… Пандемията на СПИН, колкото и да е ужасяваща, може би е само вестител на по-лоши болести“. Поздравления за вярното предвиждане, но математическите модели навеждат Турчин и на друга прогноза: че през 2020-те САЩ ще навлязат в период на повишена социална и политическа нестабилност. Изчисленията му говорят за над 100 „събития на нестабилност“ и няколко хиляди жертви.

Битката за душата

Не само от старост, болести и насилие се умира. Писано е: не бойте се от онези, които убиват само тялото, а по-скоро от тези, които могат да убият и тялото, и душата.

Абсолютната власт е невъзможна, ако не се крепи върху подходяща религия. Собствеността на фараона върху земята, помазването на владетеля на „Свещената Римска империя“, острата критика срещу „опиума за народа“ от страна на атеистичната религия на научния комунизъм – всичко това не се различава принципно от сътрудничеството между тоталитарната власт и официалното православие: в Русия, както вече и в България.  

Религията е враг на вярата. Тя убива поривите на сърцето или води до израждането им. Религията е заплаха за човешката душа, каквато е и клопката на материализма. Когато папа Франциск пише, че „технократските парадигми (независимо дали фокусирани върху държавата или движени от пазара) не са достатъчни, за да се справят с тази криза“, той вероятно мисли и за технократите в своята църква.    

Страхът от смъртта – от наказанието след смъртта, защото си грешен по подразбиране – държа Европа в окови цели хилядолетия. Днес светът отново е скован от страх. Жертвите на коронавируса не могат да оправдаят планомерното насилие, което се оказва върху свободата ни: не „свободата“ да запазим ежедневните си навици, а правото на смислен и независим живот.

Илюстрациия: Victoria and Albert Museum, London

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.