А реката продължава да тече

От началото на годината мините изпуснаха няколко отровни залпа в български реки. Сривът в цената на металите вещае още по-брутални сцени

Дори в дните на извънредно положение, когато хората стоят затворени по домовете си, реките продължават да текат. Все по-често текат отровени. От началото на 2020 г. в България се случиха поне три големи и няколко по-малки аварии с промишлено замърсяване на реки, което изби рибата десетки километри по течението и през напоителни системи или водоносни слоеве неизбежно ще завърши в човешкия организъм.

В края на януари 2020 г. две български телевизии разпространиха снимки на река Тополница, течаща синьо-сива. За замърсяването бяха набедени дренажните води от затворената мина „Медет“, за която отговаря държавната фирма „Еко Антрацит“, тоест никой. Само два месеца по-късно – на 21 март, Тополница отново грейна оцветена.

Но този път проверката беше по-бърза и посочи друг виновник – хвостохранилището „Бенковски 2“, което събира отпадните води от гигантската медна мина „Елаците“, притежавана от проф. дтн Цоло Вутов. Служители на регионалната екоинспекция в София, заедно с представители на Изпълнителната агенция по околна среда и Басейновата дирекция са взели четири проби и обещават, че „резултатите ще бъдат оповестени“.   

Обществеността с нетърпение очаква това оповестяване и не спира да си задава въпроси. Като вина за мартенското замърсяване на Тополница се посочва „авария в дренажната система“ на хвостохранилището, довела до изпускане на дренажни води. Когато проверяващият екип пристига на място, няколко часа след подаването на сигнала, аварията вече е отстранена.   

Димитър Куманов, член на УС на риболовен клуб „Балканка“ и енергичен застъпник за българските реки, посочи пред Bodil.bg, че интензивността на замърсяването на р. Тополница е такава, че ако действително е имало авария, тя съответства на скъсана стена на хвостохранилището – нещо, което не може да се поправи за няколко часа. Според Куманов, обяснението е друго: умишлено изпускане на насъбралите се отровни води.

След като протича покрай хвостохранилището на „Елаците“, Тополница минава през селата Петрич и Поибрене с общо население 1000 души и се влива в яз. Тополница. Водите на този язовир се използват за напояване в Горнотракийската низина, например на оризищата в Пазарджишко. След язовира, Тополница тече из низината, минава през половин дузина селища и победоносно се влива в Марица преди Пазарджик.

Къде бяха еколозите?

Марица си има достатъчно проблеми и без Тополница. На 25 януари фирмата за преработка на пластмаса „Екоинвест“ ЕООД изпуска залпово замърсени води в р. Пишманка – десен приток на Марица. Седмица по-късно двама хидробиолози от ЛТУ – София и IGB – Берлин правят обход на поречието и пишат доклад за ефектите от замърсяването. Изследването следва утвърдена методика и докладът е издържан в строг научен стил, но в един момент авторите вече не могат да се сдържат и възкликват:

„Това е най-замърсената река, която сме виждали! (…) Река Пишманка е еталон за трагедията в управлението на водите и свидетелства за дългогодишно нарушаване на националното и европейското законодателство и липса на адекватен контрол…“.

След токсичната бомба, на 26 км. по течението на Марица (от устието на Пишманка до вливането на големия и богат на кислород приток Въча) измират всички риби. ВиК Пловдив спира да черпи вода за помпените си станции от реката. Забранен е водопоят на животни и черпенето на вода за напояване – особено след като в началото на февруари още едно пазарджишко предприятие излива нефт в Пишманка и Марица.

Емоциите на хидробиолозите са провокирани най-вече от рецидива: „Несъмнено, реката е регулярна жертва…има множество отложения от пластмасови частици (мленки), като е очевидно, че изпускането им в реката не се е случило еднократно“.

Новината, че Орлин Тасев, собственик на „Екоинвест“ ЕООД, ще бъде глобен със 100 хил. лв., трябваше да засити гнева на населението по течението на Марица. Но заедно с това директорът на РИОСВ Пазарджик Костадин Гешев отбеляза: „В предприятието работят над 300 души и то не може с лека ръка да бъде затворено“.

Такъв довод е по-логично да се чуе от шеф на индустриална камара, отколкото от екоинспекция. А може би РИОСВ са тъй загрижени, защото Орлин Тасев е не само собственик в „Екоинвест“, а притежава или участва в поне още пет фирми с „ЕКО“ в името: „Еколект“, „Екотрийт“, „Екорленд“, „Екор“ – и, разбира се, „Екосъзнание“ ЕООД.

Следващият път, когато хора, недоволни от управлението на околната среда в България попитат: „Къде бяха еколозите“, има какво да им се отговори.

Да провериш грешните хора

Река Асеница (позната още като Чепеларска или Чая) също се влива в Марица, но регулярното й замърсяване от хвостохранилището на оловно-цинковите мини над гр. Лъки – през притока р. Юговска – попада в периметъра на РИОСВ Смолян. От началото на 2020 г. в РИОСВ са постъпили поне пет сигнала от населението за мъртва риба и побеляване на реката. Направените обхождания установяват „единични екземпляри мъртва риба в различен степен на разложение“, но екоинспекторите не стигат до източника.

След поредния сигнал от жители на с. Бачково най-сетне се прави проверка и в „Лъки Инвест“ – предприятието, което управлява мините и старото проблемно хвостохранилище на р. Юговска. Установено е „спукване на звено от напорния тръбопровод за транспорт на хвостовия пулп“ и обогатителната фабрика е спряна до отстраняване на повредата, но по процедурна причина РИОСВ не взема водна проба.

Само че представители на Басейновата дирекция, които също участват в проверката, взимат проби – и установяват завишени стойности на цианиди. След което, рано сутринта на 22 февруари екоинспектори и специалисти от Басейновата дирекция правят внезапна проверка. Установяват, че от тръба на хвостохранилището умишлено се изпускат отпадъчни води в реката. Измерванията показват 120 пъти превишение на пределно допустимата концентрация на цианид: 12 мг/л при ПДК 0.1 мг/л.       

Работата е там, че замърсителят „Лъки Инвест“ е собственост на КЦМ– комбинатът за цветни метали край Пловдив с активи за 500 млн. долара, който е едно от малкото големи индустриални предприятия от ерата на социализма, останали за националния капитал. Доскорошният му дългогодишен директор Никола Добрев е почетен гражданин на Пловдив. КЦМ е добре документиран замърсител на Пловдив и близките селища, който при това не плаща корпоративен данък. Политическите му протекции са извън съмнение.

На 22 февруари, в 6 часа сутринта, високо в Родопите благодарение на изненадваща проверка е установено умишлено отравяне на р. Юговска. На 25 февруари директорът на Басейновата дирекция Цветелина Кънева е изведена от работното си място от въоръжени полицаи по обвинение от специализираната прокуратура в безстопанственост – с малък материален интерес. На 28 февруари четирима служители на Басейновата дирекция са изведени от служебните си места, отново с груба сила, сред тях и началникът на отдела за мониторинг на водните обекти.     

По думите на директора на РИОСВ-Смолян Екатерина Гаджева, по закон Министерството на енергетиката отговаря за въвеждането на планове за управление на минните отпадъци в предприятията, съгласно “най-добрите налични техники” (ЗПБ чл. 22а) – а екоинспекциите контролират тези обекти, само ако има заустване по Закона за водите. Но медиите не търсят коментар за авариите от Министерството на енергетиката и то тъне в комфорт и мълчание. “Ако министерството не настои за смяна на технологията, само ще тичаме след проблемите”.

Голямата картина

И при трите описани случая сме свидетели на умишлено и повтарящо се поведение: тъй като дадено влиятелно предприятие не иска да инвестира, за да повиши екологичните си стандарти, то отново и отново нарушава закона, като изсипва отпадъците си в реките, евентуално плащайки малки за възможностите си глоби.

Заради този подход, срещащ разбиране по етажите на властта, по думите на Димитър Куманов „Хората като чуят, че в техния край ще се откриват нови мини – при които производствени аварии ще има със 100% вероятност – чакат инвеститорите с тоягите“.

Все пак, има и големи инвеститори, които обичат да играят на „социална отговорност“ и правят някои екологични подобрения на обектите си. Но това се гарантира от високата им норма на печалба, следствие от ниски плащания за публичния бюджет и високи цени на металите. В сянката на задаваща се рецесия, от началото на годината цената на цинка на световните борси е спаднала с 25%, а на медта с 23%. Играта на екологична и социална отговорност от страна на големите минни компании скоро ще бъде преустановена.

Всъщност вече е преустановена. От началото на годината, освен описаните 3-4 случая, са регистрирани заустване на „бели води“ от „Рудметал“ в р. Арда, превишения в рудник на „Върба Батанци“ АД, както и станалото редовно преливане на хвостохранилище „Ерма река“ край Златоград, където в р. Върбица през март 2020 г. е измерено превишение от 5-8 пъти на концентрацията на цинк и манган и 2-3 на кадмий и цианиди.

Отровите, изливани в реките на България не са зрелищни като супер-вируса на 2020 г., но в дългосрочен план те също въздействат смъртоносно на човешките организми. Всичко тече, и това ще отмине: икономика, разчитаща на отравяне на природата, и политическа власт, гарантираща „право на замърсяване“ на своите кръгове от фирми, нямат бъдеще.

29.03.2020 г. Направена е промяна в 19 абзац, за да отрази и гледната точка на директора на РИОСВ – Смолян.

avatar

mittag

1 Comment

  • Dumyd

    Лицето е едно-Н.Вълканов и неговите покровители от ДПС!

    3 June 2020 at 21:03

LEAVE A COMMENT

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.