Колко трябва да печелиш, за да си богат в България

По показателя „доходи на най-горния 1%“, България не е най-бедната страна в ЕС

Неравенството на доходите и богатството привлича все по-силно общественото внимание. Многобройни статистически изследвания не оставят съмнение, че в България неравенствата са най-силно изразени от всички страни в ЕС. Обикновено този факт се тълкува в смисъл, че масите у нас са дълбоко обеднели. По-малко внимание се обръща на щастливците с високи доходи: колко всъщност би трябвало да печелят най-богатите, за да има толкова високо неравенство в България?  

По-долу са анализирани данни на Евростат, които до този момент не са коментирани в публичното пространство, доколкото съм запознат. Важно е да се подчертае, че цитираните числа не се отнасят до единиците, които жонглират с милиони, а до по-многобройни групи, намиращи се на върха на подоходната пирамида. В момента 1% от българското население се равнява на около 70 хил. души.  

Базата данни на Евростат позволява да се определи какъв е минималният доход за различните страни в ЕС, за да се причисли човек например към 1% от хората с най-високи доходи. За България, през 2018 г. минималният годишен доход, който ще те вкара в „Клуба на Единия процент“, е около 22 хил. евро, или по-точно 42 971 лв., което съответства на среден месечен доход от 3580 лв.

На долната графика е показан минималният доход за различните европейски страни, който причислява дадено лице към Единия процент:      

За да влезеш в Клуба на 1% най-богати, в България са нужни 22 хил. евро годишно на човек от домакинство

Първото нещо, което се набива на очи, е, че по този показател България е в задната част на редицата, но далеч не на последно място в ЕС. С други думи, българите като цяло може и да са най-бедни в ЕС, но най-богатите българи не са най-бедни сред най-богатите европейци.

Единият процент българи с най-високи доходи печели повече, отколкото Единият процент поляци, хървати, унгарци, словаци и румънци, да не говорим за сърби и македонци.

Психологията има значение

Трябва да се отбележи, че говорим за „богати“ и „бедни“ условно: доходът е само един от компонентите на богатството, и то дори не най-важен. Възможно е някои да имат ниски доходи, но голямо имущество (къщи, тераси и т.н.). Съществува и укриване на доходи с данъчни цели и в това занимание най-богатите са далеч по-добри от останалите.  

„Богат“ и „беден“ са действително субективни понятия. Правени са експерименти и е доказано, че човек може да се чувства богат например с 1000 лв. доход в квартал, където всички останали получават по 800 лв., а да се възприема за беден с 1500 лв. в квартал, в който всички получават по 2000 лв. Тоест, сравнението със съседи и приятели е решаващо.

От тази гледна точка, Единият процент от българите с най-високи доходи ще изпитва комплекси спрямо западноевропейците, при положение че „билетът за членство“ в Единия процент на ЕС струва 66 хил. евро на година, а в Германия 85 хил. евро.

Но 22 хил. евро на човек годишно в България ще изпъкнат и човек с подобен доход действително ще мине за богат.

Важно е да се подчертае, че цитираната сума се отнася до член на домакинство. Ако в едно домакинство жената печели 2000 лв. месечно, мъжът 1000 лв. и има едно дете, живеещо на техни разноски, средният доход на лице в това домакинство е 1000 лв.

По същия начин, в едно тричленно домакинство месечно трябва да влизат близо 11 хил. лв., за да се причисли то към националния Един процент.

През годините      

Анализът на данните показва, че доходите на 1% най-богати българи през 2017 г. са били значително по-високи: 24 300 евро. На какво се дължи последвалия спад е трудно да се каже. Още повече, че през 2015 г. най-богатите българи все още са получавали само 17 500 евро на година.

Така или иначе, няма съмнение, че в България най-богатите стават все по-богати: днес 1% с най-високи доходи прибират 3.8% от годишния национален доход, което е европейски рекорд. Преди десет години, делът им от националната баница се е ограничавал до 3.2%. Средно за ЕС, най-богатият 1% получава 2.9% от съвкупния доход.  

За сравнение, долната половина от подоходната пирамида в България (тоест, по-бедната половина от населението) през 2009 г. е прибирала 27.3% от националния доход, а през 2018 г. делът й се свива до 24.1%.

Подобно относително обедняване на половината от населението няма да доведе до сериозни социални сътресения, единствено ако икономическият растеж в страната е бърз – поне 3-4% годишно. Само така относителното обедняване може да се прикрие с някакво абсолютно нарастване на разполагаемия доход.

Именно по тази причина за българските политици е много важно да ускорят растежа на БВП, правейки компромиси с екологията, условията на труд, произхода на капиталите, задлъжняването на домакинствата към банките и др. под. Ако по една или друга причина растежът на икономиката се преустанови, може да се прогнозират улични протести и този път ще е сериозно.

По-бедната половина от населението в развитите западноевропейски страни получава около и над 30% от националния доход.

Трохите от трапезата

Заслужава си да потърсим обяснение на въпроса защо българите с най-високи доходи печелят повече от поляците, унгарците и хърватите с най-високи доходи – независимо че икономиката на България е много по-слаба от тази на изброените страни.

Само в България ли има предприемачи и програмисти? Или по-скоро, причината е в избрания икономически модел на „ударен капитализъм“, подкрепен от съответна данъчна система, която не само не изглажда неравенствата в обществото, а е и регресивна, посредством въведения таван на осигурителните доходи.

Това става възможно единствено защото ръководството т.нар. социалистическа опозиция в лицето на БСП изповядва същите ценности като десните си партньори – от ДПС, НДСВ, а сега и от ГЕРБ. Регресивната данъчна система в България се оправдава с доктрината на „процеждането надолу“, която твърди, че щом най-богатите хора стават все по-богати, трохите от трапезата им ще паднат и до нуждаещите се.

Само че докато най-богатите стават все по-богати посредством обществени поръчки, партийни чадъри и привилегирован достъп до кредит и публични ресурси (общински сгради и земя, Българска банка за развитие, концесии и т.н.), техните доходи не се процеждат надолу, а се изпаряват в офшорни зони.

Обещанието на Бойкономиката се проваля и това се вижда ясно от демографските статистики.   

По-малко богатите

Надали е необходимо да си в горния 1%, за да минеш за богат: не е ли достатъчно да си сред най-богатите 10%, за да се чувстваш успял?

Според данни на Евростат, в България са нужни 15 300 лв. годишно на човек, за да влезе в горната десетка. Тоест, разглежданото семейство с едно дете ще влезе в тази категория, ако месечният му доход е 3825 лв. За семейство с две деца летвата е 5100 лв.

Когато разглеждаме доходите не на Единия процент, а на Десетте процента, България значително се смъква в европейската класация и изпреварва само Румъния и Сърбия (виж графиката).

Доходи на най-богатите спрямо доходи на просто богатите: 2:1 за ЕС и 3:1 за България

Между 2010 и 2018 г., границата на доходите, нужни за влизане в Десетте процента в България, се е повишила с 30% (тук се включва и инфлацията, която по данни на НСИ за периода е около 14%). За същия период, бариерата зад Единия процент се е вдигнала със стряскащите 90%.

Така стоят нещата: българската икономика произвежда не просто богати хора, а само най-богати.

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT