Рекордно много пари

БНБ леко отвързва кесията. Задава се инфлация, но и по-висока икономическа активност. Може би виждаме първите признаци на нормализирането на българския финансово-икономически модел

16.58 млрд. лева е количеството на парите в обращение към края на август 2018 г., показва месечният баланс на Българската народна банка. От въвеждането на валутния борд през 1997 г., парите в обращение никога не са били толкова много.

Разбира се, от това не следва, че парите в джоба на обикновените хора са се умножили изневиделица. Става дума за нововъзникващи системни процеси, чиито причини и следствия все още не са ясни, но ще опитам да ги оценя.

Само за летните месеци юни, юли и август, парите в обращение са се увеличили с над 1 млрд. лв. А в рамките на една година, спрямо края на август 2017 г., те са нараснали с 1.66 млрд. лв. Темпът на прираст на парите от над 11%, който впрочем се поддържа от няколко години, далеч изпреварва и инфлацията, и реалния ръст на БВП.

Как да се обясни това развитие, при положение че валутният борд прави невъзможно своеволното „печатане на пари“ от централната банка? Най-логично е да потърсим отговора в рязко нарасналата кредитна активност, която, погледната от друг ъгъл, означава по-голямо търсене на пари от хората – вследствие на което търговските банки търсят левове от БНБ.

Паричната статистика на БНБ сочи, че между юли 2017 и юли 2018 г., откогато са последните данни, обемът на отпуснатите банкови кредити в страната е нараснал с 2.5 млрд. лв., в това число 1.15 млрд. лв. потребителски и 843 млн. лв. ипотечни.

При валутния борд няма директен механизъм, който автоматично превръща по-голямото търсене на кредити в по-голямо предлагане на пари в обращение. За разлика от това, при спестяванията зависимостта е пряка. И, парадоксално, се оказва, че в момента българите имат повече пари в обращение, главно защото спестяват.

По данни на БНБ, между юни 2017 и юни 2018 г., спестяванията са скочили с 6.28 млрд. лв. Само по тази причина, задължителните банкови резерви в БНБ – 10% от привлечените в страната средства, са се увеличили с 628 млн. лв. Пасивите на валутния борд нарастват с ръста на депозитите, а така и парите в обращение.

Едва ли е нужно да се доказва, че повече пари в обращение значи по-високи цени на потребителските стоки, тоест обезценяване на парите. Това е иронията на валутния борд: колкото повече спестяваш, толкова повече парите ти се обезценяват.

По собствени изчисления, увеличението на депозитите отговаря за около 40% от ръста на парите сред хората и бизнеса през последната година, кредитният ръст добавя близо 30%. Инфлацията и ръстът на реалния БВП също оказват ефект, макар и по-слаб. Но изглежда, че също и ръководството на БНБ играе роля, като в момента умишлено отпуска юздите на паричната политика. БНБ предлага малко повече от обичайното количество пари в икономиката. С какви причини – ще обсъдим накрая.

Ето защо мисля така. Пасивът на валутния борд се състои от: пари (банкноти и монети) в обращение, задължения към банки (предимно задължителния минимален резерв от 10%), задължения към други депозанти (сравнително малки по обем), задължения към правителството (фискален резерв в БНБ), и депозит на Управление „Банково“.

Съотношението между парите в обращение и общия размер на пасива (валутните резерви на БНБ) може да се приеме за „покритие на българския лев“. На практика, левът е сред много малкото валути в света, които имат някакво покритие – а то при нас не е 1:1, а 2-3 пъти над стойността на парите в обращение.

Най-ниско „покритие“  левът имаше през юни 2014 г., 2.65 пъти, тъй като тегленето на депозити от фалиралата КТБ и нарочената ПИБ оставиха много свободни пари в ръцете на хората. През годините е поддържано съотношение между парите в обращение и валутните резерви от малко над 3 пъти. През август 2018 г. съотношението е 2.82 пъти (тоест, общите пасиви на валутния борд са повече от парите със 182%).

Този процент на „покритие“ е подвеждащ, защото фискалният резерв и задължителните минимални резерви на банките на практика не са пари на БНБ, макар че стоят в БНБ. Друга работа е депозитът на Управление „Банково“, известен като „печалба на валутния борд“ – той се поддържа от БНБ основно за да гарантира стабилността на банковата система. През последните десет години той варира между 4.5 и 6 млрд. лева.

Към края на август, при рекордни резерви на БНБ от 46.86 млрд. лв., депозитът на Управление „Банково“ е 5.43 млрд. лв. Същият размер на депозита се поддържаше преди 5-6 години, когато резервите на БНБ бяха двойно по-ниски.

БНБ би могла да „попие“ парите в обращение, като увеличи с благовиден предлог депозита на Управление „Банково“. Вместо това, централната банка позволява левовете в обращение да нараснат паралелно с ръста на чуждестранните инвестиции, депозитите на чужди граждани, трансферите на българи от чужбина, приходите от международен туризъм и всевъзможните други механизми, които увеличават масата на валутните резерви в БНБ.

Защо централната банка прави това? Политиката „ниска топка“, прилагана две десетилетия след въвеждането на валутния борд, ни отдалечи от финансовия пейзаж на Европа. Рестриктивната парична политика на БНБ поддържаше цените ниски, за да може евтиният труд да донесе чужди инвестиции.

Сега паричната политика превключва на друг режим: конвергенция с цел поетапно въвеждане на евро. Но как ще стане това, щом равнището на цените у нас е точно два пъти под средното за ЕС? А показателят БВП на човек е 25% от средния за ЕС?

Моят прочит на сегашната ситуация е, че БНБ леко отпуска юздите на паричното предлагане, с което ще се повиши икономическата активност, инвестициите и доходите на хората. Също и цените ще нараснат и Маастрихтското правило за инфлация до 2% скоро ще бъде престъпено – но това така или иначе е неизбежно, при толкова рязка разлика в стандартите.

Може би БНБ преценява (или й е било подсказано), че за кандидатурата на страната ни в еврозоната, конвергенция на икономическата структура и цените е по-необходима, отколкото формалното спазване на правилата.

Няма заплаха за „стабилността на борда“, ако някой още не е разбрал колко безсмислена е тази фраза: дори без да се броят парите на правителството и задължителните резерви на банките, резервите на БНБ в момента надвишават парите в обращение с 33%.

Какви ще са последиците от повече пари? Както отбелязах, инфлацията е неизбежна, тя вече е факт. Второ, ще се разшири търговският дефицит, тъй като по-високото търсене на инвестиционни и потребителски стоки всеки път води до ръст на вноса, още по-изразено е това в българския случай.

На теория, след известно време този процес в платежния баланс би трябвало да намали валутните резерви на БНБ и парите в обращение и вносът отново да намалеят, но в българския случай надали ще се случи така.

Бюджетът ще има комфорт с по-високи приходи от косвени данъци. Заплатите бързо ще реагират: най-късно след половин година ще чуем много говорене на тази тема от работодатели и синдикати. Ако правителството не вземе своевременно мерки, може да видим зимни протести на пенсионери, а и стихийни стачни действия.

Българският финансово–икономически модел на ниските цени от последните две десетилетия беше уникален – но не проработи. Хората бягат, корупцията се множи. Европа не ни иска такива. Време е досегашният модел да се демонтира и вероятно наблюдаваме първите стъпки в тази насока. Да се надяваме, че старанието, с което институциите бранеха един неестествен финансово-икономически ред, ще е същото и при неговото разрушаване.

avatar

mittag

1 Comment

  • Sonntag

    Mittagest, според мен, следващата криза за България е като приеме еврото. Тогава БНБ(която е почти на Ротшилд) ще бъде изместена от ЕЦБ във Франк-фурт ам Майн(дето е гетото на Ротчайлд)и тогава държавните облигации на България ще бъдат вече обезценени напълно…България ще бъде САМО РЕГИОНАЛНА ТЕРИТОРИЯ… “Новата Παλεστινα” за плана на Калегри на ПанЕвропа за наводняване Европа с араби и негри..

    10 September 2018 at 20:46

LEAVE A COMMENT

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.