Най-грешната прогноза в българската икономика

Предупредителен сигнал за кредитния ентусиазъм на българските домакинства

В нашата страна политиците говорят всякакви неща и ако някой им повярва, общо взето си е за негова сметка. Но има политически изявления, които са по-вредни от обичайното и сред тях челно място заемат коментарите от есента на 2008 г. на тогавашния финансов министър Пламен Орешарски дали финансовата криза ще засегне България.

Няколко месеца подред Орешарски убеждаваше бизнеса и хората, че кризата ще ни се размине. Фалираха инвестиционни банки и глобални застрахователи, неолиберални правителства наливаха трилиони в пробития финансов сектор, но нашият министър си знаеше своето: финансовият ни сектор е добре подготвен.

Той не излъга, но премълча по-важното – икономиката може да страда, дори ако финансовият сектор е добре. И така стигна до рекордно грешна прогноза: официалното очакване на финансовото ведомство при съставянето на бюджета за 2009 г. беше 4.7% ръст на БВП, а реалният резултат се оказа 3.6% спад.

Пламен Орешарски. Източник БНТ

Грешка в размер на 8.3 процентни пункта от БВП, или над 6.3 млрд. тогавашни лева, е достатъчно зрелищна, дори да не бъде допусната от човека, който през последните десетилетия на няколко пъти задаваше икономическия курс на нашата страна.

Глобалната криза от 2008 г. действително изненада икономистите на статуквото и не бих се ровил в този старателно забравен момент, ако нещата свършваха дотук. Работата е там, че фалшивият оптимизъм на Орешарски – през цялото време той отлично знаеше какво се случва в света, а в МФ дори беше учредена тайна работна група за наблюдение на световната криза – подведе хиляди хора и фирми за грешни стопански решения.

Става дума за кредитния балон от 2007-2008 г. През този период в България се разрази невиждана кредитна експанзия, като общият обем на кредитите нарасна със 117%: за две години близо 2.2 пъти. Много домакинства се движеха по инерция чак до средата на 2009 г. и теглеха големи ипотечни и потребителски заеми с вяра в добрите времена.

Отдавна беше назрял моментът, когато Министерството на финансите и БНБ трябваше да нададат сигнал, че нещата са отишли твърде далеч. Но официалната теза беше, че финансовите проблеми зад океана ще си останат зад океана и на Острова. „Бодили“ като мен, които публично поставяха това под съмнение, бяха включвани в черни списъци.

През февруари 2008 г. фалира британският ипотечен кредитор Northern Rock – през лятото на същата година Орешарски и компания все още планираха 6.2% растеж за България и се радваха на нарасналите с 1.3 млрд. лв. кредити на домакинствата през третото тримесечие.

През септември 2008 г. финансовият свят изживяваше катарзис, а квази-правителствените ипотечни кредитори на САЩ се клатеха като млечен зъб. Но през ноември, на директен въпрос в телевизионно интервю дали хората вече трябва да се възпират да купуват жилища и автомобили на кредит, Орешарски уклончиво отвърна:

„Не бих посъветвал никой да се въздържа от покупки на необходими стоки.“ Малко след това в същото интервю той изтъкна: „Това е индивидуално решение и хората, които са в сравнително по-добро финансово състояние, могат спокойно да си купуват такива вещи.“

Ще остане тайна каква част от кредитите за 500 млн. лв., които българските домакинства теглиха през четвъртото тримесечие на 2008 г., бяха мотивирани от желязното спокойствие на министъра. Това е ясно, че след като между декември 2005 и декември 2008 г. кредитите на бизнеса и домакинствата нараснаха със 168%, между 2009 и 2012 г. делът на лошите кредити в банковата система скочи седем пъти – от 2.4 на 16.6%.

Знаете ли какво е едно обикновено българско домакинство или нормална фирма да забави вноска по кредит? Само в крайна нужда се стига до това. Цифри не могат да покажат действителната болка, претърпяна от доверилите се в “стабилността на българския финансов сектор“ – и теглили голям кредит.

Незнайно защо, никой не е държал сметка на Орешарски за подвеждащите изявления. Не само че тези въпроси не се коментират на всеослушание, но и трудно вече се намират в интернет свидетелства за онези дни. Само тук-там изникват забравени стенограми на интервюта по телевизията или радиото. По същото това време аз бях ежедневно потопен в новинарския поток и добре помня как най-сетне, навръх 1-ви януари 2009 г., министър Орешарски призна в изявление, публикувано на страницата на БНР (?!):

Знаехме, че в България идва криза, и през цялото време внимателно следяхме новините от света, но не го разгласявахме, за да не уплашим народа. Сега вече може да кажем: кризата ни застигна. (Но всяка криза е и шанс.)

Впрочем и това писание днес не може да се открие в архивите на Националното радио, няма го и на страницата на Министерството на финансите. А от Гугъл липсват повечето публикации, документиращи най-грешната икономическа прогноза в българската история.

Разбираемо е защо Орешарски си е мълчал за рисковете: лошите прогнози се самоизпълняват. Щом министър каже, че нещата са зле, хората ще се въздържат от покупки и икономиката действително ще се забави. Но с какво това „да не плашим народа с кризи“ е по-добро от укриването на ядрената авария в Чернобил през 1986 г.?

Някой все пак сякаш си е взел поука. Още в края на 2017 г. БНБ предупреди търговските банки, че пазарът на имотите, а с него и ипотечното кредитиране излиза от контрол. Между март 2016 и март 2018 г., откогато са последните данни, обемът на кредитите за домакинствата нарасна с над 2 млрд. лв. до почти 20 млрд. лв. Отново сме свидетели на кредитен ентусиазъм – но колко още икономиката ще го оправдава?

Засега сигналите са почти толкова добри както през 2008 г.: след година или две ще приемат България в чакалнята на еврозоната, прогнозите за ръста на БВП са около 4%, заплатите растат, търсят се служители. Но мечките чакат зад ъгъла: нормализиране на световните лихвени нива, остра демографска криза, търговски войни, изнасяне на производства в по-евтини дестинации – а вече и подмяна на работници с роботи.

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.