Трън в Световната банка

Пол Ромър беше отстранен по спешност от поста главен икономист на Световната банка. Но проблемите, които раздират ръководената от българка институция, остават

Царят е гол и този път се провикна не дете, а един от най-уважаваните икономисти в света. Името на Пол Ромър отдавна присъства в по-добрите учебници по макроикономика. В началото на 1980-те той направи малка научна революция със своята ендогенна теория за икономическия растеж, която приема, че знанието и технологиите са основните фактори, които движат икономиките напред.

През октомври 2016 г. той беше нает за главен икономист на Световната банка. От Ромър се очакваше да подсили научния апарат на банката и чрез своя нестандартен поглед да помогне на Бретън-Уудската институция да се адаптира към новите реалности в световната икономика. Макроикономистът беше посрещнат във Вашингтон с възторг.

Е, опитът продължи точно 15 месеца. В края на януари 2018 г. Пол Ромър си подаде оставката и тя беше приета незабавно. На поста ще го наследи Пинелопи Голдбърг, известен професор от Университета в Йейл и главен редактор на научното списание “Америкън Икономик Ривю”.

Защо се провали Ромър? Всъщност провал ли беше неговото освобождаване по спешност? По-скоро, макроикономистът, на когото явно не му липсва самочувствие, си е позволил да разказва на всеослушание нередностите, което е виждал в Световната банка.

Първият сблъсък идва през май 2017 г., когато Ромър изготвя вътрешен меморандум, посветен на стила на писане, използван от икономистите на банката. В този документ Ромър се позовава на специално изследване на Станфордския университет, което твърди, че докладите на Световната банка са все едно написани на чужд език – „технически код, чужд на всекидневното общуване“.

Главният икономист отива по-далеч и заявява, че този усложнен стил има за цел да запази реномето на автора, в случай че бъде направена проверка, а нещата, които той твърди, се окажат грешни. С други думи, за да не бъде хванат в лъжа, икономистът не казва нищо конкретно – но това „нищо“ е поднесено така, че приятелските политици да могат да извъртат думите в своя изгода.

Става известна забраната на Ромър към колегите му в Световната банка да използват съюза „и“ в докладите си. Но той е по-нахален, когато през октомври изпраща имейл със свои размисли до дузина ключови икономисти на Световната банка. Там пише:

Пол Ромър през 2005 г. Снимка Wikipedia

„В професионалния си живот никога досега не съм срещал професионални икономисти (каквито има в Световната банка), който да казват толкова много неща, които лесно може да се проверят, и да се оказва, че не са верни… Представете си научна дисциплина, в която хората публикуват статии с данни, които очевидно са изфабрикувани“.

В същия имейл Ромър намеква за „Бюрото за вътрешна справедливост“, което е уведомявано за положението на нещата, но не си прави труда да промени ситуацията. В крайна сметка се установявало „равновесие“, при което било „съвършено рационално да се фалшифицират данни, без дори да те е грижа да прикриваш какво се случва“.

Ромър има възражения и относно харченето на бюджета на Световната банка, след като 90 икономисти, които по-рано са работели по проекти, биват назначени на трудов договор. Във вътрешните отчети пишело, че това няма да се отрази на бюджета, а всъщност след направена проверка се оказва, че разходите за персонала ще нараснат чувствително.

Това може би изглежда маловажна подробност за българския читател, но да не забравяме кой в момента е главен изпълнителен директор на Световната банка. Кристалина Георгиева пое този пост през януари 2017 г., тоест съвсем малко след Ромър. Тя би следвало да е в течение на всички тези противоречия – ако не е в основата им.

Българката Георгиева може да има отношение и към следното развитие. По информация на в. „Файненшъл таймс“, Ромър е опитвал да оптимизира икономическия персонал в Световната банка и е отправил предложение да се уволнят някои ръководители на отдели, или поне тяхното назначение на този пост да се обвърже с определен срок. В този момент целият персонал на банката се съюзява срещу неудобния външен елемент.

Във форума на финансовия ежедневник читател, обозначил се като бивш служител на Световната банка, коментира: „Изцяло съм съгласен, но Пол Ромър доста подценява проблема. Учуден съм, че се е опитвал да изгони някои висши началници на отдели. Не е ли знаел, че тези позиции се купуват с вноските на определени държави (плюс няколко други служители за „разнообразие“)?“

Като е посягал на запазените интереси при назначаването на ръководството, Ромър образно казано вече е подписвал споразумението си за напускане. Но най-интересното тепърва предстои. В началото на януари 2018 г. икономистът хвърля бомба, като в интервю за „Уолстрийт Джърнал“ заявява, че политически съображения може би са довели до понижаването на рейтинга на определени държави в класацията Doing Business. Тази класация изследва пречките и улесненията за бизнеса във всички страни на света.

Чили, една от най-богатите южноамерикански държави, не е променяла нищо съществено в своята бизнес среда напоследък, въпреки това позицията й в световната класация през последните години варира от 25-то до 57-мо място от 190 страни. Поразително съвпадение е, че когато на власт е десният президент Себастиан Пинера, рейтингът на Чили е висок. Когато властта преминава на избори към социалистката Мишел Бачелет, рейтингът спада.

Този трик се правел с промени в методологията. Например, през 2015 г. Чили са 33-ти в света по показателя „плащане на данъци“. През 2016 г. те са вече на 120-то място, тъй като в методологията е добавен нов показател – „време, което бизнесът отделя за данъци, след като е подал данъчната си декларация“. Става дума за одити и възстановяване на ДДС.

Заключението на Ромър е, че падането на Чили в класацията е „политически мотивирано“. В интервюто за бизнес изданието той отправя „лично извинение“ към Чили и намеква, че същият трик може би се прилага не само за латиноамериканската страна. Главният икономист заключава, че не може да гарантира „почтеността“ на процеса, който стои зад промяната на методологията за изчисляване на рейтинга.

Любопитно е, че в класацията Doing Business също има българска следа, като първият финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков е сред авторите на методологията. Понижаване в тази класация се приема за белег, че правителственият курс е неблагоприятен за икономиката и световните финансови медии не пропускат да акцентират върху това, особено когато предстоят избори и на тепиха излиза десен претендент.

Ще остане тайна какво точно се е случило зад закритите врати, след като Ромър хвърля бомбата в интервюто си, но само седмица по-късно той прави изненадваща крачка назад и обявява в блога си: „Не знам нито един случай, в който някой от банката да е публикувал изфабрикувани данни“. След това си хвърля оставката.

Не й върви на Световната банка с главни икономисти. Първо Джоузеф Стиглиц, който в края на 1990-те след три години на поста би аларма, че банката във Вашингтон и МВФ работят срещу интереса на развиващите се страни. Сега и Ромър, видял по-малко неща от Стиглиц (през последните месеци Ромър е работел в отдалечен офис на различен етаж от своите подчинени), но все пак оставя свидетелство от първа ръка за:

  • „Жонглиране с данни“;
  • Преднамерено бягство от проблемите на реалния живот;
  • Спуснати отгоре, и явно некомпетентни, назначения на висшия персонал;
  • Използване на „изследователски доклади“ като политически лост;

С Пол Ромър във Вашингтон се опитаха да си изпишат веждите – оказа се, че вадят очи. Имиджът на Световната банка за пореден път беше опетнен и тя премина в режим „намаляване на щетите“. Новият главен икономист не можеше да е хардлайнер на свободната търговия и ефективните пазари. Пени Голдбърг, която ще поеме поста през ноември, е изследвала проблемите на неравенството, което се поражда от световната търговия между развития и развиващия се свят.

В тематичен план Голдбърг е сякаш изстрел в десетката, за да може Световната банка да запази нещо от аурата си, че работи за развитието на бедните страни, а не за бетониране на световното господство на Америка и нейните съюзници. Неравенство, щети от световната търговия… а може би най-важно е, че тя е жена, и като такава от нея се очаква да е по-сговорчива и по-малко конфликтна личност.

Само че интелектът и чувството за почтеност не се подчиняват на полови (gender) стереотипи. Не трябва да се учудваме, ако този, или някой следващ главен икономист отново надуе свирката, след като се запознае какво ври на печката в кухнята. Впрочем и за това има отговор: още едно подобно изтичане на вътрешна информация, и Световната банка ще се откаже от длъжността на главните икономисти.

* Междувременно Пол Ромър продължава своята битка. В последната си статия той критикува “математозността” (mathiness) на макроиконмиката, като посочва: “Стилът, който наричам математозност, позволява на академичната политика да се маскира като наука.” Груба математическа грешка в една от статиите на Нобеловия лауреат Робърт Лукас от 2009 г., останала незабелязана за редакторите, демонстрирала “новото равновесие” в макроикономиката – никой вече не се вълнува от математика и научни аргументи, всичко е политика. В теорията още тече битка между “геоцентричния” и “хелиоцентричния” модел за света, твърди Ромър: първият приема, че конкурентният пазар определя цените, а вторият изтъква, че преобладават монополните отношения.   

Споделете статията:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *