Седемте сърца на капитализма

Ако Русия падне на колене, Западът ще може да продължи в същия дух поне до 2040 г.

Когато милиардерът Дейвид Рокфелер почина през март 2017 г. на 101 годишна възраст, из интернет плъзна слух, че през последните двадесет години той бил поддържан жив със седем сърдечни трансплантации. Седем живи сърца от неизвестни донори, за да се закрепи живота на един от най-богатите старци на земята – каква по-ярка картина на неправдата на днешния свят?

Тази „новина“, колкото и да е живописна, е фалшива. Тя не се позовава на факти, а авторът й е анонимен. Независимо дали харесвате милиардери или не, трябва да признаете, че щом вярвате на подобни неща, сте се поддали на пропаганда. Не говорим за справедливост или равенство: седемте сърца на Рокфелер просто не са истина.

Но това, което не издържа теста за достоверност, може да послужи отлично в ролята на метафора. Представете си финансовия капитализъм като болнав старец на възраст над сто години, получавал не един сърдечен удар през десетилетията. По всички природни закони той отдавна би трябвало да почива в гроба, но огромните му връзки, хитрост – а и пръстът на съдбата, все го връщат на този свят. С помощта на донори.

Първият сърдечен удар е Голямата депресия. Каквото и да говорят привържениците на „ефективните пазари“, трудно е да се подцени този порой от фалиращи банки, милиони безработни, глад и безпътица. Лечението – първото присадено сърце на капитализма, е Втората световна война. В друг текст показах какво е значението на световната война за „излекуването“ на икономиката на САЩ от депресията. Първата трансплантация налага и последваща терапия с „хапчето“ на Корейската война.

След това, в продължение на две десетилетия старчето Капитализъм общо взето се радва на златните си години. Но в началото на 1970-те нещо се разваля в този крехък организъм. Моето тълкуване е, че икономическата система на планетата за пръв път се сблъсква с физически ограничения на растежа си. Енергията поскъпва, работещите се радикализират, вярата в светлото бъдеще изтлява. Бившите колонии се еманципират.

Втората сърдечна трансплантация е дело на група идеолози на свободния пазар, стоящи зад двамата главни хирурзи от двете страни на океана – Маргарет Тачър и Роналд Рейгън. Новото биещо сърце изтласква приватизация, по-ниски данъци за големия бизнес, сладки държавни поръчки за частни компании и, разбира се, още войни. Хирурзите и идеолозите изглеждат толкова убедени в правотата на това, което вършат, че се създава чувството, че това второ сърце ще е вечно.

Икономическата система усеща остър бодеж вляво по време на борсовия срив от 1987 г. Рецесията изглежда неизбежна – но тогава, за щастие на вековния старец, се появява нов неочакван донор. Съветската империя пада и се оттегля от бившите си колонии в Източна Европа и Централна Азия. Създава се пазар от няколкостотин милиона души, който засмуква като вакуум уморените от живота западни стоки и технологии. Икономиката подушва на изток нов Див Запад, в който може да расте и да трупа богатства извън правилата. С падането на Берлинската стена е присадено трето сърце.

Но времето не знае пощада и само след 12 години се налага нова операция. Дядо Финансов Капитализъм сравнително леко се отървава от пристъпа на Азиатската финансова криза, но нещата загрубяват, когато дот-ком балонът се пука през март 2000 г. Фондовата борса е в паника. През март 2001 г. САЩ навлизат в рецесия. Взимайки повод от атентата срещу Кулите близнаци, Западът отново тръгва на спасителна война.

Четвъртата трансплантация се осъществява в много фази. С нахлуването в Ирак през 2003 г. се напечатват нови трилиони долари и се предоставят огромни контракти на близките до Капитола военни компании. В Близкия Изток е усвоен петрол за много милиарди. В този период Вашингтонският консенсус шества из света и с несиметрична търговия и „преки чуждестранни инвестиции“ изстисква жизнените сокове на периферните икономики.

Тримата главни доктори: Световната търговска организация, Международният валутен фонд и Световната банка, разпореждат да се прелива на стареца кръв от цял свят.

С назначаването на Доналд Тръмп в спешното отделение възниква опасение за скорошно ново присаждане. Но всъщност операцията е планирана много отдавна и е определен живият донор. Без да го питат, разбира се. Става дума за Русия.

Огромната държава, мостът на Евразийския континент, е в уникално слаба позиция. Нейният БВП през 2018 г. се очаква да бъде едва 1.5 трилиона долара – на 12-то място в света, само крачка пред Испания и Мексико. Населението на Русия е едва 147 млн. души и прогнозите говорят, че към 2050 г. то ще спадне до едва 128 млн. души. На квадратен километър руска земя се падат едва 8 души. Далеч не само броят е проблем – средно руските мъже умират на 67.5 години и това не е от здравословен начин на живот.

В същото време Русия е седнала върху огромни богатства. Ако режимът в Москва падне и Западните компании получат правото да се разпореждат с природните ресурси на Русия, финансовият капитализъм ще се снабди с гориво за десетилетия напред. Образно казано, от Русия могат да се трансплантират две сърца. С богатствата на Русия, ръстът на БВП, съответно поддържането на кредитната система в богатия свят ще бъдат гарантирани за още четвърт век.

Русия не е само нефт и газ: тя е съкровищница на вода, земя, дървесина, жизнено пространство, търговски пътища в затопляща се Арктика и покрай Пътя на коприната. Русия е гърбът на Китай. Само че в съвременната мрежа на силите, Русия е най-слабото звено. Да, тя е разгромила Хитлер и Наполеон и има хиляди атомни бомби. Именно затова Русия трябва да бъде накарана да се предаде сама. С руснаци е мъчно да се воюва – нека самите те дадат ключа на крепостта.

Икономически санкции, превземане отвътре на съседни сателитни държави, международна изолация, скалъпени обвинения за микро-тероризъм (сходни с „българската следа“ в покушението срещу папата през 1981 г.), дискредитиране на спорта, изкривено представяне в новините, подкрепа за опозицията, „нагряване“ на южните граници с ислямски фундаментализъм – и сигурно още много други хватки.

Подлостта на големите бели братя може дълго да се обсъжда, но голямата беда в случая е, че Русия днес не може, или не иска, да бъде алтернатива на западния несправедлив световен политически и икономически ред. По тази причина тя не може да му противостои пълноценно. Затова в днешната си форма Русия е обречена.

Руските суровинни компании продължават да продават продукцията си в долари – за да не секне дивидентът в „реални пари“, нужни за комфорта на елита, гуляещ в луксозните курорти на Западна Европа. В момента неравенството на доходите в Русия е по-изразено, отколкото в САЩ. Отношението на руската държава към населението е като към поданици, не към граждани. Няма грижа за хората, опазването на природата е на отчайващо ниво. Свобода на словото не съществува: руснаците са хора с остър ум и език, но по масовите медии ще срещнеш само пропаганда. Старият царско – болшевишки ботуш мачка наред.

Русия, която е от последните останали световни сили, стоящи в противовес на Запада, днес не отговаря на историческото си призвание. Тя не чертае нови пътища – огромните й ресурси позволяват на върхушката да продължава да дреме във вавилонски разкош, подхвърляйки тлъсти огризки на населението. Никой не смущава комфорта на олигарсите, стига те да „сътрудничат“ на властта, тоест с една ръка да пълнят хазната, а с друга да я източват в посока екзотични офшорни зони. Русия е в безпътица, тя предава себе си и историята няма да си затвори очите за това.

Инструментите на финансовия капитализъм – вербувани експерти, тинк-танкове и т.н., които публично сипят жлъч и злост срещу Русия, вършат работата на „полезния идиот“. Тези хора не влизат в противоречие със съвестта си – Русия днес действително е мрачно място. Но мнозина от тях не съзнават, че насочват стрелите си към Левиатана не в името на ценности, а за да се осигурят още две десетилетия икономически растеж на системата, унищожаваща природата и поробваща човека със силата на парите.

Спорно е, но все пак е вероятно Русия да не издържи на международния натиск и да се „демократизира“, отстъпвайки богатствата си на западни, а и китайски икономически интереси. Но какво ще стане, когато и петото и шестото сърце бъдат износени?

Седмото сърце ще е космическо. Най-късно до 2040 г. очаквам на Луната и Марс да функционират пълноценни човешки колонии. В момента, в който на Земята стане вече невъзможно да се живее заради мръсотията и насилието, най-богатата една милионна част от човечеството – около 8 – 10 хиляди души, сред тях и основните двигатели за катастрофата на света, вече ще разполагат с възможността да се качат на своите луксозни космически кораби и да отплават към звездите. За амурски тигри не гарантирам, но някои богаташи вероятно ще спасят от пропадащата Земя и своите породисти котки.

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT