Защо зацикли циклотронът

Когато реакторът се слее с тревата, ти сълзи не лей. Помълчи, изпрати го – и с мелнишко вино полей…

От Димитър Керанов*

Нейде из дълбините на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, удобно полегнала в своята заводска опаковка, от повече от две години отлежава скъпа апаратура. Някога тя беше прославяна като „най-голям научен проект“. Днес, без въобще да е пускана в експлоатация, от нея сякаш вече няма нужда.

Говоря за циклотронния ускорител – помни ли го някой още? В периода 2012-2016 г. той често занимаваше медиите. Циклотронът при ИЯИЯЕ трябваше да осигури изотопи за диагностика и лечение на онкологични заболявания на много по-ниски цени от пазарните. Нещо повече, институтът щеше да продава изотопи и да печели от това.

Какво се случи? Защо замръзна този проект, за който бяха изхарчени милиони, а хиляди онкоболни го очакваха с надежда? Прочетете до края и сами си отговорете.

Голямото начало

От края на 2010 г. ИЯИЯЕ – БАН има ново ръководство и за негов директор е назначен доц. Димитър Тонев. Новият ръководител заявява амбицията да се изгради към института „Национален циклотронен център“. Основно предназначение на ускорителя ще е производството на изотопи за медицински цели, също така се предвижда да се провеждат експерименти, да се подготвят специалисти и да се развива радиофармация.

Още докато е в зародиш, този план получава голяма подкрепа. Показателно е, че в последния си работен ден в България посланикът на САЩ Джеймс Уорлик обявява от името на страната си дарение за циклотрона в размер на 3 млн. долара. По същото време премиерът Бойко Борисов връчва на проекта друг чек за 2 милиона долара.

Доцент Тонев шества из медиите: „Днес е много добър ден за българската наука“ – обявява той на 13.09.2012 г., след като ИЯИЯЕ получава въпросните 5 млн. долара. Той се хвали, че „Националният циклотронен център“ ще е най-големият научен проект у нас за последните 20 години. Година по-късно (11 ноември 2013 г.) ситуацията е все тъй розова: „Започнахме най-големия научен проект в България“, тръби доцентът.

Оптимизмът на доц. Тонев е заразен. Премиерът Борисов заявява, че циклотронът ще играе важна роля за подготовката на кадри за АЕЦ „Козлодуй“ и публично коригира доцента: първите изотопи ще излязат на пазара не през 2015 г., каквато е прогнозата на учените, а по-рано.

Но идва 2015 г. и вместо изотопи получаваме следното съобщение: „Започва изграждането на циклотронен център… От 2017 трябва да започнат редовни доставки на изотопи на най-ниска цена…“ (mediapool.bg, 19.10.2015).

През 2017 г. Борисов, в компанията на новия американски посланик Ерик Рубин, потвърждава: „Ще имаме едно фантастично съоръжение“.

Добър ден за българската наука

Циклотронът при ИЯИЯЕ наистина би могъл да е важен за нашата страна. От десетилетия България внася изотопи за медицински цели от Унгария и Австрия, което струва на данъкоплатците около 8 млн. лева годишно. През последните години се ползват продуктите и на турски циклотрон. По думите на доц. Тонев, българският циклотрон ще свали цената на консумативите „в пъти“.

Устройството циклотронен ускорител – модел TR24, действително е закупено и докарано в България в началото на 2016 г. Но освен да се достави, циклотронът трябва и да се постави някъде. За построяване на подходяща за целта сграда е отпуснат още 1 млн. лв. от Министерството на образованието и науката (виж News.bg, 12.01.2016).

Вече е март 2018 г., а строежът на тази сграда все още не е започнал – или поне е незабележим с просто око. Закупената апаратура на циклотрона днес се съхранява в склад за старо оборудване на площадката на Изследователския ядрен реактор.

Не знаем какво точно е записано в договора с доставчика, но това дълго престояване на склад най-вероятно не е предвидено в условията на гаранцията. Тоест, гаранционният срок на доставения циклотрон е изтекъл, или условията за гаранцията са нарушени. Впрочем, колко време една сложна апаратура може да стои на склад и да остане годна?

Обрасли с плевели

След това сбито представяне на публичните емоции и амбиции относно циклотрона е ред да потърсим отговор на въпроса защо той „зацикли“? Някои органи вероятно също трябва да се поинтересуват от това. Засега можем да кажем уверено, че всяка медийна изява на доц. Тонев по темата се превръща в искане на повече пари за този „най-значим научен проект” (според случая – „в България“ или „на Балканите“).

Призивите му бяха чути и държавните структури отговориха с нови дарения. Но фактите говорят, че циклотрон от тип TR24 пристигна в България чак в началото на 2016 г. – и до март 2018 г. той още не е пуснат в експлоатация.

Дали забавянето на проекта се дължи на липсата на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)? В края на 2013 г. доц. Тонев публично обяви, че такава „не е нужна на този етап”. Но вероятно той е подценил този момент, тъй като ОВОС се изисква за всяко инвестиционно намерение.

Или пък дълго се е колебал къде да разположи сградата, която ще поеме циклотронния център? Изборът, многократно променян, накрая падна на санитарно-защитната зона на Изследователския ядрен реактор на ИЯИЯЕ-БАН. Научният персонал помни 2016 г. с бригадите за рязане на храсти и друга растителност в тази зона. Е, междувременно мястото пак е обрасло и учените отново ще трябва да хващат храсторезите.

Всъщност, защо за място на монтиране на циклотрона не беше избрана площадката на Изследователския ядрен реактор? Той е със статут на стратегически обект и се охранява от МВР. Има изградени защитни съоръжения, системи за защита с технически средства и видеонаблюдение, както и система за контрол на достъпа.

Дали пък този „най-голям научен проект” няма да се охранява, за да се постигне по-ниска цена на бъдещите изотопи за медицински цели? Или, по-скоро, ще стане нужда от още и още средства.

В какви срокове ще се получат необходимите разрешения и лицензии от Агенцията за ядрено регулиране? Без да сме изчерпателни, ще посочим някои от нужните документи, всеки от тях с надлежни срокове: за избор на площадка, за проект, за избор на изпълнител на строежа, за изграждане и монтиране на съоръжението, и т.н.

А има ли изобщо кадри, подготвени за работа в Националния циклотронен център? Радиохимиците в България са твърде малко – а доц. Тонев по принцип води твърде специфична кадрова политика. Нека обясни, ако може, защо преди време уволни дисциплинарно радиохимика д-р Г. Божиков – учен, участващ в екип, номиниран за Нобелова награда? Съдът възстанови справедливостта и обяви уволнението за неправомерно, но засегнатият специалист едва ли ще се върне при такъв началник.

Водосвет за честност

Когато в началото на 2016 г. канадският производител достави циклотронния ускорител, в ИЯИЯЕ имаше тържество по случая, дори бе отслужен водосвет. За изминалите пет години този молебен е единствената полза, която извлякоха пациентите с ракови заболявания от „най-големия научен проект на България“.

Изотопи собствено производство доц. Тонев обеща „в края на 2015 г.” – сега сме в края на март 2018 г. Освен че не спестихме обещаните милиони, в циклотронната яма продължават да потъват още и още публични средства.

Вдъхновителят на всичко това, доц. д-р Тонев гордо заявява: „Основно качество на един директор и на човек, ръководещ научно звено, трябва да е честността“. (Докторантски бюлетин, книжка 1 (1), април 2012 г., издание на Докторантския съвет при Българска академия на науките).

Нека тогава доц. Тонев признае кой всъщност стои зад обединението „Циклотрон инженеринг“, доставило циклотрона на института. То е учредено през 2014 г. и Комисията за защита на конкуренцията незабавно му възложи пряко договаряне на поръчка на стойност 4.711 млн. долара за „изработване, доставка, монтаж, пускане в експлоатация и гаранционно обслужване на циклотрон“. Контактно лице по въпросната сделка е… секретарката на доц. Тонев.

Жокер: един от съдружниците в „Циклотрон инженеринг“ е „ПСГ“ АД – фирма, която е на челните места по приходи от „безплатно саниране“, водеща началото си от… бивша секретарка на депутата от ДПС Делян Пеевски. Другият съдружник се нарича „Молекюлар Солушънс България“ ЕООД. По някаква случайност, тъкмо той внася и монтира малките циклотрони, с които българските болници се опитват да компенсират забавянето в ИЯИЯЕ. Фирмата внася и медицински консумативи. Колкото по-дълго не работи „Националният циклотронен център“, толкова по-голям пазар за нея.

Звучи ви скандално? Капка в морето. Одит на Сметната палата за периода 2012-2013 г. констатира десетки нередности в ИЯИЯЕ, сред които и управлението на средствата от дарения за циклотрона. Като целеви средства, те би следвало да се съхраняват отделно, а се оказа, че 500 000 лв. от тях са в „пълна бойна готовност“ в разплащателна сметка.

Но действително ли са „дарения“ въпросните милиони? При встъпването си в длъжност, доц. Тонев коментира сумата от 2.6 млн. долара, които дължим на руската страна за третиране на отработеното и доставка на ново ядрено гориво за Изследователския реактор. Поразителна прилика с едни 2.7 млн. долара за циклотрона от енергийния департамент на САЩ: за дарение или за обезщетение става дума?

Дали някой си е направил труда да представи пред премиера Борисов цялата тази информация и да му разясни всички аспекти в спецификата на подобни дейности?

Кадрите решават всичко

От близо две години в ИЯИЯЕ е назначен трети зам. директор, който функционално отговаря за Националния циклотронен център. Броят на подопечните му не е малък в сравнение с някои отдели в Изследователския реактор. Този разход на публични средства трудно може да се оправдае, при положение, че дейност там няма.

В момента в отдел „Радиационна безопасност“ на Изследователския реактор работят двама души и в този състав не е възможно те да осъществяват задълженията си в пълен обем. В други отдели на Изследователския реактор няма нито един специалист. В същото време, институтът има трети заместник директор, експерт „Връзки с обществеността“ и повече от един юрист. Това кадрово състояние едва ли е нормално.

Болезнено стои въпросът и за персонала, който се очаква да работи с циклотрона. Ако действително е имало намерение той да започне да функционира през 2015 г., досега би трябвало да има подготвени специалисти.

Доцент Тонев би трябвало да може да даде отговор къде са бъдещите радиохимици, тъй като той развива завидна методическа дейност. При цялата му натовареност на учен, директор на институт и медийна фигура, той  ръководи повече от 7 докторанта едновременно, и то в толкова различни области като ядрени реактори, теория на атомното ядро, радиоекология и други.

Само че, докато „научният“ проект за циклотрон съзрява бавно като скъпо вино, тези, които имат реален интерес и призвание, не бездействат. Тенденцията в цяла България е болничните заведения да закупуват собствени малки („бейби“) ускорители за нуждите на своите пациенти.

По данни на Агенцията по ядрено регулиране, през 2015 г. е въведен в експлоатация първият в страната циклотрон и радиохимична лаборатория за промишлено производство на радиофармацевтик FDG (флуодеоксиглюкоза F-18) за нуклеарно-медицинска диагностика. Освен това са издадени разрешения за 14 ускорителя за лъчетерапия, 2 уредби за високодозова брахитерапия, 4 уредби за интраоперативна брахитерапия и 3 уредби за позитрон-емисионна томография с компютър-томографи.

В момента в България има въведени в експлоатация три циклотрона за медицински цели: в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна през март 2013 г., в „Монрол България“ ЕООД в София през март 2015 г., и в Александровска болница в София през октомври 2015 г..

Болничните установки задоволяват нуждите на съответните болници, „Монрол“ търси пазар на продукцията си у нас и в съседни страни. А са издадени и още 14 разрешения. Да, някои само „планират“ да строят циклотрон, но други вече са го построили.

В такъв случай, къде и как ще се реализира продукцията на бъдещия циклотронен център? Ще бъде ли той конкурентоспособен? Има ли някой на ръководна позиция, който въобще си задава този въпрос?

В името на Великия Циклотрон

Сякаш дойдоха в повече въпросите, но явно и неяснотите са много. Колко още средства ще са нужни за „най-големия научен проект на България?“ Има ли обозрим краен срок за довършването му? А има ли изобщо вече смисъл от него?

Основателни са съмненията, че докато „големците“ в България се наканят, пазарът вече се е наситил с тази продукция. Никой не си прави труда да посочи списъка на изотопите с реално приложение в медицината и промишлеността, които ще се произвеждат в ИЯИЯЕ, но по всичко личи, че този списък ще е кратък.

Кой ли не направи дарение за Великия Циклотрон: правителството, Департаментът по енергетика на САЩ, АЕЦ „Козлодуй“, МОН… Но в най-добрия за проекта случай, той ще заработи след 2020 г., а като „индикативна стойност“ вече се посочват 23 млн. лв.

През 2012 г., когато се полагаха основите на държавния циклотрон, директорът на ИЯИЯЕ обещаваше с осигурените тогава 5 млн. долара да започне производство на изотопи до 2-3 години. Доц. Тонев ли е сгрешил в разчетите? Или той е само връх на айсберга в схема, чиято цел е постоянно да се строи нещо голямо, но то никога да не се довежда докрай, за да се „усвояват“ още и още публични пари.

Ако имаше действително желание, българското производство на изотопи отдавна щеше да е факт и без циклотрон. Българският Изследователски атомен реактор е пуснат през 1961 г. и десетилетия наред произвеждаше собствени радиоактивни лекарствени препарати. Към реактора работеха радиохимична лаборатория и редица други звена, които обслужваха нуждите не само на медицината, но и на химията, геологията, селското стопанство.

С „индикативната“ сума от 23 млн. лв. реконструкцията на Изследователския реактор, спрян уж временно през 1989 г., отдавна щеше да завърши. Реакторът можеше да бълва изотопи от спектър десетки пъти по-широк от всеки циклотрон. И така да носи приходи на института, да икономисва средства на държавата за вноса на изотопи като технеций, да възстанови производството на радиоактивни фармацевтични препарати и китове – и да осигурява реални условия за обучаване на кадри за ядрената енергетика.

Последните два въпроса са към Министерство на финансите. Колко от парите на здравната каса отиват в самолетните компании, които пренасят изотопи за медицински цели от Унгария, Австрия и други страни у нас? И коя е самолетната компания, която се облагодетелства най-много от това? По данни на самия доц. Тонев, една доза от изотопа 18F-FDG, доставена с чартърен полет до България, струва около 3000 евро – във Франция цената й е 200 евро, а в Полша е още по-евтина.

Вместо заключение

Въпреки демонстрираната от директора близост с властта, в ИЯИЯЕ са назрели тежки проблеми. Учените са подложени на репресии и недоволството им се сгъстява. Зациклилият „Национален циклотронен център“ е симптом за тежки проблеми, свързани с управленска немощ и кадрови грешки, вероятно и за нещо далеч по-лошо.

А животът в ИЯИЯЕ си тече. Напоследък се е наложила традиция важните гости на института да се черпят с младо мелнишко вино. Това не е случайно – голям научен екип, приближен на директора доц. Тонев и начело с председателя на научния съвет чл. кор. Чавдар Стоянов, отдавна изследва вината от мелнишкия край. Тези техни усилия през 2017 г. бяха увенчани с наградата за най-добър научен труд в ИЯИЯЕ.

Да, това не е шега – ръководството на ИЯИЯЕ връчи на себе си награда за статия, изследваща проблемите на мелнишките вина. Това, както и отлежаващият в склада циклотрон, както и сделката с „Циклотрон инженеринг“, както и ежегодните милиони за авиопревозвача – е жалката реалност в днешната българска наука.

* Димитър Георгиев Керанов е роден през 1957 г. в с. Коларци, обл. Добрич. През 1980 г. завършва ВСШ (сегашната Полицейска академия) към МВР. Има магистърска степен по управление на обществения ред и сигурността. 

Работил е като оперативен работник и началник на група в СГУ – МВР, като главен експерт в НСС, НСБОП и Гранична Полиция. През 2006 г. е пенсиониран като зам. началник на Регионален граничен сектор – Русе по оперативно-издирвателната дейност към Главна Дирекция Гранична полиция.

От ноември 2011 г. до юли 2014 г. е ръководител Отдел “Физическа защита и сигурност” на Ядрената научно-експериментална и учебна база към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН. От 2013 г. той е председател на синдикална секция на КТ “Подкрепа” в същия институт.

 

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT