Как индианци спряха огромна златна мина с референдум

 

От едната страна стояха 22 млрд. долара. От другата – любовта на хората към земята

Историята накратко: голяма чуждестранна компания иска да разработи богато находище с поне 700 тона злато. Страната отчаяно се нуждае от инвестиции. Местните хора също са бедни, но са против мината, тъй като тя ще разруши традиционния им начин на живот. Упоритата им съпротива спира проекта. Засега.

Горните събития се развиват през последните няколко години в провинция Толима във вътрешността на Колумбия. Инвеститорът е третият най-голям производител на злато в света. AngloGold Ashanti със седалище в Южна Африка още от 2003 г. е хвърлил око на находището Ла Колоса, в което се съдържат 24 млн. унции злато. По пазарни цени това съответства на 22 млрд. долара, споменава се потенциал за 60 млрд. долара.

Дотук сякаш не би трябвало да има проблеми. Президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос по образование е икономист, благосклонен към бизнеса и сам бивш бизнесмен. Опитът на Сантос като директор на вестник би трябвало да гарантира благоприятно обществено мнение за проекта. Гражданската война за половин век е погълнала над 150 млрд. долара и чуждестранните инвестиции са повече от добре дошли.

Мариана Гомес в България

Местните хора не мислят така. Провинция Толима с население 1.4 млн. души е „житницата“ на Колумбия, известна най-вече с изобилната си реколта от ориз. „Хората гледат на себе си като част от природата. Те не разделят „натура“ от „култура“, те са едно със земята, на която живеят“ – разказва антропологът Мариана Гомес, която от самото начало участва в съпротивата срещу мината.

AngloGold опитва да спечели благоразположението на населението с изпитан трик. Някога са се ползвали стъклени мъниста и пирони, сега подаръците са телевизори и микровълнови печки. За местните, които не разполагат с много пари, това са желани и недостъпни вещи – но те не ги приемат, тъй като знаят каква е цената на „подаръците“.

Находището Ла Колоса е колосално, но с много ниско съдържание на злато – едва 0.8 грама на тон, което предполага открит рудодобив. Ще се образуват 2 или 3 милиарда тона отпадъци, а за добива на един грам злато ще са нужни 500 до 1000 литра вода. Предвижда се изграждането на едно от най-големите хвостохранилища в света в зона с висока сеизмична активност.

И това не е всичко: находището Ла Колоса лежи над 2800 м н.вис. в сърцето на парамо. Това е екосистема, срещаща се единствено по високите плата на Южна Америка – Колумбия, Перу, Еквадор, Венецуела. Представлява нещо като мочурище – обрасъл с туфи „сюнгер“, който абсорбира големи количества вода и дава начало на много реки.

Замърсяване на парамо може да отрови питейната вода на цялата страна, може би и на съседните държави. Ла Колоса отстои само на 10 км от бреговете на река Магдалена, основна транспортна и въобще жизнена артерия на Колумбия. Затова доводът на компанията, че ще се използва само 1% от дебита на прилежащата река Коельо, изглежда неубедителен.

Мариана Гомес анализира възможните печалби и рисковете от този проект. По думите й, много се говори за икономическите ползи от минната индустрия, но „ресурсното проклятие“ е всепризната и реална икономическа заплаха. Поминъкът на много дребни земеделци ще изчезне. Работните места, които биха били открити покрай мината, няма да отидат при местните хора.

В данъчния кодекс на Колумбия са записани 253 члена, които позволяват избягване на данъци от минни компании. Не е чудно, че добивната индустрия осигурява не повече от 0.4% от данъчните приходи в страната. В проучвателната фаза, при наети стотици служители отвън, инвеститорът е плащал на местните власти не повече от 5-10 хил. долара годишно.

Хвостохранилището било планирано в община Пиедрас. Когато разбират какво се очертава, местните жители решават да вземат нещата в свои ръце. На 31 януари 2013 г. те образуват жива блокада на моста, който осигурява единствената връзка между започналите строежи на подпорната стена и останалата част от страната.

Над

500 души, повечето от тях жени, в течение на 53 дни с телата си спират достъпа до строежа. За тях блокадата се превръща в празник – населението опъва палатки, танцува, готви и се храни на моста. Все пак не е възможно блокадата да се поддържа до безкрайност и е измислена хитра система: монтирана е голяма аларма, която се задейства от живеещите наблизо, щом по пътя се зададат строителни машини. На този сигнал цялото население на Пиедрас се стича на моста и блокира достъпа.

Паралелно с гражданското неподчинение е свикан местен референдум (в Колумбия този правен институт е известен като „консултация с народа“). От 5105 жители с право на глас, в референдума участват 3008 души и 2971 от тях казват „Не“ на хвостохранилището.

Централното правителство бърза да обяви референдума за нелегитимен, тъй като „минната дейност има публичен характер и е от социален интерес“. Подземните богатства били собственост на „нацията“ и местните жители не можели да възпрепятстват добива им.

Какво е „нация“? – пита риторично Мариана, и заключава: „Протестите на местните жители са заплаха не толкова за минната дейност, колкото за структурите на властта“. Защото какво е национален интерес и кой има право да го тълкува? Може ли народът – конкретните хора в малките населени места – да бъде потъпкан в името на народа?

Съществено е да се отбележи, че сегашните социалистически правителства в региона – във Венецуела, Еквадор и Боливия, не са по-строги към минните компании от своите про-бизнес опоненти в Колумбия, Перу и на други места. Напротив, в желанието си да осигурят средства за своите масивни публични програми, социалистите в Латинска Америка не показват милост към туземните народи и девствените екосистеми, стане ли дума за извличане на природни богатства.

Референдумът в Пиедрас е първият в Колумбия, касаещ добив на полезни изкопаеми. Макар обявен за невалиден, той дава заразителен пример в страната и в следващите години се подготвят още няколко. Държавата отговаря със закон, според който минни проекти не подлежат на забрана с методите на пряката демокрация на общинско ниво.

Но духът от бутилката вече е пуснат. Мариана, която е от Пиедрас и участва в гражданското движение там, пише писма до международни организации. С тяхна помощ историята добива световен отклик. Знаменитости изпращат ноти до колумбийските власти, финансират се научни изследвания в региона.

В град Кахамарка, където се планира да е центърът на златната мина, се организира нов референдум. Този път той е оформен като инициатива на гражданското общество, за да се заобиколи забраната за намеса на местните власти в минни въпроси.

Референдумът се провежда на 26.03.2017 г. и „Не“ на мината казват 97.9% от гласувалите. Въпреки провокациите и умишлено причинения недостиг на бюлетини и урни, хората ясно заявяват желанието си. Тази гражданска смелост трябва да се оцени на фона на гражданската война, отнела живота на 200 хил. цивилни.

Междувременно Конституционният съд на страната отменя чл. 37 от Минния кодекс, който твърди, че минни проекти не може да са предмет на забрана. Но това, което изглежда на пръв поглед като победа за гражданското общество, отваря нови врати, през които богатите компании могат да прокарват интересите си.

Скоро след референдума в Кахамарка, инвеститорът AngloGold заявява, че ще уважи решението на местните жители. Според представителите на компанията, данъците и концесионните такси, които е можело да бъдат платени на Колумбия за 30 години живот на мината, можело да достигнат 5 млрд. долара, със 750 работни места (2500 във фазата на строителството). Общо в трите си проекта в Колумбия, AngloGold твърди, че е вложил 900 млн. долара за последните 10 години.

Местните остават нащрек – компанията запазва 10 служители в региона, при това има и други кандидати за инвеститори.

Мариана споделя антропологичните си наблюдения: традиционните народи знаят много добре къде има злато на тяхната територия. За индианските шамани златото е като лупа, увеличително стъкло – те считат, че с негова помощ могат да наблюдават какво се случва в цялата околност. Шаманите заявяват, че ако златото бъде отнето от земята, ще се наруши важен баланс и естественият ред на нещата ще пострада.

По-малко от 10% от златото, което се добива в света, намира употреба в индустрията. В огромната си част златото се извлича от земята – чрез замърсяване на милиони литри вода и смилане на милиони тонове скали, понякога съдържащи отровни вещества – за да се сложи под формата на кюлчета в банкови трезори, отново дълбоко под земята.

 

Мариана Гомес беше на посещение в България по покана на Bankwatch и ЕС “За Земята” за среща с местни активисти. 

Източник на снимките alaorilladelrio.com

 

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT