Свинско със заплати

Управляващите предпочитат да прикриват бедността в България, вместо да се борят с нея. 620 лева чиста заплата на Иван Иванов – как ви се струва?

Средните заплати до края на мандата на това правителство може да достигнат 1500 лв., заканват се управляващите. Обещанието изглежда внушително в очите на българите, свикнали да получават най-малко за своя труд не само сред останалите държави в Европейския съюз, но и въобще в региона. Дали ще го дочакат да се сбъдне?

По най-нови данни на националната статистика от декември 2017 г., средната заплата в страната е достигнала 1095 лв., увеличение от 10.6% на годишна база. Тоест, ако сегашната тенденция се запази, към 2020-2021 г. средната заплата действително може да достигне обещаната. Дали действително работещите в България най-сетне ще поемат глътка въздух? Дали наистина управляващите ще сдържат думата си?

Средната българска заплата може и да достигне 1500 лв., но „глътка въздух“ никой не е гарантирал. Уловката се нарича „средно аритметично“. Народната мъдрост отдавна е стигнала до заключението, че ако средният българин се храни със свинско със зеле, то значи неколцина ядат свинско, а останалите нагъват зеле.

В цял свят, включително у нас, се наблюдава сериозно разминаване между средна заплата и медиана на заплатите. Средната аритметична величина е класическо свинско със зеле. Да вземем нашите любими 240 депутати със средна заплата от 3243 лв. Техните възнаграждения, добавени към 1000 души, бъхтещи се на минимална работна заплата, са достатъчни, за да се постигне средна заплата от 1040 лв. за 1240 души.

Само заплатата на Иван Искров, бившият шеф на БНБ, е достатъчна да направи 31 души, 30 от тях работещи на минимални работни заплати, със средни доходи от 1100 лв. Петимата началници в Комисията за финансов надзор пък ще „ощастливят“ със средни доходи от 1057 лв. сто души на минимална заплата.

Медианата е друго нещо, тя изразява заплатата на Иван Иванов, на средния човек. Медианата реже наполовина: ако в България работят 2 милиона души, медианата показва колко ще получава човекът по средата, 1 000 001-вият българин.

Има и друг статистически показател, който е уместно да се използва за изчисляване на работни заплати – мода, или най-често срещана стойност. Това е най-масовата заплата. Може да се окаже, че модата на заплатите ще остане под 1000 лв, дори ако средната аритметична заплата достигне 1500 лв.

Както може да се предположи, Националният статистически институт не изчислява медиана или мода на работните заплати в страната. Това се дължи на използваната методология: от наблюдаваните предприятия се получават данни за общото количество изплатени възнаграждения и за общия брой на служителите – а не за конкретния размер на заплатите.

Все пак специалист от НСИ ми обърна внимание на структурните изследвания на пазара на труда от предходни години. Тези изследвания се правят веднъж на четири години, последното е от 2014 г. Там е изчислена средната брутна месечна заплата, нетната заплата и медианата. Съотношението за 2014 г. е съответно 770 лв., 611 лв. и 545 лв.

Данните на Евростат за разпределението на доходите в България показват, че у нас неравенството не е намаляло през последните години, а дори се е увеличило. Ако приемем, че съотношението „средна заплата – медиана на заплатите“ е останало без изменение между 2014 и 2017 г., стигаме до следните заключения:

Брутната заплата на средния българин към декември 2017 г. е 777 лева (медиана на заплатите). Нетната заплата на средния българин (медиана) е приблизително 620 лв.

Действителната медиана на разполагаемия доход от заплата е едва 56% от официалното число, съобщавано на населението като сведение за неговия среден доход.

Та така. Докато верните медии докладват за стремителни скокове напред под мъдрото ръководство на поредната Партия, малко познания по статистика са достатъчни, за да развенчаем гръмките претенции на управляващите.

Темата за заплатите е наболяла и ще си позволя да отбележа тук три нюанса. Първият касае производителността на труда. Колкото и старателен да е един работник, без машини и добро управление той ще създаде много по-малко продукция, отколкото мързеливец с нова машина и ефективна организационна структура.

Когато родните работодатели гледат строго от телевизора и винят българския работник за ниската му производителност, те всъщност проклинат сами себе си, защото за Коледа са купили на щерка си поредния „Ягуар“, вместо нова машина за производството.

Второ, детето от бедно семейство е по-малко вероятно да учи, съответно да се замисли дали има разлика между медиана и средно аритметично. Ако доходите се поддържат ниски като сегашните – включително чрез внос на работници от чужбина, населението ще бъде много по-лесно за управление.

Трето, базата данни на Евростат позволява да се сравнят нетните заплати в ЕС. Впрочем по подразбиране сравнението там се прави при ниво 67% от средните заплати, тъй като на европейските статистици е ясно разминаването между среден доход и медиана. Но нека за упражнение вземем нивото на средната заплата:

В България нетните средни заплати за 2015 г. са 4334 евро годишно, шест пъти по-ниски от средните заплати за ЕС и двойно по-ниски от Чехия, Хърватия, Словакия, Естония, Турция. Дори в Румъния средните заплати са с 15% по-високи от българските. Ситуацията е още по-драстична, ако се изолира ефектът на ниските български данъци. В България за 2014 г. медианата на почасовата ставка е 1.67 евро, в ЕС е 13 евро, в Чехия 4.50 евро, и така нататък.

Ще го кажа с груби думи: с една единица труд или капитал в Чехия може да се купят 2.7 единици труд или капитал в България.

Ето така се получава, когато на едрите работодатели се позволи да хитруват на едро. Когато медиите облъчват населението с „експерти – икономисти“, имащи една единствена цел – да обслужват интересите на капитала, който им плаща.

Когато синдикатите са по-склонни да пазят работните места, отколкото интересите на работещите. Когато ключови институции на държавността, като данъчно преразпределяне и валутна политика, са умишлено изоставени, а държавниците обясняват това с фразата „държавата е лош стопанин“.

И всички вкупом обвиняват лошия човешки материал, разваления чип в главата и ниската производителност на работниците.

Но няма страшно. Все пак статистиката не лъже, че средните доходи растат – благодарение на няколкото души в тази страна, които взимат наистина добри пари.

avatar

mittag

11 Comments

  • Любо

    Много точно казано. Има и друго, трябва да реформираме данъчната система. Тряба да се намалят осигуровките за хора със заплати под 1000лв. За да може да имат някакъв по нормален среден нетен доход. Също трябва да променим брутната заплата и всички осигуровки да се взимат от работещия, в момента има едно разделение, което казва че 18% се покриват от работодателя (над брутната заплата). Нима тези пари не идват пак от труда на работникът? Това разделение е абсурдно…

    7 March 2018 at 10:14
  • Никола Йорданов

    След статистическите аргументи за средна и медиана – с които съм съгласен – не разбрах точно какво се предлага. Включително това за производителността и едрите работодатели. Едрите работодатели в БГ са много малко. Там ли е проблемът? Инвестициите в технологии в повечето случаи намаляват броя работни места.
    Минимална заплата/ плащане на час? (Ако да, то върви ли с таван на заплатите?) Повече инвестиции в квалификация?

    7 March 2018 at 10:46
  • Dimitar Sabev

    Благодаря за взетото отношение в коментара. И аз съм на мнение, че критиката винаги трябва да съдържа позитивен елемент. В кратката статия, която коментираме, са дадени предложения за промяна.

    1) да не се позволява внос на ниско платени работници от чужбина; 2) да се върнем към основите на държавността, а те са справедливи данъци и независима парична политика; 3) да не се доверяваме на „експерти“, които твърдят, че хората трябва да имат ниски заплати, за да работи икономиката добре – тоест да подбираме внимателно медии и политици; 4) да се насърчава увеличаването на производителността на българската икономика, а това е възможно само чрез по-високо заплащане на труда.

    Предложения 1, 3 и 4 са наложителни, а за данъците и свалянето на валутния борд е уместен преходен период: за данъците вероятно 2 години, за борда е по-сложно да се каже, предвид наличието на еврозона. Така или иначе, валутен борд = масово ниски заплати.

    Повтарям: производителността на труда зависи от средствата на труда, от наличните инструменти и машини, а не от усилията на индивидуалния работник. Работодателите се оправдават, че плащат ниски заплати, защото производителността била ниска – за което виновни са най-вече самите те, защото не инвестират в развитие на бизнеса си.

    Да, инвестициите в технологии намаляват броя на работните места – затова и в текста посочвам, че синдикатите трябва да пазят интересите на работещите, а не броя на работните места. Че е необходимо и 5) образование и квалификация – спор няма.

    Познавам едри работодатели, които са по-добри от дребните, но и други, които са ужасни. Едрите работодатели днес у нас са свещени крави, но в идеалната икономика, която си представям, те ще бъдат поставени на равна нога с всички останали. Докато пишех този конкретен текст, в главата си имах предвид най-вече представителите на работодателските организации (Васил Велев, Цветан Симеонов и т.н.), които от много години следват подход, вреден за хората и за икономиката на България: „Да спечелим още повече сега, пък после да става каквото ще!“

    7 March 2018 at 16:09
  • SRSrocco

    трябва да се спасяваме поединично.” Ако това е открил уважаемия автор сега, много жалко. Този процес тече много преди революцията от 1989. Само , че преди 1989 хората бяха ангажирани в един общ проект -СИВ и съответно бяха обединени от дисциплината /страха/ му. Сега така наречената демокрация” махна страха от уравнението и докара свободия. А свободия без дисциплина е равно на лудница. Сега населението на България не е обединено от нищо нито дисциплина, нито идеология, нито национална доктрина, нито традиция. За да се събере отново разпилян народ е нужно съвсем друго.

    8 March 2018 at 09:24
  • Найденов

    Уважаеми г-н Събев, преди да нападате и да изказвате “компетентно” мнение относно националната статистика е добре да се запознаете по-задълбочено с използваната методология. Последната е публикувана на сайта на НСИ и е изцяло съобрзена с изискванията на ЕВРОСТАТ (Европейската служба на ЕС).
    Също така, трябва да сте наясно, че НСИ използват медианния доход при изчисляване на линията на бедност.

    8 March 2018 at 16:57
  • Камен

    |проблема не е в производителността-българския работник не произвежда по-малко и по-некачествено от западноевропееца-това са глупости на едрите(назначени) работодатели-проблема е в заплащането.Вземете например стока ,която произвеждаме тук и изнасят наши фирми в Европа и другъде-там важат едни цени за всички производители-тази на купувача-значи изнасяме примерно 1 голяма чугунена печка произведена тук-във Франция-там цената в магазина е 500Евро на дребно.Франция е купува от нас или от друга страна друг производител на 300Евро.За тази печка 1 БГ работник получава средно 12Евро.Ако е произведена във Франция и западна държава за същата печка техен работник получава минимум 60Евро.При еднаква доставна цена на купувача(300евро)-колко е разликата до 300евро на БГ работодателя и западния производител,колко остава за единия и колко за другия Собственик-моля гледайте поне референдуми на КНСБ с Работодатели да чуете при колко оборот след данъци,на БГ работодателя изнасящ стока навън колко му остава след данъци чиста печалба-над 20% и колко на западния обикновено са около 5до 10%-показателите са EBIT и EBITDA.Обърнете внимание и после казвайте как 1 българин произвежда по-малко от някой гастербайтер от Анадола работещ на запад. Всичко е в желанието на тези дето ги избирате-и Стефан Софиянски е прав -направете 1евро =1лв ,а не на 2лв както сега и веднага доходите ще скочат двойно-при това парите ги имаме в резерв,който Европа ни иска-мисля,че има около40милиарда лева,които ако приемем еврото никой няма дас ни ги търси и остават в ръцете на тези дето управляват-ама защо да е така като може 300човека супер богати в БГ да живеят като царе за сметка на останалите може би 5до 6 милииона

    8 March 2018 at 21:32
  • пеги блу

    Корупция при всеки изхарчен обществен ресурс. Това е, което пречи на икономиката. Развиващите се фирми /чиито основен пазар е вътрешния/ се борят с еднодневки, създадени да усвоят обществените средства. Навярно над 90% от хората, които се разпореждат с държавни/общински пари получават десятък, а изборът на изпълнител е далеч от оптималния. От това страда не само икономиката, но и предоставените от държавата услуги на обществото.

    8 March 2018 at 22:06
  • Ганьо

    Браво г-н Събев!!!

    9 March 2018 at 20:25
  • Sonntag

    Mittag, алюзията от комуягите от сайта “БАРИКАДА” е “мусака”(кюфтета и картофи състваки)… ;))мухахах за “мен няма значка”, щото не кон-сумирам месо. :)))
    Мисля, че като Дева се занимаваш ПРЕКАЛЕНО на дребо с проблема.
    Виж един Водолей как вижда нещата от фтичи поглед:
    Особено финала на публикацията:
    http://krishna-prabhupada-bulgaria.blogspot.bg/2018/03/xx.html

    11 March 2018 at 22:21
  • Ангел

    Фактите и статистиката вероятно са верни, но изводите не.
    По същата логика не само средната, но и медианата не те топли, защото НЕ Е ТВОЯТА ЗАПЛАТА.
    Не е задължително средната е по-голяма от медианата – ако има асиметрия, тя може да е и в двете посоки.
    Освен това увеличението на средната заплата би трябвало да е нещо добро за икономиката, понеже обикновено означава, че се е увеличила общата сума на заплатите. Но и това не е задължително – може да има преструктуриране на заплащанията или дори намаление на общата сума (уволняваш всички нископлатени и готово – средната заплата се повиши).
    Освен това относно синдикатите също е изложена изкривена представа – тяхната цел с висок приоритет е да пазят работните места – все пак да имаш работа е в твой интерес, а ако синдикатите правят разлика между работниците, ще загубят част от тях и така ще загубят и силата си.
    А в коментарите виждам още едно противоречие – “да се насърчава увеличаването на производителността на българската икономика, а това е възможно само чрез по-високо заплащане на труда” и след това “Повтарям: производителността на труда зависи от средствата на труда, от наличните инструменти и машини, а не от усилията на индивидуалния работник.”

    17 March 2018 at 10:45
    • Dimitar Sabev

      Разбира се, щом не сте съгласни с изводите, ще твърдите, че не са верни – това е базов рефлекс. Но всъщност не давате състоятелно възражение срещу моите доводи. Медианата не ТЕ топли, ако си на върха – но точно медианата е доходът, който имат мнозинството хора, тоест точно тя ги топли и храни, образно казано. За асиметрията – да, възможно е на теория да е наклонена и в другата посока, но примери от цял свят сочат, че медианата е чувствително по-ниска от средния доход. Световни авторитети като Suez и Piketty и Gordon имат публикации по въпроса, фактът, че не са познати у нас говори за нивото на масовата икономическа мисъл в България. При интерес, дори в Уикипедия може да се осведомите по проблема: https://en.wikipedia.org/wiki/Median_income
      В средата на вашия коментар сам посочвате пример как средната заплата може да е подвеждащ показател – тоест, потвърждавате тезата ми. След това заявявате, че синдикатите трябва да пазят работните места – не, не трябва, те следва да се грижат за интересите на работниците – работни места и работници не са едно и също нещо, все пак не сме в Манчестър през XIX век. Ако се пазят на първо място работните места, икономиката ще остане в каменната ера. Нископлатеният труд трябва да се заменя с по-производителен, което е невъзможно без увеличаване на квалификацията, тоест на стандарта на живот, тоест на заплатите, както и повече и по-модерни машини. Противоречие виждате, защото вероятно не ви допадат изводите ми за класовия антагонизъм. В правото си сте да не сте съгласни с мен, но за да ме оборите, трябва да покажете нещо повече 🙂

      17 March 2018 at 11:33

LEAVE A COMMENT

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.