Българско злато в офшорния рай

Печалбата от златната мина в Челопеч се „оптимизира“ в няколко карибски офшорки и холандски кооператив

„Райските досиета“ – поредната изтекла информация от света на големите пари, разкриха спорни операции с офшорни компании на знаменитости като кралицата на Великобритания и президентите на САЩ, Русия и Канада.

Но офшорките не са запазена марка на хайлайфа. Редица компании от реалния сектор ги използват активно. Такъв е случаят и с един от най-прочутите чуждестранни инвеститори в България – „Дънди прешъс металс“.

Три офшорки и една кооперация

„Дънди прешъс металс Челопеч“ – концесионер на най-голямата златна мина в България, е свързан с две офшорни компании от остров Кюрасао: Dundee Precious Curacao GP B.V. и Dundee Precious Curacao LP B.V., както и с още една офшорна фирма, регистрирана на Британските Вирджински острови: Vatrin Investment Ltd.

Но „Дънди прешъс металс Челопеч“ е част от още по-сложна корпоративна схема, в която участва също и холандското кооперативно дружество „Dundee Precious Metals Cȍoperatief U.A.”, което държи 100% от капитала на Vatrin Investment.

Кооперативът е странна форма за собственост на транснационален инвеститор. Но тя не е избрана случайно: според холандското законодателство, в определени случаи кооперативите не дължат данък върху дивидентите, които се изплащат на член – кооператорите. Има опции да се спести и данъкът върху печалбата. “Холандските кооперативи може да са полезни в структурата на инвестиционните фондове” – съветват адвокати.

За тази данъчна цел е нужно в кооператива да участва компания с ограничена отговорност, регистрирана в Холандия. „Дънди“ притежават също и такава: „Dundee Precious Chelopech“ B.V. Имат и дружество, регистрирано в Дания.

Трите офшорки, следи към които срещаме в българския Търговски регистър, със сигурност не са единствените „райски“ активи на канадския инвеститор. Достатъчно е да припомним, че през 2003 г. рудникът в Челопеч и златното находище в Крумовград бяха купени също от офшорно дружество: „Дънди прешъс“ (Барбадос).

 

Честит рожден ден, Натан

Крайният собственик на „Дънди прешъс металс Челопеч“ се нарича Нейтан Едуард Гудман. На 8 ноември 2017 г. той има голям празник – навършва 80 години.

Нед Гудман, както още е известен, е един от най-големите инвеститори в Канада и Америка. Той е милиардер, като в медиите се твърди, че под негово управление се намират фондове за дялово участие в размер на 100 млрд. долара (Dynamic Funds, Beutel, Dundee Wealth, Goodman & Company и др.). Нед Гудман инвестира парите на богатите си клиенти в недвижими имоти, енергия, инфраструктура, благородни метали и др.

Огромното богатство и влияние му е донесло високо признание: през 2016 г. Гудман е закичен с Ордена на Канада – отличие, с което са удостоени едва 113 души.

На младини канадецът с еврейско потекло завършва геология и в началото на кариерата си работи в минна компания, което обяснява интереса му към златните находища в България. Няма съмнение, че инвестицията му в Челопеч е добро попадение: през 2003 г. той плаща за богатия, но зле управляван рудник, плюс находището в Крумовград, 26.5 млн. долара. Приблизително толкова е чистата печалба от операциите в България само за шест месеца.

Нед Гудман има четирима сина и двама от тях – Марк и Дейвид, активно участват в управлението на „Дънди Корп“. Разбира се, не правят това безплатно: по данни на Reuters, работната им заплата е общо над 4.3 млн. долара годишно. Няма сведения колко акции притежават и какви дивиденти се изплащат на синовете на Натан.

Гудман е едновременно и собственик на компания за добив на благородни метали, и инвестиционен съветник. През последните години той отправя много сигнали, че златото ще поскъпне на световните пазари и съветва клиентите си да го купуват. През 2013 г. пък заявява, че „много скоро“ доларът на САЩ ще престане да бъде световна резервна валута.

Освен това, Гудман лобира за осъществяването на „План Север“ – програма за индустриализация на над 1 милион квадратни километра девствени земи в северната част на канадската провинция Квебек. Планът предвижда 80 млрд. долара приходи за 25 години от добив на злато, платина, цинк, уран, диаманти, дървесина и други природни ресурси.

Къде е златната мина

Най-малко 3-4 офшорки, кооператив, няколко компании, регистрирани в Холандия, Дания, Великобритания… Защо е нужно използването на толкова сложна структура на собственост в „Дънди прешъс металс“ – част от по-големия холдинг „Дънди Корп.“?

С офшорни компании може да се запази анонимността на акционери, които не искат имената им да се разгласяват. Размива се отговорността в случай на евентуални претенции в съда заради замърсявания или други екологични щети. Прикриват се и следите на материалните потоци между континентите:

Златният и медният концентрат от Челопеч се доставя до металургичния завод в Цумеб, Намибия, в който завод се преработват и руди, внесени от трети страни. След което пречистеният над 98% концентрат се продава на глобалния търговец със седалище в Швейцария „Луи Драйфус“. Всички тези операции включват риск и частен интерес.

Но най-очевидната причина за „офшорното влакче“ изглеждат данъците. Рудникът в Челопеч е твърде печелившо предприятие и през последните 6 години е отчел чиста печалба за концесионера от общо 740 млн. лева. Положителният финансов резултат е надлежно обложен с ниския корпоративен данък в България и това е донесло на нашия бюджет общо 85 млн. лв. за последните 6 години.

През 2015 г. предприятието в Челопеч е постигнало 88 млн. лв. чиста печалба, но холдингът „Дънди прешъс металс“ в Канада е на плюс от едва 7.6 млн. долара. Още по-голямо е разминаването през 2016 г., когато при над 67 млн. лв. чиста печалба в Челопеч, „Дънди прешъс металс“ в Канада са декларирали загуба от 147 млн. долара (обяснена основно с отписване на активи в Намибия).

 

Подбрани финансови резултати на “Дънди прешъс металс Челопеч”, в хил. лв.

В гнездото на осите

Два милиарда лева са продажбите, които отчита златната и медна мина в Челопеч общо за периода 2011 – 2016 г. Сумата е несравнима спрямо онези малко над 5 млн. долара, платени през 1998 г. на правителството от първия чуждестранен концесионер „Наван“. Проблемът за обществения интерес при стопанисването на този български златен актив е болезнен. Даже и предпазливият антикорупционен орган БОРКОР е посочвал, че сделката за Челопеч е сред най-негативните примери за отдаване на концесия у нас.

Заради печалбите си от порядъка на стотици милиони годишно, концесионерите могат да си позволят да градят позитивен имидж със спонсорство, браншови инициативи и др. под. Сравнена с повечето български компании в минния сектор, „Дънди прешъс металс Челопеч“ поддържа по-добри стандарти на заплащане, охрана на труда, околна среда.

Това не спира фирмата да води политика на максимизиране на печалбите. Дали счетоводната печалба е действителната печалба, която влиза в джоба на собствениците? Дори ниският корпоративен данък в България е чувствителен разход, щом се приложи за дружество с толкова висока норма на печалба. Почти 185 млн. лв. са административните разходи, които отчита компанията в Челопеч за периода 2011-2016 г.

Геолозите знаят, че в полиметалните руди на Челопеч освен злато, сребро и мед се съдържат и много редкоземни метали, например германий. Отдавна официално становище на компанията е, че тези „странични“ метали от българската руда няма как да се извличат. Съответно концесионната такса, която „Дънди“ плаща на българското правителство, включва само три основни метала: злато, сребро и мед.

При съдържание на германий от около 8 г/т – нещо, което компанията признава, при преработка на 2.2 млн. тона руда годишно, стойността на съпътстващия добив само на този рядък метал би следвало да възлиза на 17 млн. долара годишно. Според “Дънди”, това богатство не се оползотворява и се изхвърля.

Само че металургичният завод в Цумеб, Намибия, преди да бъде закупен от „Дънди прешъс металс“, дълги години е преработвал полиметалната руда от намиращото се в съседство богато находище (вече изчерпано). Технологията на завода е разработена така, че да извлича от рудите олово, цинк, мед и … германий и други редки метали.

Този факт, сам по себе си, не е доказателство, че „Дънди“ извлича германий. Както и регистрирането на дъщерни фирми в данъчни убежища не означава задължително, че те се използват за избягване на данъци. Може и да се използват за нещо, хм, друго.

 

avatar

mittag

LEAVE A COMMENT